О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Ловеч, 01.11.2019г.

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав на първи ноември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело № 469/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗД).

Административното дело е образувано по жалба на М.Б.М. и М.М.М. с адрес ***, подадена против Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-027 от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Троян. С оспорената заповед е настанено спешно и временно детето М. М. К. с ЕГН ********** в семейството на бабата по бащина линия С. К. К. и нейния съжител Б. А. Ш. до приключване на делото за родителските права на детето.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето, актовете на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” се издават и обжалват по реда на АПК.

Предмет на обжалване е Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-027 от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Троян, с която е настанено спешно и временно детето М. М. К. в семейството на бабата по бащина линия С. К. К. и нейния съжител Б. А. Ш. до приключване на делото за родителските права на детето.

От месец юни 2019г. до постановяване на настоящата заповед – 17.09.2019г. с различни административни и съдебни актове детето М. М. К. е било настанявано последователно в ЦОП Тетевен, при баща му М. П. К. и в семейството на баба му по бащина линия. По отношение на майката К. М. М. има издадена съдебна заповед за незабавна защита №12/20.08.2019г., с която й е забранено да приближава малолетната си дъщеря М. М. К. на разстояние не по-малко от 30 метра, за срок до приключване на производството по гр.д. № 330/2019г. на Троянски районен съд. Към настоящия момент, както от преписката, така и от справка в електронния портал на публикуваните съдебни актове няма данни за приключило съдебно производство по това дело. От справка на Троянски РС на л.83 се установява, че последното дело е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 20.11.2019г.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбоподателите не са от кръга на лицата, които могат да имат качеството на засегната страна от административен акт с правно основание чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето, поради което за тях липса правен интерес от обжалване на процесната заповед.

По делото не се твърди и няма данни майката или бащата на детето М. М. К. да са лишени от родителски права. Те са единствените, които имат законното право да представляват детето и да защитават неговите интереси, съответно – да обжалват Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-027 от 17.09.2019г. Бабата и дядото на детето по майчина линия, каквито са жалбоподателите по настоящото дело, нямат процесуалното право на жалба срещу административен акт, касаещ интересите на детето.

Видно от административната преписка, оспорената заповед е връчена лично на бащата М. К., на бабата С. К. и съжителя на последната Б. Ш. на датата на издаването й (отбелязано с подписи в заповедта), а на майката К. М. е връчена при условията на отказ, удостоверен с подписите и имената на двама свидетели. В становището на административния орган на л.62 изрично е посочено, че заповедта е връчена на нейните адресати на 17.09.2019г., когато страните са присъствали в ДСП Троян при издаването й и са получили оригинал на същата, и срещу тази заповед не са подавани жалби от други лица освен от настоящите жалбоподатели.

Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата възниква тогава, когато административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение субективните права и законни интереси на жалбоподателя. В случая между ДСП Троян от една страна и М.Б.М. и М.М.М. от друга страна, не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, който да подлежи на защита по реда на съдебното обжалване. Това е така, защото за да обоснове правен интерес от обжалване, подателят й следва да се позовава на съществуващо между него и органа на власт административно правоотношение, при което в резултат на действието му са засегнати или съществува реална опасност от засягане на негови лични права и законни интереси, каквото в случая не е налице. От временното настаняване по спешност за оспорващите не са създадени задължения или права, които актът да защитава, чрез оспорването им по съдебен ред, доколкото те не са биологични родители на детето, нито негови законни представители.

По отношение подадената от М. молба до ДСП Троян детето да бъде настанено при тях, същата е депозирана пред административния орган на 18.09.2019г. и с отбелязана дата на създаването й също 18.09.2019г. – след издаването на процесната заповед. По тази молба органът е изготвил и отговор, връчен на М., но жалбата не е насочена срещу този отговор, а срещу Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-027 от 17.09.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Троян, като се иска отмяната й, както изрично е посочено в жалбата.

При тези данни по делото, както и поради обстоятелството, че М. са предявили жалбата си от свое име, същите не се явяват изразители на волята на законния представител на детето – майката, а те лично не са засегнати от издадения административен акт, поради което за тях липсва правен интерес от обжалване. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС и административните съдилища.

Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата й винаги води до недопустимост на предприетото оспорване. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че така подадената жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горните съображения и на основание чл.159, т.4 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без разглеждане жалбата на М.Б.М. и М.М.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, подадена против Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-027 от 17.09.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Троян за временно настаняване на детето М. М. К. с ЕГН ********** в семейството на бабата по бащина линия С. К. К. и нейния съжител Б. А. Ш. до приключване на делото за родителските права на детето, като недопустима.

Прекратява производството по административно дело № 469/2019г. по описа на Административен съд Ловеч.

Определението може да се обжалва от страните в 7-дневен срок от съобщението, че е изготвено, чрез Административен съд Ловеч до Върховния административен съд.

 

                                                                   Административен съдия: