Р Е Ш Е Н И Е
№ 260140 18.06.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на деветнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гр.д.№ 356 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на А.И.П. с ЕГН ********** и Й.И.П. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, действащи чрез пълномощника си адв.Ж.И.
***, със съдебен адрес:*** против „******”
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***/******, факс: ******,
представлявано от К.Х.Ч.– Главен изпълнителен директор и Б.А.В., Е.Й.Б.и Б.Х.П.–
Изпълнителни директори. В исковата молба се сочи, че ищците са наследници по
закон на И.А.П. с ЕГН **********, починал на 08.10.2019г. в гр.Несебър. Твърди
се, че приживе наследодателят на ищците сключил Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 13.06.2018г. с „О.б.б.” АД с ЕИК ******
/Банката/, въз основа на който Банката му предоставила ипотечен кредит в размер
на 70 000 лева, който наследодателят на ищците се задължил да върне на 240
месечни анюитетни мноски,
включващи главница и лихва, считано от 28.07.2018г. съгласно погасителен план,
с краен срок на издължаване на кредита – 28.06.2038г. За обезпечаване на
предоставения кредит, наследодателят на ищците учредил в полза на Банката
договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.502.424.2.6, обективирана в нот.акт № 200, дело
№ 1089 от 13.06.2018г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие –
РС-Несебър. Сочи се, че наред с горепосоченото обезпечение, за обезпечаване на
вземанията си по договора за кредит от 13.06.2018г., Банката е сключила и
групова застрахователна полица № 2024 с „*** Ж.” ЕАД, чийто правоприемник е
ответното дружество „******” ЕАД, с която е застраховало кредитопоручателя
И.А.П. при следните условия: начална дата на застраховката – 21.06.2018г., срок
на застраховката – равен на срока на кредита /28.06.2038г., притежател на
полицата и бенефициент – *** АД, месечна застрахователна премия – 29,17 лева,
годишна вноска гаранционен фонд – 0,70 лева, със застрахователни покрития –
смърт вследствие на заболяване или злополука; пълна трайна нетрудоспособност
вследствие на заболяване или злополука; временна пълна нетрудоспособност
вследствие на заболяване или злополука. Налице било и писмено съгласие на
кредитополучателя И.П., подписано от същия в качеството му на застрахован
кредитополучател. Твърди се, че наследодателят е заплащал редовно на ответника
месечните застрахователни премии и годишната вноска гаранционен фонд до
настъпването на смъртта му на 08.10.2019г. Твърди се, че застрахователят по
груповата застрахователна полица № 2024 е поел задължение при настъпване на
смърт вследствие на заболяване или злополука на застрахования да заплати на
притежателя на полицата и бенефициент – *** АД обезщетение в размер на
остатъчната стойност на кредита към датата на смъртта в съотвтствие
с погасителния план по кредита, в сила от датата на вписване в размер до
600 000 лева. Сочи се, че наследодателят на ищците починал вследствие на
остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност. С оглед на това ищците
заявяват, че със смъртта на наследодателя им на 08.10.2019г. е възникнало
застрахователно събитие по груповата застрахователна полица № 2024, поради
което застрахователят дължи да заплати на *** АД, като притежател на полицата
обезщетение в размер на остатъчния дълг по договора за предоставяне на ипотечен
кредит от 13.06.2018г. към датата на смъртта в съответствие с погасителния план
на кредита в размер на 67 053,86 лева /шестдесет и седем хиляди и петдесет
и три лева и осемдесет и шест стотинки/. Сочи се, че на 30.10.2019г. *** АД е
предявило писмена претенция към ответното дружество за заплащане на дължимите
суми по полица № 2024 поради смърт от заболяване на кредитополучателя, но
ответника неоснователно е отказал да заплати дължимата сума в размер на
67 053,86 лева.
Освен посочения по-горе договор за
предоставяне на ипотечен кредит, наследодателят на ищците сключил и втори
договор за потребителски кредит № ***на 21.02.2019г. с *** АД, по силата на
който Банката му предоставила потребителски кредит в размер на 8000 /осем
хиляди/ лева, със срок на договора – до изтичане на 96 месеца от датата на
първото усвояване на кредита. За обезпечаване на вземанията си по договора за
потребителски кредит *** АД отново е сключило групова застрахователна полица №
2033 с „*** Ж.” ЕАД, чийто правоприемник е ответника по делото. Сочи се, че
началната дата на застраховката е 21.02.2019г., със срок на застраховката –
равен на срока на кредита, но не повече от 120 месеца, с притежател и
бенефициент – *** АД, месечна застрахователна премия – 9,76 лева, годишна
вноска гаранционен фонд – 0,70 лева, със застрахователни покрития – смърт
вследствие на заболяване или злополука; пълна трайна нетрудоспособност
вследствие на заболяване или злополука; временна пълна нетрудоспособност
вследствие на заболяване или злополука. Налице било и писмено съгласие на
кредитополучателя И.П., подписано от същия в качеството му на застрахован
кредитополучател. Твърди се, че наследодателят е заплащал редовно на ответника
месечните застрахователни премии и годишната вноска гаранционен фонд до
настъпването на смъртта му на 08.10.2019г. Сочи се, че застрахователят по
груповата застрахователна полица № 2033 е поел задължение при настъпване на
смърт вследствие на заболяване или злополука на застрахования да заплати на притежателя
на полицата и бенефициент – *** АД обезщетение в размер на 100 % от остатъчната
стойност на кредита към датата на смъртта, но не повече от 35000 лева. С оглед
на това ищците заявяват, че със смъртта на наследодателя им на 08.10.2019г., е
възникнало застрахователно събитие по груповата застрахователна полица № 2033,
поради което застрахователят дължи да заплати на *** АД, като притежател на
полицата, обезщетение в размер на остатъчната стойност по главницата по
Договора за потребителски кредит от 21.02.2019г. към датата на смъртта, в
съответствие с погасителния план на кредита в размер на 7536,51 лева /седем
хиляди петстотин тридесет и шест лева и петдесет и една стотинки/. Твърди се,
че на 30.10.2019г. *** АД е предявило писмена претенция към ответното дружество
за заплащане на дължимите суми по полица № 2033 поради смърт от заболяване на
кредитополучателя, но ответника неоснователно е отказал да заплати дължимата
сума в размер на 7536,51 лева.
Бездействието на „***” АД да предяви
съдебни искове и по двете застрахователни полици № 2024 и № 2033 срещу
застрахователя-ответник за дължимите по застрахователните договори обезщетения
е обосновало правния интерес у ищците да поискат от съда да постанови решение,
с което:
- Да осъди
ответника „******” ЕАД с ЕИК ******, в качеството му на застраховател да
заплати на *** АД – притежател на полицата и бенефициент, част от дължимото по
групова застрахователна полица № 2024 застрахователно обезщетение в размер на 3000 /три хиляди/ лева, от общо
дължимото в размер на 67053,86 лева, поради настъпило застрахователно покритие
– смърт вследствие на болест на застрахования кредитополучател И.А.П.,
съставляващо част от остатъчния дълг по главницата по Договор за предоставяне
на ипотечен кредит от 13.06.2018г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата;
- Да осъди
ответника „******” ЕАД с ЕИК ******, в качеството му на застраховател да
заплати на *** АД – притежател на полицата и бенефициент, част от дължимото по
групова застрахователна полица № 2033 застрахователно обезщетение в размер на 2000 /две хиляди/ лева, от общо
дължимото в размер на 7536,51 лева, поради настъпило застрахователно покритие –
смърт вследствие на болест на застрахования кредитополучател И.А.П.,
съставляващо част от остатъчния дълг по главницата по Договор за потребителски
кредит № ***от 21.02.2019г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Сочат, че предявяват исковете частично.
Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза. Молят, на основание чл.26, ал.4 от ГПК съда да
конституира, като съищец по делото – „***” АД, в
качеството им на кредитор, в чиято полза са сключени застрахователните
договори.
