Определение по дело №246/2019 на Районен съд - Луковит

П Р О Т О К О Л

Гр. Луковит, 21.01.2020 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и първи  януари 2020г. две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при участието на секретаря М.Д.

сложи за разглеждане гр. д. № 246 по описа на съда за 2019 г.

докладвано от съдия ЦАРИГРАДСКА.

 

На именното повикване в 10:13 часа се явиха:

        

ИЩЕЦЪТ Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Л., се представлявана от директора инж. И. Б. – редовно призован.

ОТВЕТНИКЪТ П.Р.И. - редовно призована, се явява лично .

 

Съдът намира, че не следва да бъде даван ход на делото, тъй като извършвайки повторно проверка на основание чл. 130 ГПК за допустимост на иска съдът констатира, че е налице неотстранима пречка, която прави образуваното производство недопустимо и налага същото да бъде прекратено.

Съображенията за това са следните:

Делото е образувано по повод искова молба от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Луковит, представлявана от директора инж. И.Б., с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК срещу П.Р.И. ***.

Съдът, извършвайки преценка за допустимост на предявения иск констатира, че ищецът не притежава правоспособност, съобразно изискванията на чл. 27 ГПК.

Процесуалната правоспособност на юридическите лица е уредена в чл. 27 ГПК, който в своята ал. 1 предвижда хипотеза, че процесуална правоспособност има този, който е правоспособен по материалното право. От анализа на нормативните актове, уреждащи статута на ДСП – Закона за социалното подпомагане (ЗСП), Устройствения правилник на АСП и Правилника за прилагане на ЗСП се налага извод, че Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) представлява неперсонифицирано държавно учреждение, което не е юридическо лице, а представлява териториално поделение на Агенцията за социално подпомагане (АСП).

По смисъла на публичното право и в частност на административното, ДСП – Луковит е административен орган с административна правосубектност, т.е. във властническите правоотношения с другите частно правни субекти и в административното съдопроизводство.

За разлика от публичното право, в сферата на гражданското право и гражданското съдопроизводство административният орган може да встъпи в граждански правоотношения само ако е ЮЛ, каквото качество не притежава ДСП.

В чл. 27, ал. 2 ГПК е предвидено известно отклонение от този принцип, придавайки на правоспособност на държавни учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. ДСП не е разпоредител с кредити и следователно не може да участва в гражданския процес като надлежна страна.

В настоящия случай не сме изправени и пред особената хипотеза, предвидена в чл. 14б, ал. 2 ЗСП, според който „Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.“

С тази норма законодателят е предвидил легитимация на ДСП, но с ясно ограничено правомощие – да инициира производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влязла в сила мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва, издадена от директора на ДСП по реда на чл. 14а ЗСП.

Такова производство е допустимо само в случай, че пред съда с документ е доказано съществуването на влязла в сила заповед за възстановяване на получена социална помощ, изпълнението на която е възложено на гражданските съдилища.

Заявлението в настоящия случай, по повод на което е образувано заповедно производство, не е било по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т. 1 ГПК – въз основа на документ, а такова по чл. 410 ГПК. Издаването на заповед за изпълнение в общата заповедна процедура има характер на покана за изпълнение към длъжника, която е допустима само в гражданскоправните отношения, базирани на принципа на равнопоставеността. ДСП може да получи принудително изпълнение за недобросъвестно получени суми само при положение, че има подлежащ на изпълнение административен акт – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 14а ЗСП, в който случай може да получи незабавно изпълнение.

Затова съдът достигна до извод, че ДСП Луковит не е надлежна страна да започне производство по реда на чл. 410 ГПК, чието продължение е настоящото исково производство. Липсата на надлежна страна представлява липса на една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, налагащи прекратяването му.

При това положение и предвид задължителните указания, дадени в т. 13 на ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение в полза на ДСП Луковит следва да бъде обезсилена.

Достигайки, до този правен извод за липса на процесуална легитимация на ДСП Луковит, съдът обсъди правните аргументи изложени от ОС Ловеч в определение от 18.12.2019г. постановено по ч.гр.д. №659/2019г. по писа на ОС Ловеч.

Поради горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №246/2019г., поради недопустимост на предявения то ДСП Л. установителен иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от днес.

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №511/31.12.2018г. издадена по ч.гр. д.№789/2018г.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:35 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: