РЕШЕНИЕ
№ 14133
гр. С., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110143628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от П. Г. И., М. Г. И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И против В.
М. Н. и Т. И. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са титуляри на право на
строеж за изграждане на самостоятелен обект – магазин № 2, находящ се в гр.(АДРЕС), на
партера на сградата, със застроена площ 35,50 (тридесет и пет цяло и петдесет стотни)
кв.метра, състоящ се от: търговска зала и баня - тоалетна, при съседи: двор, гараж №11,
входно фоайе на вход „Б” на сградата, ателие от вход „Б”, гараж № 6, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна
сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета,
находяща се в УПИ IV - 538, 539, 540 в кв. 49 - Б, местност ****, цялото с площ от 944
(деветстотин четиридесет и четири) кв.метра по влезлия в сила план на гр.С., съответно
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1201.162 (шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири точка хиляда двеста и едно точка сто шестдесет и две точка) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
49/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
(АДРЕС), целият с площ от 962 (деветстотин шестдесет и два) кв.метра, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени
имоти с идентификатори: 68134.1201.168; 68134.1201.167; 68134.1201.1055; 68134.1201.161;
68134.1201.144, поради погасяването му по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците притежават право на
съсобственост върху УПИ IV - 538, 539, 540 (четвърти, отреден за имоти с планоснимачни
номера петстотин тридесет и осем, петстотин тридесет и девет, петстотин и четиридесет) кв.
49 - Б (четиридесет и девет, буква „Б“), местност (АДРЕС), цялото с площ от 943
(деветстотин четиридесет и три) кв.метра по влезлия в сила план на С., при съседи на имота:
улица (АДРЕС), съответно представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1201.162, с
адрес на поземления имот: (АДРЕС), целият с площ от 962 (деветстотин шестдесет и два)
1
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1201.168; 68134.1201.167; 68134.1201.1055; 68134.1201.161;
68134.1201.144. Сочат, че гореописаният недвижим имот УПИ IV 538, 539, 540 кв. 49“б“ по
плана на (АДРЕС)е образуван от обединяването на следните имоти, както следва: УПИ IV
539, 540 кв. 49“б“ нов (830 стар) и УПИ VI 538 кв. 49“б“ нов (830 стар) по плана на (АДРЕС)
съгласно предварителен договор от 23.03.2006г., нотариално заверен с peг. № 643/ 24.03.2006
г. от нотариус А.Д с peг. № 404 на Нотариалната камара. Твърди се, че част от гореописания
обединен недвижим имот е придобита от Ц И М.П.С по силата на нотариален акт за
собственост, издаден по Закона за издаване нотариални актове за собственост върху
общински места, дадени или заети за жилища на бездомници, който нотариален акт е
регистриран под № 183, том XI, регистър 2279, дело № 2080/1930г. на I Нотариус при
Софийски окръжен съд, като имотът към този момент е представлявал дворно място,
находящо се в С., местността (АДРЕС) парцел № V (пети) от квартал № 830 (осемстотин и
тридесет) с площ от 382 (триста осемдесет и два) кв.метра. По силата на съдебен
спогодителен протокол от 29.10.1973 г. по гр.д. № 1622/1973г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданска колегия, било постигнато споразумение, по силата на което П. А.ов Г. и П.
А.ов Г. като наследници на Ц.П.С починала на 09.03.1942 г., получили по ½ идеална част от
дворното място, т.е. от гореописания недвижим имот. Сочат, че П. А.ов Г. е починал на
21.08.1974 г. и е оставил наследници: К.И.Г. - съпруга, починала на 06.10.2014 г., и Т. П. Г.а -
дъщеря, починала на 02.11.2009 г. Правото на собственост на ищците П. Г. И., М. Г. И. и Г.
М. И. твърдят да е възникнало по силата на наследствено правоприемство, в качеството на
наследници на Т. П. Г.а, починала на 02.11.2009 г., като ищците П. Г. И. и М. Г. И. твърдят да
са и наследници по заместване на тяхната майка Т. П. Г.а в наследяването по закон на
нейната майка - наследодателката К.И.Г.. Ищцата С. Г. И. придобила право на собственост
върху ½ идеална част от част от гореописания обединен недвижим имот по силата на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 88, том LLLII, дело № 30936/1993 г. на I Нотариус при Софийска
нотариална служба към Софийски районен съд. В исковата молба са изложени твърдения, че
към момента на сключване на сделката и подаване на настоящата искова молба С. Г. И. била
в граждански брак с ищеца Х. И. И., който е придобил право на собственост като
съсобственик по силата на Семейния кодекс, тъй като имотът е съпружеска имуществена
общност. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за учредяване на
право на строеж, обективиран в нотариален акт № 168, том XXLI, дело № 7076/2007г., вх.рег.
№ 1180/07.03.2007г. на Службата по вписванията – гр. С., ищците учредили право на строеж
в полза на (ФИРМА) с последващо наименование (ФИРМА) върху описания по - горе
обединен недвижим имот. Поддържат, че по силата на нот. акт № 77, том СX, дело №
30740/2008 г. ответниците закупили правото на строеж върху процесния магазин. Изложени
са твърдения, че ответниците не са упражнили правото на строеж върху имота, поради което
същото е погасено по давност. Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявения иск. В подадения отговор
са изложени твърдения, че на 19.05.2006 г. за процесния терен е издадено строително
разрешение за изграждане на жилищна сграда с партерен, четири жилищни и терасовиден
етаж, като към момента на подаване на исковата молба сградата е изградена до пета плоча
включително, а процесният магазин е изграден в степен „груб строеж“. Ответниците
поддържат, че макар строителството на цялата сграда да не е достигнало до етап „груп
строеж“, то процесния магазин е изграден, респ. правото на строеж не е погасено по давност.
При условията на евентуалност ответниците поддържат, че са придобили право на
собственост върху процесния магазин по силата на изтекла в тяхна полза погасителна
давност считано от 23.06.2008 г. По изложените доводи е направено искане исковата
претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищците бъдат възложени сторените по
делото съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
2
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост,
издаден по Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места,
дадени или заети за жилища на бездомници / отм./ № 183, том XI, нот. дело № 2080/1930 г.
на I нотариус при Софийски окръжен съд, по силата на който Ц И М.П.С придобили право
на собственост върху дворно място, находящо се в гр. С., местността (АДРЕС) парцел № V
от квартал № 830 с площ от 382 кв.м. Видно от спогодителен протокол от 29.10.1973 г. по гр.
д. № 1622/1973 г. по описа на Софийски градски съд, П. А.ов Г. и П. А.ов Г. в качеството на
наследници на Ц.П.С са придобили право на собственост върху по ½ ид. ч. от описания
недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Зайчар“ № 35.
Като писмено доказателство по делото е представено удостоверение за наследници №
1095/30.11.1995 г., съгласно което приобретателката Ц.П.С е починала на 09.03.1942 г., като
нейният наследник П. А.ов Г. ( син) е починал през 1994 г., като след смъртта си е оставил за
законни наследници В.С.Г / съпруга/ и Е.П.Г дъщеря/, а наследникът П. А.ов Г. ( син) е
починал през 1974 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници К.И.Г. / съпруга/
и Т. П. Г.а / дъщеря/.
Видно от удостоверение наследници № РИЛ22-УГ01-987/25.02.2022 г. Т. П. Г.а е
починала на 02.11.2009 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници ищците Г.
М. И. / съпруг/, П. Г. И. / син/ и М. Г. И. / дъщеря/. Съгласно удостоверение наследници №
РИЛ22-УГ01-986/25.02.22 г. К.И.Г. е починала на 06.10.2014 г., като след смъртта си лицето
е оставило за законни наследници ищците П. Г. И. / син/ и М. Г. И. / дъщеря/.
Като писмено доказателство е приет договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 08.12.1993 г., обективиран в нот. акт № 88, том
LLLII, дело № 30936/1993 г. на I Нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски
районен съд, съгласно който Г. И. Б е прехвърлил правото на собственост върху на ½ ид. ч.
от дворно място, находящо се в гр. С., ул. (АДРЕС), съставляващо имот с пл. № 540 от кв. №
49, на ищцата С. Г. И.. Видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак
към момента на сключване на сделката приобретателката И. е била в брак с ищеца Х. И. И..
Като писмено доказателство по делото е приет предварителен договор от 23.03.2006
г., с който В.В.К, С.Г.К, Н.В.К, Д.М, М.Г.Г, В.С.С, Г,С.Д, С.Г.Л,, Т. П. Г.а, К.И.Г. и Е.П.М, в
качеството на съсобственици на УПИ IV 538, 539, 540 от кв. 49 „б“ нов ( 830 стар), са се
задължили да предприемат необходимите действия по обединяване на имотите в един общ
УПИ.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за учредяване на право на
строеж от 07.03.2007 г., обективиран в нот. акт № 26, том I, нот. дело № 25/2007 г. по описа
на нотариус А.Д, по силата на който К.И.Г., Т. П. Г.а, С.Г.К, К.Г.В, К, Н.В.К, Е.П.М, В.С.С,
Д.М.Г, М.Г.Г, С.Д, С.Г.И, Х.И.И, С.Г.Л,С, в качеството на съсобственици на УПИ IV-538,
539, 540 по плана на гр. С., местността (АДРЕС), учредили в полза на (ФИРМА) право на
строеж върху описания поземлен имот за постояване на жилищна сграда на седем етажа,
срещу задължението на дружеството да проектира и построи за своя сметка, със свои
материали в полза на учредителите всички обекти в проектираната за негова сметка сграда,
като учредителите са дали съгласие (ФИРМА) да продава свободно и при цена, каквато
реши, правото на строеж за обектите в сградата, извън обектите, за които учредителите са
запазили правото на строеж, описани подробно в пункт първи от договора.
По силата на договор за продажба на право на строеж от 23.06.2008 г., обективиран в
нот. акт № 13, том II, нот. дело № 201/2008 г. по описа на нотариус А.Д, (ФИРМА) с
предишно наименование (ФИРМА)/ е прехвърлило на ответниците В. М. Н. и Т. И. Б.
правото на строеж за построяване на магазин № 2, находящ се в гр.С., бул. (АДРЕС) (едно),
на партера на сградата, със застроена площ 35,50 (тридесет и пет цяло и петдесет стотни)
кв.метра, състоящ се от: търговска зала и баня - тоалетна, при съседи: двор, гараж №11,
входно фоайе на вход „Б” на сградата, ателие от вход „Б”, гараж № 6, заедно със съответните
3
идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна
сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета,
находяща се в УПИ IV - 538, 539, 540 в кв. 49 - Б, местност ****, цялото с площ от 944
(деветстотин четиридесет и четири) кв.метра по влезлия в сила план на гр.С..
Като писмено доказателство по делото е прието Разрешение за строеж №
361/19.05.2006 г., с което е дадено разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда на
М+5+А, М+6+А, с гаражи, кафе-аперетив, магазини, ателиета и П.Г.“ в УПИ IV - 538, 539,
540 в кв. 49 – б по плана на гр. С., местността (АДРЕС)
Като писмено доказателство по делото е представен договор за строителна услуга от
30.06.2008 г., по силата на който ответниците са възложили на (ФИРМА) строителните
дейности необходими за предаване на процесния магазин в годно за ползване състояние
съгласно Приложение № 1 към съглашението.
Като писмено доказателство по делото е представен договор за прехвърляне на
правото на строеж срещу задължение за извършване на строителство от 19.05.2011 г.,
обективиран в нот. акт № 76, том I, нот. дело № 66/2011 г. по описа на нотариус Д.С, по
силата на който (ФИРМА) като титуляр на правото на строеж върху описани в съглашението
обекти, които ще се намират в жилищна сграда на М+5+А, М+6+А, с гаражи, кафе-аперетив,
магазини, ателиета и подземни гаражи, прехвърля на (ФИРМА) правото на строеж върху
индивидуализираните обекти срещу задължението приемателят по сделката да построи за
своя сметка обектите на учредителите на право на строеж, подробно описани в договор за
продажба на право на строеж от 23.06.2008 г., обективиран в нот. акт № 13, том II, нот. дело
№ 201/2008 г.
Видно от Заповед № РД-09-50-1068/28.07.2011 г. на главния архитект на Столична
община издаденото разрешение за строеж на процесната сграда е презаверено на основание
чл. 153, ал. 3 ЗУТ. Като писмено доказателство по делото е представена Заповед № РА51-
233/07.11.2018 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 153, ал.
3 ЗУТ издаденото разрешение за строеж на процесната сграда е презаверено.
Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за степен за
завършеност на строеж, издаден на основание чл. 12, ал. 1, т.1 и т. 2 от Приложение № 2 от
Закона за местните данъци и такси от 07.03.2023 г., съгласно който в поземлен имот с
идентификатор 68134.1201.162 се изпълнява строеж „Жилищна сграда на М+5+А, М+6+А, с
гаражи, кафе-аперетив, магазини, ателиета и П.Г.“ съгласно Разрешение за строеж №
361/19.05.2006 г. и Заповед № РА51-233/07.11.2018 г. на главния архитект на Столична
община на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ, като към датата на проверката строежът е изпълнен
до 5-та плоча и се изпълнява кофраж за 6-та плоча. В документа е отбелязано, че степента на
завършеност съгласно чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 ЗМДТ е на ниво от нулев цикъл до
ниво груб строеж.
Като писмено доказателство по делото е приет акт за приемане на конструкцията от
26.09.2023 г. / приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 ( Образец 14)/ относно строеж: „седем
етажна сграда с подземни гаражи, гаражи, магазини, кафе-сладкарница и КОО в партерен
етаж, и ателиета в подпокривното пространство с местонахождение: УПИ IV-538, 539, 540,
кв. 49Б, с който е констатирано, че носещата конструкция на строежа е в състояние да понесе
по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички
постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна
уредба, и е разрешено изпълнението на довършителните работи.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на
вещото лице Г. се установява, че е налице идентичност между имотът по нот. акт № 183, том
XI, нот. дело № 2080/1930 г. – УПИ V, кв. 830 с площ от 382 кв.м., и част от обединен УПИ
IV-538,539,540 от кв. 49Б, по отношение на който е сключен договор за учредено право на
строеж от 07.03.2007 г.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на
вещото лице М., което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че
4
изграждането на процесната сграда е започнало на 17.07.2006 г., като към момента на
подаване на исковата молба на 11.08.2022 г. сградата не е била завършена до етап „груб
строеж“. Вещото лице разяснява, че в периода от 19.04.2022 г. до 24.11.2022 г. в процесната
жилищна сграда са били изградени стоманобетонни плочи до четвъртия етаж включително –
т.е. до подовата плоча на четвъртия етаж, като по делото е представен констативен протокол,
съставен от служители на районната администрация за степен на завършеност на процесния
строеж от 07.03.2023 г., съгласни който строежът е изпълнен до 5-та плоча включително и се
изпълнява кофраж за 6-та плоча. Вещото лице сочи, че е съставен акт образец 14 за приемане
на конструкцията от 26.09.2023 г.
При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на производството:
С Решение № 96/09.05.2013 г. по гр. д. № 878/2012 г. на ВКС, II ГО, е разяснено, че
обикновените съсобственици на поземлен имот, учредили право на строеж върху него, могат
в хипотезата на чл.67 ЗС да упражняват поотделно правата си, породени от погасяването на
учреденото право на строеж по давност. Съсобствениците на земята в този случай не са
задължителни необходими другари в производството по ревандикация на имота и на
незавършеното строителство. Ако правото на строеж е учредено съвместно от всички
съсобственици на дворното място в полза на трето лице и само част от съсобствениците се
позоват на погасителната давност, само по отношение на притежаваните от тях идеални
части от дворното място правото на строеж ще се счита за погасено поради неупражняване в
предвидения в чл. 67 ЗС срок по отношение на суперфициаря и за тези части правото на
собственост върху незавършеното строителство ще принадлежи на собствениците на
дворното място, които са се позовали на давността. Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният от П. Г. И., М. Г. И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И, в качеството на съсобственици
на недвижимия имот, върху който е учредено право на строеж, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 67 ЗС е допустим.
По основателността на претенцията, съдът намира следното:
С Решение № 301/27.09.2012 г. по гр. д. № 1423/2009 г. на ВКС, I ГО, е прието, че
искът за установяване, че правото на стоеж е погасено по давност по същество представлява
отрицателен установителен иск за несъществуване на право на строеж на ответниците върху
имота след погасяване на това вещно право по давност. С Определение № 124/21.03.2016 г.
по гр. д. № 896/2016 г. на ВКС, III ГО, е разяснено, че на практика с предявения иск се цели
установяване, че правото на строеж е погасено. От така изяснената същност на претенцията
следва, че в доказателствена тежест на ответниците по предявения иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС е да установят при условията на пълно и главно доказване
възникването и съществуването на валидно учредено право на строеж, че правото е
реализирано или, че считано от началото на периода, с който законът свърза изтичането му
по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се
изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл. 63,
ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго
лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на
постройката отделно от земята. Собственост върху сграда, построена въз основа на учредено
право на строеж, може да възникне само ако тя е обособено като вещ, съдържаща
минимални признаци на самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права
според изискванията на съответните строителни норми. Чл. 67 ЗС определя петгодишен
срок, в който следва да се упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на
суперфициаря то се погасява по давност. От определяне на срока по чл.67, ал.1 ЗС като
давностен следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на
строеж и съдът не може служебно да приложи давността съгласно разпоредбата на чл. 120
5
ЗЗД, срокът може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл.115 и чл.116 ЗЗД
основания, собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на
строеж вече е реализирано - чл.118 ЗЗД.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 29.03.2012 г. на ОСГК давностният
срок по чл. 67 ЗС започва да дете от момента, в който договорът за учредяването му породи
действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Петгодишният давностен срок
по чл. 67 ЗС тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на учреденото
право на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие прехвърля това право за
отделни обекти в сградата. Приобретателите на правото на строеж, когато не са получили
правото си от сключен договор със собственика на земята, а от прехвърляне на правото от
друг суперфициар, са обвързани от изтеклия давностен срок.
В случая давностният срок за упражняване на правото на строеж е започнал да тече
от датата на сключване на договор за учредяване на право на строеж от 07.03.2007г.,
обективиран в нот. акт № 26, том I, нот. дело № 25/2007 г. по описа на нотариус А.Д, а
именно от 07.03.2007 г. С Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС се дава
тълкуване на понятието „упражняване на правото на строеж”. Правото на строеж се счита
упражнено тогава, когато е завършена цялата сграда в груб строеж, а не тогава, когато са
изградени отделните обекти в нея – гаражи, магазини, апартаменти и др. Изключение от
това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 152, ал.2 ЗУТ – когато разрешението за
строеж е издадено за отделни етапи на строежите, които могат да се използуват
самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата при условие, че се
завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от
строителството.
Съгласно легалната дефиниция дадена с § 5 т. 46 от ДР на ЗУТ „груб строеж“ е сграда
или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на
изпълнение довършителни работи. Завършеността на сградата в „груб строеж“ по смисъла на
закона се констатира съгласно чл. 181, ал. 3 ЗУТ ( нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) с протокол по
наредбата по чл. 168, ал. 3, който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в
присъствието на възложителя, строителя, проекта и на служител по чл. 223, ал. 2. В разглеждания
случай в хода на делото за процесната сграда е издаден акт за завършеност на сградата в „груб
строеж“ - акт за приемане на конструкцията от 26.09.2023 г. / приложение № 14 към чл. 7, ал.
3, т. 14 ( Образец 14).
С Решение № 107/29.10.2018 г. по гр. д. № 3629/2017 г. на ВКС, II ГО, е прието, че с
изграждане на постройката в груб строеж правото на строеж се трансформира в право на
собственост и не може да се установява погасяване на право, което вече не съществува в
този вид, в какъвто смисъл са и разясненията дадени с Решение № 663/01.02.2010 г. по гр. д.
№ 3313/2008 г. на ВКС, с което е прието, че правото на строеж бива реализирано с
построяването на сградата. С Решение № 663/01.02.2010 г. е разяснено, че релевантно
относно преценката дали правото на строеж е упражнено е единствено изграждането на
сградата до етап „груб строеж“, като без значение е например последваща отмяна на
строителни книжа поради нарушения на разпоредби на ЗУТ, тъй като този въпрос има
отношение към законността на извършеното строителство, но е неотносим към въпроса за
погасяване на учреденото право вещно право на строеж на основание чл. 67 ЗС. Изрично с
Решение № 107/29.10.2018 г. е прието, че собственикът на земята не може да се позове на
давността след като правото на строеж вече е реализирано - чл.118 ЗЗД, тъй като последното
би създало предпоставка за злоупотреба с право. Предвид изложеното съдът намира, че с
изграждане на процесната сграда до етап „груб строеж“ констатирано с акт за завършеност
на сградата в „груб строеж“ - акт за приемане на конструкцията от 26.09.2023 г. /
приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 ( Образец 14)/ в хода на делото правото на строеж се
е трансформирало в право на собственост върху самостоятелните обекти в сградата, като
ищците се легитимират като собственици на отредените им с договора за учредяване на
право на строеж от 07.03.2007 г. обекти, а ответниците на процесния магазин. Изграждането
на сградата, в която се намира процесния магазин, до етап „груб строеж“, констатирано с
нарочен акт по реда на чл. 181, ал. 3 ЗУТ, представлява факт от значение за спорното право,
6
който следва да бъде взет предвид от съда при постановяване на решението съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява
неоснователен.
С оглед изхода от спора на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват
разноски. Ответниците претендират съдебни разноски в размер общо на 3200 лева, от които
сумата в размер на 500 лева депозит по допусната експертиза и сумата в размер на 2700
лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за предоставена
правна помощ и съдействие ( по 1350 лева за всеки един от ответниците). Съдът намира
възражението на процесуалният представител на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК за
неоснователно, тъй като размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение отнесен към
правната и фактическа сложност на производството не се явява прекомерен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Г. И., ЕГН **********, М. Г. И., ЕГН **********, Г.
М. И., ЕГН **********, С. Г. И., ЕГН **********, и Х. И. И, ЕГН **********, всички със
съдебен адрес в гр. С., ул. (АДРЕС) против В. М. Н., ЕГН ********** и Т. И. Б., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес в гр. С., ул. (АДРЕС) иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са титуляри на право на строеж за изграждане на самостоятелен обект –
магазин № 2, находящ се в гр.С., бул. (АДРЕС)(едно), на партера на сградата, със застроена
площ 35,50 (тридесет и пет цяло и петдесет стотни) кв.метра, състоящ се от: търговска зала
и баня - тоалетна, при съседи: двор, гараж №11, входно фоайе на вход „Б” на сградата,
ателие от вход „Б”, гараж № 6, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от мазета,
гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV - **** в кв. 49 -
Б, местност ****, цялото с площ от 944 (деветстотин четиридесет и четири) кв.метра по
влезлия в сила план на гр.С., съответно представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1201.162 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда двеста и едно
точка сто шестдесет и две точка) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр.С., Район (адрес)целият с площ от 962 (деветстотин шестдесет и два)
кв.метра, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: 68134.1201.168; 68134.1201.167;
68134.1201.1055; 68134.1201.161; 68134.1201.144.
ОСЪЖДА П. Г. И., ЕГН **********, М. Г. И., ЕГН **********, Г. М. И., ЕГН
**********, С. Г. И., ЕГН **********, и Х. И. И, ЕГН **********, всички със съдебен адрес
в гр. С., ул. (АДРЕС) да заплатят на В. М. Н., ЕГН ********** и Т. И. Б., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес в гр. С., ул. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 3200 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7