РЕШЕНИЕ
№324
гр. П., 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Росица Василева
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д № 507 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 299 от 09.04.2019г., постановено по гр.д. № 1633/2018г. по описа на
Районен съд-П., е уважен предявеният от М.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** против К.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, конститутивен иск
с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, за
отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с договор за дарение, обективиран
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том № II, нот. дело №
591/1997г. от 16.07.1997г. по описа на Пещерския районен съд, по силата на
който ищцата е дарила на ответника следния недвижим имот, находящ се в гр. П.:
1/3 идеална част от дворно място, цялото със застроена и незастроена площ от
276 кв.м, за което по плана на гр. П. е отреден парцел ***, в кв. 90, при
съседи: улица, Т.М.Т., В.И.Р.и С.С., ведно с третия етаж от къщата, построена в
това дворно място, и 1/3 идеална част от избеното помещение на къщата, като си
запазва правото да обитава етажа до смъртта си, без пречки от надарения, поради
отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която последния се нуждае.
Ответникът К.Й.Д. е осъден да заплати на М.С.Д. разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса в размер на 1432,51 лв.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от въззивника К.Д., ответник в първоинстанционното
съдебно производство, с която се иска отмяна на постановеното решение като
неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът
твърди, че не са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 227, ал. 1, б.
„в“ от ЗЗД за отмяна на дарението, че съдът неправилно е възложил в негова
тежест да доказва размера на доходите на ищцата, неправилно е приел за
установени факти, за които не са представени доказателства и неправилно не е
зачел доказателствената сила на събрани в процеса доказателства. Поддържа, че
не е отказвал да предоставя издръжка на майка си М.Д., но бил в обективна
невъзможност да разбере от какво се нуждае тя, защото не желаела да контактува
с него и отказвала да получи каквото и да било от въззивника. Заявява, че не е
установена трайната нужда от издръжка на майка му и не са изложени
обстоятелства, от които да бъде определен размера на претендираната издръжка –
исковата молба не съдържала валидна покана към въззивника за предоставяне на
издръжка, не бил установен дохода, получаван от майка му, за да се прецени
необходимостта от предоставянето на такава. Излага, че неправилно съдът не е
зачел представените от него доказателства относно възможностите му да дава
издръжка преценени с разходите му. Претендира разноски.
Въззиваемата М.Д., чрез адв. Р.К., в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна. Намира първоинстанционното съдебно решение за
правилно и законосъобразно. Поддържа, че по делото не е доказано, че ответникът
е имал желание и готовност да издържа майка си М.Д.. Напротив, същият е знаел
за влошеното здравословно състояние на ищцата, но не й оказал материална
подкрепа и прекъснал контакти с нея. Излага, че по безспорен начин е установена
трайната й нужда от издръжка, както и обстоятелството, че въззивникът никога не
й е предоставял такава. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
В открито
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Н.П.,
поддържа въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не ангажира нови доказателства.
Въззиваемата, чрез пълномощника адв.
Р.К., в открито съдебно заседание, оспорва въззивната
жалба. Не прави доказателствени искания и не представя нови доказателства.
Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е
конститутивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том II, нот.дело № 591/97г. от
16.07.1997г. по описа на Пещерския районен съд, е дарила на ответника,
собствения си недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от дворно място, цялото
със застроена и незастроена площ от 276 кв.м, за което по плана на гр. П. е
отреден парцел ***, в кв. 90, при съседи: улица, Т.М.Т., В.И.Р.и С.С., ведно с
третия етаж от къщата в това дворно място, и 1/3 идеална част от избеното
помещение на къщата, като си запазила правото да обитава етажа, до смъртта си,
без пречки от надарения. Сочи, че сегашната номерация на имота е:
индентификатор ***- за дворното място, индентификатор ***- за третия етаж от
жилищната сграда и идентификатор на избения етаж ***Излага, че продължителен
период от време работила в И., където получавала добри доходи, като
непрекъснато изпращала от спечелените парични средства на ответника, с които
той си купил недвижим имот, находящ се в с. Л., общ. С., обл. П., ул. ***. Ответникът
си закупил и лек автомобил с пари предоставени му и изтеглени от банковата
сметка на ищцата, чрез нейната дъщеря. Ищцата твърди, че в И. се разболяла от ***,
получила травма на ***, поради което се наложило в края на месец август 2018г.
да се върне в България. Заявява, че в момента е в тежко здравословно състояние,
без никакви парични средства, като разчита само на ежемесечната си пенсия от
200,00 лв. Нямала авоари в банки и каквито и да било други приходи, дори разходите
за пътуването й от И. до България били заплатени от семейството на дъщеря й. Твърди,
че се обърнала към сина си-ответника за помощ, като му заявила, че има нужда от
пари, за да се издържа - да заплаща необходимите за лечението си лекарства, да
си набавя ежедневно хранителни продукти и за други битови нужди, но той й
отвърнал, че тя трябва да му помага. Ответникът не се интересувал от ищцата и
не контактувал с нея. Сочи, че след прибирането си в България се наложило да
заплати и данъците за имота, който дарила на ответника, в размер на 239.24 лв.
към Община П.. Ищцата твърди, че загубила надежда и вяра в сина си, който й
отказвал всякаква помощ, включително и издръжка. В уточняващи молби ищцата
твърди, че на 28.08.2018г. пред лицата Е.Й.Д. и И.Н.Д.е заявила на ответника,
че се нуждае от парична издръжка, но той й казал, че не се интересува от нея. Не
посочила точния размер на необходимата й парична издръжка, защото приела думите
му като негов категоричен отказ да й помага и да й плаща издръжка. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в
който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Ответникът твърди, че когато
майка му се прибрала от И., бил в болница от 23.08.2018г. до 27.08.2018г., тъй
като получил мозъчен инфаркт. Заявява, че вечерта на 27.08.2018г. получил
съобщение от сестра си, че ищцата е в България и иска да влезе в имота, но няма
ключ. Сочи, че въпреки здравословното си състояние ангажирал свой приятел да го
закара до гр. П., където възникнал конфликт между него и ищцата. Твърди, че при
тази единствена среща с ищцата, тя не е заявявала пред него, че има нужда от
издръжка, не е претендирала такава, нито е искала да й бъдат давани пари или
предоставени дърва или въглища за отопление, средства за осветление, храна или
дрехи. Заявява, че ако ищцата е поискала това, той е щял да го осигури. Твърди,
че получава единствено обезщетение от НОИ в размер на 700,00 лв. месечно. Сочи,
че има ежемесечно разходи за лечението си в размер на 100,00 лв. за лекарства, около
100,00 лв. на месец за рехабилитатор, 100,00 лв. за наем, около 100,00 лв. на
месец разходи за електроенергия, вода и газ за отопление, както и разходи в
размер на 250,00 лв. за храна. Твърди, че имотът в с. Л.не е в добро състояние
и местоположение. Заявява, че през лятото купил 5 кубика дърва и един камион
изрезки и е спокоен, че ищцата има с какво да се отоплява.
За да
постанови обжалваното решение и уважи предявения иск, първоинстанционният съд е
приел, че въпреки доказателствата, че дарителката се намира в нужда от средства
за издръжка и поканата, отправена с исковата молба, то надареният ответник е
отказал да дава издръжка на ищцата, независимо от наличието на възможност да
дава такава. Поради това е счел, че е налице проява на непризнателност от
надарения към ищцата и на това основание дарението следва да бъде отменено.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не е спорен фактът, че с
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
114, том II, нот. дело № 591/97г. от 16.07.1997г. по описа на Пещерския районен
съд, ищцата М.С.Г. (понастоящем М.С.Д.) е дарила на ответника, собствения си недвижим имот, находящ
се в гр. П., а именно: 1/3 идеална част от дворно място, цялото със застроена и
незастроена площ от 276 кв.м, за което по плана на гр. П. е отреден парцел ***,
в кв. 90, при съседи: улица, Т.М.Т., В.И.Р.и С.С., ведно с третия етаж от
къщата в това дворно място, и 1/3 идеална част от избеното помещение на къщата,
като си запазила правото да обитава етажа, до смъртта си, без пречки от
надарения.
По делото е представена скица № ***.,
издадена от СГКК-гр.П., видно от която процесният недвижим имот - парцел ***, в
кв. 90, по плана на гр.П., е с идентификатор ***по КККР на гр. П., при съседи:
имоти с идентификатор ***; ***; ***; ***; ***; ***. От посочената скица и схема
№ ***., издадена от СГКК-гр.П., се установява, че построената в имота триетажна
жилищна сграда е с идентификатор ***по КККР на гр. П..
От приложеното Удостоверение за
родствени връзки с изх. № АОР-74/21.11.2018г., издадено от Община П., се
установява, че ответникът К.Й.Д. е син на ищцата, а св. Е.Й.Д. е нейна дъщеря.
Видно от представеното по делото
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
АОР-67/19.11.2018г., издадено от Община П., имената М.С.Д. и М.С.Д. са имена на
едно и също лице.
По делото е прието като писмено доказателство
Удостоверение изх. № 1019 -12-345-1/14.02.2018г., издадено от НОИ -
Териториално поделение - гр. П., видно от което пенсията на ищцата към месец
февруари на 2018г. е в размер на 200,00 лв.
Видно от приетата по делото като писмено
доказателство Епикриза от 09.12.2016г., издадена от Медицински център за
възрастни хора – Т., И., ведно с официален превод на български език, на ищцата
е правено изследване /*** и дадена епикриза – ***.
От представените по делото Епикриза КП №
220 за оперативни процедури в областта на ра***с голям обем и сложност; Епикриза
КП № 222 за средни оперативни процедури в областта на ***, издадени от МБАЛ
„Проф. Димитър Ранев“ ООД-гр. П., Отделение по ортопедия и травматология и Епикриза
КП № 265 за физикална терапия и рехабилитация при болести на ***, издадена от
МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ООД - гр. П., Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина, се установява, че ищцата е претърпяла травма на ***,
постъпила е за лечение на 04.09.2018г. и изписана на 07.09.2018г. По повод
счупването на *** е била извършена оперативна интервенция на ищцата и поставена
*** до 23.10.2018г. Отразени са като придружаващи заболявания - ***. В периода
от 30.10.2018г. до 07.11.2018г. ищцата е била на лечение в МБАЛ „Проф. Димитър
Ранев“ООД - гр. П., където била подложена на рехабилитационни процедури.
От приложените по делото осем броя фискални
бонове се установява, че за месец ноември 2018г. ищцата е имала разходи за
закупуване на лекарства в размер на 143,66 лв., тъй
като от цената им в общ размер на 183,36 лв. от НЗОК се поемат 39,70 лв.
По делото са представени приходни
квитанции от 12.09.2018г., издадени от Община П., видно от които ищцата е
платила дължими такси битови отпадъци, данък недвижим имот и лихви за такса
битови отпадъци и данък недвижим имот в размер на 239,24 лв. за 2017г. и 2018г.
по отношение на имота с адрес: гр. П., ул. ***.
От представения по делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том I, рег. № 1436, дело 133/2015г.
от 18.06.2015г. на Нотариус Весела Гайдажиева, с рег. № 612 по регистъра на НК,
се установява, че ответникът е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот,
находящ се в с. Л., общ. С., обл. П., ул. ***, ведно с построената в него
едноетажна масивна жилищна сграда и две паянтови постройки.
Видно от Епикриза, издадена от „МБАЛ–П.“
АД, Неврологично отделение, ответникът К.Д. е постъпил на лечение в болничното
заведение на 23.08.2018г. и е изписан на 27.08.2018г. с диагноза-***.
От приетите по делото седем броя
болнични листове се установява, че в периода от 23.08.2019г. до 20.03.2019г.
ответникът е ползвал отпуск по болест във връзка с ***.
От експертно решение № 0695/18.02.2019г.,
издадено от „МБАЛ–П.“ АД, се установява, че ответникът е освидетелстван от ТЕЛК
и е временно неработоспособен от 19.02.2019г. за срок от два месеца, като няма
определен процент трайно намалена работоспособност или срок на чужда помощ.
По делото е представена извадка от
рецептурна книжка на ответника К.Д. от която е видно, че са му изписани
лекарства до 29.11.2018г., като от приложените от ответника два броя
фискални бонове (л. 71 от делото) се установява, че за месец януари 2019г. същият е
имал разходи за закупуване на лекарства в размер на
42,28 лв., тъй като от цената им в общ размер на 53,84 лв. от НЗОК се поемат
11,56 лв.
Видно от представената по делото извадка
от банкова сметка *** К.Д., същият е получавал обезщетение от НОИ в размер на
708.45 лв. месечно.
От представения по делото договор за
наем от 01.09.2018г., сключен между Й.Г.М.в качеството на наемодател и К.Й.Д.,
като наемател, се установява, че ответникът се е задължил да заплаща наем на св.
Й.М.в размер на 100,00 лв. месечно за ползването на източната стая с тераса с
площ около 20 кв.м., находящи се в гр.П., ул. ***, както и половината от
разходите за електроенергия, вода и газ.
По делото са представени два броя разписки
от 15.01.2019г., издадени от „Изипей“ АД, от които се установява, че разходите за
месец декември на 2018г. за платена електроенергия и природен газ за жилище с
адрес: гр. П., ул. ***, възлизат в общ размер на 236,27 лв.
За изясняване на фактическата обстановка
в хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетелите Е. Д. и Й.М.. От показанията на свид. Е.
Д. се установява, че при срещата на 28.08.2018г. между нея, ищцата и ответника
в гр. П., ищцата заявила на ответника, че не вижда, че не може да се изкачва по
стълбите и има нужда от помощ и от операция на очите, но ответникът мълчал, не
отговорил нищо, не казал, че ще плаща издръжка на майка си. Свид. Е. Д.
заявява, че по същото време ищцата била с ***, както и че страда от ***, с ***
е и не може да ***. След срещата им на 28.08.2018г. ответникът посетил имота в
гр. П. един или два пъти, за да си търси инструменти, не се интересувал от
майка си и не полагал грижи за нея.
От показанията на свид. Й.М.се
установява, че двамата с ответника живеят на семейни начала в гр. П.. Същата заявява,
че присъствала на срещата между ищцата, ответника и св. Е. Д. ***, на която ищцата
започнала да кълне и ругае ответника, въпреки, че се опитали да й обяснят, че е
бил в болнично заведение. Според показанията на свид. Й.М.още същата вечер ответникът
попитал майка си дали има нужда от помощ, дали са й необходими дърва, въглища,
пари, макар че били прибрали 5 кубика дърва и един камион за зимата да има за
отопление, но тя му заявила, че не иска нищо от него. Ищцата нито веднъж не
споменала, че има нужда от пари, храна или нещо друго. Свидетелката Й.М.заявява,
че в момента здравословното състояние на ответника не е добро, както и че не са
имали втора среща с ищцата. Посочва, че преди да се разболее ответникът
работел, имал работилница и изкарвал добри доходи. Към настоящия момент ответникът
получавал обезщетение в размер на 700,00
лв., от които плащал на свид. Й.М.100,00 лв. за наем за жилището, в което
живеят. Освен това двамата си поделяли разходите за вода, ток и газ по 100,00
лв. За лекарства ответникът плащал около 100,00 лв., същата парична сума плащал
на месец и за рехабилитатор, а разходите му за храна били около 250,00 лв.
Предвид здравословното му състояние не можел да обработва двора, който имал в
с. Л., за да получава допълнителни доходи. Свидетелката Й.М.заявява, че имотът
в с. Л.не може да се даде под наем или да се ползва за жилище, защото е в
окаяно състояние, нямало вода в него, бил за тотален ремонт.
Въззивният съд преценява показанията на
свид. Е. Д. (дъщеря на ищцата и сестра на
ответника) и свид. Й.М.(жената, с което ответникът живее на семейни начала), съобразно указаното в чл. 172 от ГПК, с оглед на
всички други данни по делото, като има предвид възможната им заинтересованост
от изхода му, предвид близките им отношения със страните.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав достига до следните правни изводи:
Договорът за дарение е едностранен договор и поначало не създава за надарения никакви задължения за издръжка
или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на
дарителя за направеното дарение. Това моралното задължение се трансформира в
правно задължение за даване на издръжка само ако настъпят нови юридически факти
– ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка.
Последица от неизпълнението на това вече правно задължение е възможността
дарението да бъде отменено от дарителя.
Фактическият
състав на основанието по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД включва следните три
групи обстоятелства: изпадане на дарителя в нужда от издръжка, която не следва
да бъде инцидентна, а да има траен характер; отправено искане до надареното
лице за даване на издръжка; отказ от надарения (изричен или мълчалив) да дава исканата издръжка.
Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 1/21.10.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГК, при
иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не представи поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липсата на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.
В тежест
на дарителката-ищцата е да установи трайната си нужда от издръжка, която включва
обичайните потребности за живот с оглед възрастта и социалното и здравословното
й положение, отправено искане до ответника да дава издръжка и отказът на
ответника да й дава такава, както и че ответникът разполага с достатъчно средства, за да дава поисканата му издръжка,
без да постави себе си и лицата, които издържа по закон в по-неблагоприятно
положение от това на дарителя.
В тежест
на ответника е да докаже, че е предоставил на ищцата поисканата издръжка.
Не се
спори между страните по делото, а и се установява от представения Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 114, том II, нот.дело № 591/97г. от
16.07.1997г. по описа на Пещерския районен съд, че между въззиваемата и
въззивникът е сключен валиден договор за дарение, по силата на който през
1997г. въззиваемата М.Д. е дарила на сина си –
въззивника К.Д. имот, находящ се в гр.П., както следва: 1/3 идеална част от
дворно място, за което е отреден парцел *** в гр. П., ведно с трети етаж от жилищна сграда,
построена в това дворно място и 1/3 идеална част от избеното помещение, като си
запазила правото на ползване върху етажа
до смъртта си.
Настоящата
съдебна инстанция намира за правилен правния извод на първоинстанционния съд,
че въззиваемата-ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Съдебната теория
и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ следва да се преценява
във всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни
битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и
икономическите условия на живот в страната. Трайното изпадане на дарителя в
нужда от издръжка означава, че нито паричните му доходи, нито цялото
притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности,
свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При
конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат
предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на дарителя са
по-ниски от определения от държавата средно необходим размер за едно лице в
страната. Линията на бедност е величина, която като общоизвестен факт
категорично обосновава наличието на трайна нужда от издръжка (в този смисъл
Решение № 432 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3321/2013 г., IV г.
о., Решение № 145 от 01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 786/2017г., III г. о., ГК, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК).
В
конкретния случай се установява, че ищцата е на 70-годишна възраст, с влошено
здравословно състояние, чийто месечен доход се формира единствено от пенсията й
в размер на 200,00 лв.
Първоинстанционният съд е задължил въззиваемата да представи удостоверение за
получаваната от нея пенсия след месец февруари на 2018г. Такова удостоверение
не е било представено, но в съдебно заседание пред районния съд ищцата,
чрез процесуалния си представител, е
заявила, че няма промяна в размера на пенсията й. Това обстоятелство не е било
оспорено от ответника в съдебно заседание. Размерът на получаваната пенсия от
въззиваемата и обстоятелството, че същата има само един доход и той е от
получаваната пенсия от 200,00 лв. не са били оспорени от въззивника-ответника и
в отговора на исковата молба. По делото не е инвокирано възражение от ответника
за увеличен размер на пенсията на ищцата след месец февруари 2018г. Съгласно
Постановления на Министерския съвет линията на бедност, определена за страната
за 2018г. е в размер на 321,00 лв., а за 2019 г. е в размер на 348,00 лв. При посочения размер на линията на
бедност и при месечен доход от 200,00 лв. (много под размера на линията на бедност), при липса на друго имущество, при невъзможност да
реализира други трудови доходи, поради влошено здравословно състояние, което е
свързано с ежемесечно закупуване на лекарства, въззивният съд намира, че
въззиваемата е изпаднала в трайна постоянна нужда от издръжка.
По делото
се установява и че издръжката е поискана от ответника (надарения) с исковата молба, който факт е съобразен от районния съд, както и че
облагодетелстваното лице е обективирало поведение, което по своята същност
съставлява отказ да се даде исканата издръжка, израз е на непризнателност и
предпоставя отмяна на дарението в хипотезата на чл. 227, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД.
Искането
за издръжка не е формален акт (в този смисъл
Решение № 194 от 02.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 130/2013 г., III г.о., Решение № 435 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. д.
№ 1370/2010 г., IV г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Нуждаещият се от издръжка
може да поиска издръжка от надарения и устно. Но доколкото в случая, както правилно е отчел и районният съд,
показанията на свид. Е.Д. и свид. Й.М.са противоречиви относно това дали ищцата
на 28.08.2018г. е поискала устно издръжка от ответника и предвид евентуалната заинтересованост
на двете свидетелки от изхода на делото, въззивният съд намира, че ищцата не е
доказала при условията на пълно и главно доказване, че е поискала издръжка от
ответника устно на дата 28.08.2018г. Такава
покана е отправена с исковата молба.
Въззивният
съд споделя и съобразения със съдебната практика извод на първоинстанционния
съд, че не е необходимо поканата за даване на издръжка да съдържа искане за
точно определена парична сума, достатъчно е тя да е определяема. В конкретния
случай от съдържанието на исковата молба, служеща като покана за даване на
издръжка, се установява, че ищцата има нужда от пари за лекарства, за закупуване
на хранителни продукти и заплащане на разходи за битови нужди, както и че
разполага само с ежемесечен доход от пенсия в размер на 200,00 лв. В молба,
уточняваща исковата молба, ищцата изрично е посочила, че се нуждае от парична
издръжка. В този смисъл неоснователно се явява възражението на въззивника, че
бил в невъзможност да разбере от какво се нуждае въззиваемата.
Както
правилно е посочил районният съд практиката приема, че при очертани от ищеца
обстоятелства в исковата молба, която служи за покана, от съществено значение е
поведението на ответника - дали той заявява желание да дава издръжка на
дарителя си или не. Когато надареният не изяви воля за даване издръжка на
дарителя, то следва да се приеме, че е налице отказ за даването й (в този смисъл Решение № 172 от 16.05.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1203/2012 г., IV г. о., ГК).
В
конкретния случай предвид процесуалното поведение на въззивника – до приключването
на устните състезания пред районния съд не е предоставил никаква издръжка на
ищцата, настоящата съдебна инстанция счита за правилен извода на районния съд,
че е налице отказ от даването на такава. В тази връзка неоснователно е
възражението на въззивника, че въззиваемата отказвала да получи каквото и да е
от него – същият не е доказал да е предлагал даването на издръжка на въззиваемата,
за да се приеме евентуално, че същата е отказвала получаването на такава.
Въззивният
съд споделя и изводите на първоинстанционния съд относно възможността на въззивника-ответника да осигурява издръжка
на ищцата в минимален размер. Действително към процесния период същият е бил в
отпуск, поради временна неработоспособност, не е реализирал трудови доходи, но
обезщетението, което е получавал от НОИ в размер на 708,45 лв. е доста над
минималната работна заплата за страната за посочения момент. Освен това е
установено, че преди да излезе в отпуск поради временна неработоспособност,
ответникът е работил по трудов договор, а според показанията на св. Й.М.си е
докарвал и допълнителни доходи. Въззивникът има и друг имот в с. Л., от който
може да реализира допълнителни доходи, доколкото по делото не се доказва по
безспорен начин имотът да е в такова състояние, което да не позволява да
получава наем от него. Твърдения в тази насока се съдържат само в показанията
на свид. Й.М., но доколкото същата е заинтересована от изхода на делото,
въззивният съд не ги кредитира в тази им част. Други доказателства за
невъзможност да се ползва имота в с. Л.не са ангажирани. Правилно районният съд
не е дал вяра на твърдението, че въззивникът плаща наем в размер на 100,00 лв.
месечно на свид. Й.М., доколкото представеният по делото договор за наем няма
достоверна дата за трети лица и не са представени доказателства за реалното
заплащане на такива суми. Липсват доказателства и за реалното заплащане от
ответника на 100,00 лв. месечно за рехабилитатор, поради което този разход не
следва да се отчита при обсъждане на възможността на ответника да плаща
издръжка. Предвид приложените от ответника фискални бонове за закупени
лекарства за месец януари на 2019 г. в размер на 42,28 лева, които са му
изписани само до 29.11.2018 г. и разписките за платена електроенергия и природен
газ в размер на 236,27 лв. за имота в гр. П., ул. ***, в който живее заедно със св. Й.М.и които разходи за
консумативи двамата се твърди, че си поделят, въззивният съд счита, че
ответникът разполага с достатъчно средства извън необходимите такива за
собствената си издръжка и е в състояние да осигурява
издръжка на ищцата в минимален размер с дохода, който му остава след приспадане
на месечните му разходи.
По отношение на възражението на въззивника, че районният съд
неправилно е указал в негова тежест да докаже размера на доходите получавани от
ищцата, въззивният съд намира същото за неоснователно. С доклада по делото на основание чл. 146 от ГПК,
съобразно Определение № 85/12.02.2019г., постановено
по реда на чл. 140 от ГПК, неоспорен от страните
в съдебно заседание, районният съд законосъобразно е указал на
ответника, че негово е процесуалното задължение (доказателствената тежест) да
установи, че е дал издръжка на ищцата, когато такава му е била поискана. Липсва
възлагане в тежест на ответника да докаже размера на доходите на ищцата.
Предвид обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства изцяло на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
При този изход на
правния спор, предмет на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с чл. 273 от ГПК, право на разноски има въззиваемата. Същата е претендирала и
доказала заплащането на разноски пред настоящата инстанция в размер на 500,00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника-въззивника.
Така мотивиран, Окръжен съд-П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299
от 09.04.2019г., постановено по гр.д. № 1633/2018г. по описа на Районен съд-П..
ОСЪЖДА К.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК, да заплати на М.С.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 500,00
лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при
условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.