Р
Е Ш Е Н И Е № 1055
12.09.2018 г., гр.Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският районен съд, гражданско
отделение, Х-ти състав в открито заседание на десети септември, през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КОРИТАРОВА
При
секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 264 по описа за 2018 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на депозирана искова молба от "МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково” №
23, ет. 6 , ЕИК ********* срещу Б.М.М.,
ЕГН: ********** *** с правно основание
чл. 79 във вр. с чл. 99 и чл. 240 ЗЗД. В
исковата молба се твърди, че на 14.10.2015 г.,
между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищцовото дружество бил подписан
Договор за продажба и прехвърляне на вземания и в Приложение № 1 към него било
и процесното вземане претендирано от ответника по Договор за потребителски
заем № CASH-10057372 от 13.12.2012 г.
Уведомителното писмо от цедента до длъжника не му е било връчено лично, но е
било изпратено на посочения от него адрес за кореспонденция, поради което
прилага уведомлението към исковата молба и счита, че същото следва да бъде
връчено с нея. Посочва, че на 13.12.2012 г. в гр. Котел е бил сключен между
ответника и „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД Договор за потребителски заем
№ CASH-10057372 от 13.12.2012 г., по силата, на който му е бил отпуснат
заем в размер на 200 лв., договорен бил годишен процент на разходите-2273, 25
процента, който е добавен към дължимата главница и изготвен погасителен план с
посочени вноски-18 седмични вноски по 19 лв. Договорено било и сключването на
застраховка „Защита на плащанията” в размер на 8 лв. Общата стойност на
плащанията по кредита била 342 лв. Заемателят бил удостоверил съгласно Общите
условия, че бил получил сумата. Към датата на сключване на договора за цесия
кредитополучателят бил платил 38 лв. Предсрочната изискуемост на кредита била
настъпила на 25.01.2013 г. от датата на четвъртата пропусната вноска. Моли
съдът да осъди ответника да заплати сума в общ размер от 397,46 лв., като
187,12 лв., съставлява остатък от
главницата по Договор за потребителски заем № CASH-10057372 от 13.12.2012 г., сумата от
116,88 лв. договорна лихва за периода от 21.12.2012 г. до 19.04.2013 г. ,
сумата от 50,61 лв., съставляваща законна лихва от дата на настъпване на
предсрочната изискуемост-25.01.2013 г. до датата на сключване на договора за
цесия от 14.10.2015 г. и сумата от 42,85 лв., законната лихва от 15.10.2015 г.
до датата на подаване на исковата молба. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особения
представител на ответника депозира отговора на исковата молба, като счита, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Не било ясно при какви
обстоятелства дружеството цедент е било обявило предсрочната изискуемост на
кредита, като липсвала яснота кога били направени плащанията и каква сума била
останала непогасена. Не било установено заемодателя да бил уведомил заемателя
за предсрочната изискуемост на заетата сума. Ответникът не бил уведомен и за
извършената цесия, като било видно, че адресът му бил сменен и затова не бил
получил пощенската пратка, а не защото същата била останала непотърсена. Не
било ясно дали ответникът бил търсен и на двата посочени от него адреса и на
посочения от него телефон. Прави възражение за погасяване по давност на
главницата и на лихвите. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
В проведените съдебни заседания ищцовото
дружество не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие.
Депозира писмено становище, в което излага доводи по същество на спора и моли
претенциите им да бъдат уважени в цялост.
Ответникът чрез особения си представител
оспорва изцяло предявените осъдителни искове като неоснователни, тъй като не
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на заема.
От
събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях съдът
прие за установена следната фактическа обстановка: На
13.12.2012 г. в гр. Котел е сключен между ответника и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
Договор за потребителски заем №
CASH-10057372 от 13.12.2012 г., по силата, на който му е бил отпуснат заем в
размер на 200 лв., като е договорен годишен процент на разходите-2273, 25
процента, който е добавен към дължимата главница и изготвен погасителен план с
посочени вноски-18 седмични вноски по 19 лв. Договорено било и сключването на
застраховка „Защита на плащанията” в размер на 8 лв. Общата стойност на
плащанията по кредита била 342 лв. Заемателят
удостоверил съгласно Общите условия, че бил получил сумата. Към датата
на сключване на договора за цесия кредитополучателят бил платил 38 лв. В т. 4
от ОУ на договора е предвидена възможност заемодателя да обяви предсрочна
изискуемост при четири непогасени вноски от датата на падежа на последната от
тях. Предсрочната изискуемост на кредита
настъпила на 25.01.2013 г. от датата на четвъртата пропусната вноска.
На 14.10.2015 г., между „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и ищцовото дружество бил подписан Договор за продажба и
прехвърляне на вземания и в Приложение № 1 към него е процесното вземане
претендирано от ответника по Договор за потребителски заем № CASH-10057372 от 13.12.2012 г.
Уведомителното писмо от цедента до длъжника не му е било връчено лично, но е
било изпратено на посочения от него адрес за кореспонденция.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни иска – главен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
По делото се установява от събраните по делото доказателства, че на 13.12.2012 г. между ответника и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е сключен Договор за потребителски заем № CASH-10057372 от 13.12.2012 г., по силата, на който му е бил отпуснат заем в размер на 200 лв., договорен бил годишен процент на разходите-2273, 25 процента, който е добавен към дължимата главница и изготвен погасителен план с посочени вноски-18 седмични вноски по 19 лв. Договорено било и сключването на застраховка „Защита на плащанията” в размер на 8 лв. Общата стойност на плащанията по кредита била 342 лв. Заемателят бил удостоверил съгласно Общите условия, че бил получил сумата, като се подписал изрично потвърждавайки, че е получил посочената сума и в тази част договорът има характера на разписка за предаване на заеманата сума на ответника. От погасителния план, който е неразделна част от договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл на 19.04.2013 г., преди подаване на исковата молба-18.01.2018 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, и от представения погасителен план се установява, че възстановеният размер от главницата е 38 лева /две вноски по 19 лв./, като с тях се погасяват 25,12 лв. от договорната възнаградителна лихва и 12,88 лв. от главницата, като от а невъзстановеният остатък е 187,12 лв. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба– 18.01.2018 г., до окончателното й изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД
За уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
Договорен е годишен процент на разходите-2273, 25 процента, който е добавен към дължимата главница и изготвен погасителен план с посочени вноски-18 седмични вноски по 19 лв. От съдебно-счетоводната експертиза е видно, че общият дължим размер на договорната възнаградителна лихва е 116,88 лв., а крайната дата за нейното плащане е 19.04.2013 г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че заплатеният от ответника размер на договорната лихва е 12,88 лв., а останалият дължим размер – 116,88 лв.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно ОУ към процесния договор същия става предсрочно изискуем автоматично след пропускането на четири месечни вноски на 25.01.2013 г. и ответникът дължи заплащането на главницата в пълния й размер върху който започва да се начислява и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава. Мораторната лихва видно от съдебно-счетоводната експертиза за периода от 25.01.2013 г. до 14.10.2015 г. се равнява на 51,69 лв., а за периода от 15.10.2015 г. до 18.01.2018 г. се равнява на 42,98 лв. За периода от подаване на исковата молба до датата на съдебното заседание не се дължи мораторна лихва само законна лихва.
По отношение на възражението на ответника, че не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на заема следва да се отбележи, че при образувано по общия ред осъдително исково производство, препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същото се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба /арг. Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, както и мотивите на т.18 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК, касаещи възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Ето защо, в настоящия случай и по така предявените осъдителни искове, волеизявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на ответника чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата.
Следователно /предвид и наличие на обективния факт - просрочие на четири вноски/ кредитът е станал предсрочно изискуем с връчването на препис от исковата молба на ответника. При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем/кредит, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси /Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г., I т. о., ТК/. В настоящият случай към момента на подаването на исковата молба-18.01.2018 г. е настъпил падежа на всички вноски по договора.
Неоснователен е и доводът, че уведомлението за цесията е ненадлежно връчено. Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). Това разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. Трайна е практиката на ВКС, че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015 г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС. Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно какъвто е и настоящият случай. Така решение 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС. В договора за цесия и приложението към него е налице индивидуализация на вземанията, които са негов предмет. В приложението е посочено, че се издава въз основа на сключения между страните договор за цесия, подписан е от двете страни, съдържа детайлен списък от подробно индивидуализирани вземания, включително и това към ответника. Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради неопределеност на предмета му.
По възражението за погасителна давност:
При договора за кредит /заем/ е налице общо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за частични плащания по договора. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични./виж решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г. на I ТО и др./. Това разрешение е важимо единствено за главницата. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който се изчислява от крайния падеж за връщане на заемната сума. Крайният падеж на договора е 19.04.2013 г., поради което до датата на подаване на исковата молба не е изтекъл петгодишният давностен срок. По отношение на дължимите вноски от главницата с настъпили падежи на 04.01.2013 г. и 11.01.2013 г. е изтекла петгодишната погасителна давност, тъй като същите са станали изискуеми с настъпването на падежите им, а не с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, която се отнася единствено до непадежираните вноски и същите следва да бъдат извадени от общия размер на дължимата главница и главният иск следва да бъде частично уважен до размера от 172,55 лв. /187,12-7,06+7,51/. Като законна последица върху главницата се дължи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Относно погасяването на акцесорните претенции, съдът намира следното: Задължението за заплащане на възнаградителни лихви е периодично и се погасява с изтичане на кратката погасителна давност – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД. Възнаградителна лихва представлява цена за ползвания финансов ресурс. Същата представлява акцесорно вземане, което зависи от главния дълг и винаги има периодичен характер. Всички вземания за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Аргументи в тази насока може да черпим и от следното: може да бъде разсрочено само главното лихвоносно парично задължение – за връщане на предоставения кредит, но не и възнаградителна лихва, която се дължи при ползване на финансовия ресурс за съответния период – помесечно; при предсрочно погасяване на кредита, за периода след погасяването му не се дължи възнаградителна лихва; Следователно възнаградителна лихва се дължи само докато се ползва финансовият ресурс по договора. Обстоятелството, че възнаградителна лихва е включена е погасителния план заедно с вноските за главница, не променя периодичният й характер. В този смисъл например виж решение № 1194 по в. гр. д. № 5936/2016 г. на САС, решение № 863 от 10.02.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 5441/2013 г. и др. Исковата молба е подадена на 18.01.2018 г., поради което погасени по давност са вземания за възнаградителна лихва, чиято изискуемост е настъпила на 25.01.2013 г., когато е била обявена предсрочната изискуемост. Не са ангажирани от ищеца доказателства за спирането или прекъсването на давностния срок. Частичното плащане съдържа волеизявление, отнасящо се само до погасената част, но не изразява воля по отношение на неплатената част, поради което не може да прекъсне давността за същата /виж решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., решение № 161 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г., I т. о. и др./. Следователно претенцията за възнаградителна лихва в размер на 116,88 лв. за периода 21.12.2012 г. до 19.04.2013 г. е изцяло погасена по давност, поради изтичане на тригодишния период от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Относно претенцията за обезщетение за забава – наказателна лихва, няма спор, че периодът на погасителната давност винаги е три години преди предявяване на иска, тъй като обезщетението за забава е се дължи ежедневно – за всеки ден, след изпадането в забава на длъжника – /виж решение № 24 от 17.02.2009 г. по т. д. № 574/2008 г. на I т. о. на ВКС, решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о./. Важимо е гореизложеното, че частичното плащане съдържа волеизявление, отнасящо се само до погасената част, но не изразява воля по отношение на неплатената част, поради което не може да прекъсне давността за същата. Оттук и този иск за периода от 25.01.2013 г. до 18.01.2015 г. ще се отхвърли, като погасен по давност. Предявеният иск за присъждане на мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД следва да се уважи за периода от 18.01.2015 г. до 18.01.2018 г. в общ размер от 57,12 лв. и да се отхвърли до пълния му претендиран общ размер от 93,46 лв./50,61+42,85/ като погасен по давност.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 462,27 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно уважената част на иска. Ищецът не следва да заплати на ответника сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска, тъй като същият не е сторил такива. Ръководен от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД Б.М.М., ЕГН: ********** *** да заплати на
"МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище: гр. София, район Слатина,
бул. „Ситняково” № 23, ет. 6 , ЕИК ********* сумата от 172,55 лв., съставляваща
неизплатена главница по Договор за
потребителски заем № CASH-10057372 от
13.12.2012 г. прехвърлена с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.10.2015 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-18.01.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково” № 23, ет. 6 , ЕИК ********* срещу Б.М.М., ЕГН: ********** *** за разликата над сумата от 172,55 лв. до пълния претендиран размер от 187,12 лв. като ПОГАСЕН по ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково” № 23, ет. 6 , ЕИК ********* срещу Б.М.М., ЕГН: ********** *** за заплащане на сумата от 116,88 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 21.12.2012 г. до 19.04.2013 г. като ПОГАСЕН по ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД Б.М.М., ЕГН: ********** *** да заплати на "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково” № 23, ет. 6 , ЕИК ********* сумата от 57,12 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 18.01.2015 г. до 18.01.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково” № 23, ет. 6 , ЕИК ********* срещу Б.М.М., ЕГН: ********** *** за заплащане на обезщетение за забава за периода от 25.01.2013 г. до 18.01.2015 г. и за разликата над сумата от 57,12 лв. до пълния претендиран размер от 93,46 лв./50,61+42,85/ като ПОГАСЕН по ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН: **********
*** да заплати на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище: гр. София,
район Слатина, бул. „Ситняково” № 23, ет. 6 , ЕИК ********* сумата от 462, 27 лв., съставляваща сторени
по делото разноски съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: