Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

град А., 25.05.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІVсъстав, в публично съдебно заседание на 28.04.2021 / двадесет и осми АПРИЛ две хиляди и двадесет и първа/ година в състав:

                                                        

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА

 

и при секретаря: Яна Петкова,

Прокурор…………

като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 757 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

  Производството е образувано по искова молба, подадена от Т.Р.Т., ЕГН: ********** *** чрез адв.Дияна В. срещу: К. Т. Р.,ЕГН: ********** с адрес ***.

      В исковата молба се излага, че Ответникът К.Т.Р. е син на ищеца Т.Р.Т.. Ha 02.02.2000 год. с Нотариален акт № 45/2000 год. ищецът и бившата му съпруга —майка на ответника - Т.С.М., даряват на сина си двата свои недвижими имота, придобити пo време на брака, a именно:

1/ Апартамент № 1 /едно/ със застроена площ от 78,47 /седемдесет и осем цяло и четиридесет и седем стотни кв.м./, находящ се в ***, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, антре, при граници: изток, север, юг — външен зид, запад — Н.К., отгоре- И.К., отдолу — И.П., ведно с прилежащото избено помещение № 31/тридесет и едно/, както и 4,55% ид.ч. от общите части на сградата и 4,55% ид.ч. от правото на строеж върху терена, в който е построена сградата, a именно върху поземлен имот № 425 в кв. 153 по плана на гр. А..

2/ Полски имот с площ от 941 кв.м. /деветстотин четиридесет и един кв.м./, накодящ се в землището на гр. А., извън регулацията на гр. А., съставляващ имот № 480 /четиристотин и осемдесети/ пo ЗЗП Провадийско шосе, гр. А., ведно с всички подобрения — вилна сграда, състояща се от стая и салон, трайни насаждения — лoзя и други насаждения в имота, при граници: север и юг — път, изток — имот № 479, запад — имoт № 481.

C акта за дарение ищецът запазва за себе си и за Т.С.М. правото на пожизнено ползване върху двата подарени имота. Въпреки запазеното ползване, ответникът се е самонастанил със семейството си в две от стаите на апартамента и оказвал системен психически и физически тормоз върху ищеца и Г.Г.Т.. Съжителството било непоносимо затова ищецът се принудил да cc премести във вилата, макар без удобства, за да има спокойствие.

След като тормозът не спирал и ответникът нe напуснал доброволно жилището, ищецът се принудил да заведе гражданско дело № 973/2019 г. на PC А.. Решението пo делото влязло в сила и чрез ДCИ при АРС пo изп.дело № 138/2020 г. ищецът се опитва да влезе във владение на заетите от ответника две стаи. До момента това нe e осъществено. Ответникът към момента не обитава апартамента, нo продължава да държи там вещите сu.

Междувременно ищецът опитал чрез покана с телепоща да уведоми надлежно сина си-ответник по делото, че има нужда от неговата помощ, от подпомагане, поради материалното си и здравословно състояние. Поканата не била получена от ответника. Видно от отбелязването на плика като причина е посочено отсъствие от адреса въпреки че пo това време ответника все още е пребивавал на адреса.

Влошеното здравословно състояние и нуждата от подпомагане на ищеца са добре известни на ответника, тъй като здравето на ищеца се влошило след като през 2019 година бил ударен от К. в областта на главата, отзад в тила с юмрук. От болката вследствие нa нанесения силен удар ищецът паднал на земята, лежал около половин час. Ha другия ден след преглед при Д-р Д. се установило, че е прекарал инсулт.

Докато живели заедно в апартамента страните имали постоянни караници. Ответникът нe само че не помагал нa ищеца, нo му оказвал постоянен тормоз, не плащал редовно дори собствените сметки за текущите разходи.

След инсулта ищецът ми имал постоянно главоболие. Трудно говорел. Вдигал и кръвно налягане, получавал стягане в гърдите, станал и трудно подвижен поради силни болки в краката. Като цяло състоянието мy през последната една година се влошило значително. За лекарства ежемесечно изразходвал минимум сумата от 80 лева.

По данни от ищеца към момента той нe притежава собствени имоти, от които може да сu осигури средства. Доходите мy са единствено от пенсия за прослужено време и възраст, която е в размер на 1000 лева. Тази сума нe e в състояние да покрие месечните разходи за лекарства, храна, отопление, осветление, вода, телефон и други текущи, данък сгради и такса смет за прехвърлените имотите, които са в негова тежест. Ищецът имал ежемесечните разходи пo отглеждане на непълнолетното дете Т. Димитрова Димитрова, негова внучка, настанена в семейството мy пo реда нa ЗЗД, с решение на АРС пo гр.д. № 91/2013 г., за която пo силата на закона и решението на съда той е длъжен да се грижи. Всичко това е добре известно на ответника, нo той не подпомага дарителя си въпреки и след отправените мy молби. До датата на подаване на ИМ ищецът не e получил никаква помощ, никакви средства от ответника, което се тълкува като отказ на ответника да изпълнява моралното си задължение към своя баща - дарител, което задължение на основание чл.227 ал.1, б."в" от ЗЗД е и юридическо задължение.  На това основание ищецът желае да бъде отменено ½ ид.ч. от направеното в полза на ответника дарение.

         В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от К.Т.Р., чрез адв.С.Д.- особен представител. В отговора на Им се оспорват твърденията на ищеца, като се навеждат доводи, че пенсията на ищеца е 1000лева, което е повече от достатъчно, за да живее и да се издържа добре. Също така се твърди, че ищецът има право и най-вероятно получава помощи за настаненото в семейството му за отглеждане дете. Също така се твърди, че след като са запазили правото си на ползване ищецът и семейството му няма пречка да отдават под наем процесните имоти. По изложените съображения,моли иска да бъде отхвърлен.

В о.с.з. ищецът чрез адв.В. поддържа и.м. и навежда доводи, че поведението на ответника през годините не е било съответно на синовния му и граждански дълг да полага грижи за баща си.

Ответникът чрез особения представител счита иска за неоснователен и недоказан, като се акцентира на факта, че ищецът получава достатъчно голяма пенсия, която му осигурява приличен стандарт на живот. Задълженията на ищеца към трети лица- внучката му няма отношение към ответника.

В качеството на свидетел беше разпитана Г.Г.Т. , която разказва,че от 20години е съпруга на ищеца и през цялото време баща и син не се разбират добре. Проблемите започнали още докато живеели заедно в апартамента в гр.А. и за да не стават скандали ищеца и съпругата му, заедно с внучката Т. се преместили на вилата. Докато живеели заедно ответникът не заплащал редовно сметките за ток и  вода и това трябвало да прави ищеца. След като ищецът се изнесъл от апартамента, ответникът започнал да го посещава на вилата, за да прави скандали. Преди две години на Коледа ответникът ударил ищеца с юмрук по главата, в следствие на което той паднал и загубил съзнание за кратко. За случая били уведомени служители на РУ-А., които посетили адреса на място и ответника бил изведен и предупреден с протокол по ЗМВР. В следствие на удара ищецът не се чувствал добре и месеци наред имал главоболие и му се виел свят. Преди няколко години било установено заболяване на очите на ищеца и той поискал пари от сина си за операция, но ответникът отказал. Поради липса на средства ищецът не си направил операцията и по тази причина в момента е в безпомощно състояние, а за него се грижи съпругата му. Липсата на средства принудила семейството няколко пъти да тегли бързи кредити.

Според свидетелката Г.Д.В. (съседка на ищеца) ищецът е във влошено здравословно състояние и има постоянна нужда от грижи, които получава само от съпругата си. Синът на ищеца нито се грижел физически за него,нито му давал пари за лекарства и други нужди. Свидетелката също споделя, че семейството е прибягвало няколко пъти до така наречените „бързи кредити“, за да може да си плати сметките. Разказва, че повече от 4 години не е виждала сина да идва при баща си, откакто го е ударил и съборил на земята и се е наложило да викат полиция. В последните години синът заминал да работи извън страната и спрял да търси баща си дори по телефона.

По делото е приложено копие от прокурорска преписка вх.№230/2018г по описа на РП-А..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.      

Няма спор по делото, а и видно от НА №45,том.1,рег.№334,дело №38/2000г ищецът заедно с бившата си съпруга дарили на сина си двата свои недвижими имота, придобити пo време на брака, a именно:Апартамент № 1 /едно/ със застроена площ от 78,47 /седемдесет и осем цяло и четиридесет и седем стотни кв.м./, находящ се в ***, и  Полски имот с площ от 941 кв.м. /деветстотин четиридесет и един кв.м./, находящ се в землището на гр. А., извън регулацията на гр. А., съставляващ имот № 480 /четиристотин и осемдесети/ пo ЗЗП Провадийско шосе, гр. А., ведно с всички подобрения — вилна сграда, трайни насаждения — лoзя и други насаждения в имота; като дарителите си запазил правото на ползване.

Представена е покана от 13.02.2020г /л.5 от делото/, адресирана до ответника, която видно от оформянето й не е получена от ответника, с която ищецът е уведомил ответника за нарасналите си нужди и необходимостта му от месечна издръжка в размер на 300 лева.

По отношение на нуждата от издръжка на дарителя и нейният размер, съдът съобрази следното: 

Ищецът е пенсионер на 75 г. Видно от представеното удостоверение от НОИ /л.67 от делото/, същия получава пенсия за старост в общ размер на 1054,90 лева месечно. Съгласно писмо вх.№ 261156/11.03.2021г на ДСП-А. ищецът не е обект на социално подпомагане /л.54/.

За да се уважи подобен иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД следва ищецът да докаже, че е кредитор на ответника с вземане за издръжка, че е потърсил вземането си от ответната страна, и тя не му го е осигурила съзнателно. Дарственият акт не поражда автоматично задължение за даване на издръжка от надарения. По делото няма спор, че поканата за предоставяне на издръжка не е получена от ответника. Свидетелите са категорични, че от години ответникът живее и работи извън страната, а ищецът знаейки това е изпратил поканата на адреса в гр.А., където има информация, че няма да намери никой. От друг страна ищецът не е правил усилие да потърси по телефона сина си, въпреки, че според свидетелски показания детето Т. има телефонен номер и контактува с ответника. Изхождайки от това съдът прави заключение, че ответникът, макар и вкл.като задължено лице по чл.140,ал.1,т. СК, не е бил информиран от ищеца, че последния претендира издръжка.

На следващо място не се доказаха по делото твърдяните заболявания, от които ищецът страда. В поканата за плащане на издръжка се твърди, че ищецът е преживял инсулт, но доказателства за това по делото липсват. Твърди, се също така в свид.показания на съпругата му, че му е необходима операция на очите,но медицинска документация за това също не е приложена.

Не може да се сподели становището на ищеца, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Тя е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от получаваните от него средства или притежаваното имущество. (Решение № 275/26.03.2009 г. по гр.д. 5837/2007 г. на ВКС, IV г.о.) В настоящия случай не бяха доказани извънредни разходи, свързани със заплащане на квартира, лекарства, медицинско  лечение или др. постоянни разходи. Свидетелката Т. твърди, че всеки месец ищецът купува лекарства, но  по делото  липсват писмени доказателства за това. От посочената в справката стойност на пенсията съдът прави извод, че същата бидейки в пъти по-висока от линията на бедност в страната,както и от минималната работна заплата и в този смисъл е достатъчна за ищеца да води достоен живот и да посреща нуждите си. Следва да се отбележи факта, че ищецът си е запазил правото на пожизнено ползване на двете жилища, което означава, че няма  никаква юридическа пречка да живее и в процесния апартамент /каквито доводи бяха наведени от свидетелката Г. Т.-съпруга на ищеца/. Също така трябва да се отчете фактът, че и съпругата му получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и тя самата не се издържа само от пенсията на ищеца.

Ответникът преди няколко години е заминал да живее и работи извън страната, като е освободил процесния апартамент в гр.А., обект на дарението и съдът счита , че пред ищецът няма пречка да ползва това жилище както намери за добре. В подкрепа на този извод е приложеното по делото копие от съдебно решение № 66/26.03.2020г по гр.д № 973/2019г по описа на АРС /л.8-9/, съгласно което ответникът е бил осъден да предаде владението върху процесните имоти.

По делото се наведоха твърдения, че ищецът и съпругата му са теглили „бърз кредит“ на стойност 800лв.,който после трудно са изплатили. Както правилно беше отбелязано от особения представител на ответника тази сума /по данни на свид.Г.Т./ е била използвана , за да може детето Т. да бъде изпратено на състезание по спортна гимнастика в Италия. Следва да се отбележи, че видно от Съдебно решение № 66/26.03.2020г по гр.д.№973/2019г /л.10-11/ детето Т. Р. Т., което е настанено в семейството на Г. и Т.Т. е внучка на свид. Г. Т. /дете на дъщеря й/, но не е законен наследник на ищеца, от което следва, че Т.Т. няма нито правно, нито морално задължение да издържа внучката на втората си съпруга. В този смисъл съдът прецени , че показанията за теглен бърз кредит в размер на 800лв. не доказват нуждата на ищеца от издръжка.

С оглед на всичко изложено до момента, предявеният от К.Р.  иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се явява неоснователен, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото съдът прецени, че сторените разноски трябва да останат за сметка на ищеца.

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Р.Т., ЕГН: ********** ***, срещу К. Т. Р.,ЕГН: ********** , с адрес *** иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 02.02.2000г., обективиран в НА №45,том.1,рег.№334, дело №38/2000г на нотариус с район на действие РС-А., по силата на който Т.Р.Т., ЕГН: ********** и Т.С.М.,ЕГН: **********, даряват на К. Т. Р.,ЕГН: ********** , следните недвижими имоти:

1/ Апартамент № 1 /едно/ със застроена площ от 78,47 /седемдесет и осем цяло и четиридесет и седем стотни кв.м./, находящ се в ***, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, антре, при граници: изток, север, юг — външен зид, запад — Н.К., отгоре- И.К., отдолу — И.П., ведно с прилежащото избено помещение № 31/тридесет и едно/, както и 4,55% ид.ч. от общите части на сградата и 4,55% ид.ч. от правото на строеж върху терена, в който е построена сградата, a именно върху поземлен имот № 425 в кв. 153 по плана на гр. А..

2/ Полски имот с площ от 941 кв.м. /деветстотин четиридесет и един кв.м./, накодящ се в землището на гр. А., извън регулацията на гр. А., съставляващ имот № 480 /четиристотин и осемдесети/ пo ЗЗП Провадийско шосе, гр. А., ведно с всички подобрения — вилна сграда, състояща се от стая и салон, трайни насаждения — лoзя и други насаждения в имота, при граници: север и юг — път, изток — имот № 479, запад — имoт № 481, по отношение на ½ ид.ч. от описаните имоти

Решението подлежи на обжалване  пред ОС – Бургас  в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: