Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6275 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Г.К.Г., ЕГН ********** с адрес ***
срещу ЗАД "***- З***Е ", ЕИК *** със седалище и адрес *** иск с
правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 700,59лева, частичен иск от
целият в размер на 802,56лева, след приспадане на платеното
застрахователно обезщетение в размер на 20лева, заявено в частичен размер и
присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 12268/2018г. по описа на ВРС, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
панел десен, лайсна панел десен и броня задна, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № ***04.2017г., за „Каско"
на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с peг. № В ***ВН,
както и законната лихва от датата на исковата молба – 23.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 26.04.2017г., страните сключили
застраховка „Каско", клауза „Пълно", на
собствения на ищеца л.а. „Мерцедес Ц 220“, с peг. № В
***ВН. Съгласно застрахователната полица № ***04.2017 г., срокът на действие на
договора бил от 27.07.2017г. до 26.04.2018г. Автомобилът бил з*** за сумата от
5900 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати, била 383.64 лева, разсрочена на
4 вноски, платени към момента. На 12.04.2018г., ищецът паркирал автомобила си в
гр.Варна, кв.„Младост“, на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж". На 19.04.2018г., отивайки до автомобила си, установил, че са увредени панел
десен, лайсна панел десен и броня задна. На 20.04.2018г. уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и опис по щета № 0020-090-0587/2018г.: панел десен,
лайсна панел десен и броня задна. На 04.07.2018г. ищецът получил уведомление с
изх. № ЦУ15-1051/15.06.2018г., с което ответникът отказал да му изплати
застрахователно обезщетение, като се позовал на общите условия, а именно, че
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай, че при
извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал. В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза,
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили и установил, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 822.56 лв. На
13.08.2018г. подал съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение. С Решение №352/30.01.2019г. по гр.д. №12268/2018г.
по описа на ВРС, ответното дружество било осъдено да заплати сумата в размер на
20 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 822.56 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско на МПС", клауза "Пълно Каско",
обективирана в застрахователна полица №***04.2017г.,
със срок на действие от 27.07.2017г. до 26.04.2018г., в резултат на реализирано
в периода от 12.04.2018г. до 19.04.2018г., в гр. Варна, на паркинга на магазин
"Мосю Бриколаж"
застрахователно събитие, при което са настъпили щети по следните детайли на лек
автомобил марка "Мерцедес Ц 220", peг. № В ***ВН,
както следва: панел десен; лайсна панел десен; броня задна, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 13.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като недопустим, с
твърдение че частичен иск относно същото право, за което съществува влязло в
сила съдебно решение по предходен частичен иск е явна злоупотреба с право. В
настоящия случай имало Решение № 352/30.01.2019 г., постановено по гр. д. №
12268/2018 г. по описа на Районен съд – Варна и ищецът нямал правен интерес от
предявяването на следващ частичен иск. Допустим бил единствено иск за остатъка
на вземането. В условията на евентуалност, прави признание на предявения иск,
досежно неговото основание и до общ размер на вземането на ищеца от 442,94 лв.,
което съставлява неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер
от 462,94 лв. по щета № 0020-090-0587/2018, заведена при застрахователя ЗАД „***З***е"
АД. Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговорът се поддържат.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е
очертан от нормата на чл. 405 КЗ, като застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в
уговорения срок. Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно сключен
договор за застраховка „Каско” при ответника,
възникване на застрахователното събитие; изпълнение на поетите от него
задължения по уведомяване на застрахователя и представяне на изискуемите
документи; размерът на претендираното обезщетение, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно
техния размер.
Съдът е обявил на страните за служебно известно и поради
това ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.4, че е налице
влязло в сила решение по гр.д. № 12268/2018г. по описа на ВРС, с което
ответникът е осъден да плати застрахователно обезщетение от 20лева, частичен
иск от целия в размер на 822.56 лева.
С т.2 на ТР №
3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В мотивите на соченото ТР се приема, че при
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъкът/ от вземането се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като
със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради което частичният иск е
уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Затова, съдът приема за
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на образуваното
производство, защото предмет и на двата предходно развили се между страните
правни спорове е бил искова претенция за дължимото застрахователно обезщетение
по повод настъпилото в периода 12.04.2018г. - 19.04.2018г. застрахователно
събитие, но заявени в частичен размер, като понастоящем се заявява остатък от
правото в незаявения му предходно размер.
Предвид
изложеното, а и принципно страните не спорят относно фактите пораждащите претендираното право, то следва да се приеме, че ищецът е лице, активно
легитимирано по предявения иск като собственик на увреденото МПС. От своя страна ответникът, като
застраховател по договор за застраховка "Каско
на МПС", с клауза "Пълно Каско",
застрахователна полица №***04.2017г. и срок на действие 27.07.2017г.-
26.04.2018г., е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като
застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
По делото е
изслушано и прието заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено, изготвено въз основа събраните по делото доказателства и
при съобразяване на средните пазарните цени по повод определяне на нужните
разходи по отстраняване на причинените увреждания по процесното
МПС. От заключението на в.лице инж. Д. става ясно, че уврежданията, установени
на 19.04.2018г. по лек автомобил марка "Мерцедес Ц 220", peг. № В ***ВН, са настъпили при паркираното му състояние и
са причинени от неизвестно МПС - при паркиране, отваряне на врати и др. Същите
са в причинна връзка с констатирания механизъм на процесното
събитие – по неговата задна дясна част – панел десен, лайсна на панел десен и
задна броня от прекия контакт по него на неизвестен извършител /МПС/,
изразяващи се в охлузване на описаните детайли и увреждане на лако-бояджийкото им покритие.
Всъщност
експертизата се оспорва от ответника единствено в частта на заключението по т.2, касателно
стойността на реализираните щети поотделно и като обща сума по средни пазарни
цени към датата на събитието. Аргумент се извежда от приетата по гр.д. №
12268/2018г. по описа на ВРС – САТЕ, определила други стойности на дължимото
застрахователно обезщетение. Последната обаче досежно приетите стойности не
формира СПН и не може да се ползва по настоящото дело. Именно поради тази
причина в настоящото производство е назначена и изслушана САТЕ, която съдът
кредитира изцяло, като компетентно изготвена. При определяне размера на
дължимото обезщетение, съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на з***ото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо з***ото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена
и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр.
решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/,
намираща приложение и при действието на Кодекса за з***е, в сила от 01.01.2016г.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил
при условията на пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания
частичен размер от 700,59 лв. от общо 802,56 лв., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 23.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца Г.Г. следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски, възлизащи на 570 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „***– З***Е“ АД, ЕИК ***, гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********,***
сумата от 700,59лв. /седемстотин лв. и 59ст./, заявена като частична от общо вземане
в размер на 802,56 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор
за застраховка “Каско на МПС”, клауза “Пълно Каско”, обективирана в
застрахователна полица № ***04.2017г., със срок на действие от 27.07.2017г. до
26.04.2018г., в резултат на реализирано в периода от 12.04.2018г. до
19.04.2018г. в гр. Варна, на паркинга на магазин “Мосю Бриколаж”
застрахователно събитие, при което са настъпили щети по следните детайли на лек
автомобил марка “Мерцедес Ц 220”, рег. № В ***ВН, както следва: 1./ панел десен; 2./ лайсна панел десен;
3./ броня задна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 23.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „***– З***Е“ АД, ЕИК ***, гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********,***
сумата от 570 лв. /петстотин и
седемдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: