№ 52
гр. К. 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело №
20245100900023 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 820/19.02.2024 г., подадена от
„Д.“ ООД - гр.К. ул.“Т. К.“ № 9, с ЕИК ********** (в несъстоятелност),
представлявано от адв. Е. В., против НАП - София, с която е предявен иск по
чл. 694, ал. 1, т.1 ТЗ, изправена след оставянето й без движение с молба вх.№
1037/01.03.2024г.
Ищецът твърди, че е обявен в несъстоятелност с Решение №
350/20.10.2023 г., постановено по в. т. д. № 383/2023 г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив. Твърди, че е депозирал в срок възражение против списък на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Д.“ ООД гр. К. обявен в
ТРРЮЛНЦ на 12.12.2023 г., което възражение било оставено без уважение с
Определение № 51/06.02.2024 г., постановено по т. д. № 13/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали.
Предявява настоящия иск за установяване несъществуването на
приетото вземане на НАП по декларация № 399/22.12.2008 г. и №
1698/10.06.2010 г., справка - декларация № 09000964035/13.12.2010 г. и №
09000965598/13.01.2011 г., както и публични вземания за имуществени
санкции в размер на 4 669.05 лева, от които главница 1 500 лева и лихви
3169,05 лева по наказателни постановления, издадени от ИА „Главна
инспекция по труда“, с твърдение, че вземанията са погасени по давност.
Претендира съдебно – деловодни разноски.
В отговора си ответникът НАП-София излага пространни съображения
за недопустимост, алтернативно – за неоснователност на предявеният иск,
поради липса на настъпила давност. Посочва, че само в частта за дължимостта
на лихвите върху публичните вземания за главници, с основания за
възникването им - справка - декларация вх. № 09000964035/13.12.2010г. и
справка - декларация вх. № 09000965598/13.01.2011г., възлизащи в общ размер
1
на 588,85 лв., предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен, поради настъпили правопогасявасяващи факти, а именно -
приложение на разпоредбата на чл. 171, ал. 3 от ДОПК. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В отговора си синдикът на „Д.“ ООД гр. Кърджали /н/ изразява
становище за частична основателност на предявения иск, като посочва, че
искът е неоснователен само за вземане на НАП, произтичащо от декларация
№ 399/22.12.2008 г. и № 1698/10.06.2010 г., тъй като приетите вземания са
предявени като дължими, но незаплатени данъци по ЗМДТ за партида №
**********-001 на Община Кърджали по Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ
с вх. № 399/22.12.2008 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
1698/10.06.2010 г. и са за периода от 2021г. до 2023 г.
Моли съда да отхвърли иска, в частта му, с която се иска установяване
несъществуване вземане на НАП в размер на 6 428,39 лв., включващи
главница 5 585,94 лв., лихва до 20.10.2023 г. - 836,34 лв. и лихва от 21.10.2023
г. до 23.0.2023 г. - 6,11 лв., произтичащи от декларация № 399/22.12.2008 г. и
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ 1698/10.06.2010 г. като неоснователен, а в
останалата част за установяване на вземане в размер на 5 257,90 лв.,
възникнало на основание Справка декларация вх. №
09000964035/13.12.2010г., Справка декларация вх. №
09000965598/13.01.2011г., НП № 09/09002505/11.02.2013 г. и НП №
09/09002506/11.02.2013г., моли искът да бъде уважен. Претендира
направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1451,26 лв.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на
чл.375 от ГПК, ищецът „Д.“ ООД, гр. Кърджали /в несъстоятелност/, редовно
призован, не изпраща представител. Чрез писмено становище, депозирано от
процесуалния представител адв. Е. В., поддържа исковата претенция и моли
същата да бъде уважена като такава. Излага съображения.
Ответникът Национална агенция за приходите, гр. София, чрез
представителя ю.к. В. Е. - Т., поддържа подадения отговор на ИМ.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на
чл.375 от ГПК, задължително участващият в производството постоянен
синдик В. П. М., чрез процесуалния си представител адв. Н. К., поддържа
подадения отговор на исковата молба.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в
производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното
дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на
своя съдебен акт, в който приема за установено следното :
От фактическа страна:
От доказателствата, събрани по делото се установява, че с молба изх.
№ М-24-15-934/23#18/17.11.2023 г. по т. д. № 13/2023 г. по описа на Окръжен
съд К. Националната агенция за приходите (НАП) е предявила на основание
2
чл. 685, ал. 1 и чл. 687, ал. 2 от ТЗ, вземания срещу „Д.“ ООД /н/, част от които
са:
1. публични вземания с основания на възникването им Декларация по чл.
17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. №
399/22.12.2008 г., ведно с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
1698/10.06.2010 г. за партида № **********-001 на Община К. за периода
от 2021 г. до 2023 г. включително, възлизащи в общ размер на 6 422,28
лв., от които главници - 5 585,94 лв. и лихви в размер на 836,34 лв.,
начислени върху главниците до 20.10.2023 г.;
2. публични вземания за лихви с основания за възникването им Справка -
декларация вх. № 09000964035/13.12.2010 г. и Справка - декларация вх.
№ 09000965598/13.01.2011 г., възлизащи в общ размер на 588,85 лв.;
3. вземания за имуществени санкции с основания Наказателно
постановление № 09/09002505/11.02.2013 г. и Наказателно
постановление № 09/09002506/11.02.2013 г. на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда - Кърджали“ в общ размер на 4 669,05 лв., от
които главници - 1 500,00 лв. и лихви - 3 169,05 лв., начислени върху
главиците до 23.10.2023г.
Предявените от НАП с молба изх. № М-24-15-934/23#18/17.11.2023г.
вземания са включени в изготвен от синдика Списък на приетите вземания на
кредиторите на длъжника, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен
ТРРЮЛНЦ под № 20231212125424 по партидата на длъжника, одобрен с
Определение № 51/06.02.2024 г., постановено по т. д. № 13/2023 г. по описа на
Окръжен съд К. обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20240206142942 по партидата на
длъжника, с което съдът е оставил възраженията на „Д.“ ООД срещу
посочените по-горе приети публични вземания без уважение, като
неоснователни.
От правна страна:
Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер - предмет на
същия е установяване съществуването или несъществуването на определено
вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието
или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване
подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между
определени лица - кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност.
Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в
производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ. Ищец по този
иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу
неприемане на предявеното от него вземане /положителен установителен иск/;
2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг
кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по
несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен
иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно
процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на
3
предявен положителен установителен иск от кредитор - ответник е
длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от
кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а
при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е
кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели на
установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за
предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на
съда по разгледаното възражение срещу списъка. Поради това недопустимо е
установяването на вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл. 694
ТЗ по основание, произход, размер и обезпечение, различни от посочените в
съставените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания,
съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Вън от
това съществено ограничение, искът носи белезите на класическия
установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от
датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и
се разглеждат от друг състав на съда. С изменението в ТЗ в ДВ бр. 105/2016 г.,
в разпоредбата на чл. 694 ТЗ е предвидено и участие на синдика както и
възможност за участие на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата
относно обвързващата сила на пресъдено нещо на решението спрямо
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност,
като съгласно разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 ТЗ /изм. /, така и на
настоящата разпоредба на чл. 694, ал. 8 от ТЗ, влязлото в сила решение по чл.
694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
Съобразно изложеното по-горе и видно от данните по делото,
анализирани подробно при изясняване на делото от фактическа страна, в
конкретния случай се установява, че исковата молба е депозирана в
законоустановения, съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 ТЗ срок. Предвид
това, съдът приема, че процесният иск е допустим и дължи произнасяне по
неговата основателност.
Съдът, по основателността на предявените искове, намира следното: на
първо място, не са погасени по давност приетите публични вземания за данък
върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Предявените от НАП и
приети публични вземания с основания на възникването им Декларация по чл.
17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 399/22.12.2008 г., ведно с Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ вх. № 1698/10.06.2010 г. за партида № **********-001 на Община К.
представляват вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци за периода 2021 г. - 2023 г. /обстоятелство, изрично посочено в
молбата за предявяване на публични вземания, видно и от приложените към
писмо с изх. № 92-00-1021/1/26.10.2024 г. на Община Кърджали справки за
задълженията на дружеството/, определени по размер от общината въз основа
на подадените от дружеството декларации.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 10 и следващите от ЗМДТ разположените
на територията на страната сгради се облагат с данък върху недвижими имоти,
като данъчно задължено лице е собственикът на недвижимия имот, което
дължи и съответната такса за битови отпадъци във връзка с притежавания от
него недвижим имот. Декларираните по чл. 14 и по чл. 17 от ЗМДТ
обстоятелства относно недвижимите имоти, притежавани от ищеца, са
използвани от общинската администрация при определяне на данъчната
оценка на имота и за определяне на дължимия за него данък и такса за битови
отпадъци. В тази връзка декларациите по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ са
декларации по чл. 107, ал. 1 от ДОПК и като такива, и предвид, че съгласно
ЗМДТ размерът на данъците по този закон се определя от общинския съвет
при условията, по реда и в границите, определени в него, то вземанията са
установени по силата на закона. Аналогична е и правната регламентация на
задълженията за таксите по ЗМДТ - съгласно разпоредбата на чл. 8 от същия
закон общинският съвет е органът, който определя размера на таксите по
ЗМДТ при спазване на принципите и правилата, заложени в същия закон.
Задълженото лице е длъжно да подаде нова декларация единствено при
промяна на някое от обстоятелствата, имащо значение при определяне на
данъка/таксата. Задължение на общинската администрация е да отразява
размера на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци
като задължение по партидата на длъжника. При липса на промяна в
декларираните обстоятелства, на основание чл. 19 от ЗМДТ данъкът се
определя върху данъчната оценка на имота към 01 януари на годината, за
който е дължим. Съгласно чл. 20 от същия закон данъчната оценка на имота се
определя от служител на общинската администрация въз основа на данните,
подадени от самото задължено лице. Поради това, и доколкото редът за
установяване на задълженията за местни данъци и такси от обхвата на ЗМДТ е
законово определен в ЗМДТ (чл. 10, чл. 19, чл. 20 и чл. 54 и следващите от
ЗМДТ), и с оглед субсидиарното приложение на ДОПК, следва да се приеме,
че задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови са
предварително установени по посочения в нормативните актове ред, и същите
са дължими до промяна на обстоятелствата, водещи до отпадане на
дължимостта им (промяна на собствеността на имота или унищожаването му).
Доколкото предявените от НАП данъци върху недвижимите имоти и
такса върху битовите отпадъци, определени от Община Кърджали въз основа
на подадените от ищцовото дружество декларации са за периода от 2021 г. до
2023 г. включително, то по отношение на същите не е изтекъл давностния
срок, определен от разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, с който да се
погасява правото на принудително събиране на същите.
С оглед изложеното, предявеният от дружеството иск по отношение на
публичните вземания за местни данъци и такси за периода 2021 г. - 2023 г., с
основание за възникването им Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. №
399/22.12.2008 г., ведно с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
1698/10.06.2010 г. за партида № **********-001 на Община К. за периода от
5
2021 г. до 2023 г. включително, възлизащи в общ размер на 6 422,28 лв., от
който главници - 5 585,94 лв. и лихви в размер на 836,34 лв., начислени върху
главниците до 20.10.2023 г., и установени с акта, е неоснователен, и като
такъв следва да се отхвърли.
По отношение дължимостта на лихвите върху публичните вземания за
главници с основания за възникването им - справка - декларация вх. №
09000964035/13.12.2010г. и справка - декларация вх. №
09000965598/13.01.2011 г., възлизащи в общ размер на 588,85 лв., по този иск
има признание от страна на ответниците, а и същият се явява основателен,
поради настъпили правопогасявасяващи факти, а именно - приложение на
разпоредбата на чл. 171, ал. 3 от ДОПК, поради което в тази му част искът
следва да се уважи.
По отношение на вземанията за имуществени санкции, наложени с
Наказателно постановление № 09/09002505/11.02.2013 г. и Наказателно
постановление № 09/09002506/11.02.2013 г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда - Кърджали“ в общ размер на 4 669,05 лв., от който
главници - 1 500,00 лв. и лихви - 3 169,05 лв., начислени върху главиците до
23.10.2023 г., искът се явява неоснователен, по следните съображения:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5- годишен давностен срок.
По отношение на публичните вземания за имуществени санкции,
съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността се спира с налагането на
обезпечителни мерки, а съгласно ал. 2 на същия текст давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение.
С Разпореждане за присъединяване № С160009-105-
0038410/27.07.2016г. публичните вземания, установени с двете наказателни
постановления, са присъединени по изпълнително дело № **********/2014 г.
на ТД на НАП - Пловдив.
Видно от писмо с изх. № 04-01-585#3 от 23.11.2023 г. на ТД на НАП-
Пловдив, са предприети действия за прекъсване/спиране на давността по реда
на чл. 172 от ДОПК, доказателства за което са приложените към писмото
документи.
На основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
В тази връзка, давностният срок по отношение на имуществените санкции,
наложени на ищеца с посочените наказателни постановления, е започнал да
тече на 01.01.2014 г. и би изтекъл на 01.01.2024 г., като с предявяването на
вземанията от страна на НАП в производството по несъстоятелност срещу
„Д.“ ООД на 17.11.2023 г. същият е прекъснат на основание чл. 172, ал. 2, т. 2
от ДОПК.
В обобщение, по така изложените мотиви, съдът намира, че
6
предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата в размер на 588,85
лв., представляваща лихви върху публичните вземания за главници с
основания за възникването им - справка - декларация вх. №
09000964035/13.12.2010г. и справка - декларация вх. №
09000965598/13.01.2011 г.; и неоснователен за 1. сумите в размер на в общ
размер на 6 422,28 лв., от който главници - 5 585,94 лв. и лихви в размер на
836,34 лв., начислени върху главниците до 20.10.2023 г., представляващи
публичните вземания за местни данъци и такси за периода 2021 г. - 2023 г., с
основание за възникването им Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. №
399/22.12.2008 г., ведно с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
1698/10.06.2010 г. за партида № **********-001 на Община К. за периода от
2021 г. до 2023 г. включително; и 2. за сумите в общ размер на 4 669,05 лв., от
който главници - 1 500,00 лв. и лихви - 3 169,05 лв., начислени върху
главиците до 23.10.2023 г., представляващи имуществени санкции, наложени
с Наказателно постановление № 09/09002505/11.02.2013 г. и Наказателно
постановление № 09/09002506/11.02.2013 г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда - Кърджали“.
По държавната такса и разноските:
На основание чл.694, ал.7, изр. последно от ТЗ следва ищецът да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Кърджали държавна такса в размер на 110,91лв. /1% върху
сбора от сумите 6 422,28 лв. и 4 669,05 лв. по отхвърлените искове/.
На основание чл. 694, ал. 7, изр. 1 от ТЗ ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса за водене на делото върху уважената част от
исковете, но тъй като НАП на основание чл. 84 от ГПК е освободена от
заплащане на държавна такса по исковете за установяване на публични
вземания, какъвто е настоящия случай, такава не следва да бъде определяна в
нейна тежест.
Ищецът е направил искане за присъждане на деловодни разноски за
адвокат, но не е доказал сторени такива, поради което искането му не следва
да се уважава.
Ответникът НАП е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като при този изход на делото /с оглед
уважената/отхвърлената част от исковете/ и при съобразяване разпоредбите на
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, такива му се следват в размер на
360лв.
При този изход на делото, макар и изрично поискани, разноски на
синдика не се следват, тъй като същият не е главна страна в процеса, който
извод се налага и по аналогия на чл.78, ал.10 от ГПК, приложим в
производството на основание чл.621 от ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл. 694 от ТЗ съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „Д.“ ООД /н/, с
ЕИК **********, против Национална агенция за приходите, гр. София, по
реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, недължимостта на публични вземания за
лихви с основания за възникването им Справка - декларация вх. №
09000964035/13.12.2010г. и Справка декларация вх. №
09000965598/13.01.2011 г., възлизащи в общ размер на 588,85 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Д.“ ООД /н/, с ЕИК **********, против
Национална агенция за приходите, гр. София, иск с правно основание чл. 694,
ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване недължимостта на: 1. публични вземания на
НАП за данъци с основания декларация № 399/22.12.2008 г., декларация №
1698/10.06.2010 г. за периода от 2021 г. до 2023 г. включително, възлизащи в
общ размер на 6 422,28 лв., от които главници - 5 585,94 лв. и лихви в размер
на 836,34 лв., начислени върху главниците до 20.10.2023 г.; и 2. вземания за
имуществени санкции с основания Наказателно постановление №
09/09002505/11.02.2013г. и Наказателно постановление №
09/09002506/11.02.2013 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда - Кърджали“ в общ размер на 4 669,05 лв., от които главници - 1 500,00
лв. и лихви - 3 169,05 лв., начислени върху главиците до 23.10.2023г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД /н/, с ЕИК **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на Окръжен съд -
Кърджали сумата в размер на 110,91 лв., представляваща държавна такса за
производството по настоящото дело, платима от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД /н/, с ЕИК **********, да заплати в полза на
Национална агенция за приходите, гр. София деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв.
Решението е постановено при участието на синдика на „Д.“ ООД /н/, с
ЕИК ********** – В. П. М., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на „Д.“ ООД /н/, Национална агенция за
приходите, и на постоянния синдик В. П. М..
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
8