Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260013
гр. Габрово,13.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Ваня Григорова, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. гр.
д. № 279 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 102 от 22.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1088/2019 г. по описа на Севлиевския районен съд, е разпределено
ползването, на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС, на съсобствения недвижим имот на страните по делото, а именно ПИ с
идентификатор 65927.501.1545 по КККР на гр. Севлиево, одобрена със заповед №
РД-18-77/16.07.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес гр.
Севлиево, ул. С. № * и *, при граници: имоти с кадастрални идентификатори
65927.501.4342, 65927.501.1543 и 65927.501.1546, както следва: на А. Д. Д.
определя за ползване дял, разположен в южната част на имота, южно от линията на
съществуващата ограда от колове с оградна мрежа, преминаваща последователно
през точки с номера 4, 5 и 6, с реална площ 74,
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от А. Д. Д., чрез адв. Х. Х., в която се твърди, че
същото е неправилно и необосновано. Твърди се, че жалбоподателката черпи
правото си на собственост на самостоятелен обект с идентификатор 65927.501.1545.2- къща,
построена в процесния имот, по силата на нотариален акт за покупко- продажба,
поради което и всички предходни уговорки между ответниците и предходните
собственици са отпаднали. След като е купила ¼ ид. части от процесния
имот, за нея се е породило правото да ги ползва, без да се съобразява с
предходни положения. По приетата от съда допълнителна експертиза, вещото лице е
дало заключение като извади от множеството на съсобствеността върху дворното
място, по – малките множества на собствеността а самостоятелните жилища. При
тази аритметична операция множеството на собствеността се е смалила по размер,
но запазва пропорциите на съсобствениците, а именно ¼ ид. части /21,2
кв. м./ за нея и ¾ ид. части /63, 8 кв.м./ за ответниците. Допуснатата
повторна експертиза, за която вещото лице твърди, че е недопустима и неправилна
като поставени задачи, но ще направи каквото се иска, не е извадена от общата
площ на поземления имот самостоятелните имоти в него 65927.501.1545.1 и 65927.501.1545.2 и стига до
заключението, че не може да приключи с ново предложение за разпределението на
ползване, тъй като се получава по – малка част от застроената площ на сградата-
собственост на ищцата. Въпреки това съдът в решението дава най –
целесъобразното ползване, допускайки идеята – правото на ползване върху терена
в размер на ¾ ид. части за ответниците и ¼ ид. части за ищцата,
да се разпростира под двете самостоятелни сгради в общия имот, с което съдът
нарушава неоспоримото право на собственост на ищцата. Никое друго право не може
да се противопостави на правото й на собственост върху 65927.501.1545.2 и не може да
премине над, под и т.н. нейния имот, тъй като правото на собственост го
изключва и в този смисъл решението е неправилно. Праводателите на двете страни
са откъснали собствеността си на двете самостоятелни сгради в общия парцел,
така че нито едната страна, нито другата да има права относно собствеността им.
В противен случай всяка от страните би имала претенции в съответните части към
жилищата. Това е уредено с института на отстъпеното право на строеж и с появата
му е прекъсната съсобствеността на
поземления имот. Решението е и необосновано, тъй като противоречи на формалната
логика, тъй като няма как площта под двете самостоятелни сгради да се
разпредели за ползване, като тя ползва площта под сградата на ответниците. Моли,
да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, като се уважи
исковата молба. Претендират се съдебно деловодните разноски.
Постъпил е отговор от насрещните страни
по въззвината жалба, чрез адв. М. Г., в който се оспорва жалбата по подробно
изложени аргументи. Моли да се остави без уважение жалбата, като се потвърди
обжалваното решени.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
за жалбоподателката се явява адв. Х., който поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена, като се вземе предвид първата експертиза по делото и претендира
разноските по делото. За ответната страна се явява адв. М. И., която оспорва
жалбата, поддържа отговора и моли същата да се остави без уважение, като претендира
разноските за въззивната инстанция.
