№ 25
гр. Бургас, 31.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Благой Г. Потеров
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от осъдения ИВ. Д. ИВ., против Определение
№ 45/13.01.2022г. по ЧНД № 1128/2021г. по описа на Бургаски окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за условно
предсрочно освобождаване. Осъденият И. моли да се отмени атакуваното
определение на БОС и да се уважи молбата му. Счита, че са налице всички
предпоставки за условното му предсрочно освобождаване. Осъденото лице
заявява, че не е наказван по време на престоя му в затвора, награждаван е,
полага доброволен труд, спазва вътрешния правилник, разкайва се и съжалява
за случилото се.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас е депозирал писмено
становище, с което заявява неоснователност на частната жалба, поради което
следва да бъде оставена без уважение. Счита, че е налице една от
предпоставките по чл.70 ал.1 т.1 от НК, тъй като И. е изтърпял фактически не
по-малко от една втора от наложеното му наказание. Относно втората
кумулативна предпоставка – осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне, намира, че е правилен и обоснован извода на БОС, че липсват
категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостно положителни
промени в съзнанието му, характера и поведението му, които да сочат, че
осъденият се е поправил и превъзпитал. Посочва, че становището на
Началника на затвора е отрицателно, като са изведени актуални проблемни
1
зони – отношение към правонарушението, умения за мислене, трудова
заетост, поради което е необходимо корекционното въздействие да бъде
продължено, за да се формират и утвърдят устойчиви законосъобразни
модели на поведение. Сочи се непроменени стойност на риск от рецидив в
средни параметри – 55 точки. Прави се извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в
съзнанието, характера и поведението на осъдения И., които да сочат, че
същият се е превъзпитал и поправил трайно след осъждането му, поради
което не е налице втората предпоставка по чл.70 ал.1 от НК и не са
постигнати целите, визирани в чл.36 от НК. Заявява се, че по отношение на
осъдения И. е необходимо да се продължи работата в условията на затвора за
трайна положително промяна и постигане на целите на наказанието. Моли за
оставяне без уважение на въззивната жалба и да се потвърди определението
на БОС, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че настоящата частна жалба е подадена от
осъденото лице ИВ. Д. ИВ., което има право на такава съгласно чл.440 ал.2 от
НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342 ал.1
предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по
приложеното наказателно дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения
от свобода ИВ. Д. ИВ. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437 ал.2, вр.чл.438 от НПК, вр.чл.70 ал.1 от НК. Първоинстанционният съд
е анализирал събраните по делото доказателства и е направил обосновани и
законосъобразни изводи, че в случая не са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения
И.И..
По делото безспорно е установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 220/20.09.2018г. по НОХД № 255/2018г. по описа на
Окръжен съд Бургас, И. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.116 ал.1 т.4 предл.2 и т.6 предл.2, вр.чл.115, вр.чл.63 ал.1 т.1 от НК, за
това, че на 20.08.2017г. около 17.10 часа, в гр.Бургас, в ж.к.“М. Р.“, ббл. *,
асансьорната кабина на вх.Б, умишлено умъртвил Н. Л. Й., ЕГН **********,
2
като деянието е извършено срещу малолетно лице и по особено мъчителен
начин за убитата, като И., макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради
което е осъден на осем години лишаване от свобода, при първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието. И. е осъден да заплати обезщетение на
майката на пострадалото момиче в размер на 150 000 лева, както и разноските
по делото. Присъдата е била потвърдена с Решение № 14/27.03.2019г. по
ВНОХД № 243/2018г. по описа на Апелативен съд Бургас. С Решение №
155/12.11.2019г. по к.д.№ 579/2019г. по описа на ВКС, решението на БАС е
изменено, като е намалено срока на наложеното наказание лишаване от
свобода от осем на шест години. Решението на ВКС е влязло в сила на
12.11.2019г.
Осъденият И. е започнал д изтърпява определеното му наказание от шест
години лишаване от свобода, първоначално в Поправителен дом за
непълнолетни младежи (ПДНМ) Враца, специализиран за престой на
непълнолетни задържани и изпълнение наказание лишаване от свобода за тях.
С навършване на пълнолетие, на 13.08.2020г. е преместен в Затвора Бургас, а
от 18.08.2020г. е разпределен в ЗООТ „Дебелт 1“. Към 13.01.2022г. осъденият
И. е изтърпял фактически 4 години, 4 месеца и 22 дни, от работа 6 месеца и 22
дни, или общо 4 години, 11 месеца и 14 дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, първоначалния план на
присъдата, доклада за пробационен надзор и в становището на Началника на
Затвора Бургас, установяват, че осъдения ИВ. Д. ИВ. е за първи път в затвора,
към момента на извършване на деянието е бил неосъждан.
При изготвената първоначална оценка на риска от рецидив към
02.12.2019г. в ПДНМ Враца са отчетени 33 точки, които при последващата
оценка на 04.06.2020г. са намалени на 31 точки. Отчетени са проблемни зони
нагласи, междуличностно поведение и умения, и начин на мислене.
След постъпването си в Затвора Бургас е изготвена оценка на риска от
вреди, която към 07.01.2021г. е 55 точки, като се запазва стойността й при
последващата оценка на 04.10.2021г. – отново 55 точки, не е отчетено
понижаване на общите стойности. Рискът от вреди е в средни нива по
3
отношение на обществото и децата в обществото от извършване на
насилствени действия. Целите и задачите при първоначалното планиране на
присъдата са били формиране на грамотност и повишаване нивото на
образователни умения, развиване на умения за разпознаване на проблемите и
справяне с тях.
От приложеното затворническо досие на осъдения И. и данните, отразени
в доклада на пробационния служител, както и в писменото становище на
Началника на затвора, се установява, че по време на престоя си в затвора до
настоящия момент осъденият И.И. не е извършвал нарушения на реда и
дисциплината, поради което не е наказван. Награден е един път с писмена
похвала за добро представяне в организираните през учебната 2019/2020г.
културно-масови мероприятия (със Заповед № Л-1163/02.06.2020г. на
Началник Затвора гр.Враца). Установено е, че при корекционната работа с
осъдения И. не се наблюдава положителна промяна в нагласите му, като
целите на наказанието лишаване от свобода не са изпълнени и е необходимо
корекционното въздействие да бъде продължено с цел формиране и
затвърждаване на устойчиви във времето законосъобразни модели на
поведение. В докладите се препоръчва, че следва корекционно-
възпитателната работа да продължава да е насочена и съобразена с
индивидуалните потребности на осъдения по изготвения план на присъдата,
очертаващ проблемните зони, а именно отношение към правонарушението,
трудова заетост и умения за мислене.
Въз основа на обективен анализ на изложените данни за цялостното
поведение на осъдения И., първоинстанционният съд е направил обоснован и
законосъобразен извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл.70 ал.1
от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия. Вярно е,
че осъденото лице И. е изтърпял фактически повече от една втора от
наложеното му наказание лишаване от свобода, но не е изпълнено второто
кумулативно изискване, необходимо за удовлетворяване на молбата му за
допускане на условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице
достатъчни и убедителни доказателства за неговото поправяне, както изисква
разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК.
Ясно са регламентирани обстоятелствата, в разпоредбата на чл.439а от
НПК, които следва да се отчитат като доказателства за поправянето на
4
осъдения – това са всички обстоятелства, които сочат на положителната
промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Въззивната инстанция, изхождайки от задължителната за съдилищата
съдебна практика - ПВС № 7/1975г., изм.с ПВС № 8/1987г., както и ТР №
1/24.01.2022г. по т.д.№ 1/2018г., ОСНК, ВКС, с което се приема че
принципните разрешения, дадени с постановлението, не са загубили своето
значение, съобрази, че констатацията за показано от осъдения примерно
поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на
наказанието, с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице,
както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения
интерес.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбите на чл.70
ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение.
Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
В настоящия случай въззивният съд намира, че е обоснован и
законосъобразен изводът на окръжния съд за отсъствието на втората
кумулативна предпоставка, предписана от законовия текст на чл.70 ал.1 от
НК - осъденото лице да е дало безпротиворечиви доказателства за своето
поправяне. Правилно е отчетено, че липсват осъзнати дълбоки промени в
разбирането на причините и условията на извършеното престъпление, както и
осъзнато отношение и оценка на това свое поведение. Видно от доклада за
пробационен надзор лишеният от свобода И. признава, че е извършил
5
престъплението, за което е осъден, но не осъзнава факторите, които са довели
за извършване на престъплението, не осъзнава тежестта на престъплението,
формално изказва съжаление, не чувства вина, липсва самокритичност.
Осъденият е със занижена самооценка, ниско самочувствие и неувереност, с
наличен интелектуален дефицит. Включвал се е в провежданите
специализирани програми и спортни мероприятия, както и в образователния
процес, съобразно възможностите и потребностите си. Полага доброволен
труд. Не е наказван, един път е награден с писмена похвала. Осъденият няма
трудови навици и умения, и единствено заявява желание да живее с баща си в
с.Братово, както и желание да работи, но няма планове за трудова реализация.
Всичко това правилно е прието и ценено от първата инстанция. В
условията на затвора осъденият не показва положителна промяна в
мисленето, нагласите и поведението си. Следва да се отчете, че
първоначалната оценка на риска от рецидив не е променена и е в средни
размери, но при живот на свобода рискът за обществото е във високи нива и
прогнозата за поведението на осъдения в условията на свобода е по-скоро
неблагоприятна, съществува опасност от извършване на насилствени деяния.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че при осъдения липсва
мотивация за промяна в поведението му и че освен желанието му за труд, не
се констатират други положителни качества или стремеж към промяна.
Поради това въззивният съд намира, че корекционния процес следва да
бъде продължен, тъй като субективното отношение на осъдения към
нарушението не е достигнало категоричен превъзпитателен ефект, като е
необходимо да се продължи с цел формиране и затвърждаване на устойчиви
във времето законосъобразни модели поведение. Работата с осъдения И. е
затруднена предвид личностните особености и психологическата му
характеристика. Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова
промяна у И. не дава основание да се заключи, че на този етап той се е
поправил и превъзпитал окончателно. Цялостното му поведение в
пенитенциарното заведение, необходимостта от продължаване на
корекционното въздействие за постигане на крайни резултати за устойчива
позитивна промяна в поведението и личността на осъдения, не сочат на
успешен поправителен ефект по смисъла на чл.70 ал.1 от НК.
Въззивната инстанция намира, че за да се постигне съществена промяна
6
в нагласите на осъдения И. за законосъобразен начин на живот и
затвърждаване на мотивацията му за недопускане в бъдеще на
правонарушения, са необходими по-голяма продължителност и интензивност
на корекционните дейности. Не е налице положителна промяна при осъдения
И., за да се приеме, че той се е поправил и превъзпитал. Липсата на значими
позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента, при
определени показатели, формиращи общата оценка за риска от рецидив и
вреди, а именно при мисленето, нагласите и поведението, изискват
продължаване на поправителното въздействие спрямо И. в условията на
контролираната среда на пенитенциарно заведение. По тези съображения
въззивният съд счита, че не са налице категорични доказателства за
поправянето на осъдения, което да е трайно и необратимо.
Отчетен е и положеният от осъденият труд в условията на затвора, като
видно от справка от Началника на Затвора гр.Бургас, приложена на л.58 от
делото, на осъденото лице е приспаднато от наказанието, което изтърпява, 6
месеца и 22 дни от работа. Осъденият И. е включен по негово желание в
трудов процес – доброволен труд за поддържане на чистотата и хигиената в
общите помещения на групата. Обстоятелството, че осъденият не е наказван и
е награден, и то едни път за целия му престой в пенитенциарните заведения –
Затвора Бургас и ПДНМ Враца, също не налага извод за настъпили трайни,
съзнателни и цялостни положителни промени у него, в какъвто смисъл е
направил правилна констатация ОС Бургас, които да сочат за поправяне и
превъзпитание на осъдения. За добро представяне на осъдения И.,
администрацията на затвора го е премирала, като е бил награден, а
задължение на осъдения е да спазва реда и дисциплината в пенитенциарното
заведение. Съобразно това, изложеното във въззивната жалба на осъдения И.,
че следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като полага доброволен
труд, не е наказван и е награждаван, не е основание, което да налага
условното му предсрочно освобождаване и не изпълнява изискванията за
наличието на достатъчно доказателства за поправянето му. Поради това
корекционната дейност спрямо осъдения следва да продължи, съгласно плана
на присъдата.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения И.,
изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно
7
поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел формиране и затвърждаване на устойчиви във времето законосъобразни
модели на поведение, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени
всички законови изисквания осъденият И. да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание
лишаване от свобода, а се налага продължаване на работата с него в
условията на затвора за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд направи извод, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения ИВ. Д. ИВ. от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода по влязла в сила Присъда №
220/20.09.2018г. по НОХД № 255/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, е
обосновано и законосъобразно, и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 45/13.01.2022г. по ЧНД № 1128/2021г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8