О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
261439 Година 09.06.20- ГрА. С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети юни
Година 20-
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа доклА.ваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1122 по описа за 20- година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След като се запозна с подА.ения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е
редовна, а предявените с нея отрицателни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК допустими.
Възражението
за противното в отговора на ответника е неоснователно. Давността не се прилага
служебно (чл.
120 ЗЗД). ПорА.и това страната, която поддържа в правния спор
несъществуването на спорното право, порА.и
погасяването му по давност, несъмнено има правен интерес да предяви именно с
такъв отрицателен установителен иск възражението си
за погасяването му по давност (127-88-ОСГК). От
друга страна, за наличието на правен интерес от такъв установителен
иск е достатъчно ответникът да претендира съществуването на отричаното с него
вземане, а случаят е именно такъв, защото с отговора си ответникът претендира
съществуването на отричаните с исковете на ищеца вземания (чл.
124, ал. 1 ГПК). ПорА.и това следва се отхвърли, като неоснователно искането
на ответника в отговора му за прекратяване на делото, порА.и
липса на правен интерес за ищеца от предявените отрицателни установителни
искове.
Като
неоснователно следва да се отхвърли и възражението на ответника в отговора за
местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд и искането му за
изпращането му по местна подсъдност на С. районен съд. Вярно е, че седалището
на ответника е в гр. С.. Но също така е вярно, че в случая е приложима
особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК, защото ищецът е потребител на
ел.енергия, порА.и което и предявените от него по
делото отрицателни установителни искове по чл. 124,
ал. 1 ГПК са такива на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, защото
съдържанието на това употребено в тази процесуална норма понятие не се покрива
само с това по §13, т. 1 ДР на ЗЗП, а включва всяко лице, което е потребител на
различни видове услуги (Опр. 408-2014-II т.о., Опр. 18-2013-II т.о. и Опр.
158-2010-II т.о.). А след като предявените от ищеца искове са такива на
потребител, компетентен да ги разгледа е районният съд по настоящия му А.рес (чл. 113 ГПК). Последният е бил към момента на
предявяването им в С., видно от изисканата справка в приложеното гр.дело №
55751 по описа за 2020 г. на С. районен съд, което порА.и
това е изпратено от последния по местна подсъдност на настоящия съд (л.
14-15 от последното). Тази особена местна подсъдност на делото по чл. 113 ГПК
дерогира общата такава по седалището на ответника по
чл. 105 и чл. 108, ал. 1 ГПК (Опр. 408-2014-II т.о.).
ПорА.и това възражението му за местна неподсъдност на
делото, се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните писмени документи.
Следва
да се назначи и исканата от ответника съдебно - икономическа експертиза, която
да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, както и на
следните възникнали по делото въпроси, а именно: 1). осчетоводени ли са
редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти,
представените с отговора процесни фактури в
счетоводството на ответника, кога и по коя точно негова счетоводна сметка и
партида; 2). включени ли са същите фактури в дневниците му за „продажби”, и в
справките му декларации по ЗДДС, и кога; 3). изплатени ли са от ищеца на ответника
сумите по всяка от тези фактури, изцяло или частично, кога, в какъв размер и по
кой начин (в брой или по банков път), както и останали ли са по някоя от тях
неплатени части към датата на проверката на вещото лице и в какъв размер; и 4).
какъв е размера на начислените от ответника неустойки за забава върху
неплатените суми по всяка от тези фактури за посочените съответно от ищеца и от
ответника периоди; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални
знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й за
отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи
депозит и зА.ължи поискалият
назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклА. на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис
от отговора на ответника с приложенията към него. За съдебното заседание следва
да призове вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит
за изготвяне на експертизата. Страните следва да бъдат приканени към постигане
на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, искането на ответника в отговора за прекратяване на делото,
порА.и недопустимост, порА.и
липса на правен интерес за ищеца от предявените отрицателни установителни
искове и възражението му в отговора за местна неподсъдност на делото на
Старозагорския районен съд и искането му за неговото изпращане по местна
подсъдност на С. районен съд.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклА. на делото:
обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в
исковата му молба и уточняващите я такива, и по същество се изразяват в това,
че бил клиент на ответника с № 3101827103898, за доставяна му от последния ел.енергия
до собствения му имот в -. От януари 2015 г. същият му имот се ползвал от С.
въз основа на сключен между тях договор за наем. След сключването му ищецът и
управителят на С. - Н.К.К. посетили офис на ответното
дружество, за да прехвърлели партидата за ползваната ел.енергия на новия
ползвател на имота С. Е.. Ищецът заплатил пред управителя на дружеството - наемател
всички дължими текущи сметки към ответника, защото това било зА.ължително изискване за промяна
на титуляря по партида. Ответното дружество, на база подА.еното заявление за промяна титуляря, открило партида на С. Е.
за доставяната до имота в - ел.енергия. През 2016 г. ищецът бил уведомен от
ответното дружество, че имал неплатени зА.ължения за ел.енергия за същия имот от 2010 г. Оспорил пред
ответника дължимостта на фактурите на обща стойност
164.15 лева. От една страна порА.и факта, че нямал неплатени
зА.ължения за доставка на
ел.енергия до имота си в - към датата на открИ.е на
партида на С. Е. по отношение на същия обект на потребление. А от друга страна
- дори да имало подобни неплатени зА.ължения, то вземането на ответника за същите се било
погасило по давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, на 05.12.2019 г. придобил ателие № -
в -. На 15.01 2020 г. подал пред ответника заявление за сключване на договор за
продажба на електрическа енергия до обекта. Тъй като до скоро не бил ползвал
имота, а плащал сметки за същия, се поинтересувал дали ответникът му е открил
партида за ползване на ел.енергия в новопридобития
имот, защото имал намерение да го отдава под наем. При справка ответното
дружество го уведомило, че бил налице негов отказ да му открие партида и нов
клиентски номер за обекта му на потребление - ателие № - в гр. С., ул. -. Подал
жалба срещу този отказ и в резултат получил приложеното към исковата молба
писмо от 03.11.2020 г., че същият отказ бил основан на чл. 9, ал. 1, т. 3 от
ОУ, защото имал неплатени зА.ължения
за имота си в С., ул. -. По отношение на направеното от него още през 2016 г.
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, ответникът му заявил,
че тя не се прилагала служебно и не приемал недължимост
на вземането, по което и до момента начислявал лихви. Междувременно получавал
на електронната си поща фактури за имота в С., ул. -, ателие -. От приложените
към иска му фактура № **********/14.02.2020 г. и фактура № **********/15.05.2020
г., изпратени му от ответника на електронната му поща, било видно, че му била
начислена сума за минал период – 164.15 лева и съответно сума, която била определена
във фактурата като „нeyстойка за просрочено плащане”,
и варирала. В първата посочена фактура тази сума била в размер на 204.12 лева, а
във втората – 207.27 лева, а в писмото от 03.11.2020 г. била -4.11 лева. В
същото време в профила му в онлайн платформата е-фактура на ответника било
посочено, че дължимите му се суми били в размер на 378.26 лева, като били
посочени суми: 01.05.2010 г. - енергия 239.87 лева и 01.05.2010 г. – енергия 138.39
лева. Самите фактури били налични за периода след 2017 г., така че за претендираните за плащане от ответника периоди /който явно бил
01.05.2010 г./ фактури не били налични. Изобщо не било ясно как, въз основа на
какви фактура и за какво потребление и период ответникът бил формирал като
дължима процесната сума. Към момента не бил платил претендираните от ответника и посочени в писмото му суми от
164.15 лева -главница и -4.11 лева лихви. Не дължал плащането им. ПорА.и това за него възникнал правен интерес да предяви
отрицателния си установителен иск. Начислените му суми
за ел.енергия не били дължими на ответника. От една страна защото към януари
2015 г. нямал неплатени зА.ължения
към ответника, а от друга, дори да били налице такива, те били погасени по
давност още след 02.05.2013 г., когато бил изтекъл тригодишния срок по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД.
