РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Елин Пелин, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20211820100727 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал. 1 от Семейния
кодекс
С исковата си молба ищецът И. Б. Д., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр.С., ул. „..........“ № ., ет.1, ап.18 чрез адв.Т.П. - САК е предявил срещу
ответницата И. Ю. Д., ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „............“ ...., вх.Б, ет.1,
ап.27 иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК – за прекратяване на брака им
по вина на ответницата. Твърди се, че бракът между страните е сключен на
.........г., като от него съпрузите нямат родени деца. Сочи се, че след
сключване на гражданския брак съпрузите заживяли в гр.София в жилище
собственост на майката на ищеца, като семейният живот протичал нормално,
но след началото на 2020 г. отношенията на съпрузите се влошили, тъй като
установили, че имат твърде различни гледища по основни житейски въпроси.
Обстановката се изостряла и от несходството в характерите и липсата на
уважение от страна на ответницата към личността и обществения статус на
ищеца. Това довело до фактическа раздяла на съпрузите още от средата на
2020 г., като те заживяли разделени и напуснали семейното жилище.
1
Фактическата раздяла довела до отчужденост и дистанцираност между
съпрузите, които продължават и днес. Липсва каквато и да е възможност
връзката да бъде заздравена и възстановена.
В хода на размяна на книжата по реда на чл.131 от ГПК ответницата И.
Ю. Д. чрез пълномощника си адв.П. – САК депозира писмен отговор, с който
заявява становище, че искът е допустим и не възразява съдът да прекрати
брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, но възразява
срещу твърдението, че това е станало по вина на ответницата. Не отговаря на
истината твърдението, че отношенията между съпрузите се влошили поради
несходства в характерите им и съпругата не е проявявала уважение към
ищеца. Напротив тя полагала всякакви усилия за заздравяване на брака, но
след като усилията й не дали резултат, а отношенията се влошили още повече,
тя напуснала семейното жилище. Не се оспорва обстоятелството, че след
фактическата раздяла през средата на 2020 г. съпрузите не поддържат
брачната си връзка и между тях е налице продължителна отчужденост и
невъзможност брачния живот да бъде възстановен. Твърди, че бракът е
непоправимо разстроен по вина на ищеца, поради което се иска съдът да
прекрати брака по негова изключителна вина, или алтернативно вината да
бъде взаимна.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното и прието като доказателство по делото
Удостоверение за сключен граждански брак № ********** от ........г.
издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 3488/.................г.
на район О. С. община, страните са законни съпрузи, сключили граждански
брак на ......г. в гр.С., район О..
От Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх. №
РНД21-УГ01-8064/21.07.2021 г. на район Н., С. община е видно, че ИВ. Б. Д.,
ЕГН ********** е женен за И. Ю. Д., ЕГН **********.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката М. А. Г. – водена от ищеца, от чиито показания се установява
следното: Свидетелката Г. е майка на ищеца и познава страните по делото
много добре, тъй като през цялото съвместно съжителство, съпрузите живяли
в нейното жилище. Първоначално те около три години живяли на семейни
2
начала и в последствие подписали граждански брак. В началото ответницата
била тиха, скромна, но веднага след сключване на граждански брак на 19.12.
тя коренно се променила, като станала нервна, крещяла, лъжела и често
агресивна. Дори посягала на съпруга си, който бил много кротък човек и
винаги се стремял да й угоди, грижел се за семейството си. Въпреки
агресивното поведение на ответницата, ищецът продължавал да се държи
мило с нея. Ответницата имала дете от друг брак, като често го биела с повод
и без повод, крещяла му, въпреки, че детето било много добро. Свидетелката
заявява, че тя самата също много помагала на семейството на сина си – ищец
по делото, като водела детето на ответницата на училище, готвела за всички,
тъй като ответницата никога не се занимавала с домакинската работа в
семейството – нито чистела, нито готвела, само понякога правела каша на
детето си. Ответницата почти не е работела по време на съвместния й живот с
ищеца, тъй като започвала работа на три места, но били недоволни я
изгонили от работа. Ответницата се разхождала по цял ден в Бояна из
парковете, лежала си и все искала нещо да й се купува – изживявала се като
принцеса. В средата на 2020 г. ответницата напуснала семейното жилище и
заминала за Украйна, като от този момент не се е връщала в семейното
жилище и заявява, че не желае да се връща въобще в България.
При така описаната фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Анализирайки
установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме, че бракът
между И. Б. Д. и И. ЮР. Д. е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсана е
семейната общност, между съпрузите липсва взаимност, привързаност,
уважение и доверие, не съществува близост от каквото и да било естество. В
отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение
визираното в чл.14 от СК съдържание на съпружеските отношения.
Разстройството на брачните отношения е такова, че не може да бъде
преодоляно и да се възстанови нормалното им съществуване. Последното
намира израз във фактическата раздяла между тях, вследствие на която е
настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение помежду им. През
този период от време същите не са направили усилия да заздравят брачните
си отношения, напротив всеки от тях се е дезинтересирал от брака.
3
Съществуването му е само формално и не осъществява вменените му от
закона социални функции. Доказа се, че отношенията между съпрузите са
изпълнени с конфликтни ситуациии, отчужденост, лишени от внимание и
привързаност, поради което е налице дълбокото и непоправимо разстройство
по смисъла на закона, още повече, че и понастоящем страните не живеят
заедно. Ето защо е налице основанието за разтрогване на брачната връзка и
следва да се постанови решение, с което да се допусне искания развод.
Спорният по делото въпрос е този за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство. За настоящия съдебен състав се налага извода, че
вина за провала на брачната връзка има съпругата И. Ю. Д., тъй като са
налице достатъчно по обем доказателства в тази насока. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Г., майка на ищеца, въпреки наличието на
роднинска връзка между тях, тъй като същите са непротиворечиви, ясни и
логични, като подкрепят изложените от ищеца твърдения в исковата молба.
В показанията си свидетелката говори за агресивното поведение на
ответницата спрямо съпруга й, дезинтересираност от семейния живот и
неполагане на каквито и да е грижи за семейството, напускане на семейното
жилище без да бъде обяснена причината. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката Гогова, тъй като същите не бяха опровергани по какъвто и да
било начин от ответницата, а от друга страна свидетелката е пряк очевидец на
семейния живот между съпрузите, тъй като е живяла с тях в едно домакинство
– същите са ползвали за семеен дом нейното жилище и е възприела
поведението на ищцата непосредствено и ежедневно. От друга страна по
делото не се установиха каквито и да било доказателства, които да сочат на
виновно поведение от страна на ищеца, което да е станало причина за
разтрогване на брачните отношения.
Ответницата И.Д. не проведе успешно доказване в нейна полза по
въпроса за вината. Не бяха ангажирани каквито и да било доказателства,
които да убедят настоящият състав, че с поведението си ищеца е станал
причина за разрива в отношенията между съпрузите, като не се е грижел за
семейството си или не е отдавал необходимото отношение към съпругата си.
Съпрузите не заявяват да са притежавали семейно жилище по смисъла
на закона и не претендират съдът да се произнесе по този въпрос. В хода на
съдебното дирене, се установи, че по време на брака си съпрузите са живяли в
4
жилище – собственост на терто лице, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос, като приема, че съпрузите не притежават семейно
жилище по смисъла на закона.
Доколкото е сезиран с иск, съдът с решението си по допускане на
развода следва да се произнесе и относно фамилното име, което съпругата ще
носи след прекратяването на брака с развод. С оглед направеното искане от
нейна страна, съдът следва да постанови същата след развода да носи
предбрачното си фамилно име Т.
Предвид изхода на делото и на основание чл.329, ал.1 от ГПК и чл.6,
т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, съдебните
разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг.
На основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК съдът следва да определи окончателна
държавна такса в размер на 50.00 лева, от които 25.00 лева внесени от ищеца
при предявяване на иска. Съдът следва да осъди ответницата да внесе по
сметка на РС Елин Пелин сумата от 25.00 лева.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и
заявеното искане с исковата молба, ответницата И. Ю. Д. следва да бъде
осъдена да заплати на И. Б. Д. направените по делото разноски в размер на
25.00 лева внесена държавна такса. По делото не се ангажират доказателства
за размера на заплатения адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да
бъде присъждан.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между И. Б. Д., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр.С. ул. „....................“ № , ет.1, ап.18 чрез адв.Т.П. - САК и И. Ю. Д.,
ЕГН **********, родена на ...... г. в У. със съдебен адрес: гр.С., ул. „..............“
№ ., ет.1, ап.18 чрез адв.П.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака е на съпругата И. Ю.
Д., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име Т. и да се именува И.Ю. Т.
5
ОСЪЖДА И.Ю.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС Елин Пелин сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА И.Ю.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. Д.,
ЕГН ********** сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ съставляващи
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6