Предявени са искове с правно основание чл.383,
ал.3 вр. чл.382, ал.3 вр. ал.1 от Кодекса за застраховането.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество,
чрез процесуалния им представител – юрк.Теменуга Недева, са депозирали писмен отговор на
исковата молба, с който изразяват становище за допустимост, но неоснователност
на ищцовата претенция. Не оспорват обстоятелството,
че наследодателят на ищците е бил застрахован със застрахователен сертификат
854606/13.06.2018г., към групова полица 2024, Програма „Защита на дома и
семейството", в обезпечение на ипотечен кредит, както и съгласно
сертификат **********/21.02.2019г., по групова полица 2033, като обезпечение по
потребителски кредит. Сочат, че груповите полици са сключени между *** АД и
застрахователя, чиито правоприемник е „ДЗИ - Ж." ЕАД, но не банката е
застраховала и присъединила наследодателя на ищците, а той сам е потвърдил
желанието да сключи и двете застраховки. Застраховките и по двата вида кредити били
доброволни, а не задължителни и застрахованите не просто дават съгласие с
подписването на сертификата си, а приемат условията по него и биват запознати с
условията на груповата полица, които им се връчват лично. Оспорват наведените
твърдения в исковата молба, че банката е застраховала кредитополучателя И.П..
Твърдят, че последният по собствено желание се е застраховал и е приел
условията по застраховката. Последното било от особена важност, тъй като макар
и да не се спори, че е налице съгласие от застрахования за това да има
качеството на такъв по двете полици, то в исковата молба съгласието се описвало
по - скоро формално, а не като съзнателно встъпване в договорно правоотношение.
Заявяват, че *** е и застрахователен агент по двете полици и предлагането им не
е свързано само с факта, че банката е кредитор по процесиите кредити и със
сигурност сключването на полиците не е формално. Не оспорват събитието
настъпило със застрахования, както и че застрахователят е бил уведомен за него,
чрез подадените претенции по двете застраховки. Независимо от горното,
ответното дружество оспорват иска, като неоснователен и недоказан, тъй като в
исковата молба са наведени необосновани твърдения за неоснователен отказ от
страна на застрахователя и по двете претенции, съответно и по двата
сертификата. Твърдят, че в исковата молба изобщо не се посочват мотивите на
застрахователя и няма конкретно становище по тях, което въвежда в заблуждение
съда и не дава възможност на застрахователя да наведе конкретни доводи в защита
основателността на отказите. Твърдят, че съгласно условията на полици 2024 и
2033, изключения от покритието представляват всички случаи на смърт, причинена
от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или от части от всякакви
заболявания, неработоспособност или състояния, за които застрахованият клиент е
знаел или му е била поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил
лекуван или за които е провеждал каквато и да е терапия, преди датата на
влизане в сипа на индивидуалната застраховка. Сочат, че именно на това
основание са отказани претенциите. Застрахователят безспорно е доказал, с
насрещна справка от НЗОК от 21.11.2019г., според която застрахованият е страдал
от множество заболявания, диагностицирани преди началото и на двата
застрахователни сертификата, които заболявания били в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилото събитие - смърт от сърдечно - съдова и
дихателна недостатъчност. Отново от справката било видно, че застрахованият е
бил диагноситициран през 2015 г. с болестта на Б.,
като е имало данни за стволова стеноза, артериална
хипертония от 2015г, исхемична болест на сърцето диагностицирана през 2019.
Твърдят, че впоследствие, всички тези заболявания са довели и до леталния
изход. Описаното в справката само потвърждавало данните от представените от
наследниците медицински документи, от които също било видно, че застрахованият
е страдал от заболявания в давност преди началото на застраховките и че тези
заболявания са станали причина за леталния изход за застрахования.
Отделно от горното, ответникът заявява,
че към застраховката „живот", свързана с процесния ипотечен кредит, полица
2024, застрахованият е подписал заявлението за присъединяване към груповата
полица, в което заявление се съдържал декларативен текст (част 2), че
застрахованият е наясно, че няма застрахователно покритие за „смърт"
произтичащи пряко или косвено от съществуващо състояние, възникнало преди
датата на заявлението (24.04.2018г.) В заявлението имало възможност
застрахованият да посочи в свободен текст дали е налице някакво обстоятелство
или заболяване, което да попада в изключенията от покритието. В процесния
случай, застрахованият не се е възползвал от възможността да уведоми застрахователя
за наличието на заболяванията, с които е диагностициран. С оглед на това се
сочи, че застрахователят не е могъл да прецени дали да приеме застрахования при
по - висок риск или не.
Наред с горното сочат, че към
застраховката по потребителския кредит не се изисквало деклариране на
обстоятелства в нарочна декларация или заявление, но в сертификата по полица
2033, присъствал декларативен текст, рефериращ към изключенията по
застраховката, като отново имало възможност в свободен текст да се заявят обстоятелства,
свързани със здравословното състояние на застрахования. Предвид гореизложеното
считат, че отказът за изплащане на суми по двете процесии застраховки е
мотивиран и че събитието с наследодателят на ищците попада в изключенията от
покритието и по двете застраховки, тъй като причините за настъпването му са
заболявания, диагностицирани преди началната дата и на двата процесни сертификата. С оглед на това молят съда да
отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Не възразяват срещу
искането на ищците за привличане на *** АД, като съищец
по делото, както и срещу искането за допускане на ССчЕ.
Представят писмени доказателства.
С Определение от 04.08.2020г.,
постановено по настоящото дело, съдът конституира на основание чл.26, ал.4 от ГПК, като съищец по делото „О.б.б.”
АД /л.143 вкл./.
В съдебно заседание ищците не се явяват. Вместо тях се явява
процесуалния им представител, който поддържа исковата молба от името на
доверителите си. Представя нови писмени доказателства. Ангажира
съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертизи. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
За дружеството-съищец „О.б.б.” АД, представител в съдебно заседание не се явява. Не
сочат нови доказателства.
За ответната страна – Д.Ж.” ЕАД представител в съдебно заседание също
не се явява. Не сочат нови доказателства.
оспорва исковата молба и поддържа подадения писмен отговор на същата.
Ангажира съдебно-медицинска експертиза. Също претендира присъждане на направените
по делото разноски за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Исковата молбата е допустима –
подадена е пред надлежния орган, от лице, което има правен интерес и съдържа
всички изискуеми по закон реквизити.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Договор за предоставяне
на ипотечен кредит от 13.06.2018г. и Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 200, том 6, рег.№ 7341, дело № 1089 от 13.06.2018г. на нотариус с
рег.№ 208 на НК, с район на действие – Районен съд – гр.Несебър /л.19-л.30
вкл./ се установява, че същият е сключен между „О.Б.Б.”
АД с ЕИК ****** и И.А.П. с ЕГН **********. По силата на този договор „***“ АД ,
като кредитодател, е опуснал на И.А.П., като
кредитополучател, сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща ипотечен
кредит за закупуване на жилище. Видно от приетото, като доказателство по делото
– извлечение по сметка /л.72/, сумата по кредита е била усвоена от
кредитополучателят П.. Последният от своя страна се е задължил да върне кредита
на 240 месечни анюитетни вноски, включващи главница и
лихва съгласно погасителен план /л.32-л.36 вкл./, считано от 28.07.2018г., с краен срок за
издължаване на кредита – 28.06.2038г. За обезпечаване на договора за кредит от
13.06.2018г., в полза на „***” АД е била сключена групова застрахователна
полица № 2024 с „*** Ж.” ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество „Д.Ж.”
ЕАД. В подкрепа на това са представените и приети, като доказателства по делото
– Застрахователно удостоверение № 854606 по групова застрахователна полица №
2024 /л.102/, Заявление за включване към застрахователна програма „Защита на
дома и семейството” – част 2 групова застраховка „Живот” от 24.04.2018г.
/л.104/, Условия за застрахователно покритие към Полица № 2024 Програма „Защита
на семейството” от 20.06.2018г. /л.105-110 вкл./, от които се установява, че
ползващи се лица от сключения договор с ответника е „***” АД. Видно от заявлението
за включване към груповата застраховка „Живот” /л.104/, крудитополучателят
П. не е попълнил здравния въпросник, но по-надолу е декларирал, че е наясно, че
няма застрахователно покритие за смърт и/или пълна трайна нетрудоспособност,
и/или временна пълна нетрудоспособност, произтичащи пряко или косвено от
предхождащо здравословно състояние, възникнало преди датата на заявлението и за
което не е уведомил Дружеството.
Наред с горното, по делото е представен и
Договор за потребителски кредит № ***от 21.02.2019г. /л.56-л.60 вкл./, сключен
между наследидателят на ищците И.А.П. и „***” АД, по
силата на който Банката - кредитор е предоставила на кредитополучателят П.
потребителски кредит в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, със срок на договора
– до изтичане на 96 месеца от датата на първото усвояване на кредита, съгласно
погасителен план /л.63-64 вкл./. Сумата по кредита е била усвоена от
кредитополучателят П., обстоятелство, което се установява от представеното по
делото извлечение по сметка /л.86/. За обезпечаване на договора за кредит от
21.02.2019г., в полза на „***” АД е била сключена групова застрахователна
полица № 2033 с „*** Ж.” ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество „Д.Ж.”
ЕАД. В подкрепа на това е представеното и прието, като доказателства по делото
– Застрахователно удостоверение № ********** по групова застрахователна полица
№ 2033 /л.136/. Видно от условията за застрахователно покритие по полица 2033
/л.136-гръб/, застрахователните покрития, предоставени на Застрахования
кредитополучател са: смърт, пълна трайна нетрудоспособност /неработоспособност/
и временна трайна нетрудоспособност /неработоспособност/, вследствие заболяване
или злополука.
В хода на съдебното производство е била
изготвена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която на първо място се установява, че сумите по двата кредита са били изцяло усвоени
от кредитополучателя П. съответно на 21.06.2018г. и на 21.02.2019г. На следващо
място вещото лице дава заключение за размера на дължимия остатък от главницата
по всеки един от двата договора за кредит към датата на смъртта на
кредитополучателя П., както за редовно удържаните от същия месечни
застрахователни премии по груповите застрахователни полици № 2024 и № 2033,
подробно посочени по дати в приложения № 3 и № 4 към заключението /л.157-л.163
вкл./.
От представените по делото
препис-извлечение от акт за смърт /л.13/ и удостоверение за наследници № 287 от
14.10.2019г. /л.16/ се установява, че кредитополучателят П. е починал на
08.10.2019г. и е оставил за наследници А.И.П. и Й.И.П. – ищци по делото.
След настъпването на смъртта на
кредитополучателя П., неговите наследници са предявили претенции към ответното
дружество „******” ЕАД за изплащане на дължимите суми по полици № 2024 и №
2033, поради смърт от заболяване на кредитополучателя /л.55 и л.68/, по които е
постъпил отказ от застрахователя. Ответното застрахователно дружество не
оспорва, че наследодателят на ищците е бил застрахован със застрахователен
сертификат 854606/13.06.2018г., към групова полица 2024, Програма „Защита на
дома и семейството", в обезпечение на ипотечен кредит, както и съгласно
сертификат **********/21.02.2019г., по групова полица 2033, като обезпечение по
потребителски кредит. Заявява, че застраховките и по двата вида кредити били
доброволни, а не задължителни. Твърди, че застрахованият е страдал от множество
заболявания, диагностицирани преди началото и на двата застрахователни
сертификата, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие
– смърт от сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, а именно – болест на Б.
/диагностицирана през 2015г./, данни за стволова стеноза,
атериална хипетрония от
2015г., исхемична болест на сърцето, диагностицирана през 2019г., които са
довели до леталния изход. В подкрепа на това представят справка от НОЗК от 21.11.2019г., приета като
доказателство по делото /л.114-л.125 вкл./.
От изготвеното и прието по делото
заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че
наследодателят на ищците е боледувал от исхемична болест на сърцето –
атеросклеротични процеси в областта на венечните
съдове, които стесняват значително просвета и обуславят хронична коронарна
недостатъчност, изразяваща се с недостатъчност в кръвоснабдяването на сърдечния
мускул. Според вещото лице се касае за хронично, дългогодишно заболяване, което
само по себе си обуславя сърдечна недостатъчност, изразяваща се с хроничен
венозен застой. Това заболяване е определило и необходимостта от оперативно
лечение – байпас между аортата и венечните съдове,
целящо да подобри или възстанови кръвоснабдяването на сърдечния мускул. Поради
факта, че на починалия И.А.П. не е извършена аутопсия не може с категоричност
да се каже каква е пряката причина за смъртта му.
При изслужването на вещото лице в съдебно
заседание, същият заявява, че по отношение на наследодателя на ищците са налице
данни за изразена хипертрофия на миокарда, която свидетелства за дългогодишна
хипертонична болест „миокардиосклероза”. Според
вещото лице, категоричните данни за сърдечна недостатъчност, проявена клинично
с изразени отоци по долните крайници и изморяване при физически усилия, са
резултат на дългогодишно страдание с давност повече от десет години минимум.
Вещото лице допълва, че при починалия са били налице включигтелно
скалцявания в областта на атеросклеротичните плаки,
което също говори за дългогодишен болестен процес. Според вещото лице, няма
пряка причинно-следствена връзка между заболяването на починалия от болестта на
„Б.” и настъпилата смърт. Действително, както сочи ответника в отговора на
исковата молба, кредитополучателят П. е бил диагностициран с през 2016г. с
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност, видно от справката от НЗОК /л.114-126 вкл./. Според вещото
лице, изготвило СМЕ обаче, хипертоничната болест също няма пряка връзка със
смъртта. В заключение, вещото лице заявява пред съда, че причинна връзка с
настъпилата смърт на наследодателя на ищците има исхемичната болест на сърцето,
за която няма данни същият да не е бил диагностициран, както и запушените
коронарни съдове, довели до сърдечна недостатъчност.
От показанията на водения от ищците свидетел
Мария Георгиева, същата заявява, че е работила заедно с наследодателя на ищците
в магазин, находящ се в гр.Несебър, ул.”ОтецПаисий”,
срещу магазин „Младост”. Свид.Георгиева сочи, че
докато е работила с починалия, не й е било известно същият да е страдал от
някакви заболявания, нито да се е оплаквал от високо кръвно, изключая болките в гърба, които произтичали от болестта на
„Б.”, която му установили.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В действащият Кодекс за
застраховането /КЗ/ е уредено правото на пряк иск на
кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение: "В правната норма, уредена
в чл.382, ал.1, изр. последно КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), е
регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да
иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение
дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като
обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на
кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е
признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно
правоотношение, т.е. той на самостоятелно правно основание е носител на
паричното притезание за заплащане на застрахователно
обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за
застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора
от остатъчните задължения по договора за банков кредит – "по повод
изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на
застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената
част от задължението".
С нормата на чл.382, ал.3 от КЗ (в
сила от 01.01.2016г.) е уредено правното задължение на кредитора при смърт на
длъжника-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено
благо да предприеме с грижата на добър стопанин, всички необходими действия
относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователното обезщетение." С последното изречение на ал.3 изрично се
предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал.1,
наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници
или поръчители по кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази разпоредба
се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците
на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие,
като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).
Систематичното тълкуване на разпоредбите
на чл.382, ал.3, изр. последно от КЗ и чл.382, ал. 3, ирз.
първо от КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението на
кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при
настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по
договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат
право на иск срещу застрахователя. Допустимото искане е за осъждане на
застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно
обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита.
Разпоредбата на чл.383,
ал.1 от КЗ, предвижда следното: При застраховка, сключена в полза на
кредитор, между застраховател и застрахован, който е длъжник, или трето лице,
което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната
сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата
на настъпване на застрахователното събитие.
Основателността на предявените искове е
поставена в зависимост от това по делото да се установи при условията на пълно
и главно доказване сключване на договор за застраховка "Живот "
в полза на банката – кредитор, който покрива рискове, свързани със живота,
здравето и телесната неприкосновеност на наследодателя на ищците, настъпване на
застрахователно събитие при действието на застрахователния договор /смъртта на
лицето/, както и плащане на задължения по обезпечения със застраховка
"Живот" договор за кредит и размера на платените суми.
От събрания доказателствен
материал безспорно се установи, че между И.А.П. и „Обединена Бългрска Банка“ АД са били сключени - Договор
за ипотечен кредит № 13.06.2018г., по силата на който „***“ АД, като кредитодател, е отпуснала на кредитополучателя П.,
сумата от 70 000 лева, както и Договор за потребителски кредит от 21.02.2019г.,
по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя П. кредит в размер
на 8000 лева. Безспорно се установи и, че между кредитополучателя по
двата кредита и „*** Ж.” ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество „Д.Ж.”
ЕАД са били сключени групови застраховки „Живот” от 20.06.2018г. и 21.02.2019г.
в поза на *** АД, който договори за застраховка покриват застрахователния риск
смърт или трайна неработоспособност. Установява се, че при действието на
договора е настъпило и застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице,
което съгласно уговореното от страните в общата хипотеза представлява покрит
риск по договора за застраховка "живот".
Спорът между страните е в това дали е налице
изключен риск по смисъла на условията по застрахователния договор, тъй като
ответникът сочи, че наследодателят на ищците е починал по причина на
заболявания, за които същият е била диагностициран преди датата на
сключване на договора за застраховка – болест на Б., диагностицирана през
2015г., артериална хипертония от 2015г. и исхемична болест на сърцето,
диагностицирана през 2019г., довели до леталния изход.
Съгласно чл.154, ал.1
от ГПК, в тежест на ответното застрахователно дружество е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице обстоятелство,
което изключва отговорността му за плащане на застрахователната сума. Указания
за тежестта на доказване са дадени с Определение от 04.08.2020г., постановено
по настоящото дело /л.141-л.143/.
В т.3.1 от условията на Обезщетение към
полица № 2024 /л.51/ е посочено, че „всеки случай на Смърт,
причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от някой от
следните фактори, не се покрива от настоящата полица: Всякакви заболявания или
състояния, за които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена
диагноза, или от които Застрахованият клиент е бил лекуван или за които е
получавал лекарства, преди датата на влизане в сила на индивидуалната
застраховка на съответния застрахован клиент…”. Съгласно условията за
застрахователното покритие по полица 2033, „не се изплаща никакво обезщетение в
случай на смърт, причинена от опортюнистична инфекция, злокачествен неоплазъм или самоубийство, ако към времето на такава смърт
застрахованото лице е имало синдром на придобита имунна недостатъчност” /л.67/.
Разпоредбата на чл.362 от КЗ предвижда
следното: "(1) При сключването на застрахователния договор, когато
застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или
неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно
съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на
договора е била поискана информация и от него.
(2) За съществени за риска обстоятелства
по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е
поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да
откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице
преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил
писмено въпрос.
(3) Когато застрахователят е сключил
договор, въпреки че предварително е поставил на застраховащия въпроси и на тях
не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати
едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да намали неговия
размер на основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.
(4) Когато застраховащият е разкрил
обстоятелствата по ал. 2 и застрахователят е сключил застрахователния договор,
застрахователят не може да се позовава на разкритите обстоятелства, за да
прекрати едностранно договора, да откаже плащане или да намали неговия размер.
(5) Застрахователят не може да се
позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са
били проверени от него при сключване на застрахователния договор.
(6) Неотговарянето на въпрос
или неясен отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска
обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния
договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение
по чл.363.
Тълкуване на разпоредбите на чл.362 от КЗ налага
извода, че застрахователят, който предвижда, че едно обстоятелство е съществено
за застрахователния риск, следва писмено да постави пред застрахованото лице
въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на договора за
застраховка. В случая на наследодателя на ищците е дадена възможност да посочи
дали през последните десет години е имал или е бил лекуван от сърдечно или
заболяване на кръвоносните съдове и др. /вж.заявление за включване към
застрахователна програма – л.54/, но същият не е посочил такива. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че към датата
на сключване на договорите за застраховка, наследодателят на ищците е страдал
от болест на „Б.”, диагностицирана през 2915г., която обаче според вещото лице,
изготвило допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, няма пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на застрахования. Действително,
по делото се установи, че през 2019г. кредитополучателят П. е бил
диагностициран с изхемична болест на сърцето, която
според вещото лице е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт, но това е
станало след сключване на договорите за застраховка, на 20.08.2019г., когато на
починалия е била направена сърдечна катетеризация, а
впоследствие и проведено оперативно лечение с поставен байпас /вж.епикриза – л.111/. Последното се потвърди и от водения от
ищците свидетел Мария Георгиева, която заявява пред съда, че освен от болестта
на „Б.”, застрахованият не се е оплаквал от други заболявания. Предвид изложеното
съдът намира, че субективното отношение на лицето за непосочване на
предхождащите сключване на договора за застраховка заболявания, следва да бъде
установено от застрахователя – ответник при позоваване на тази разпоредба, тъй
като несъзнаваното неточно деклариране не води до възможност за отказ от
застрахователно плащане (чл.364 от КЗ), поради което застрахователно обезщетение се
дължи. Както самият ответник заявява в отговора на исковата молба, сключването
на двете застрахователни полици не е било формално, поради което тяхна е
доказателствената тежест да докажат, че при сключването на застрахователните
полици, кредитополучателят е бил диагностициран със заболяване – исхемична
болест на сърцето, обстоятелство което не бе установено по делото. Напротив от
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установи, че „починалият е
боледувал от тези неща, но не е бил диагностициран”, т.е. починалият не е
знаел, че страда от исхемична болест на сърцето, докато не е бил опериран от
същата.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 08.10.2019г., размерът на задължението по
договора за ипотечен кредит е било в общ размер на 67185,88 лева, а по
договора за потребителски кредит - в
размер на 7470,20 лева. Ищците предявяват исковете за заплащане на дължимите по
груповите застраховки застрахователни обезщетения частично, а именно – в размер
на 3000 лева по застрахователна полица № 2024, като част от общо дължимото от
67053,86 лева, който следва да се уважи изцяло, поради липса на направено
увеличение на общия размер на дължимото обезщетение съобразно заключението на
вещото лице, и в размер на 2000 лева по застрахователна полица № 2033 лева,
като част от общо дължимото от 7536,51, който следва да се уважи съобразно
установения от вещото лице общ размер от 7470,20 лева.
С оглед на този резултат, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищците следва да бъдат
присъдени заплатените от ищците разноски в настоящото производство, възлизащи
общо в размер на 880 лева /осемстотин и
осемдесет лева/, от които – 200 лева за държавна такса, 400 лева –
възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и 280 лева –
възнаграждение на вещо лице по съдебно медицинска експертиза.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „******” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***/******, факс: ******, представлявано от К.Х.Ч.– Главен
изпълнителен директор и Б.А.В., Е.Й.Б.и Б.Х.П.– Изпълнителни директори, в
качеството му на застраховател да
заплати на „О.Б.Б.” АД с ЕИК ****** – притежател
на полицата и бенефициент, част от
дължимото по групова застрахователна полица № 2024 застрахователно обезщетение в размер на 3000 /три хиляди/ лева, възлизащо общо в размер на 67 053,86 лева
/шестдесет и седем хиляди и петдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/,
поради настъпило застрахователно покритие – смърт, вследствие на болест на
застрахования кредитополучател И.А.П. с ЕГН **********, съставляващо част от
остатъчния дълг по главницата по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
13.06.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „******” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***/******, факс: ******, представлявано от К.Х.Ч.– Главен
изпълнителен директор и Б.А.В., Е.Й.Б.и Б.Х.П.– Изпълнителни директори, в
качеството му на застраховател да
заплати на „О.Б.Б.” АД с ЕИК ****** – притежател
на полицата и бенефициент, част от
дължимото по групова застрахователна полица № 2033 застрахователно обезщетение
в размер на 2000 /две хиляди/ лева, възлизащо
общо в размер на 7470,20 лева /седем хиляди четиристотин и седемдесет лева и
двадесет стотинки/, поради настъпило застрахователно покритие – смърт
вследствие на болест на застрахования кредитополучател И.А.П. с ЕГН **********,
съставляващо част от остатъчния дълг по главницата по Договор за потребителски
кредит № ***от 21.02.2019г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „******” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***/******, факс: ******, представлявано от К.Х.Ч.– Главен
изпълнителен директор и Б.А.В., Е.Й.Б.и Б.Х.П.– Изпълнителни директори, в
качеството му на застраховател да
заплати на А.И.П. с ЕГН ********** и Й.И.П. с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, действащи чрез пълномощника си адв.Ж.И. ***,
със съдебен адрес:***, сумата общко в размер на 880
лева, представляващи заплатени по делото разноски.
Решението е постановено при участието
на „О.б.б.” АД с ЕИК ******, като съищец по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: