№ 620
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110212035 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 22-007399 от 05.08.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ - София), на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) на „*******” ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.3 от Наредба № РД-
07-2/2009г. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вр.
чл.9, ал.2 от Правилника за безопасност и здраве при работа при електрообзавеждането с
напрежение до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г., изм. ДВ, бр. 73/2013г.).
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало наказаното
Дружество, което подава жалба срещу това НП. Жалбоподателят твърди, че отразените в
Наказателното постановление факти не отговарят на обективната истина. В жалбата се
посочва, че С.Г.С. е назначен в „*******” ЕООД на длъжност „монтажник“, а не
„електромонтажник“ и съответно съгласно длъжностната му характеристика той не е
задължен да работи с електрооборудване. Според жалбоподателя в АУАН има
несъответствие между датите, на които е извършена проверката, е констатирано
нарушението и е съставен Актът. Жалбоподателят счита, че наложената с Наказателното
постановление санкция не отговаря на обема и характера на извършеното нарушение и
същата трябва да бъде изменена в по-малка такава или да се приложи чл.28 от ЗАНН.
1
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят се представлява от адв. С., който в съдебно
заседание на 19.01.2022г. заявява, че поддържа жалбата и оспорва НП по мотиви, изложени
в жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд на същата дата адв. С. моли
съда да отмени Наказателното постановление, тъй като същото е неправилно, немотивирано
и съдържа противоречия и неточности. Повтаря се твърдението от жалбата, че С.Г.С. е
назначен в „*******” ЕООД на трудов договор като монтажник и от него не се изисква да
работи с електроинсталации. Отбелязва, че няма настъпили вредни последици в следствие
на деянието. Макар да не счита, че е необходимо за монтажник да има удостоверение за
работа с електроинсталации, Дружеството-жалбоподател се било снабдило с такова и го
предоставило в хода на проверката. Адвокатът моли СРС да отмени Наказателното
постановление и да намали наложената на „*******” ЕООД санкция, тъй като в случая
става въпрос за първо по ред нарушение. Уточнява се, че не се претендират разноски от
страна на жалбоподателя.
Въззиваемата страна се представлява пред СРС – 10 състав от юрк. П.. Той оспорва
жалбата. В съдебно заседание на 19.01.2022г. по време на съдебните прения юрк. П.
посочва, че във връзка със събраните доказателства следва да се приеме, че Дружеството –
жалбоподател е извършило процесното нарушение. Според юрк. П. доводите, изложени в
жалбата, са неоснователни, тъй като според т. 3.2 от длъжностната характеристика на С.С.
към основните му задължения спада работата с машини и друго електрическо оборудване, а
в т. 4.12 от същата длъжностна характеристика е определено работникът да сглобява части,
електрически и електронни системи, както и да използва електрически инструменти. Поради
това процесуалният представител на възиваемата страна счита, че функциите и
отговорностите, възложени в длъжностната характеристика на С.С. изискват той да
притежава Удостоверение за придобита квалификационна група по безопасност и здраве
при работа с електрообзавеждане до 1000 V. С тези аргументи юрк. П. моли СРС да
отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и съответно да потвърди изцяло
процесното НП като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на
възиваемата страна пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Между С.Г.С. и „*******” ЕООД бил сключен трудов договор № 00000022 от
05.04.2021г. Договорът бил регистриран в НАП на 05.04.2021г. С. бил назначен на длъжност
„монтажник” в Дружеството – жалбоподател. На 05.04.2021г. С. се запознал и с
длъжностната си характеристика. Според длъжностната му характеристика С.С. следвало да
работи с машини и друго електрическо оборудване, да сглобява части, електрически и
електронни системи, както и да използва електрически инструменти, поялници и други
запояващи устройства.
Съгласно служебна бележка № 00000020 от 05.04.2021г. на С.Г.С. е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа в предприятието на 06.04.2021г. В Трудовия
договор било записано, че работникът ще постъпи на работа на 06.04.2021г.
2
След сигнал до ДИТ – София, на 16.06.2021г. инспектори от Дирекция „Инспекция
по труда“ – София (свидетелите А.Б. и Д.М.) извършили проверка на трудовото
законодателство на „*******” ЕООД като обект на контрол била високоетажна жилищна
сграда с търговски обекти, находяща се на адрес гр. София, ул. „Одрин“ № 102. Там С.Г.С.
бил заварен да полага кабелни трасета, като за целта същият /заедно със свой колега/
работел с перфоратор на батерии. Към момента на полагането им кабелните трасета
работниците не били под електрическо напрежение. В собственоръчно попълнена
декларация С.С. декларирал, че работи за „*******” ЕООД като електромонтажник. В хода
на проверката на 16.06.2021г. проверяващите служители на ДИТ – София поискали да им се
предостави Удостоверение за придобита квалификационна група по електробезопасност за
С.С., но такова не им било предадено до приключване на проверката на място в обекта.
Проверката продължила по документи. Във връзка с призовка по чл.45, ал.1 от АПК в
Дирекция „Инспекция по труда“ – София били представени от Дружеството – жалбоподател
Протокол № 0457 от 18.06.2021г. и Удостоверение № 0457 от 18.06.2021г., удостоверяващи,
че С.Г.С. е придобил трета квалификационна група по безопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение до 1000 V на 18.06.2021г.
Така проверяващите от Дирекция „Инспекция по труда“ - София достигнали до
извода, че „*******” ЕООД (в качеството си на работодател) е допуснал до работа на С.С.
без последният да притежава изискващата се квалификационна група, без да е обучен и без
да е положен изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд – в нарушение на чл.3 от Наредба № РД-07-2/2009г. за условията и реда за провеждане
на обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102/2009г.), вр. чл.9, ал.2 от
Правилника за безопасност и здраве при работа при електрообзавеждането и напрежението
до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г., изм. ДВ, бр. 73/2013г.). Във връзка с това, както и за други
нарушения, свидетелите Б. и М. издали на „*******” ЕООД Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2120227 от 30.06.2021г. Протоколът бил връчен на пълномощник на
„*******” ЕООД срещу подпис на 30.06.2021г. На същата дата пълномощникът на
„*******” ЕООД получил срещу подпис и покана за съставяне на АУАН на 01.07.2021г. в
15:30 часа.
На 01.07.2021г. срещу „*******” ЕООД бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 22-007399 от св. А.Б. (в присъствието на св. Д.М. и
на Станислав Добрев като свидетел само при съставянето на Акта). Актът бил съставен и в
присъствието на пълномощник на „*******” ЕООД. В него било записано, че Дружеството
е нарушило чл.3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.9, ал.2 от Правилника за безопасност и
здраве при работа при електрообзавеждането с напрежение до 1000V, тъй като „*******”
ЕООД (в качеството си на работодател) е допуснал до работа на С.Г.С. на длъжност
„монтажник“ без да притежава изискващата се квалификационна група, без да е обучен и
3
без да е положен изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. В Акта (подобно на Протокола за извършена проверка с изх. № ПР2120227 от
30.06.2021г.) е отбелязано, че нарушението е извършено на 06.04.2021г. в предприятието на
работодателя и е констатирано на 30.06.2021г. в ДИТ – София при преглед на документи.
Актът за установяване на административно нарушение е връчен на пълномощник на
„*******” ЕООД срещу подпис на дата 01.07.2021г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София процесното
Наказателно постановление № 22-007399 от 05.08.2021г., с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.413, ал.2 от КТ на „*******” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева за нарушение на чл.3 от Наредба № РД-07-2/2009г. за условията и реда за
провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.9, ал.2 от Правилника за
безопасност и здраве при работа при електрообзавеждането с напрежение до 1000V (обн.
ДВ, бр.21/2005г., изм. ДВ, бр. 73/2013г.).
Наказателното постановление е връчено на пълномощник на „*******” ЕООД срещу
подпис на дата 09.08.2021г., след което е обжалвано с жалба, изпратена по пощата на
16.08.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Б. и М.; АУАН № 22-
007399 от 01.07.2021г.; документи от ЕКОНТ (лист 3, лист 84 и лист 87-90 от делото);
Заповеди на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда” с № 3-0058 от 11.02.2014г., с № ЧР-977 от 21.08.2017г. и с № ЧР-1007 от 12.03.2019г.;
длъжностни характеристики на инж. Д.Г.И. и на АН.; идентификационна карта; Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2120227 от 30.06.2021г.; Сигнал; пълномощни; покана за
съставяне на АУАН; декларация – списък на работниците и служителите от обект
„Високоетажна жилищна сграда с търговски обекти“ в гр. София, ул. „Одрин“ № 102;
Трудов договор № 00000022/05.04.2021г.; служебна бележка № 00000020/05.04.2021г.;
длъжностна характеристика на С.С.; справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ от 05.04.2021г. и от 08.04.2021г.; молба за назначаване и декларации от С.С.;
Заключение на Служба по трудова медицина; справка за банковата сметка на С.Г.С.;
свидетелство за основно образование на С.С.; списък на работниците и служителите,
запознати с Правилника за вътрешния трудов ред в „*******“ ЕООД; карта за
предварителен медицински преглед; извлечение от информационната система на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; уведомления по чл.62, ал.4 от КТ;
Протокол № 0457 за проведен изпит за квалификационна група по Правилник за безопасност
и здраве при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V; Удостоверение № 0457
за придобита трета квалификационна група по безопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение до 1000 V, издадено на 18.06.2021г.; Дневник за
изправността на ръчните електрически инструменти, преносимите електрически лампи и
4
трансформатори; извлечение от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
(лист 52-72 от делото); призовка, както и удостоверение за актуално състояние.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и отказа да кредитира
Удостоверенията за придобита трета квалификационна група по безопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение до 1000 V с № 0456, № 0458, № 0460, № 0459 и № 0461,
издадени на 18.06.2021г. (приложени на лист 50 от делото), тъй като тези документи не са
относими към предмета на доказване по настоящото дело, защото не се отнасят до
Силвестър Георгиев Славев.
При така направеното уточнение настоящият съдебен състав подложи на анализ
подробно цитираните по-горе писмени доказателства. Според настоящия съдебен състав
цитираните по-горе писмени доказателства се характеризират с обективност,
непредубеденост и достоверност. Поради това СРС им се доверява.
Документите от ЕКОНТ (приложени на лист 3, лист 84 и лист 87-90 от делото) са
обективни, еднопосочни и с достоверна дата. От тях се установява, че на 16.08.2021г. е била
подадена по пощата процесната жалба.
Приложените на лист 3-11 от делото Заповеди на Изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” с № 3-0058 от 11.02.2014г., с № ЧР-977
от 21.08.2017г. и с № ЧР-1007 от 12.03.2019г., както и длъжностните характеристики на
инж. Д.Г.И. и на АН. изхождат от държавен орган и имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и установява, че св. Б. (като
„инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – София) е имала правото да съставя АУАН,
а инж. Димо Георгиев (като „Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - София) – да
издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. Поради това следва, че
конкретните Акт и НП са издадени от компетентни за това лица.
Протоколът за извършена проверка с изх. № ПР2120227 от 30.06.2021г. и АУАН №
22-007399 от 01.07.2021г. намират опора в кредитираните по-долу гласни и писмени
доказателства, както и помежду си. Поради това съдът се доверява на тези писмени
доказателства.
Приложените на лист 28 – 36 от делото Трудов договор, служебна бележка,
длъжностна характеристика и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ са взаимно обусловени и не се опровергават от нито едно друго доказателство. Явяват се
обективни и достоверни писмени доказателства, които съдът кредитира и установява, че
С.Г.С. е бил в трудови правоотношения с „*******” ЕООД, считано от 05.04.2021г., работил
е като „монтажник” в Дружеството – жалбоподател и е постъпил на работа на 06.04.2021г. В
подкрепа на този извод са и писмените доказателства, приложени на лист 37-48 и лист 53-72
от делото, които също следва да се кредитиран от съда, тъй като са обективни, достоверни и
взаимно обосновани. За наличието на трудово правоотношение на С.С. с „*******” ЕООД
данни се съдържат и в кредитираните по-долу гласни доказателства. От съвкупната
преценка на декларация – списък на работниците и служителите от обект „Високоетажна
5
жилищна сграда с търговски обекти“ в гр. София, ул. „Одрин“ № 102 и извлеченията от
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (лист 52-72 от делото) се
установява, че С.С. е полагал труд за Дружеството-жалбоподател, считано от 06.04.2021г., на
обект „високоетажна жилищна сграда с търговски обекти” в гр. София, ул. „Одрин“ № 102.
Според т. 3.2 от длъжностната характеристика на С.С. към основните му задължения
спада „работа с машини и друго електрическо оборудване“, а според т. 4.12 от същата
длъжностна характеристика С. трябва да сглобява части, електрически и електронни
системи, както и да използва електрически инструменти, поялници и други запояващи
устройства.
Същевременно от Протокол № 0457 за проведен изпит за квалификационна група по
Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000
V и Удостоверение № 0457 за придобита трета квалификационна група по безопасност при
работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V (приложени на лист 49-50 от делото)
се доказва, че едва на 18.06.2021г. са били издадени тези документи на С.. Коментираните
тук писмени доказателства са с достоверна дата. За тяхното датиране от 18.06.2021г. данни
се съдържат, както в гласните доказателства (показанията на Б. и М.), така и в писмените
доказателства (Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2120227 от 30.06.2021г. и
АУАН № 22-007399 от 01.07.2021г.). Поради това съдът ги кредитира безусловно.
Останалите писмени доказателства (идентификационна карта, Сигнал, пълномощни;
покана за съставяне на АУАН, призовка и удостоверение за актуално състояние) също
следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни, непредубедени и необорени от
останалия доказателствен материал. Въз основа на пълномощните и удостоверението за
актуално състояние съдът приема, че Протоколът за извършена проверка, поканата за
съставяне на Акт, АУАН и НП са редовно връчени на представител /пълномощник/ на
Дружеството – жалбоподател.
Показанията на свидетелите Б. и М. са еднопосочни, непротиворечиви, логични,
достоверни и намират опора в писмените доказателства по делото. Поради това съдът им се
доверява изцяло.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от оправомощено за това
лице срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН. Поради
това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът извърши служебна проверка на цялото административно – наказателно
производство и установи, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното
НП са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът и Наказателното постановление са
издадени от компетентни лица. Налице е съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението в Акта и в Наказателното постановление. Нарушението е
6
подробно и ясно описано. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в АУАН има несъответствие между
датите, на които е извършена проверката, констатирано е нарушението и е съставен Актът,
тъй като това са три различни момента и е нормално /и житейски възможно/ да са се
случили на различни дати. Доколкото законът не изисква в един и същи ден да е проверката,
констатирането на нарушението и съставянето на АУАН – съдът не счита, че този довод е
основателен. Настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Поради това спорът следва да бъде решен по същество.
Съгласно чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят не
допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения
и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Според чл.9, ал.2 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V (обн. ДВ, бр.21/2005г., изм. ДВ, бр.
73/2013г.) притежаваната квалификационна група се доказва с удостоверение, което
задължително се носи по време на работа.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства следва, че по делото е безспорно
доказано, че С.С. е бил назначен в Дружеството – жалбоподател на длъжност „монтажник”
със задължения да работи с машини и друго електрическо оборудване (т.3.2. от
длъжностната му характеристика), да сглобява части, електрически и електронни системи,
както и да използва електрически инструменти, поялници и други запояващи устройства
(т.4.12. от длъжностната му характеристика). Безспорно е доказано, че на 16.06.2021г. С.С. е
полагал кабелни трасета на обект „високоетажна жилищна сграда с търговски обекти” в гр.
София, ул. „Одрин“ № 102 и че негов работодател, считано от 06.04.2021г. е Дружеството –
жалбоподател. Видно от доказателствата на лист 49 - 50 от делото едва на 18.06.2021г. С.С. е
придобил трета квалификационна група по безопасност при работа по електрообзавеждане с
напрежение до 1000 V. Това означава, че до тази дата, включително и към датата на
постъпване на С.С. на работа при „*******” ЕООД на 06.04.2021г. лицето не е имало
придобита квалификационна група по безопасност при работа по електрообзавеждане с
напрежение до 1000 V, т.е. С. не е притежавал квалификационна група по смисъла на чл.9,
ал.2 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 V. Гореизложеното означава, че когато на 06.04.2021г. С.С. е започнал
да работи за „*******” ЕООД с длъжностна характеристика, изискваща работи с машини и
друго електрическо оборудване, сглобяване на части, електрически и електронни системи,
използване на електрически инструменти, поялници и други запояващи устройства
работникът не е имал придобита квалификационна група за работа по електрообзавеждане и
Дружеството – работодател като е допуснал С. до работа е нарушил от обективна страна
състава на чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
7
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.9, ал.2 от Правилника за
безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.
Доколкото чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд касае задължение на
работодателя, административно – наказателно отговорен за неспазването на тази разпоредба
се явява работодателят на С.С., т.е. „*******” ЕООД.
Възражението на адв. С., че С.С. е назначен в „*******” ЕООД като монтажник и от
него не се изисква да работи с електроинсталации и съответно не е необходимо монтажник
да има удостоверение за придобита квалификационна група по безопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение до 1000 V не се споделя от съда. На първо място,
разпоредбата на чл.12 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000V изисква лицата от неелектротехническия
персонал, назначавани на работа като общи и строителни работници, бояджии, монтажници
и др. да придобият първа квалификационна група по безопасност при работа по
електрообзавеждане, т.е. дори да се приеме, че С.С. е „монтажник“ (а не електромонтажник,
както той е заявил пред св. М., а и в какъвто смисъл е и длъжностната му характеристика,
видно от точки 3.2 и 4.12 от същата) пак е трябвало да има придобита поне първа
квалификационна група и да има издадено съответно удостоверение към момента, в който
работодателят го е допуснал до работа, т.е. към 06.04.2021г., което в случая не се доказа да е
било така. Освен това, за да се установи реалната длъжност на С. е важно не какво пише
като длъжност в трудовия му договор, а какво реално му е вменено и е следвало лицето да
върши за своя работодател. Именно защото в точки 3.2 и 4.12 от длъжностната
характеристика на С. се е включвало задължението му да работи с машини и друго
електрическо оборудване, да сглобява части, електрически и електронни системи, да
използва електрически инструменти, поялници и други запояващи устройства, СРС приема,
че работникът де факто е следвало да има удостоверение за придобита квалификационна
група за работа по електрообзавеждане. Не без значение е и фактът, че на 16.06.2021г.
свидетелите Б. и М. са заварили С.С. именно да полага кабелни трасета и пред тях той е
декларирал, че работи като „електромонтажник“, от където става ясно, че С. де факто
извършва дейност, за която се изисква определена квалификационна група, каквато той не е
имал към момента, в който работодателят му го е допуснал до работа на 06.04.2021г. –
видно от кредитираните по – горе писмени доказателства.
Административно - наказателната отговорност на юридическите лица е обективна и
безвиновна.
Съгласно нормата на чл.413, ал.2 от КТ законово предвидената санкция за
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (ако не подлежи на по-тежко наказание) сe наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.
8
Процесното нарушение действително е първото от този вид за Дружеството-
жалбоподател, но от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2120227 от 30.06.2021г.
следва изводът, че то не е единственото нарушение, което е било констатирано в хода на
проверката, което съдът приема за отегчаващо обстоятелство. Отговорността на
работодателя се отегчава и от това, че сравнително дълъг период от време (от 06.04.2021г. до
18.06.2021г.) С. е работил за „*******” ЕООД без да притежава необходимата
квалификационна група. Смекчаващи обстоятелства са това, че процесното деяние е
извършено за пръв път от жалбоподателя и че скоро след проверката С.С. се е снабдил с
необходимото удостоверение за квалификационна група. Водим от изложеното, с оглед
съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства и
обществената опасност на самото деяние, СРС приема, че административното наказание,
което следва да бъде определено на „*******” ЕООД, следва да е в рамките над законовия
минимум и под средния размер, предвиден в закона, т.е. „имуществена санкция” в размер на
поне 2000 лева. Доколкото, обаче, съдът е сезиран по жалба на „*******” ЕООД и
съществува забрана за влошаване положението на жалбоподателя (чрез увеличаване размера
на имуществената санкция), СРС прие, че административното наказание на „*******”
ЕООД следва да бъде потвърдено в размера, наложен от административно – наказващия
орган, а именно 1500 лева.
Процесното нарушение се явява типична проявна форма на нарушение от този вид.
То е формално и за осъществяването му не е необходимо настъпването на какъвто и да било
противоправен резултат. В случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Налице са и отегчаващи такива. Поради това настоящият
съдебен състав счита, че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. По делото са налице
доказателства, че жалбоподателят е отстранил нарушението след неговото констатиране, но
то е от такова естество, че последващо придобитата квалификационна група за
електробезопасност при работа по електрообзавеждане на С.С. не санира допуснатото по-
рано във времето нарушение на чл.3 от Наредба № РД-07-2/2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.9, ал.2 от
Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до
1000V. Това означава, че в случая не са налице и предпоставките на чл.415в от КТ.
Водим от всичко изложено по-горе съдът прие, че не следва да изменя или отменя
атакуваното Наказателно постановление, а следва да остави жалбата без уважение като
потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН (действащ до
23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) учреждението, чийто орган
е издал процесното НП (т.е. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”) има право
на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10 състав процесуалният
представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско
9
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (действащ до 23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.1
от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в настоящото производство страните имат право да им се
присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт,
както в случая, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (действащ до 23.12.2021г.), респ. чл.63д,
ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с
вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за
заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може
да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно
заседание пред СРС – 10 състав с участието на юрк. П.. В рамките на производството пред
СРС – 10 състав юрк. П. е проявил процесуални усилия да защити тезата си. Поради това, но
и доколкото самият правен спор не се отличават с фактическа и правна сложност,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер над минималния и под
средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 100 (сто)
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007399 от 05.08.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.3 от Наредба № РД-07-
2/2009г. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вр.
чл.9, ал.2 от Правилника за безопасност и здраве при работа при електрообзавеждането с
напрежение до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г., изм. ДВ, бр. 73/2013г.), на „*******” ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
****, с управител и едноличен собственик на капитала Н.В.В., да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” сумата от 100 (сто) лева за
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10