Жалбата
е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Севлиевският районен съд е бил
сезиран с искова молба от А. Д. Д., чрез адв. Х. против Ц. Д. П. и М. Г. П., с
която е поискано, на осн. чл. 32, ал.3 от ЗС, да разпредели ползването на ПИ с
идентификатор 65927.501.1545, находящ се в гр. Севлиево, ул. С. № * и *, между
съсобствениците съобразно притежаваните от тях ид. части - ¼ за нея и
¾ за ответниците. Изложено е, че същата е собственик на самостоятелна
сграда с идентификатор 65927.501.1545.2 по силата на договор за покупко
–продажба намиращ се в поземления имот, който е с площ
В срок е постъпил отговор от ответниците,
с който се оспорва предявения иск, по подробно изложени аргументи и молят същия
да се остави без уважение.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че с предявения иск съдът замества липсващото
съгласие на мнозинството и постановява най – целесъобразно ползване на общата
вещ, а между страните няма спор относно квотите в съсобствеността на дворното
място – ¼ ид. части за ищцата и ¾ ид. части за ответниците. Съдът
е приел, че разпределението на ползване
на дворното място, следва да е в съответствие с принципът на съразмерност,
който изисква по възможност да осигури на всеки от съсобствениците такава площ,
включваща както застроената, така и незастроена част, която да съответства на
квотата в съсобствеността, като застроените сгради, представляват подобрение
върху земята и съдът ги включва към обема права на съответния собственик. В
тази връзка е приел за целесъобразен варианта по втората експертиза, която е
изчислила квотите на съсобствениците върху поземления имот включвайки и площта
на застроените обекти на индивидуална собственост и е приел, че следва да се
запази съществуващото фактическо положение, като е приел разпределението да се
осъществи съобразно приложеното от вещото лице приложение 1 към втората
експертиза.
Въззивният съд, след съвкупна
преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
прием следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт № 138, т.
ІІ, д. № 623 от 29.09.1983 г. на СРС Н.Х.П. и П.Х.П. са признати за собственици
по давност, наследство и Семейния кодекс на следния недвижим имот: 1/4 идеална
част от дворно място в гр. Севлиево, имот пл. № 1545, в кв. 152, по плана на
града, цялото от 180 кв. м., при съседи: Х.П., Г*** и ул. С., заедно със
застроената в него, в южния ъгъл към ул. С. едноетажна жилищна сграда от 56 кв.
м., от който имот Н.Х.П. е собственик на 1/4 идеална част от дворното място и
на 1/2 идеална част от жилищната сграда, а П.Х.П. е собственик на 1/2 идеална част от жилищната сграда.
П.Х.П. е дарила на М.Н.Н.: 1/4 идеална част от едноетажна жилищна сграда от 56
кв. м., построена в дворно място в гр. Севлиево, имот пл. № 1545, в кв. 152, по
плана на града, цялото от 180 кв. м., при съседи: Х.П., Г*** и ул. С., в южния
ъгъл към ул. С., видно от н. акт № 9, т. І, д. № 39 от 1989 г. на Севлиевски
районен съдия.
Установява се от нотариален акт №
14, т. IIІ, рег. № 2965, д. № 231 от 02.06.2003 г. на нотариус, с рег. № * на
НК, че П.Х.П. и М.Н.Н. са продали на А.Д.Д. следния недвижим имот: 1/4 идеална
част от дворно място в гр. Севлиево, представляващо ПИ № 1545, в кв. 51, по
плана на града, цялото от 180 кв. м., при съседи: изток - ул. С., запад – УПИ XXXIII – Х.Р.П., север – УПИ XIX – 1543,
юг - ул. С., заедно с построената в него, едноетажна масивна жилищна сграда от
56 кв. м., от който имот Н.Х.П. е собственик на 1/4 идеална част от дворното
място и на 1/2 идеална част от жилищната сграда, а П.Х.П. е собственик на 1/2
идеална част от жилищната сграда.
Ответницата М.Х.П. Д. е призната за
собственик по давност, след което е прехвърлила срещу задължение за издръжка и
гледане на Г.Х.П. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от къща и дворно
място находящи се в гр. Севлиево, парцел VII – 641, кв. 71, по плана на града,
от 193,50 кв. м., при съседи: Р.Х. *** и М.К., видно от нотар. акт № 167, т. І,
д. № 131 от 1948 г. и от нотариален акт № 122, т. ІІІ, д. № 589 от 29.09.1957
г. на СНС. Установява се от нотариален акт № 40, т. І, д. № 98 от 21.02.1984 г.
на Севлиевски районен съдия, че Г.Х.П. и Ц.Д.П. са признати за собственици по
давност и наследство на следния недвижим имот: 1/4 идеална част от дворно място
в гр. Севлиево, парцел 1545, в кв. 152, по плана на града, цялото от 193 кв.
м., заедно с ¼ идеална част от построената в него къща на един етаж с
дървен гредоред и лятна кухня от 26 куб. м., при съседи: Х.П., Г*** и ул. С.. Видно
от удостоверение за наследници от 01.11.2018 г. на Г.Х.П., че същият е починал
на 11.02.1996 г. и е оставил като наследници ответниците Ц.Д.П. - съпруга и М.Г.П.
- дъщеря.
От събраните гласни доказателства по
делото, а именно показанията на св. Е.Н.Б. се установява, че познава М.П. и Ц.П.,
като той живее в квартала, където е и процесния имот, като го помни от 60 - те
– 70 – те години. Къщата на Ц. и М. е била собственост на двама братя Н. и Г.,
като последния е съпруг на Ц., а на М. е баща. В имота има две къщи и винаги е
имало два входа, две порти, дворът е преграден с ограда, с телена мрежа и
колове, като те са там откакто се помни. Свидетеля, че не е чувал братята да
имат спор за имота, като няма спомен оградата дали е местена, но в последно
време е сигурен, че не е пипана.
От
заключението по първата съдебно - техническата експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че площта на процесния имот е 197,70
кв. м., частта, която се ползва от ищцата по делото, общо застроена и
незастроена е 74,40 кв. м.. Според него има само един вариант за разпределяне
правото на ползване на незастроената част от ПИ с идентификатор 65927.501.1545
между страните по делото (показан на
приложение 2, към заключението) и не се
налага да се обособяват части за общо ползване от всички съсобстваници. Площта
на незастроената част от съсобствения имот е 85,00 кв. м. и вещото лице
предлага свободната площ да се разпредели, както следва: ¼ или 21,20 кв.
м. за ищцата, щрихован в червен
цвят и обозначен с надпис „дял 1“ на приложение 2, към заключението, а 63,80
кв.м., съответстващи на ¾ ид. ч. за ответниците, щрихован в зелен цвят и обозначен с
надпис „дял 2“ на приложение 2, към заключението, като площта за ползване от
ищцата е разположена северно от жилищната сграда, която е нейно притежание, за
ползване от ответниците остава останалата незастроена част на юг и изток от
тяхната жилищна сграда. Според вещото лице границата преминава на равни
разстояния между двете жилищни сгради и не засяга съществуващите входове в
имота, използвани поотделно от страните, като на скицата, приложение 2 към
заключението съществуващата в имота на страните ограда между ползваните части
от имота от страните, е обозначена с черна линия, преминаваща между двата дяла
и впоследствие през щрихования в червен цвят дял, обозначен с надпис „дял 1“. Вещото лице е обяснило, че при направеното
изчисление е дадено разпределение, площта, която е е под постройките е
изключена от площта, която следва да се разпредели за ползване и разпределя
останалата част. Отбелязал е разликата между заснетото от него и кадастралната
карта, като констатираната разлика е 20 см. Излага, че не е взел предвид площта
на сградите, тъй като след като сградите са законни и има
документация , страните са изразили съгласието си на другата страна да
съществува в този имот и е взел предвид представените му документи за
собственост.
От
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно - техническа експертиза и
обясненията му в съдебно заседание се установява, площта на съсобствения имот с
идентификатор 65927.501.1545 е 197,70 кв.м., площта на сграда с идентификатор
65927.501.1545.2, собственост на ищцата е 58,90 кв. м., като площта на частта
от имота (застроена и незастроена), която при квота 1/4 може да ползва ищцата е 49,40 кв.м., като при
тези условия, вещото лице счита, че е невъзможно да се определи част за
ползване с такава площ, тъй като тя е по-малка от застроената площ на сградата,
собственост на ищцата. На приложение 1- комбинирана скица от извадка от
кадастралната карта на гр. Севлиево за ПИ с идентификатор 65927.501.1545 и с
условен знак за полумасивна ограда е показал местоположението на съществуващата
в момента ограда в общия имот, която разделя частите, които ползва всяка от
страните по делото, като линията на съществуващата ограда преминава
последователно през точки с номера 4, 5 и 6 и разделя имота на две части. Границата
между частите, които ползват страните по делото в западната част преминава на
почти равни разстояния между двете жилищни сгради; северната част от имота се
ползва от ответниците по делото, като площта на тази част е 123,30 кв.м.;, а южната
обособена част с площ 74,40 кв. м. се ползва от ищцата по делото. Според
разположението на сградите, притежавани от страните, на входовете в тях и на
съществуващите отделни входове от улицата в имота за всяка от тях, този вариант
осигурява възможност за достъп и ползване на обособените части от общия имот и
на сградите в него, като според него съществуващото разпределение на ползването на
съсобствения имот позволява обслужване, поддържане и извършване на текущи
ремонти по сградите от всяка от страните по делото. На скицата, приложение 1
към заключението вещото лице е защриховало с червено свободната площ, която в
момента се ползва от ответниците, а със зелено свободната площ, която в момента
се ползва от ищцата, като същите са разделени от съществуващата на място ограда
от бетонни колове с оградна мрежа.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество решението е неправилно.
С предявеното искане по чл. 32, ал.
2 от ЗС съдът, в производството по спорна съдебна администрация, следва да
извърши разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот с
идентификатор 65927.501.1545, съобразно притежаваните дялове от съсобствениците.
По отношение на притежаваните квотите,
между страните няма спор по делото. Не е спорно, че ищцата и ответниците притежават
самостоятелно право на собственост върху построените недвижимите имоти намиращи
се в поземления имот, а именно ищцата е собственик на сграда с идентификатор
65927.501.1545.2, а ответниците са собственици на сграда с идентификатор
65927.501.1545.1. Индивидуалната собственост на двете сгради, намиращи се в
поземления имот, не се оспорва от съответно насрещните страни и не се оспорва,
че същите са законни. За да възникне индивидуално право на собственост по
отношение на построените сгради в съсобствения между страните поземлен имот,
следва, че за изграждането им е учредено право на строеж за всяка от тях.
В по - новата практика на Върховния
съд, обективирана в решение № 252 от 25.11.2014 г. постановено по гр. д. 933/2014
г. на І ГО, се приема, че макар
състава да споделя тезата изразена в други решения на съда, според която при
разпределяне на ползването на незастроената площ между съсобствениците на
парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на
отделните съсобственици, да се счита като пряко, непосредствено използувана от
същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място, то
същата е неприложима по отношение на тези постройки, които са изградени и се
ползват от единия от съсобствениците в общия имот въз основа на отстъпено право
на строеж. Върховият съд приема, че в този случай правомощието на съсобственика
да ползва застроената част не произтича от правото му на собственост върху
земята, а е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза право на
строеж - чл. 64 ЗС. Обстоятелството, че то е учредено върху съсобствен, а не
върху чужд имот, не променя характера му на самостоятелно вещно право, отделно
от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено
основание поражда за съсобственика- суперфициар правомощието да владее и да
ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част
не може да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като правото
на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал.1 ЗС
правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. По отношение на
частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното строителство, на общо
основание са приложими правилата на съсобствеността. Ползването на тази част
подлежи на разпределение между съсобствениците съобразно техните права.
Настоящият
състав на съда споделя тази практика на Върховния съд, тъй като приемането на
обратното би довело до правен абсурд при два самостоятелни обекта в съсобствен поземлен
имот, собствеността върху които не е спорно, че е прекратена от праводателите
на страните по делото, да се приемат за подобрения към поземления имота и всеки от съсобствениците в
ПИ на практика ще може, да претендира право на ползване в съответната квота, в
собствеността на другия съответен недвижим имот. Това е видно и от допълнителната съдебно – техническа
експертиза, в която вещото лице е изчислило, че ако площта на двете сгради се
включи в общата площ на дворното място, което следва да се разпредели съобразно
притежаваните от страните квоти, се стига до фактическото изчисление, че ищцата
има право на частта от имота /застроена и незастроена/ 49,
Предвид гореизложеното и съобразно
приетото от настоящия състав на съда, че законно построените сгради в
съсобствен имот, за които не е спорно, че съсобствеността е прекратена, т.е. са
индивидуална собственост на страните по делото, не следва да се включват в
площта за разпределение на правото на ползване на общия поземлен имот,
съобразно притежаваните квоти на съсобствениците, а следва да се изчисли
разпределението само върху свободното
дворно място, както това е сторено по първата приета съдебно –
техническа експертиза по делото, според
която на ищцата съответно се припадата 21,
Предвид гореизложеното въззивната
жалба следва да бъде уважена и първоинстанционното решение да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно, и да се постанови ново, с което да се
разпредели правото на ползване на съсобствения между страните поземлен имот с
идентификатор 65927.501.1545, така както е предложено от вещото лице в първата
експертиза и отразено в приложение 2 (лист 41 от гр. д. № 1088/2019 г. на СвРС),
което следва да бъде прието за неразделна част от настоящото решение.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателката следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса за настоящата инстанция в размер на 365 лв., на осн.
чл. 78,ал. 1 от ГПК, тъй като независимо, че производството е по спорна съдебна
администрация за въззивната инстанция
важат общите правила за присъждане на разноските (определение № 306 от
04.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2722/2017
г. на ІІІ ГО на ВКС).
Съгласно нормата на чл. 280, ал. 3,
т. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 102 от 22.06.2020
г., постановено по гр. д. № 1088/2019 г. по описа на Севлиевския районен съд, като неправилно
и незаконосъобразно, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
На А.Д.Д., с
ЕГН *** определя
за ползване дял, разположен
в южната част на имота, с червена щриховка и надпис "Дял 1" с площ от
21, 2 кв. м по приложената скица - приложение 2, към първоначалното заключение
на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.
На Ц.Д.П., с ЕГН *** и М.Г.П.,*** определя
за ползване дял, разположен
в южната част на имота, със зелена щриховка и надпис "Дял 2" с площ
от 63, 8 кв. м по приложената скица - приложение 2, към първоначалното
заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.
Скицата
представляваща приложение 2, към първоначлоното заключение на вещото лице по
съдебно – техническата експертиза, подписана от настоящия съдебен състав, да се
счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Ц.Д.П., с ЕГН *** и М.Г.П.,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Д.Д., с ЕГН ***, разноски за въззивната инстанция в
размер на 365 лв. (триста и петдесет лева), , на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: