РЕШЕНИЕ
№ 15098
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110108658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД от И. К. Д. срещу „С.-К.“ АД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.
27 от Договор за потребителски кредит №*********/16.12.2021 г.; и за
заплащане на сумата 08,55 лева (след допуснато изменение по размер на иска по
реда на чл. 214 от ГПК), платена без основание по нищожна клауза на чл. 27 от
Договор за потребителски кредит №*********/16.12.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договора за кредит, по който е усвоена
заемна сума от 500,00 лв., платима на 12 месечни вноски, при 29, 52 % ГЛП и
33,86 % ГПР, с общо дължима сума 599,26 лв. В чл. 17 от договора е посочено,
че следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с поне едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или гарант, който се одобрява от ответното
дружество. Според чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията по чл. 17, той дължи неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената сума, като в случая на ищеца е начислено
неустоечно вземане за сумата 496,31лв., която следвало да заплати разсрочено,
ведно с погасителните вноски. Ищецът е погасил всички дължими суми по
договора, в т.ч. за неустойка, които възлизат на 1095,57 лв. Поддържа, че
договорът за кредит е нищожен поради неспазена форма, на осн. чл. 10, ал.1, вр.
1
чл. 22 от ЗПК, както и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че
платеното за неустойка е недължимо получено от ответника по съображения за
нищожност и неравноправност и на оспорената клауза, на осн. чл.10а, чл. 19, ал.
4 от ЗПК, чл. 143, т.5 от ЗЗП; и накърняване на добрите нрави.
Ответникът оспорва исковете по подробно изложени съображения. Не
спори, че страните са сключили договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР, в
съответствие със ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ/. Възразява изцяло срещу твърденията
на ищеца, че договора и процесната клауза са нищожни на посочените
основания. Оспорва да е начислена неустойка, в т.ч. събирана от длъжника по
договора, като поддържа, че същата поначало е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, че са сключили по реда на чл. 6 от ЗПФУР Договор за
потребителски кредит №*********/16.12.2021 г., по който заемните средства от
500,00 лева са усвоени.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. На основание чл. 7, ал. 2 от
с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищецът има качеството потребител, като физическо лице,
което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, предвид
което за спора са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът цени по реда на
чл. 202 от ГПК, с която се изяснява, че ищецът в изпълнение на договора е
платил на ответното дружество сумата 509,50 лева. Кредиторът е отнесъл тази
сума за погасяване на задължението за главница – 500,00 лв., възнаградителна
лихва – 0,95 лв. и за неустойка – 8,55 лв.
От предметното съдържание на договора се установява, че ответното
дружество предава на ищеца заемните средства от 500,00 лв., дължими с
дванадесет вноски, при лихвен процент по кредита от 29,52 %, ГПР 33,86 %, с
обявена е общата сума за плащане 599,26 лв. Според погасителният план в тази
сума се включва главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на
2
месечна вноска при начисляване на неустойка, дължима при непредоставяне в
тридневен срок от получаване на сумата гаранция/поръчител, съгласно общите
условия и договора за кредит, и се начислява пропорционално на дните, за които
не е предоставено, и обявена дължима сума по кредита при непредоставена
гаранция/поръчител 1095,57 лв., представляваща сбор от главница, лихва и
неустойка. Неустойката възлиза в размер на сумата 496,31 лв., предварително
обособена и платима разсрочено с месечната вноска. Установява се от чл. 1, т. 9,
че договорът е сключен с "обезпечение: поръчител или банкова гаранция“ – по
избор на кредитополучателя. Съгласно чл. 17 от договора, обезпечението се
предоставя в срок до три дни от сключването на договора, а при неизпълнение се
начислява неустойка по чл. 27, ал. 1, която е в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Изисква се заемателят да осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство
по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други; или да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки
и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция
трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.
17, ал. 2 от договора, във вр. чл. 20, ал. 1 от ОУ, третото лице-поръчител, както и
банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се
одобряват от кредитора.
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на
потребителя. Съдът намира, че неустойка по чл. 17 от договора противоречи на
чл. 16 от ЗПК и произтича от неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, поради
което и нищожна клауза, вкл. на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Уговорката е във вреда
на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Това е така, тъй като кредиторът прехвърля своята отговорност за
дължимата професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Неустойката
обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на
кредитора за правилната преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди
от противоправно и виновно поведение на длъжника. Потребителят е задължен в
необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на
многобройни условия, изпълнението на които икономическите и социални
3
фактори изискват време и съдействие от държавни и частни организации, което
прави обективно невъзможно спазването му. Освен това, неустойката е в размер
необосновано висок, с оглед стойността на главницата по договора, поради
което противоречи на чл. 143,т.5 от ЗЗП. Клаузата е част от типизиран и
предварително изготвен текст, при което и на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП
като неравноправна е недействителна. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
уговорка в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на с.з. е нищожна. С тези съображения съдът приема
за основателен иска по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.I от
ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е получил процесната сума при условията на така посочения договор.
Ищецът е заплатил на ответника сумата 08,55 лв., която е начислена от
кредитора по нищожна клауза. При условията на чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът
указа на ответника да установи, че за него съществува правно основание да
задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което не представи
доказателства до края на съдебно дирене. Съгласно чл. 34 от ЗЗД, когато
договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните
трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Този дава
основание на съда да приеме осъдителната претенция за изцяло основателна
поради наличието на неоснователно имуществено разместване. Търсеното
парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от 15.02.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответнатата
страна трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски. Ищецът
претендира сумата 400 лв. за платени държавна такса и възнаграждение на вещо
лице, както и сумата 1800,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно
списъка по чл. 80 от ГПК. Срещу претенцията за съдебна разноска за адвокатско
възнаграждение ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност, а именно съдът определи възнаграждението единствено въз
основа на фактическата и правна сложност на делото, доколкото не е обвързан от
НМРАВ. Предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални
действия от адвоката, с който сключен договора за правна помощ, които е било
необходимо да извърши, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, в
т.ч. без явяване в откритото съдебно заседание и че участието на този адвокат се
4
изчерпва с подаване на молба в последното открито съдебно заседание, с която
прави искане по чл. 214 от ГПК и дава кратко становище, с което поддържа
предявените искове и представя списък по чл. 80 от ГПК, съдът приема, че
необходимата и разумна разноска е сумата 50,00 лв., която следва да се пресъди в
полза на ищеца, или общо сумата 450,00 лв. за съдебни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от И. К. Д., с ЕГН:**********,
с адрес: ***********, срещу „С.-К.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: **********Б, иск по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД на клаузата на чл. 27 от
Договор за потребителски кредит №*********/16.12.2021 г. за заплащане на
неустойка при неизпълнение на чл. 17 от договора в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение.
ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: **********Б, да заплати на И. К. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 08,55 лева,
представляваща платена неустойка по чл. 27 от Договор за потребителски кредит
№*********/16.12.2021 г., при начална липса на основание – нищожност на
клаузата на чл. 27 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: **********Б, да заплати на И. К. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 450,00 лева – съдебни
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „С.-К.“ АД по банкова
сметка №IBAN:***********, с титуляр адв. Д. М..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5