Р Е Ш Е Н И Е
ГР. БЕРКОВИЦА,
02.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Берковица……………I състав, Гражданска
колегия в публично заседание на пети май…..………...……...……………………… през две хиляди
двадесет и втора година……………..……….……………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ЗДРАВКОВА
при секретаря Св. Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ЗДРАВКОВА……….…………………….гр.
дело 278 по описа за 2021г………….……...……………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 7 и
т. 10 във връзка с чл. 188 т. 2 от КТ
във връзка с чл. 357, ал.1 КТ.
Ищцата
А.Г.И. твърди, че на основание трудов договор № 137/08.11.2013 и допълнително
споразумение към него от 2015 година заемала длъжността „старша сестра” при
ответника Дом за пълнолетни лица с деменция с. Бистрилица. Със заповед № 21/19.02.2021
г. и било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на
основание чл. 195, ал1, вр. чл. 186 и чл. 187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 КТ за
допуснати нарушения, представляващи „неизпълнение на заповед № 2/05.01.2021 г. и отменяне на разпореждане на
директора относно технологията и начина на хигиенизиране на 07.02.2021 г.”.
Счита заповедта за незаконна и неправилна. Твърди, че не е извършила посочените
дисциплинарни нарушения. Заповедта е немотивирана, не съдържа изискващите се от
закона реквизити, не е посочено кога и кои конкретно задължения не е изпълнила и
т.н.
Моли съда, да постанови решение, с което
отмени като незаконосъобразна Заповед № 21/19.02.2021г., с която й е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Претендира и направените
разноски.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК ответника Дом за пълнолетни лица с деменция с.
Бистрилица оспорва предявения иск. Прави възражение за неоснователност на
предявения иск и излага подробни доводи за мотивираност и правилност на
издадената заповед. Също претендира присъждане на сторените разноски.
В
съдебно заседание и в представените писмени становища по същество на делото,
процесуалните представители на страните поддържат твърденията и възраженията,
изложени в исковата молба, съответно в отговора по делото.
След
преценка на доказателствата и становищата на страните, съдът на основание чл. 235,
ал. 2 от ГПК установи от фактическа и правна страна следното:
Няма
спор между страните, че към момента на издаване на атакуваната заповед се
намират в трудово правоотношение, по силата на което на ищцата била възложена длъжността
"Старша медицинска сестра". Няма спор и относно факта, че със Заповед
№ 21/19.02.2021 г. на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение на основание чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 7 и
т. 10 от КТ за нарушение, представляващо: Неизпълнение на Заповед № 2/05.01.2021г. за периода от
20.01.2021г. до 11.02.2021г. и отменяне на разпореждане на директора относно
технологията и начина на хигиенизиране на 07.02.2021г.
Поради
липса на спор между страните, че дисциплинарната заповед е издадена от
компетентно лице в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма,
то съдът не излага мотиви в тази насока. Безспорно заповедта е издадена от директора
на дома като работодател, в чийто правомощия влиза налагането на дисциплинарни
наказания, сключването и прекратяването на трудовото правоотношение
Съгласно
разпоредбата на чл. 193 КТ преди да наложи наказание, работодателят е длъжен да
изслуша и приеме обясненията на работника. Когато процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание не е спазена, съдът отменя заповедта, без да разглежда
спора по същество. Обяснения се изискват за конкретно констатирани нарушения. При
налагане на дисциплинарното наказание не може да се вземат предвид обяснения,
дадени изобщо, а само онези които са изрично поискани или представени от
работника или служителя по конкретно констатираните нарушения.
В
конкретния случай изискването на чл. 193 от КТ е спазено по отношение на нарушението,
описано като „отменяне на разпореждане на
директора относно технологията и начина на хигиенизиране на 07.02.2021г.“. С писмо
- искане № 36 от 11.02.2021 г. работодателят е поискал обяснение съгласно чл. 187, ал. 1, т.
3, т. 7 и т. 10 КТ като е посочил следното: „НА 07.02.2021г. без уведомяване и
съгласуване с директора на ДПЛД сте нарушили и отменили изпълнение на устно
разпореждане относно приготвяне и използване на дезинфекционен разтвор, както и
текст от Заповед 2/05.01.2021г. на директора“. Поискани са обяснения както
следва – „на какво основание не изпълнявате и отменяте
устни и писмени разпореждания на директора на ДПЛД“. Ищцата е депозирала
собственоръчно, написани от нея обяснения, намиращи се на лист 47 от делото. В
същите тя подробно описва как на 07.02.2021г. е разбрала от санитарите, че шефа
е наредил да се разтваря предварително клодан за дезинфекция. Твърди, че не е
знаела за такова устно нареждане и не е нарушила процесната Заповед 2/05.01.2021г.
Посочва, че е видяла кофичките с разтворен клодан и се притеснявала, че някой
от домуващите може да ги изпие. Предвид това тя посочва, че е казала на
санитарите клодана се разтваря до 10 минути преди миене.
В
Писмото искане № 36 от 11.02.2021 г. първото нарушение е описано по следния
начин: „на какво основание не изпълнявате и отменяте
устни и писмени разпореждания на директора на ДПЛД“ като
също е посочено, че „без уведомяване…сте отменили
устно разпореждане относно приготвяне и използване на дезинфекционен разтвор“. В процесната
заповед за дисциплинарно наказание това нарушение е описано като „….и отменяне на разпореждане на директора относно технологията и начина на
хигиенизиране на 07.02.2021г. Съдът счита, че безспорно макар
и с различен текстови израз, смисълът на нарушените задължения е един и същ. Съгласно
установената съдебна практика не е задължително формулировката на извършеното
нарушение в искането за обяснения да е идентична с тази в заповедта за налагане
на наказание. Както бе посочено по-горе, именно в този смисъл и във връзка с това
конкретно предполагаемо нарушение, ищцата е дала своите писмени обяснения. Предвид
това, възраженията на ищцата в тази посока са неоснователни.
Словесното
изразяване по чл. 193 и по чл. 195 КТ може да е различно, същественото е от съдържанието
на заповедта и от искането на работодателя до работника/служителя за даване на
обяснения да следва несъмненият извод за това кой е дееца и за същността на
фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно
налага дисциплинарно наказание и те да са идентични. Възможно е при поискване
на обяснения работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията,
поради неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното време и
място), но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз основа на
тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта
за уволнение. Възможно е заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание да се основава на по-малко на брой нарушения от тези,
за които е поискано предварително обяснение от работника/служителя, но не и на
нарушение, за което не е поискано от наказания да даде обяснения по чл. 193 КТ
/в този смисъл в този смисъл Решение 109 от 13.08.2018г. по гр.д. 3323/2017г.
на ВКС, 4-то ГО/. В настоящия случай, в искането за обяснения са посочени
повече нарушения, като процесното дисциплинарно наказание е наложено само за неизпълнението
на устни и писмени разпореждания. Съгласно цитираната съдебна практика, която
се споделя от настоящия съдебен състав, и предвид изложеното заповедта е
законосъобразна в тази част.
На
основание чл. 6 от ГПК съдът не излага мотиви във връзка с приложението на чл.
194 от КТ, тъй като в исковата молба няма изложени твърдения за неспазване
сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска. В този
смисъл, при липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 194 КТ
недопустимо е съдът сам да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по
цитираната разпоредба /в този смисъл Решение от 29.01.2018г. по гр.д.
4469/2017г. на ВКС, 4-то ГО/.
В
заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 195, ал. 1, в.вр. чл. 186 и
чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 от Кодекса на труда, за допуснато
нарушение, представляващо „Неизпълнение на
Заповед № 2/05.01.2021г. за периода от 20.01.2021г. до 11.02.2021г. и отменяне на разпореждане на директора относно технологията и начина на
хигиенизиране на 07.02.2021г. В съответствие
с чл. 195 ал. 2 от КТ заповедта е връчена на ищцата на 25.02.2021г. по пощата.
Основният спорен въпрос е дали с отразените в заповедта факти ищеца е осъществил фактическия състав на дисциплинарно нарушение. При установено дисциплинарно нарушение следва да бъде преценено дали наложеното от работодателя наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Съгласно
чл. 186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина. Нарушението „отменяне на разпореждане на
директора относно технологията и начина на хигиенизиране на 07.02.2021г.“ се
установява от събраните гласни доказателства. Съгласно практиката на ВКС е
допустимо дисциплинарното нарушение да бъде установено с гласни
доказателства /в този смисъл Решение от
06.02.2020г. по гр.д. 1912/2019г. на ВКС, 3-то ГО/. Съдът намира за доказано
нарушение на трудовата дисциплина, извършено от ищцата, изразяващо се в „отменяне на разпореждане на директора относно технологията и начина на
хигиенизиране на 07.02.2021г.“ предвид следното:
Съществен
елемент на трудовата дисциплина е задължението на работника или служителя да се
подчинява на нарежданията на работодателя или съответния ръководител (чл. 126,
т.7 КТ). То произтича от специфичното естество на дължимата от работника или
служителя престация - да се постави на разположение на работодателя за
изпълнение на определена работа, включително и да се подчинява на указанията му
относно начина на изпълнението. Ищцата
заема длъжност инспектор "старша медицинска сестра" при ответника. Съгласно
чл. 32, ал .1 от Правилника за вътрешния трудов ред, приет като писменo доказателство по делото, контролът върху работата на старшата медицинска
сестра се налага от Директора. В чл. 33 ал. 1 т. 6 е посочено, че нарушение на
трудовата дисциплина е неизпълнение на дадените от работодателя задължителни
указания и нареждания. Съгласно т. 3 от длъжностната характеристика на ищцата
същата е на пряко подчинение на директора. С оглед на изложеното в нейните задължения
безспорно влиза и изпълнението на устни и писмени указания и нареждания на директора.
От
разпита на свидетелката Григорова се установява, че винаги когато се издават
заповеди, всички се запознават с тях и се подписват. Посочва, че според нея е
имало „такъв момент някаква устно издадена заповед да се
разтварят вечерта таблетките може и да е казано и сутринта но се разтваряха още
вечерта. Казаха че трудно се разтварял клодана не могат веднага да започнат…“. Потвърждава,
че миенето и дезинфекцията се извършват от санитарите като за всеки препарат е
указано как се употребява. Разказва, че е разбрала, че на едно дежурство на
ищцата същата е попитала какво е това /разтворения клодан/ и й е отговорено, че
така им е наредено.
Свидетелката
Ц. посочва, че е имало устна заповед от директора за миене по метода на двете
кофи и разтваряне на клодана половин час преди миене. Правило се в кофички и се
чакало да се разтвори. Според свидетелката е имало случаи, в които дежурната
сестра И. е разпореждала друго. Посочва, че е била залепена бележка от ищцата
да се ходи при сестрите /в това число и при ищцата/ и те да дават хапчетата
клодан на санитарите без да се разтварят предварително. Свидетелката посочва,
че е подчинена на сестрата, и е казала, че има друго нареждане от директора. Накрая
била въведена обща практика клодана да се разтваря половин час преди миене.
Според Ц. бележката е била залепена от ищцата и тя се съобразявала с написаното
на бележката, тъй като е подчинена на сестрата. Потвърждава, че друга сестра
или фелдшера не са й казвали да променя начина на миене по метода на двете кофи
и разтваряне на препарата преди употреба.
Третата
свидетелка Йона Борисова – санитар в дома от 4 години подробно описа начина на
миене и дезинфекция. Посочва, че преди са миели в една кофа – едно хапче клодан
и медикс и така се е миело. Това е било преди януари 2021г. Тогава директорът Иванов
е донесъл малки купички за разтваряне на препарата половин час преди миене.
Преди неговата заповед са се изпълнявали нарежданията на ищцата, твърди
свидетелката. Посочва, че когато директора Иванов е дал това нареждане с
кофичките ищцата е била против, защото според нея можело някой домуващ да изпие
кофичката. Свидетелката казва, че санитарите са казали на И., че имат нареждане
от директора за ползване на кофичките, но тя им наредила да ги махнат и направо
в кофата да ги слагат. Според свидетелката тя и другите санитари се чудели един
месец чие нареждане да изпълняват.
От събраните
гласни доказателства се установява, че е имало практика миенето да се прави с
една кофа с разтворен клодан и медикс заедно. Впоследствие през януари 2021г.
новият директор Иванов е дал устно нареждане да не се сместват препаратите, а
да се използва метода на двете кофи – една кофа с разтворен препарат клодан и
една кофа с чиста вода, като е предоставил на санитарите и кофички, в които
предварително да се разтвори препарата клодана. Установява се от показанията на
свидетелката Цветелина Ц. и Йона Борисова – санитар в дома, че ищцата И. е била
против тези кофички и не е била съгласна с нареждането на Иванов. Свидетелката Ц.
потвърждава, че ищцата е била поставила бележка, санитарите да ходят при
сестрите в това число и при ищцата, за да им слагат препарата клодан в кофата
без да го разтварят предварително т.е. да не използват метода на двете кофи, а
да сместват препаратите в една кофа и без предварително разтваряне на клодана.
От
показанията и на трите свидетелки става ясно, че е имало устно нареждане от директора
Иванов препаратът клодан да се разтваря предварително в кофички, предоставени
от него, и да се използва метода на двете кофи. Показанията на трите свидетелки
са логични, непротиворечиви като взаимно се допълват и изясняват конкретната
обстановка през процесния период. Наред с това в обясненията си ищцата посочва,
че според нея при предварителното разтваряне имало опасност някой домуващ да изпие
кофичката. Тоест налице е безспорно неизпълнение на разпореждане на работодателя
от ищцата, която е на негово подчинение. Предвид изложеното съдът намира
нарушението, описано в процесната заповед като „отменяне на
разпореждане на директора относно технологията и начина на хигиенизиране на
07.02.2021г.“ за доказано. Без значение за
законосъобразността на наказанието е правната квалификация на фактически
описаното нарушение, посочена от работодателя в процесната заповед. Трайна и
неизменна е практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието
от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото
основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от
работника/служителя действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените
от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция,
тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба
цел /в този смисъл Решение от 02.07.2010г. на ВКС, 4-то ГО по гр.д. 723/2009г./.
Следователно,
налице е заповед, издадена в писмена форма, съдържаща реквизити в достатъчен
обем, за да стане ясно както на наказания, така и на контролиращия съд какво
нарушение е констатирал работодателят, как го квалифицира, кой е неговият
извършител и какво наказание налага. В този смисъл атакуваната заповед се явява
мотивирана и императивните изисквания на чл. 193 и чл. 195 от КТ са изпълнени по
отношение на това нарушение
По
отношение на твърдяното нарушение, описано в процесната заповед като „Неизпълнение на Заповед № 2/05.01.2021г. за периода от 20.01.2021г. до
11.02.2021г.“ съдът приема следното:
На
първо място съдът счита, че за твърдяното нарушение не са изискани обяснения. В
искането за обяснения от 11.02.2021г. е посочено, че ищцата е нарушила „текст от Заповед 2/05.01.2021г“. Този текст обаче не е индивидуализиран
нито в искането за обяснения нито в процесната заповед за дисциплинарно наказание
с неговите конкретни обективни признаци или с посочване на конкретното
съдържание на заповедта. Предвид изложеното, съдът намира, че изискването на чл.
193 от КТ не е спазено по отношение на това нарушение. Предвид чл. 193, ал. 2
от КТ съдът отменя дисциплинарното наказание без да разглежда спора по
същество.
За
пълнота на изложението обаче следва да бъде посоченото следното: По делото е
представено копие от процесната Заповед № 2/05.01.2021г., на гърба на която са
посочени имената и са положени подписи от лицата, които са запознати със
заповедта. Под точка 2 в списъка се е подписала ищцата, поради което същата е
била запозната със съдържанието на процесната заповед. Съдържанието на процесната
Заповед № 2/05.01.2021г. съдържа няколко точки като в точка 2 е посочено че „хигиенизирането на коридорите и помещенията да се извършва периодично през
деня и вечерно време след лягане …препаратите не се смесват едновременно в един
съд“. В процесната заповед за дисциплинарно нарушение обаче не е посочено в
какво конкретно се състои неизпълнението на Заповед 2/05.01.2021г., тъй като
както бе посочено по-горе тя съдържа няколко точки с задължения и нареждания от
работодателя. Предвид изложеното съдът намира, че в посочената част заповедта
не отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ и твърдяното нарушение не е
извършено от ищцата, тъй като по същество липсва индивидуализирано нарушение с
неговите конкретни обективни признаци.
Предвид
доказаното нарушение „отменяне на разпореждане на
директора относно технологията и начина на хигиенизиране на 07.02.2021г.“
заповедта се явява законосъобразна и следва да бъде преценено дали наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушението съобразно критериите по чл.
189 от КТ.
За
тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение
като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя,
а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на
неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко
тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят
неблагоприятни последици. Допълнителните обстоятелства, които също се преценяват
са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми
на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и други
/в този смисъл Решение 109 от 13.08.2018г. по гр.д. 3323/2017г. на ВКС, 4-то
ГО/. В настоящия случай е налице неизпълнение на нареждания на субекта на
работодателска власт. Налице е доказано противопоставяне на ищцата срещу нареждането
на работодателя. Нещо повече ищцата не само се е противопоставила на нареждането
на работодателя, но и еднолично е предприела действия по промяна на нарежданията
– залепила е бележка с други указания. Свидетелката Йона Борисова посочва, че
санитарите са били объркани и се чудели чий нареждания да изпълняват, тъй като
същите са подчинени на сестрата и директора. Липсва критично отношение на
ищцата към извършеното от нея несъобразяване с нарежданията на работодателя
видно от съдържанието на депозираните от нея обяснения. Същата посочва единствено,
че според нея можело някой от домуващите да изпие кофичката. Наред с това последствията
от поведението на ищцата могат да доведат освен до влошено здравословно
състояние на домуващите с оглед неправилно хигиенизиране, но както се установи
от гласните доказателства поведението й е довело и до хаос в работната среда
като санитарите се чудели чие нареждане да изпълняват. В допълнение към
изложеното на съда е служебно известно, че на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за друго нарушение, което към настоящия момент не е
отменено.
Предвид
изложеното обжалваната заповед е законосъобразна - издадена от компетентно лице
в предвидената форма, съдържа необходимите реквизити, мотивирана е и наложеното
наказание е съответно на тежестта извършеното нарушение.
При
този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника направените в производството
разноски. Дължимите държавни такси остават за сметка на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Г.И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 7 и т. 10 във връзка с чл. 188 т. 2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“, наложено със Заповед № 21/19.02.2021 г. на Директора на Дом
за пълнолетни лица с деменция, село Бистрилица, като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.Г.И. с ЕГН **********,***, да заплати на Дом за пълнолетни
лица с деменция, село Бистрилица, община Берковица сумата от 650 лева, представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: