Решение по дело №2437/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1717
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20217180702437
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1717

 

гр. Пловдив, 13 септември 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2437 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Г.С.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в Затвор - Пловдив, представляван от адвокат В.К.- пълномощник, обжалва Заповед №Л-2299 от 03.09.2021г. на изпълняващ длъжността (и.д.) началник на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 (пет) денонощия.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност.

Ответникът- началник на Затвора – Пловдив, чрез В.А.Р.- инспектор “Режимна дейност“ в Затвора – Пловдив, притежаваща висше юридическо образование, пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, обжалването на заповеди от вида на оспорената в настоящето производство се извършва в 3-дневен срок от обявяването ѝ. В случая, жалбоподателят е запознат с оспорената заповед (лист 4, 19) на 03.09.2021г., видно от положения върху заповедта подпис на жалбоподателя. От своя страна, жалбата (лист 2) постъпва в съда на 07.09.2021г. или в рамките на законоустановения срок, тъй като 06.09.2021г. е празничен ден (Ден на Съединението). Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Според нарочна Докладна записка с Вх.№4772 от 27.08.2021г. (листи 19а-20), на 20.08.2021г., около 19:00ч. е извършена проверка на жалбоподателя за притежаване на забранени вещи, при което е установено, че същият притежава МР4 плеър, която вещ е забранена за притежаване от лица, изтърпяващи наказание “лишаване от свобода“. Представен е документ за притежаване на МР3 плеър, представляващ вероятно Служебна бележка от 26.04.2021г. (лист 12а, 21), според която служебна бележка С. получава 1 бр. МР3 плеър, 1 бр. слушалки и 1 бр. часовник “MASERATI“.

Снето е обяснение от С. от 20.08.2021г. (лист 20а), според което обяснение, “МР4“ е получен на 26.04.2021г., след като е извършена проверка за целта от старшината.

На 22.08.2021г., около 13:00ч., е извършен личен обиск на жалбоподателя, на основание чл.92 и чл.95 от ЗИНЗС, за което е съставен Протокол №********** (лист 21а). Според посочения протокол, от жалбоподателя С. е иззет 1 бр. МР4 плеър, марка “ENERGY SISTEM“ с №01703807009090. Протоколът е подписан от жалбоподателя С..

Изготвена е Докладна записка от 27.08.2021г. (лист 22) от инспектор Ирина Т.- ИСДВР в ЗООТ “Хеброс“ – Затвора – Пловдив, според която докладна записка, при извършената проверка на С. е констатирано, че същият притежава “МР4 плеър“, който е забранена вещ, а представя документ за собственост на “МР3 плеър“… До настоящия момент С. има наложени и актуални 3 дисциплинарни наказания, двете от които са отново за притежаване на неразрешена вещ- мобилен телефон и SD-карта… За кратък период от време това е четвърто поредно нарушение на С.… С действията си Г.С. е нарушил чл.96, т.3, чл.97, т.1, 3 (от) ЗИНЗС; допуснал е дисциплинарно нарушение, съгласно чл.100, ал.1, т.1, т.5 от ЗИНЗС. Това е четвърто нарушение на осъдения С.. Предлага се С. да бъде дисциплинарно санкциониран на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС- изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия.

Видно от посочената докладна записка, същата е съгласувана от началник ЗООС “Хеброс“, който подкрепя предложението на инспектор Т. за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС- изолиране в НК (наказателна килия) за срок от 5 (пет) денонощия.

Според оспорената заповед, на 03.09.2021г. С. е изслушан лично от комисия и от главен инспектор Кирил Сивков- и.д. началник на Затвор – Пловдив, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл.106, ал.1 от ЗИНЗС и при спазване на изискването по чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагането на наказанието нарушителят да бъде изслушан, предвид наличието на писмено обяснение от С. от 20.08.2021г., въпреки липсата по делото на протокол за проведено изслушване на С..

Според чл.104, ал.1, пр.1 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №Л2051 от 06.08.2021г. (лист 18) на началника на Затвор – Пловдив, с която заповед възлага на Кирил Марков Сивков, издал оспорената по делото заповед, да изпълнява функционалните задължения на началник на Затвор – Пловдив за времето от 09.08.2021г. до 03.09.2021г. включително.

Така посоченото определяне на заместващ орган, настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспорената по делото заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, което обстоятелство не е спорно между страните.

