№ 17
гр. гр.Монтана, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102312 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния
кодекс.
Ищецът, АС. Н. Г., ЕГН **********, за себе си и като баща и
законен представител на малолетните 333 ЕГН ********** и 333, ЕГН
********** и тримата с адрес: гр. Монтана, ул. „Огоста“ № 19, чрез
процесуалния си представител адвокат К.Г., вписана в АК-Монтана, е
предявил иск срещу: В. СЛ. Н., ЕГН **********, от с. Лехчево, общ.
Бойчиновци, обл. Монтана, ул.“Г.Дамянов“ 2, с правно основание чл.49 ал.1
от СК.
В исковата си молба твърди, че с ответницата сключили граждански
брак на 23.01.2010г., от който имат две малолетни деца: 333 родена на
13.03.2010 г. и Георги Асенов Николаев, род. на 20.09.2014г. Живели в
жилището на неговите родители в гр. Монтана, ж.к. ,,Изгрев“, бл. 6, вх. А, ет.
5, ап. 13.
От есента на 2017г. няколкократно заминавал да работи в чужбина,
първоначално година и половина в Германия, после в Кипър (Гърция).
Всеки месец, щом получел заплата, изпращал на жена си пари за
децата и домакинството. Поддържали връзка по телефона и интернет, идвал
1
си да види децата и жената, колкото често успявал. На 15.09.2019г. тя и
децата отишли да живеят при родителите й в с. Лехчево, за което ответницата
го уведомила по телефона. Работел по договор и не могъл да напусне работа,
за да се прибере и д разбере какво става със семейството му.
През м.февруари 2020 година разбрал от децата, че майка им
заминала за Германия, а тях зарязала в Лехчево. Заради извънредните мерки и
затварянето на границите, успял да се прибере в България чак през м. юни
2020г. Веднага отишъл да види децата си и тримата се прибрали в Монтана.
Когато се свързал със съпругата си, попитал, какво правят с брака си, а тя
казала, че иска да се разведат. Консултирал се с адвокат, предал
информацията на жена си, но не са задвижвали процедура. От есента на
2020г. ответницата не отговаря на неговите обаждания.
От м.юни 2020г. до днес, /30.09.2021 г./ ответницата не е участвала
по никакъв начин и с никакви средства в издръжката на децата им. Сам се
справя с всичко. Родителите му и брат му помагат, ако има нужда някой да
стои при децата, ако се наложи да работи до по-късно.
За пръв път след м. февруари 2019г., ответницата поискала да види
децата на 05.09.2021г. Взела ги със себе си, а на следващия ден ги върнала.
Всеки път, когато децата са искали, ги е карал на Лехчево, за да
видят баба си и дядо си (родителите на съпругата му), няколко пъти оставали
с преспиване. Децата обичат своите баби и дядовци (родителите на
ответницата и неговите) и той подкрепя това.
Моли съда да постанови решение, с което да се допусне развод по
вина на ответницата, като се постановят родителските права върху родените
от брака деца 333 ЕГН ********** и 333, ЕГН ********** да упражнява той,
като местоживеенето им е при него, на адрес: град Монтана, ул.Огоста № 19.
Ответницата да осъществява лични контакти с децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на
неделния, с преспиване, като има право да взема децата за 30 дни през лятото,
когато той не е в платен отпуск.
Да се осъди В. СЛ. Н., ЕГН ********** да му заплаща месечна
издръжка по 200,00 лв. (двеста лева) за всяко дете, считано от образуването на
делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа
й вноска.
2
Да се осъди В. СЛ. Н., ЕГН ********** да му заплати сумата от 4800
(четири хиляди и осемстотин) лева, представляващи издръжка за децата за
една година назад преди образуването на делото (12 месеца по 400 лв.).
Да се постанови семейното жилище на адрес: ж.к. ,,Изгрев“, бл. 6, вх.
А, ет. 5, ап. 13 в гр. Монтана, собственост на неговите родители, да остане за
ползване от него след развода. По време на брака си не са придобивали
имущество, което да е предмет на настоящото производство.
Съпругата му не е променяла фамилното си име при сключването на
брака, поради което не се налага промяна на същото при постановяването на
развода.
Да се осъди В. СЛ. Н., ЕГН ********** за му възстанови направените
пред РС Монтана разноски в производството.
Ответникът, В. СЛ. Н., ЕГН **********, от с.Лехчево, обл.Монтана, ул.
„Георги Дамянов" № 2, чрез процесуалния си представител адвокат В.Д.,
вписан в АК-Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Доверителката му е съгласна, че бракът й с ищеца е дълбоко и
непоправимо разстроен. Вина за това състояние на брака обаче има
изключително ищецът. До фактическата раздяла на страните се е стигнало в
резултат на нееднократно проявено физическо и психическо насилие на
ищеца над доверителката му, честата му злоупотреба с алкохол, желанието
му да води самостоятелен живот и липсата на адекватни грижи за
семейството.
Ищецът е заминал на работа в чужбина не през 2017 г., както се твърди
в исковата молба, а през 2016 г. От тогава до заминаването на доверителката
му на работа в чужбина през 2020 г. изцяло тя е полагала грижи за
отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Семейството е живяло в
апартамент в гр. Монтана, ж.к. ,,Изгрев", бл. 6, вх. А, ап. 13, който, както е
посочено в исковата молба, е бил собственост на родителите на ищеца.
Доверителката му е напуснала жилището заедно с децата през 2019 г. в
резултат на проявено над нея от ищеца насилие и се е настанила в дома на
родителите си в с. Лехчево. Там е имала необходимата подкрепа от
родителите си, а децата са свикнали с тях и техния дом и са го приели като
свои.
3
Поради необходимостта от осигуряването на средства за издръжка на
децата и проблеми с намирането на работа в България, доверителката му е
била принудена през 2020 г. да замине на осигурена й предварително работа в
Германия, като преди това се е уверила, че родителите й са в състояние да
полагат всички необходими за децата грижи в нейното отсъствие. Редовно е
изпращала пари, дрехи. обувки и др. необходими на децата стоки, вкл. и след
като ищецът се е завърнал в България и е прибрал децата при себе си. Той
обаче се е настанил с тях не в семейното жилище в ж.к. „Изгрев“, което е
било продадено на трето лице, а също в дома на родителите си в гр. Монтана,
ул. „Огоста“ № 19, където живеят заедно с още две семейства.
Договорът на доверителката му за работа в Германия изтича през м.
март 2022 г., когато тя възнамерява да се завърне окончателно в България и
лично да упражнява родителските права над децата.
Желанието й е спорът по настоящото дело да се разреши чрез
споразумение, което да регламентира съвместното упражняване на
родителските права от двамата родители. Разговори в тази насока вече се
водят, но тъй като все още са на начален етап, от името на доверителката си
заявява, че:
1. След като ищецът претендира произнасяне по въпроса за вината за
разстройството на брака, то доверителката му моли съдът да се произнесе по
този въпрос, като приеме, че изключителна вина за това състояние има
ищецът;
2. Упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката, като същите ще живеят с нея в с. Лехчево, обл. Монтана, ул. ,,Г.
Дамянов“ № 2;
3. Моли съдът да осъди ищеца да заплаща издръжка на децата от по
200 лв. за всяко от тях, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение;
4. Моли съдът да осъди ищеца да й заплати разноските по делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и представено Становище на Дирекция „Социално
подпомагане” Монтана.
На основание чл.59 ал.6 от СК са изслушани родителите и
4
малолетната Паола Асенова Николаева в присъствието на социален работник.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Страните в процеса са съпрузи, сключили граждански брак на
23.01.2010 година, признат единствено за официален такъв в Република
България, за което е съставен Акт за граждански брак № 0011 от 23.01.2010
година на Община Монтана.
При сключването на брака съпругата не е приемала фамилното име на
съпруга си.
От брака има родени ненавършили пълнолетие деца – дъщеря Паола,
родена на 13.03.2010 година, съгласно данните от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0162 от 17.03.2010 година на
Община Монтана и син – Борислав, роден на 20.09.2014 г., съгласно данните
от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0581
от 24.09.2014 година на Община Монтана.
Предявен е иск от съпругът, А.Н. за допускане развод и прекратяване
на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство,
като претендира да се установява вина на съпругата му за това.
С отговора си, ответникът е заявил също с категоричност, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен, но вината за това е на ищеца.
Двамата родители заявяват желание да упражняват родителските си
права по отношение на децата.
От събраните в хода на производството гласни доказателства се
установява, че от месец септември 2019 година страните са във фактическа
раздяла. Съпругата, заедно с двете си деца е напуснала семейното жилище в
град Монтана и се е установила при родителите си в с.Лехчево. От месец
февруари 2020 година съпругата е заминала на работа в Германия, като
децата са останали при нейните родители. От месец юли 2020 година и
понастоящем двете деца са със своя баща, в град Монтана, в къща на неговите
родители. Двете деца са ученици в Пето ОУ „Христо Ботев” Монтана – Паола
в пети клас, Борислав, в първи.
Съдът намира за безспорно обстоятелството, че и в двамата съпрузи е
5
налице преценка, че взаимно са се дезинтересирали изцяло от брака и не
желаят неговото заздравяване, поради което следва да се прекрати.
Категоричното становище на ищеца и ответницата и преценката им, че този
брак не може да бъде заздравен и съхранен и е неоправдано неговото
понататъшно съществуване, обуславя извода за допустимостта на иска. От
друга страна съпрузите считат, че е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство и че при тези отношения бракът следва да бъде прекратен.
Двамата са заявили искане за изследване вината на другия съпруг за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Когато единия от
съпрузите претендира изследването на вината, съгласно разпоредбата на чл.49
ал.3 от Семейния кодекс съдът е длъжен да се произнесе по този въпрос. От
своя страна, така, както е заявено недвусмислено е ясно, че двамата съпрузи
желаят да се установи вината на за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство в брака им.
В производството по делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетели, посочени от двете страни: брат и снаха на
ищеца – Павел Николаев Г. и Димитранка Любенова Арсенова; брат и баща
на ответницата – Славейко Николов Каменов и Богослав Славейков Николов.
Най-близките лица на страните не са противоречиви в показанията си, че
отношенията на страните не са никак били добри и преди фактическата им
раздяла. Постоянно е имало скандали, сръдни, недоразумения,
неразбирателства. Децата от месец юли 2020 година са при бащата, но не е
прекъсвала връзката им с майката и родителите на майката. Потвърди се
обстоятелството, че след пореден семеен скандал през 2019 година съпругата,
заедно с двете си деца е напуснала семейното жилище в град Монтана, в
последствие продадено, и се е установила с децата при родителите си в
с.Лехчево. През време на пребиваванията си в други страни за изкарване
средства за живеене на семейството – ищецът от 2016 година, ответницата
след м.февруари 2020 година и двамата са изпращали средства за издръжка на
семейството си. От месец септември 2019 година съпрузите са разделени и не
поддържат никакви отношения.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като съобразява
евентуалната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК. Същите са
последователни, логични и но и в известна степен противоречиви, при
изясняване кои, кога, за какво и какви средства е изпращал за покриване
6
нуждите на семейството.
Установено е получаваното месечно възнаграждение на ищеца,
реализирано в „Берг-Монтана Фитинги” ЕАД Монтана. Ответницата не
посочи размер на получаваното от нея месечно трудово възнаграждение от
работата и в Германия.
Други относими доказателства в производството не са събрани.
При така установените фактически данни съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между съпрузите с развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпрузите, иск по чл.
59 СК за предоставяне упражняването на родителските права и определяне
режим на лични отношения и за издръжка на родените от брака деца, не е
заявен иск по чл. 53 СК за фамилното име на съпругата след развода, тъй като
същото не е променяно.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
От доказателствата по делото е установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и
близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за
семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в
хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен
начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, че са
съществували конфликти помежду им и е налице липса на съвместна грижа за
дома. От м. септември 2019 г. страните са във окончателна и фактическа
раздяла. Оттогава те не полагат общи грижи за семейството, нямат общо
домакинство и семеен бюджет. Между тях няма взаимно уважение и
разбирателство, тъй като липсват доверие, хармония, съгласуваност, взаимна
привързаност, всестранно внимание, обич, състрадание и грижа един към
друг. Всеки от тях е устроил живота си самостоятелно, без да се интересува за
състоянието и начина на живот на другия. Бракът е формален, лишен е от
дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в
този му вид, поради което следва да бъде прекратен. Предвид всичко
изложено, запазването на брака би било вредно за обществото и самите
7
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали
са чувствата на обич, уважение, взаимност, доверие, съгласуваност и
привързаност. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме,
че тя може да бъде заздравена, още повече, че и двамата съпрузи са
категорични, че желаят неговото прекратяване. Изложеното дава основание
на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
което налага неговото прекратяване.
С оглед направеното искане за произнася по въпроса за вината за
разстройството на брачната връзка, на основание чл.49 ал.3 от СК, заявено и
от двете страни, съдът дължи разглеждането и на този въпрос.
От показанията на разпитаната като свидетел Димитранка Любенова
се установява, че е налице несходство в характерите на двамата, Веселка е
имала високи изисквания спрямо съпруга си, имало е случай, на скандали и
разправии, като кулминацията е била вечерта на 19.09.2019 г., когато Асен е
ударил шамар на съпругата си, след което тя го е напуснала. Бащата на
ответницата заяви, че двамата като съпрузи трудно са живели, много пъти са
се делили, постоянно между тях е имало неразбирателства и разправии. Едва
след като Веселка е заминала да работи в чужбина, Асен се е проявил като
баща на децата си, преди това не се е интересувал дотолкова от тях. Помагали
са на дъщеря си всячески при отглеждането на децата.
Установи се, че бащата е изпращал средства за семейството си,
бидейки на работа в чужбина, но е имал и много задължения и кредити, които
е следвало да покрие. Установи се също така, че във времето, през което
Веселка е на работа в Германия, не е преставала да изпраща средства и да не е
заинтересована за необходимите на децата неща.
Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брачната връзка имат и двамата съпрузи - доказани са брачни нарушения от
тяхна страна: не са спазвали задължението си за взаимно уважение и
разбирателство в отношенията, съпругът Асен е имал поведение спрямо
съпругата си, упражнявайки психически тормоз и физическо насилие, с
желание да я подчини, което е укоримо и което по съществото представлява
брачно провинение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 14 от СК,
съпругата Веселка – с нежеланието си да прояви необходимия такт и
търпение за изясняване на ситуациите. Не без значение е и обстоятелството,
8
че макар и съпрузите да са във фактическа раздяла от месец септември 2019
година, то те не живеят съвместно от 2016 година, а това е дълъг период, в
който се натрупва обида, разочарование, отчуждение, незаинтересованост,
липса на мисъл и непосредствена грижа в самото ежедневие.
По иска за предоставяне упражняването на родителките права и
определяне режим на лични контакти:
Според чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Страните имат
непълнолетни деца – Паола и Борислав, поради което съдът служебно е
задължен да се произнася относно родителските права, личните отношения и
издръжката на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите
по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при
действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Легално определение на понятието "най-добър интерес на детето" се
съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДетето. Определението включва изброяването
на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че
следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото
му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и
др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно,
като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда
след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
9
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Изслушана в проведено съдебно заседание Паола категорично заяви, че
желае да остане при баща си. Тя ясно и недвусмислено посочи, че харесва
училището си, приятелите си, с които е от детската градина и се чувства
добре там където е. Самата тя заяви, че Борислав е повече привързан към
майка си и желае да бъде с нея.
По отношение на материалните възможности на родителите съдът
отчете, че по делото не са представени доказателства за реализирания доход
от страна на майката, като по отношение на бащата се установи, че реализира
месечни доходи около 1 000.00 лв.
По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на
децата, от събраните по делото доказателства се установява, че понастоящем
те живеят със своя баща в жилище, собственост на родителите му в град
Монтана, ул.Огоста № 19, което разполага с всички необходими жилищни
условия за отглеждането им. От представения социален доклад се установява,
че жилищните и хигиенно-битовите условия за отглеждане на децата са добри
и са съобразени с техните интереси. Осигурено е необходимото пространство
и площ.
Установи се, че близко до бащата лице, на чиято помощ той би могъл
да разчита и за в бъдеще, е неговата майка. Доказа се, че дядото и бабата на
децата по майчина линия и досега са полагали грижи за тях и са били в
помощ на семейството при отглеждането им. В момента майката е в Германия
на работа, с изгледи за евентуалното и завръщане след месец март 2022
година.
Що се отнася до възрастта на децата, то съгласно т. II, б. "ж" ППВС №
1/12.11.1974 г. възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение,
когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени
родителски грижи. Това е и причината, поради която се сочи, че ниска
възраст, при която по-пригодна за отглеждането на детето се оказва майката,
е тази, когато детето е пеленаче и в първите години от живота си. В тази
връзка, настоящата инстанция приема, че в първите години от своя живот
детето не е самостоятелно и е зависимо от грижите на възрастен що се отнася
до храненето; обличането; извеждането за разходка; воденето на лекар;
непосредствен надзор, докато е болно; кърмене /когато е кърмаче/ и т. н. За
10
извършването на тези дейности постановлението приема, че по-пригодна е
майката. В случая децата – Паола е на навършени 11 години, а Борислав, на 7
години, т.е. те не на такава ниска възраст, вече са по-самостоятелни и
ориентирани.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на
децата, като съобрази, че по този въпрос страните въпреки усилията на съда
не можаха да преодолеят различията помежду си и най-вече, отсъствието на
майката от пределите на страната към момента, съдът преценява, че
непосредственото упражняване на родителските права следва да се
предостави на бащата. Местоживеенето на децата ще съвпада с
местоживеенето на бащата – град Монтана, ул.Огоста № 19.
Установи се, че съпрузите са имали семейно жилище, но то вече е
продадено, собственост е на трети лица, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските
права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител,
нито правата и задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между децата Паола и Борислав с
тяхната майка, както и по въпроса за издръжката:
Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт
се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява
родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти
месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то
всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва
да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за
контакт. Интересите на децата следва да бъдат изследвани съобразно
различни обективни и субективни критерии.
При определяне на режима на лични отношения на децата с майката
съдът съобрази установения по делото факт на емоционална привързаност,
обич и разбиране от страна на майката спрямо двете и деца, както и заявеното
и желание тя да упражнява родителските права, както това е правила до
заминаването си за Германия.
От съществено значение е децата да пребивават и да преспиват на
11
място, където да им бъде осигурена спокойна среда, без напрежение, с
проявена обич и разбиране, каквато получават в дома на родителите на
ответницата. Предвид установените по делото гласни доказателства, за
съществуващи много добри отношения на децата с техните баба и дядо по
майчина линия, личните отношения на майката с децата следва да бъдат
предоставени с преспиване. В тази насока е и утвърдената съдебна практика
по този въпрос.
На майката В. СЛ. Н. следва да се бъде определен режим на лични
контакти с децата, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00
часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния, с преспиване, като има право
да взема децата за 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен отпуск.
По издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При
определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с
нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява.
Съдът при определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от СК, определяща минималния размер на дължимата
издръжка, която към момента на устните състезания е в размер на сумата от
162,50 лева. Децата са съответно на 11 и 7 години и с напредването на
възрастта безспорно се увеличават техните разходи. Макар да е установено,
че майката реализира доходи, не се установи техния размер, но същата е в
работоспособна възраст и следва да участва в издръжката на децата си. При
съобразяване нуждите на децата за един месец, съдът намира, че
необходимите средства за издръжка на Паола са в размер на сумата от около
350 лева, като майката следва да заплаща 200.00 лв., а остатъка до 350, 00 лв.
следва да се поеме от бащата, а за Борислав – 180.00 лв. месечно, като бащата
ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
децата.
Относно претендираната издръжка за период една година назад, преди
завеждането на исковата молба на 30.09.2021 година, съдът намира иска за
неоснователен. Не се установи с категоричност, че в този период от време
майката не е изплащала каквито и да било средства или не е била
12
заинтересована въобще за децата си, неглижирайки ги по всякакъв начин и не
проявявайки никаква грижа и заинтересованост за тяхната издръжка,
здравословно и психическо състояние, поради което и иска не следва да бъде
уважен изцяло, в заявения размер.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът
задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на
съпрузите. Ответницата не е променяла фамилното си име при сключването
на брака и в тази насока не следва произнасяне, съгласно разпоредбата на чл.
326 ГПК, във връзка чл. 53 СК.
Страните не претендират издръжка един от друг, поради което този
въпрос не следва да се разглежда с решението по делото.
По разноските:
Съдът стигна до извод, че вина за разстройството на брака имат и
двамата съпрузи. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК, когато и
двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на всеки
от тях, както са ги направили. В случая е налице доказателство за заплатена
държавна такса в размер на 25.00 лв. от страна на ищеца. Ответницата дължи
освен държавна такса в размер на 25.00 лв. за допускането на развода и
прекратяването на брака, следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Монтана сумата от 547.00 лева, представляваща държавна такса върху сбора
от тригодишните платежи на присъдената издръжка на децата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК РАЗВОД между АС. Н. Г.,
ЕГН **********, от гр. Монтана, ул. „Огоста“ № 19 и В. СЛ. Н., ЕГН
**********, от с. Лехчево, общ. Бойчиновци, обл. Монтана, ул.“Г.Дамянов“
13
2, сключили граждански брак на 23.01.2010 г. в гр. Монтана, обл. Монтана, за
което е съставен Акт за граждански брак № 0011 от 23.01.2010 г., като
дълбоко и непоправимо разстроен, за което имат вина и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
родителските права по отношение на децата 333 ЕГН **********, родена на
13.03.2010 година и 333, ЕГН **********, роден на 20.09.2014 г. на техния
баща АС. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Монтана, ул. „Огоста“ № 19, като
постановява същите да живеят при бащата на адрес: град Монтана, ул.Огоста
№ 19.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката В. СЛ. Н., ЕГН
**********, от с. Лехчево, общ. Бойчиновци, обл. Монтана, ул.“Г.Дамянов“ 2
с децата 333 ЕГН **********, родена на 13.03.2010 година и 333, ЕГН
**********, роден на 20.09.2014 г., както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния, с
преспиване, като има право да взема децата за 30 дни през лятото, когато
бащата не е в платен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК В. СЛ. Н., ЕГН **********, от
с. Лехчево, общ. Бойчиновци, обл. Монтана, ул.“Г.Дамянов“ 2 да заплаща на
детето 333 ЕГН **********, родена на 13.03.2010 година, чрез нейния баща
АС. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Монтана, ул. „Огоста“ № 19, месечна
издръжка в размер на 200.00 лв., считано от 30.09.2021 година до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, като
плащането се извършва до 10-то число на текущия месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК В. СЛ. Н., ЕГН **********, от
с. Лехчево, общ. Бойчиновци, обл. Монтана, ул.“Г.Дамянов“ 2 да заплаща на
детето 333, ЕГН **********, роден на 20.09.2014 г., чрез неговия баща АС. Н.
Г., ЕГН **********, от гр. Монтана, ул. „Огоста“ № 19, месечна издръжка в
размер на 180.00 лв., считано от 30.09.2021 година до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, като плащането се
извършва до 10-то число на текущия месец, като ОТХВЪРЛЯ иска над този
размер до предявения такъв от 200.00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.149 от СК, от АС. Н. Г.,
14
ЕГН **********, от гр. Монтана, ул. „Огоста“ № 19 против В. СЛ. Н., ЕГН
**********, от с. Лехчево, общ. Бойчиновци, обл. Монтана, ул.“Г.Дамянов“
2, за заплащане издръжка за минало време за малолетните деца 333 ЕГН
**********, родена на 13.03.2010 година и 333, ЕГН **********, роден на
20.09.2014 г., в периода 30.09.2020 г. – 30.09.2021 година, в размер на 4 800.00
лв., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Издръжка, след прекратяването на брака съпрузите не си дължат.
Семейно жилище, по смисъла на закона, съпрузите не притежават.
ОСЪЖДА В. СЛ. Н., ЕГН **********, от с. Лехчево, общ. Бойчиновци,
обл. Монтана, ул.“Г.Дамянов“ 2, да заплати по сметка на Районен съд
Монтана държавна такса за прекратяването на брака в размер на 25.00 лв.,
547.00 лв. за определения размер на определената месечна издръжка и 5.00 лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
15