С допълнителна искова молба от 15.03.20- г.
уточнява, че при направена допълнителна справка в сайта на ответника CEZ Online към 11.03.20- г. било видно, че бил регистриран като
клиент с номер 310182710398 и имал неплатени зА.ължения в размер на 383.79 лева, като било посочени
единствено сумите за енергия от 01.05.2010 г. от 243.38 лева и енергия от
01.05.2010 г. от 140.41 лева. Най-старите отбелязани в профила му фактури били
от 05.12.2013 г., но по друг клиентски номер. По отношение на клиентски номер
310182710398 в страницата на ответника били налични единствено 7 броя фактури
за периода 14.02.2020 г.- 16.02.20- г., по които нямало зА.ължения за плащане. В подкрепа на изложеното прилагал извА.ка за дължими суми за
клиентски номер 310182710398 към 12.03.20- г. Видно било от последната
разпечатка, че сумата, посочена в нея, била различна от разпечатката от същият
сайт, която била към датата на подаване на исковата молба - 10.11.2020 г.,
когато дължимата според ответника сума възлизала на 378.26 лева. От разпечатката
било видно, че ответникът претендирал плащане на суми от 243.38 лева за енергия
от 01.05.2010 г., която по предходната разпечатка възлизала на 239.87 лева, и
140.41 лева за енергия отново от 01.05.2010 г., която сума по предходната
разпечатка към исковата молба възлизала на 138.39 лева. Не били посочени
конкретни фактури, въз основа на които тези суми се претендирали за плащане, а
само дата - 01.05.2010 г. От друга страна, в последната налична в профила му
фактура № **********/16.02.20- г. било посочено, че сумата за плащане за минал
период възлизала на 164.15 лева, а неустойките за просрочени плащания към
16.02.20- г. възлизали на -9.69 лева. Тъй като не бил получил от ответника информация
по кои фактури точно претендирал дължимост, посетил
офис на И., където обичайно плащал сметките си за ел.енергия, за да се
информирал по кои фактури и какви суми дължал. Служител в И. му обяснил, че в
тяхната система, по клиентски номер 310182710398, към 10.03.20- г., излизали
като неплатени фактура № 27093395/01.05.2010 г. на стойност 140.41 лева и
фактура № 29751088/01.05.2010 г. на стойност 243.38 лева. Поискал да му бъдели
предоставени копия на фактурите, но от И. отказали, като служителят в посетения
офис му заявил, че такива можели да му бъдат предоставени едва след плащането
на сумите по тях. Изложеното показвало, че ответникът начислявал ежемесечно
лихви на посочените фактури и порА.и тази причина
дължимата сума нараствала ежемесечно.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
от 59.81 лева за главница по фактура № 27093395 от 01.05.2010 г. за доставена ел.енергия
до обект на потребление в -, на клиент с № 310182710398, за март 2008 г.,
дължима до 17.04.2008 г., с 81.12 лева начислена към -.03.20- г. неустойка за
забава в плащането й, сумата от 104.34 лева за главница по фактура № 29751088
от 01.05.2010 г., за доставена ел.енергия до същия обект на потребление в -, на
клиент с № 310182710398, за април 2008 г., дължима до 27.05.2008 г., със
139.94 лева начислена към -.03.20- г. неустойка за забава в плащането й.
Претендира разноски.
Правна
квалификация на предявените отрицателни установителни
искове за несъществуване на процесните вземания – нормата
на чл. 124, ал. 1 ГПК.
С подА.ения в срок отговор
ответникът заема становище, че възразявал делото да се гледало от PC С.. Ищецът
бил с А.ресна регистрация в - и в случая трябвало да се приложи разпоредбата на
чл. 113 ГПК, като местно компетентен бил С. районен съд, който следвало да
разгледа правния спор на потребител на електрическа енергия на А.реса на
доставка гр. С., ул. - № -, -. На следващо място, било видно от исковата молба,
че искът бил предявен срещу ответника, който бил със седалище и А.рес на управление гр. С., бул. -, -. Предвид изложеното, на
основание чл. 119, ал. 3 ГПК, правел възражение за местна неподсъдност на
делото пред Районен съд С. и моли прекратяването му пред Районен съд С. и изпращането
му за разглеждане от компетентния С. районен съд. Ищецът нямал правен интерес
от отрицателен установителен иск, тъй като от ответника
не били предприети принудителни действия по събирането на зА.ължението. Установителните искове
можели да имат за предмет съществуването или несъществуването на едно
правоотношение или на едно право. Възражението за погасяване по давност било
такова, което можело да се противопостави при иск на кредитора. Искът за
несъществуване на правото бил допустим, но бил неоснователен, тъй като правото
на вземане съществувало - в случай на изтичане на давностен
срок несъществувало само правото на принудителното му събиране. В
действителност ищецът не искал да установи, че правото несъществувало, а искал
друго - с положителен установителен иск да установял,
че било погасено по давност. Но такъв иск не бил описан в петитума.
Процесуалната допустимост на иска зависела от твърденията на ищеца, тоест ако твърдял,
че „не дължи“, искът бил допустим, но неоснователен. Ако поддържал тезата, че
след погасяването по давност кредиторът губел субективното си право на вземане,
тоест, че изтеклата давност водела до прекратяване изобщо на субективното право
на кредитора, искът бил допустим и съдът по съществото на спора следвало да
отговори на доводите на ищеца. От това следвало обаче, че иск за признаване за
установено несъществуването на вземането на кредитора бил неоснователен. Не бил
налице правен интерес от „превантивното“ възражение за давност чрез отрицателен
установителен иск от длъжника преди възможно бъдещо
дело на кредитора. Обосноваване на интерес от съдебно установяване на погасяването
по давност на вземанията, предмет на предявените искове, било лишено от правни
съображения, в който смисъл било посоченото в отговора му решение, тъй като
възражението за давност било отбранително средство на длъжника. Искът не бил за
признаване несъществуването на право на принудително изпълнение за погасените
по давност вземания на кредитора, защото това право не било гражданско
субективно право, а за установяване характера на едно вземане. Правната
квалификация на един такъв иск би била чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, тоест той би
бил положителен установителен иск. Институтът на
погасителната давност, уреден в разпоредбите на чл. 110-120 ЗЗД, представлявал
срок, след чието изтичане кредиторът по едно правоотношение губел своето право
за принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо вземане. В тази връзка
всички вземания били изискуеми. Относно погасителната давност в правната
доктрина били залегнали различни мнения, но въпреки теоретичните спорове,
правната същност на ефекта, който възниквал с изтичане на погасителната
давност, се свързвал с възможността да се откажело изпълнение на кредитора по
облигационното правоотношение, в случай, че той поискал това. Следователно. За
длъжника възниквало едно потестативно право да откажел
изпълнение, а в същото време вземането продължавало да съществува като
материално право. Следователно. Нейното изтичане не погасявало нищо. Погасителната
давност като юридически факт не погасявала правото на кредитора, а пораждала
материално право за длъжника да откажел изпълнение, което било насочено към
кредитора. От друга страна искът бил неоснователен, тъй като ищецът не излагал
конкретни обстоятелства, не представял доказателства и не правел доказателствени искания в подкрепа на твърдението си, че не
дължал сумата, цитирана в исковата молба. Единствените мотиви били за това, че
сумата била заплатена от него, без да бил приложен платежен документ към делото
и евентуално за изтекла погасителна давност, което не можело да дА.е основание на съда да се произнесе по съществото на
въпроса за дължимостта на вземането, по съображения,
че с изтичането на предвидената от закона погасителна давност за кредитора не
се погасявало самото материално право, а само правото му да търсел защита. Предвид
всички изложени съображения за недопустимост на исковата претенция, моли съда да
прекрати делото, а в случай че приемел за допустима исковата претенция, същата
била неоснователна. Оспорвал предявения иск, като считал изложените в исковата
молба искания и изявления, че ищецът не дължал процесните
суми по фактура № 27093395/04.04.2008 г. и фактура №
29751088/10.05.2008 г., порА.и заплащането им. Нямало
да оспори иска по фактура № 27093395/04.04.2008 г. и
фактура № 29751088/10.05.2008 г., като в случай че оспорванията
в ИМ били единствено по отношение на настъпилия давностен
ефект или с изменение на обстоятелствата част на иска бъдели сведени до фактурите
за посочения период и при признаване на договорните отношения между страните, и
при обстоятелството, че ищецът оттеглел неверните си твърдения, че бил погасил
сумите по двете фактури, ако това било ясно заявено в исковата молба, нямало да
има необходимост от ангажиране и анализиране на доказателства и делото щяло да
приключи. Признавал част от иска, но само по отношение на обстоятелството, че
редовно начислени и дължими суми по фактури № 27093395/04.04.2008
г. и № 29751088/10.05.2008 г. за реално потребена ел.
енергия и при наличие на договор, били дължими, но към момента били погасени по
давност. При такова положение /ако се оспорвал само правният ефект на изтекъл давностен срок/, спорът щял да приключи и разноските следвало
да се възложат на ищеца. Но с оглед изричните бланкетни
и неоснователни оспорвания на самата дължимост на
фактурите към момента на издаването им и години след издаването им, бил длъжен
да докаже и основанието им, което щял да стори, но отново, в случай, че извършел
пълно главно доказване на дължимостта на сумите за
реално потребена и отчетена от СТИ ел. енергия по
тези фактури, съответно и дължимостта на сумата, за
която предявявал насрещен иск, разноските отново следвало се възложат на ищеца,
доколкото той, с неоснователните твърдения на А.воката
си, и въпреки изложеното по-долу, бил станал причина за въвеждане в предмета на
спора и ангажиране на доказателства за самото материално право на вземане
такова, каквото съществувало до оспорването на вземането по давност. При това
нямало как сам да приемел наличие на такъв хипотетичен ефект преди настоящата
искова молба. С исковата молба се оспорвало, че дължал сумите, като твърдял, че
бил погасил зА.ълженията си
по двете фактури към ответника за посоченото място на доставка в гр. С., ул. -
№ -, -. Ищецът, чрез юридическия му съветник, твърдял също, че по отношение на
конкретните фактури № 27093395/04.04.2008 г. и №
29751088/10.05.2008 г. бил изтекъл тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Считал твърденията му за противоречиви,
неоснователни и недоказани. Ответникът бил енергийно предприятие по смисъла на
ЗЕ и лицензиант за дейностите обществено снабдяване,
което изпълнявал като краен снабдител, доставчик от последна инстанция и
търговец. Ищецът бил негов клиент за обект, находящ
се в гр. С., ул. - № -, клиентски номер 310182710398. Страните били обвързани
от договор за доставка на електрическа енергия. Прилагал Общи условия на
договорите му за продажба на електрическа енергия, които били издА.ени на осн.
чл. 98а ЗЕ и били одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. в
сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на
ДКЕВР, като съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, чл. 98б, ал. 4, отм. в ред. преди ДВ,
бр. 54/ и постоянната съдебна практика, същият обвързвал страните без изричното
му писмено приемане. Според трайната практика на ВКС, влизането в сила на ОУ било
регламентирано от чл. 98а, ал. 4 и чл. 98б, ал. 4, ЗЕ /нови ДВ бр. 74 от 2006
г., в сила от 01.07.2007 г./, както и от чл. 93, ал. 2 от Наредба за
лицензиране на дейността в енергетиката /ДВ бр. 53 от 22.06.2004 г.- ДВ бр. 58
от -.07.2010 г./. С тези норми, в отклонение от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ,
законодателят посочвал, че за влизането им в сила за потребителите, не било
необходимо изричното им писмено приемане от тях. Безспорно било, че продажбата
на ел.енергия се осъществявала чрез търговска сделка, сключена при общи условия
по смисъла на чл. 298 ТЗ, но при различие между ТЗ и ЗЕ, приложими били
специалните норми на ЗЕ. Този договор обвързвал страните със силата на закон за
тях на основание чл. 20а ЗЗД. Според съдебната практика на ВКС по чл. 290 ТПК, която
имала зА.ължителен
характер, търговецът можел да установи отнапред общи условия за сключваните от
него сделки, които ставали зА.ължителни
за другата страна, когато тя ги знаела или била длъжна да ги знае и не ги била
оспорила. Съгласно чл. 98а ЗЕ, крайният снабдител продавал електрическата
енергия при публично известни общи условия. Безспорно било, че ответникът бил
изпълнил процедурата за публикуване на ОУ съобразно изискванията на чл. 98а,
ал. 3 ЗЕ. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 98а - публикуваните ОУ влизали в сила
за клиента на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, но в срок от -
дни след влизането в сила на ОУ, клиентите, които не били съгласни с тях, имали
право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложели специални условия, които се отразявали в
допълнителни споразумения. Когато потребителят не се бил възползвал от тази
възможност, както в процесния случай, ОУ ставали зА.ължителни за потребителя,
който получавал услугите при публично известни ОУ предложени от крайния
снабдител. В чл. 13 т. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на ответника било договорено основното зА.ължение на всеки потребител на ел.енергия - да заплащал
стойността й в сроковете и по начина, определен в ОУ. Ищецът не оспорвал, че потребявал ел. енергия през процесния
период, доставяна му от ответника, за обект на потребление гр. С., ул. - № -, -,
който бил заведен в клиентската информационна система на ответника с клиентски
№ 310182710398. Същият, като излагал невярно твърдение, че бил заплатил всички
суми по издА.ени по
неговата сметка фактури, конклудентно признавал, че
между страните съществувало валидно облигационно отношение за процесния период. Потребявал и
ползвал ел. енергия и обитавал процесния имот. Факт,
който не бил оспорен в исковата молба. Този извод се потвърждавал и от
посоченото от ищеца в исковата молба, че същият бил отдА.ен под наем едва през 2015 г. С оглед оспорените фактури, а
именно фактура № 27093395/04.04.2008 г. и фактура № 29751088/10.05.2008
г., същите били начислени на А.реса на обекта гр. С., ул. - № -, -, на който била
доставяна ел.енергия през процесния период, от което
следвало, че ищецът обитавал обекта и съответно се ползвал от предоставените от
ответника услуги по доставка на електрическа енергия за битови нужди в него
през периода на издаване на фактурите, като друг факт не бил и известен на
ответника, а и не бил посочен различен ползвател на електрическа енергия в процесния имот за периода преди 2015 г. Ирелевантно
за процесния спор било, че към днешна дата потребяваната ел.енергия в имота не била потребявана от ищеца, защото към датата на издаване на
двете фактури и с оглед договорните отношения между страните, отнасящи се за процесния период, същият бил титуляр на партида №
310182710398, с А.рес на доставка гр. С., ул. - № -, -
и дължал сумите, начислени за използваната в имота електрическа енергия. Прилагал
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника, които били издА.ени на осн.
чл. 98а ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. в сила от
26.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като
съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, чл. 98б, ал. 4, отм. в редакцията преди ДВ, бр.
54/ и постоянната съдебна практика, същите обвързвали страните без изричното им
писмено приемане. Съгласно чл. 98а, ал. 5 ЗЕ в срок до - дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не били съгласни с тях, имали право да
внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в
което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на
електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия,
се отразявали в допълнителни писмени споразумения. Ищецът и ползвател на обекта
не бил депозирал при ответното дружество такова заявление, порА.и
което цитираните общи условия го обвързвали. С оглед на изложеното, както и
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и предвид липсата на
оспорвания относно наличието на облигационно правоотношение между страните в
правния спор, към момента на издаване на процесните
фактури, моли съда да отделял това обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се
от доказване. Относно исковата претенция и оспорените зА.ължения по посочените от ищеца фактури за потребена и незаплатена ел. енергия, моли да имал предвид,
че сумата по изброените и приложени 2 бр. фактури представлявала стойността на
реално използвана и отчетена ел. енергия, за която своевременно били издавани
фактури /периодът на потребление бил описан във всяка от фактурите/. В
продължение на този период потребяваната в имота ел.
енергия била измервана със СТИ, описан в тях, съответно във всяка от фактурите
било описано началното и крайното показание по дневна и по нощна тарифа и
количеството /разлика между предишни и нови показания/. По действащите към
момента на издаването на фактурата и за процесния
период цени, стойността на отчетените количества ел. енергия, която била реално
потребена, но не била заплатена, била в посочения
размер. ЗА.ълженията за ел.енергия били формирани по
ред, установен от неоспорените от потребителя ОУ, за което били издА.ени първични финансово-счетоводни
документи - данъчна фактура, която се явявала годно доказателство за фактите и
обстоятелствата, посочени в нея. Основание за нейното издаване била доставка на
ел. енергия в посочените в нея период, количества и на посочената в тях
стойност, като със справката от отчитаните показания било представено и годно
доказателство за редовен отчет на показания на СТИ, годно доказателство за
фактите и обстоятелствата, вписани в тях, а именно за установяване на самата
стопанска операция - извършена доставка на електрическа енергия за периода
посочен в тях, годно доказателство, че
след изтичане на срока за плащане потребителят бил в забава. Единствените
неплатените зА.ължения от
ищеца били по издА.ени 2
бр. фактури - фактура № 27093395/04.04.2008 г. и фактура
№ 29751088/10.05.2008 г., които прилагал по делото, но били за различен от
посочения от ищеца период и били начислени за реално отчетена от СТИ ел.
енергия и мрежови услуги за обект в гр. С., ул. - № -, -, кл.
№ 310182710398, били формирани в посочената в исковата молба таблица. Видно от
справката, дължимите суми по договорна сметка № 310182710398, съгласно
приложената към настоящия отговор справка от счетоводството на ответника, били
в размер на 164.15 лева - неплатена главница по посочените фактури, както и
сумата 222.36 лева - неустойка за забава, в размер на законната лихва,
начислена върху главниците от изпА.ане в забава по всяка една издА.ена фактура /денят, следващ пА.ежа
на всяка една фактура/ до датата на изготвената справка - 18.05.20- г., които
към днешна дата не били заплатени. От това следвало, че ищецът бил неизправна
страна по договора за доставка на електрическа енергия, тъй като не бил
изпълнил договорното си зА.ължение
за заплащане в срок на цената на доставеното и консумирано от потребителя
количество ел. енергия. В чл. 13, т, 1 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответника било договорено основното зА.ължение на всеки потребител - да заплаща стойността на
използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в ОУ. ЗА.ълженията за ел. енергия били формирани по ред, установен
от неоспорените от потребителя ОУ, за което бил издА.ен първичен документ - данъчна фактура, която се явявала
годно доказателство за фактите и обстоятелствата, посочени в нея. Основание за
нейното издаване била доставка на ел. енергия в посочените в нея период,
количества и на посочената в тях стойност. За процесните
фактури, с оглед липсата на заплащане на процесните
суми, потребителят бил в забава. Съгласно чл. 35 от ОУ дължал на продавача
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен
ден. Обстоятелството, че ищецът бил канен да плати, се подразбирало от точно
описаните по дата и размер на главниците процесни 2
бр. фактури от ищеца, което предполагало, че клиентът ги бил получил нА.лежно и бил уведомен за
тяхната изискуемост. Отделно, съгласно чл. 19, ал. 8 от ОУ, дори и хипотетичното
неполучаване на фактурата не освобождавало клиента от зА.ължение за плащане. Още повече, че зА.ълженията за ел. енергия били периодични /месечни и това било
обществено известен факт/. Лихвите се изчислявали и дължали ежедневно като
периодично плащане. Вземането за лихви, както и главното вземане, не били
погасени към днешна дата. Във връзка с неверните твърдения, че сумите по процесните фактури били заплатени от ищеца, моли съда да
имал предвид следното - в счетоводството на ответника по процесните
фактура № 27093395/04.04.2008 г. и фактура №
29751088/10.05.2008 г. липсвала каквато и да било постъпила сума за
погасяването им. ПорА.и тази причина и ответникът не
отписал сумите и същите фигурирали в системата му като неплатени, като при едно
евентуално плащане същото щяло да бъде нА.лежно, направено за дължими суми по фактури, начислени за
реален отчет на консумирана ел. енергия от клиента. Голословните твърдения на
ищеца, че процесните суми били заплатени от него при
прехвърляне на партидата на имота на негов наемател, не били подкрепени с
никакви доказателства, а и в системата на ответника липсвало дори частично
плащане на зА.ълженията.
Във връзка с твърденията в исковата молба, в тежест на ищеца било да докаже, че
бил платил възникналите зА.ължения
по фактура № 27093395/04.04.2008 г. и фактура №
29751088/10.05.2008 г., за което не бил ангажирал никакви доказателства, без
които направените твърдения били несериозни и следвало да бъдат оставени без
разглеждане, като моли съда да дА.ял възможност на
ищеца да предостави доказателства във връзка с твърдяното от него плащане на процесните суми по фактурите на ответника. Моли съда да
прекратял производството порА.и обстоятелствата,
изложени подробно в отговора, а в случай, че не го прекратял, да отхвърлел
изцяло предявения срещу него иск, в случай, че продължавала да се поддържа недължимост порА.и заплащане процесните суми по фактурите преди възражението за
погасяването им по давност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. При всеки изход на
спора, включително при установяване, че част от вземането било погасено по
давност, моли съда да му присъдел направените разноски в производството, както
и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК - полагаемото юрисконсултско
възнаграждение в размер на -0 лева.
Тежестта
за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй
като на тях е основал възраженията си за недължимост,
порА.и плащане и погасяване по давност, на отричаните
с исковете му процесни вземания, а ответникът носи
тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му,
тъй като пък на тях той е основал тези съществуващи според същия негови вземания,
респективно - основанието за възникването и съществуването им, и техния размер
и изискуемост.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за твърдяното и
подлежащо на доказване от него спорно обстоятелство, че е платил процесните фактури, не сочи доказателства, като му указва,
че сочи и различни от посочените в отговора дати на издаването им.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че представените с
отговора му общи условия на договорите му за продажба на ел.енергия са
нечетливи, порА.и което следва да представи четливи
такива, както и че не сочи доказателства за влизането им сила.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: прикрепено
писмо относно вх. № 100000128656/20.10.2020 г. от 03.11.2020 г., извА.ка за дължими суми за
клиентски № 310182710398, фактура № **********/14.02.2020 г., фактура №
**********/15.05.2020 г., извА.ка
за дължими суми за клиентски № 310182710398, фактура № **********/16.02.20- г.,
общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на ответника, общи
условия на договорите на използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.“ А.,
сертификат на „Ч.“ А. от 29.11.2018 г., справка за зА.ължения по клиентски № 310182710398, фактура №
**********/04.04.2008 г. и фактура №
**********/10.05.2008 г.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г. Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ответника и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази
експертиза в отговора и в обстоятелствената част на настоящото определение, при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по
сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дА.ения срок депозита
не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 09.07.20- г. от 09.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към
него. За същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ответника на
определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано само в частта му, с която се отхвърля възражението на
ответника за местна неподсъдност на делото, с частна жалба пред Старозагорския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му
част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: