РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500355 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БАС е образувано по въззивна жалба вх.№
11367/08.08.2022г. на БОС от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19,
представлявана от изпълнителните директори Диана Митева и Боян
Стефанов, чрез гл.ю.к. С. Д., съдебен адрес: гр. Б., ул. “С. С. К. М.“ № **,
против решение № 718/14.07.2022г. по гр.д.№ 2253/21г. на БОС, в частта, с
която съдът е отхвърлил установителния иск на дружеството против
длъжника С. П. Г. , ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Б., ж. к. „М. р.“ бл.
***, вх. *, ет. *, ап. ** за съществуване на вземане по Договор за кредит за
текущо потребление от 15.04.2019 г. и Договор за поръчителство с
въззиваемия като поръчител от 15.04.2019г. за сумата от 3219,48лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 11.12.2020г. – 14.06.2021г.
Твърди, че в обжалваната част решението не е правилно. Подробни аргументи
са изложени във въззивната жалба, като основно се позовава на неправилна
преценка на основанието за присъждане на сумата. Моли за отмяната му в
съответната част и постановяване на ново, с което искът бъде уважен и
относно горната сума. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира
разноски.
Въззиваемият С. П. Г. не оспорва жалбата, не ангажира становище
по постановеното решение на Бургаски окръжен съд. Няма доказателствени
1
искания.
Пред БОС е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с 79
ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, като по указание на настоящия съд искът е
уточнен с допълнителна молба вх.№ 9775/24.10.2022 г. на АС Бургас.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от „Банка
ДСК“ АД, чрез гл.ю.к. С. Д., против С. П. Г. Въззивникът твърди, че на
15.04.2019г. между Банката и Г. С. С. е сключен договор за банков кредит за
текущо потребление, по който е отпусната сума в размер 50 000 лв.
Договорът е предвиждал краен срок за погасяване – 120 месеца и условия –
описани в приложенията към исковата молба. Изпълнението на договора е
обезпечено чрез сключване на договор за поръчителство с настоящия
въззиваем. С допълнително споразумение от 23.06.2020г. са предоговорени
част от условията по договора. Предвиден е гратисен период от 6 месеца за
изпълнението на ежемесечното задължение за заплащане на предвидените
анюитетни вноски и е продължен срокът за крайно издължаване на основното
и акцесорните вземания на Банката. На същата дата е сключено и
допълнително споразумение между Банката и Г. относно условията по
договора за поръчителство, съобразно договорените промени по договора за
кредит за текущо потребление.
Впоследствие, на 05.01.2021 г. е сключено второ допълнително
споразумение между Банката и кредитополучателя, като отново е удължен
срокът на договора, предвиден е нов тримесечен гратисен период по
заплащане на лихви и главница. Сключено е и допълнително споразумение с
поръчителя, в смисъла на анекса към основния договор.
Въпреки това, вноските с падежни дати в периода 10.01.2021 г.-
10.06.2021 г. останали неиздължени и с уведомление изх.№ 0060-20-
02370/04.06.2021 г., получено лично от С. на 09.06.2021 г., Банката обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем. Банката се снабдила със заповед №
2041/11.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 5677/2021 г. БРС за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, срещу която в срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение. На основание описаното и като се
съобрази солидарната отговорност на поръчителя, е предявен настоящият иск
за установяване дължимостта на описаните в исковата молба суми в полза на
Банката. Моли за решение в горния смисъл, претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Въззиваемият С. П. Г. оспорва иска в депозирания отговор по реда и в
срока по чл.131 ГПК. На първо място се оспорва настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането на Банката, като се твърди се, че до него не е
отправено изявление от страна на Банката по реда на чл.84, ал.1 ЗЗД за
просрочие на съществуващото задължение по договора за кредит, за да бъде
2
ангажирана отговорността му в претендирания обем.
На следващо място оспорва основателността на начисляването на
възнаградителна и наказателна лихва върху непадежирала главница. Позовава
се на изтекла давност по отношение на вземанията за лихви – санкциониращи
и възнаградителни, а също и на преклузия на вземането на Банката спрямо
него, обосновано с приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД. Моли за отхвърляне на
иска. Не ангажира доказателства.
Както бе изложено по-горе, решението не е обжалвано от страните и е
влязло в сила в частта, с която съдът е приел за установено, че съществува
вземане на „Банка ДСК“ АД против С. П. Г., ЕГН: ********** от гр. Б., ж. к.
„М. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** по Договор за кредит за текущо
потребление от 15.04.2019г. и Договор за поръчителство с въззиваемия като
поръчител от 15.04.2019г. за следните суми: 46825,92лв. - непогасена
главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.04.2019г. и
договор за поръчителство към него от 15.04.2019г., допълнително
споразумение и договор за поръчителство към него и двата от 23.06.2020г.,
допълнително споразумение и договор за поръчителство и двата от
05.01.2021г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до окончателното
изплащане; сумата от 4 685,62лв., представляваща отложена договорна
възнаградителна лихва за периода 10.01.2021г. - 14.06.2021г.; сумата от
28,09лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.01.2021г.-
14.06.2021г.; сумата от 728,41лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 15.06.2021г.- 09.08.2021г.; сумата от 120лв., представляваща разходи
при изискуем кредит, ведно със съответните суми за разноски в заповедното
производство.
При така описаното и с оглед обема на въззивното обжалване и
мотивите на решение № 718/14.07.2022г. по гр.д.№ 20212100102253/2021г. на
БОС, съдът приема, че със сила на присъдено нещо между страните е
установена действителността на Договор за кредит за текущо потребление от
15.04.2019г. между Г. С. С. и „Банка ДСК“ ЕАД, както и на Договор за
поръчителство с въззиваемия като поръчител от 15.04.2019 г. Разрешен е,
също така, въпросът относно действителността на последвалите
допълнителни споразумения от 23.06.2020г. и 05.01.2021г. към всеки един от
договорите. Разрешен е спорът по въведените от въззиваемия възражения за
липса на уведомяването му за настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит, при приложение на т.18 от ТР № 4/2013г. по т.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и постановените по чл. 290 ГПК решение № 23 от 24. 03.
2015 г. по т. д. № 1717/2013 г., I т. о., решение № 81 от 8. 07. 2014 г. по т. д. №
1705/2013 г., I т. о., решение № 207 от 22. 06. 2015 г. по т. д. № 3780/2013 г., II
т. о., решение № 132 от 2. 10. 2015 г. по т. д. № 1907/2014 г., I т. о., решение
№ 149 от 19. 12. 2016 г. по т. д. № 2142/2015 г., I т. о. и определение №
185/15.04.2019г. по т.д. № 2209/2018 г., І т.о.
Правозащитното възражение за погасяване на задълженията по
3
отделните падежирали анюитетни вноски по давност е разрешено при
съобразяване със задължителните указания по ТР № 5/2019г. от 21.01.2022г.
по т.д.№ 5/2019г. на ОСГТК и решение № 50173/13.10.2022г. по гр.д.№
4674/2021г. на ВКС, Трето г.о., като съдът зачита приложението на
разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК относно спазването на 6-месечния срок за
предявяване на правата на кредитора против поръчителя, както и фактът, че в
тази част решението също е влязло в законна сила.
При приложение на разпоредбата на чл. 298 ГПК, съдът приема, че със
сила на присъдено нещо е установено правното положение между страните по
повод последиците от сключения между тях договор и допълнителните
споразумения от 23.06.2020 г. и 05.01.2021 г., към влизане в сила на
необжалваната част от решението в контекста на описаното по-горе в
настоящия съдебен акт.
Видно от въззивната жалба, пред настоящия съд е спорен единствено
въпросът относно дължимостта на сумата от 3 219.48 лв., представляваща
възнаградителна лихва по месечни вноски, падежирали до обявяване на
предсрочната изискуемост на целия кредит. За да се изследват всички
компоненти на вземането на Банката и техния размер, по делото е назначена
СИЕ. От приетото по надлежния ред и неоспорено заключение на в.л. С. А.,
се установява, че към завеждане на исковата молба, сумата на отложената
договорна лихва – т.е. лихвата, начислена през двата гратисни периода по
двете допълнителни споразумения, която е калкулирана от Банката като
възнаграждение за ползване на заемните средства, но съгласно
споразуменията не е била изискуема за общ срок от 9 месеца, възлиза на 4
773.22лв. Редовната неиздължена договорна лихва върху падежирали
главници, според в.лице, възлиза на 3947.89лв. за периода 11.12.2020г. –
10.08.2021г. и представлява част от месечните анюитетни вноски, които са
изискуеми, но не са платени от кредитополучателя, преди обявяване на
кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Така се налага извод за основателност на въззивната жалба. В полза на
въззивника се дължат направените пред първата инстанция разноски от
1862.15 лв., от които е присъдена сумата от 1754.34 лв. и е дължима сумата от
107.81 лв. За настоящата инстанция е дължима сумата от 164.39 лв., от които
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, според интереса във въззивното производство.
С оглед всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 718/14.07.2022 г. по гр. д. № 2253/21 г. на БОС, в
частта, с която съдът е отхвърлил установителния иск на „Банка ДСК“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
4
“Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Диана
Митева и Боян Стефанов, против длъжника С. П. Г., ЕГН: **********, с пост
.адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** за съществуване на
вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 15.04.2019 г. и
Договор за поръчителство с Г. като поръчител от 15.04.2019 г. за сумата от
3219,48 лв.и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „Банка ДСК“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, ул. “Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните
директори Диана Митева и Боян Стефанов, против С. П. Г. , ЕГН: **********
от гр. Б., ж. к. „М. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, по Договор за кредит за
текущо потребление от 15.04.2019г. и Договор за поръчителство с Г. като
поръчител от 15.04.2019 г., изменени с анекси от 23.06.2020 г. и 05.01.2021 г.
за сумата от 3219,48 лв., представляваща възнаградителна лихва по
падежирали вноски за периода 11.12.2020 г. – 14.06.2021 г., за която са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 2041/11.08.2021 г.
и Изпълнителен лист от 11.08.2021 г. по ч.гр.д. № 5677/2021 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН: ********** от гр.Б., ж. к. „М. р.“, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. ** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. “Московска“ № 19,
представлявана от изпълнителните директори Диана Митева и Боян
Стефанов, сумата от 272,20 лв., (двеста седемдесет и два лева и двадесет
стотинки), представляваща направените от въззивника в двете инстанции
разноски, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5