Според разпоредбата на чл.97, т.1 от ЗИНЗС, заради чието нарушаване е наказан жалбоподателя С., лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари.

Според разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЛС-04-1365 от 16.08.2017г. (лист 15) на Министъра на правосъдието, с която заповед, на основание чл.10, ал.1, във връзка с чл.122, ал.1 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), е утвърден списък (листи 15а-17) на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите

Според точка І.5, б.”з” от утвърдения от Министъра на правосъдието списък е разрешено държането на “портативен радиоприемник и аудиоплеър- без записващо устройство, с жични слушалки; батерии; адаптер; касети и музикални CD във фабрична опаковка (щамповани от производителя)“.

Според разпоредбата на чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

В случая, обстоятелството, че жалбоподателят притежава МР4 плеър, която вещ не попада в списъка на разрешените вещи и предмети, а освен това техническите характеристики на МР4 плеъра позволяват записването и възпроизвеждането на аудио и видео файлове се явява установено по делото. Съответно, налице е фактическо основание по смисъла на чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за издаване на оспорената по делото заповед и същата се явява издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗИНЗС.

Разбира се, нормата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС установява, че дисциплинарните наказания по чл.101, т.7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл.100, ал.2, т.1, 2, 3 или 5, но, както се посочи по-горе, на С. са наложени други две дисциплинарни наказания за притежаване на неразрешени вещи, което сочи за системност на извършваните от него дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.

Също така, настоящият състав на съда приема за установено, че при издаване на оспорената по делото заповед е спазено изискването на чл.102, ал.1 от ЗИНЗС, според която норма, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.

Настоящият състав на съда намира, че наложеното на С. наказание е адекватно и съразмерно на извършеното нарушение, доколкото предишните му наказвания не са постигнали своята превантивна и превъзпитателна цел спрямо него.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че е наказан два пъти за едно и също нарушение, с което е нарушен принципът “нон бис ин идем“ и оспорената по делото заповед е незаконосъобразен акт, то същото е неоснователно.

При служебно извършена проверка в деловодната система на Административен съд- Пловдив, настоящият състав на съда констатира, че по жалба на Г.С. против Заповед №Л-2191 от 24.08.2021г. (неприложена по делото) на и.д. началник на Затвора – Пловдив е образувано административно дело №2333 по описа на съда за 2021г., XV-ти състав. С Решение №1707 от 31.08.2021г. (листи 13-14) е потвърдена Заповед №Л-2191 от 24.08.2021г. Против Решение №№1707 от 31.08.2021г. постъпва касационна жалба от Г.С. на 03.09.2021г., поради което Заповед №Л-2191 от 24.08.2021г. не е влязла в сила.

Със Заповед №Л-2191 от 24.08.2021г. на С. е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия“ за срок от 3 (три) денонощия, заради извършено нарушение на 18.08.2021г. по 97, т.1, във връзка с чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, изразяващо се в притежаване на неразрешена вещ, представляваща микро SD карта.

Посочената микро SD карта, заради чието притежаване на С. е наложено дисциплинарно наказание със Заповед №Л-2191 от 24.08.2021г. е самостоятелна вещ, която е предназначена за ползване чрез различни четящи (възпроизвеждащи) устройства, каквото устройство се явява и процесният МР4 плеър. Процесният МР4 плеър обаче притежава вградена памет и ползването му е възможно и без поставянето на допълнителна памет, респективно без използването на посочената микро SD карта. Съответно, налице са две самостоятелни дисциплинарни нарушения- притежаване на неразрешена вещ микро SD карта и притежаване на неразрешена вещ МР4 плеър, за които законът предвижда налагането на отделни дисциплинарни наказания.

На следващо място, оспорената заповед се явява издадена в съответствие с изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, предвид направеното в заповедта посочване на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното оспорване, включително и при спазване на изискването по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС за нейното мотивиране.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към осъществяване на контрол върху поведението на осъдения за ограничаване на възможността му да причинява вреди на обществото, както и за неговото поправяне и превъзпитание.

Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед №Л-2299 от 03.09.2021г. на и.д. началник на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на Г.С.С., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 (пет) денонощия.

Решението може да бъде оспорвано в 14-дневен срок, считано от днес, пред тричленен състав на Административен съд- Пловдив.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/