№ 997
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501612 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.435, ал. 2, т.6 ГПК.
Образувано е по жалбата на длъжника С. И. С. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.И., бл.
**, вх. *, ет. * срещу отказа на ДСИ при РС-Бургас К.Кръстев за прекратяване поради
настъпила перемпция на принудителното изпълнение по изп.д. № 579/2017г., обективиран в
разпореждане от 25.08.2022г..
В жалбата се моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител, както и да се
констатира наличието на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като повече от пет
години, считано от образуване на изпълнителното дело през 2017г. и връчването на ПДИ на
длъжника не са предприемани действия по изпълнението и взискателят е бездействал.
Писмено становище от взискателя М. Ч., редовно уведомена за постъпилата жалба на
16.09.2022г. чрез пълномощника адв.К.Тодорова не е депозирано.
По делото е приложено становище на ДСИ при РС-Бургас по образуваното изп.д.№
579/2017г. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с което жалбата се намира за неоснователна.
Изложена е подробна хронология на предприетите действия по изпълнителното дело,
възоснова на която се сочи, че не е настъпила перемпция и не са налице други основания за
прекратяване на делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима на основание чл.435,
ал.2, т.6 ГПК. Относно нейната основателност съдът приема следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа молба от М. Т. Ч.ева с ЕГН-
********** от гр, Бургас, и приложен към нея изпълнителен лист № 4243/14.08.2017 г.,
издаден по ч.гр.д. №5154 по описа за 2017 г. на Районен съд – Бургас, по силата на който
длъжника С.С. е осъдена да заплати сумата от 1239,15лв. от която 1120 лв. главница и
119,15лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
1
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал да бъде връчена
покана за доброволно изпълнение, както изпълнението да бъде насочено върху трудовото
възнаграждение или пенсия на длъжника при липса на плащане в срока за доброволно
изпълнение, като в този смисъл е поискал налагане на запор върху тези вземания на
длъжника.
ПДИ е връчена на длъжника на дата 24.08.2017г.. Поради това, че в двуседмичния
срок за доброволно изпълнение не е направено плащане от страна на длъжника на
18.10.2017 г. е наложен запор на пенсията на длъжника. В следствие на което е получен
отговор от НОИ ТП-Бургас, че запора не може да бъде изпълнен, тъй като лицето получава
пенсия под минималната работна заплата за страната съгласно чл, 446 от ГПК.
С молба вх. №2715/07.03.2018 г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на
движими вещи на длъжника на адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *. Описът е бил
насрочен за дата 28.03.2018 г„ между 10.00 - 12.00 часа. Същият не е бил извършен, поради
неявяване на взискателя.
С молба вх. №5504/14,05.2018 г. взискателят е поискал да бъде насрочен нов опис на
движими вещи на длъжника на адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *. Описът е бил
насрочен за дата 30.05.2018 г„ между 10.00 - 12.00 часа. На посочената дата на адрес гр.
Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *, между страните бе постигнато споразумение за
разсрочено погасяване на задължението, видно от протокол от 30.05.2018 г. на ДСИ.
С молба вх. №8891/07.08.2018 г. взискателят е поискал да бъде насрочен отново опис
на движими вещи на адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *, тъй като длъжника не е
изпълнил постигнатото помежду им споразумение, обективирано в протокол от 30.05.2018г.,
на ДСИ. Описът е бил насрочен за 31.08.2018г. от.10,00ч., но е бил пренасрочен за дата
19.09.2018 г. от 10,00 часа, а в последствие и за 19.10.2018 г. поради нередовно уведомяване
на длъжника.
С протокол от 19.10.2018 г. ДСИ е отменил насрочения за дата 19.10.2018 г. от 10.00
часа опис, поради неявяване на взискателя, както и поради това, че не е заплатена
дължимата авансова такса на осн. чл. 47 от ТДТ по ГПК.
С молба вх. №11282/24.09.2019 г. взискателят е поискал да бъдат продължени
изпълнителните действия, чрез насрочване на опис на движими вещи на длъжника на адрес
гр. Бургас, кв. Акации, ул.А.Н. № *. Описът е бил извършен на дата 30.10.2019 г,
С протокол от 19.11.2019 г. на ДСИ на осн. чл.481 от ШК, за дата 17.12.2019 г. от
10.30 часа е била насрочена публична продан чрез явен търг на описаните движими вещи
принадлежащи на длъжника.
На 16.12.2019 г. от страна на длъжника е била внесена сумата от 100 лв. по сметка на
ДСИ при PC-Бургас, като е било направено искане за спиране на публичната продан.
С протокол от 16.12.2019г. на ДСИ публичната продан е била спряна, по искане на
взискателя, като впоследствие на което по изпълнителното дело от страна на длъжника са
били направени 2 /две/ вноски по 50лв. на дати 08.01.2020 г. и 12.02.2020г..
С молба вх. № 6215/03.06.2021 г. взискателят е поискал да бъдат продължени
изпълнителните действия, тъй като длъжника е преустановил плащанията, като ДСИ е
насрочил последователно опис на движими вещи за дати 30.06.2021 г. и 06.08.2021 г., в
резултат на което е било установено, че длъжника е продал жилището си, находящо се на
адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *.
На 25.02.2022 г. е наложен нов запор на пенсията на длъжника. В следствие на което
е получен отговор от НОИ ТП-Бургас, че запора не може да бъде изпълнен, тъй като лицето
получава пенсия под минимадната работна заплата за страната съгласно чл. 446 от ГПК,
На 21.07.2022 г. е постъпил нов отговор от НОИ ТП-Бургас, че съгласно наложения
запор, считано от 01.08.2022 г. ще бъде превеждана сумата в размер на 10,20лв., съгласно
чл. 446, ал.1 от ГПК.
2
С молба вх. №10070/24.08.2022г. длъжникът е поискал изпълнителното производство
да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
С обжалваното тук разпореждане от 25.08.2022г. ДСИ при PC-Бургас като е намерил
искането за неоснователно е отказал да прекрати производството.
По така изложените оплаквания, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК предвижда възможността на длъжника да обжалва отказа на СИ да спре,
прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Перемпцията като институт е уредена само в нормата на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК и се
изразява в прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело, с изтичането на
двугодишен срок от последното поискано от взискателя извършване на изпълнителни
действия, с които СИ да удовлетвори притезанието му.
Според Решение №37/24.02.21г. по гр.д.№1747/20г. на IV ГО на ВКС, началото на
този двугодишен срок е ..“първият момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. постигнато споразумение между страните),
т.е.осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно)или поисканите не могат да се осъществят по причина за която взискателят
отговаря.“
Затова съдът приема, че релевантно за настъпването на перемпцията е не всяко
отправено искане до съдебния изпълнител, а само това за извършване на т. нар. „същинско“
изпълнително действие, т.е. за осъществяването на изпълнителен способ, водещ до
принудително удовлетворяване на притезанието - предмет на изпълнението. В ТР№
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС )са примерно изброени
„същинските“ изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност в
изпълнителния процес и същевременно афишират активността на взискателя за
удовлетворяването му, следователно отлагат настъпването на перемпцията, като: насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Т.к.
доктрината и съдебната практика(вж.и цитираното ТР)приемат, че прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона с изтичането
на двугодишния срок, визиран в чл.433, т.8 от ГПК, съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти за това. Трайно установено в доктрината и
съдебната практика е схващането, че срокът на перемцията е процесуален преклузивен
такъв, следователно не може да бъде спиран, нито прекъсван както давностните.
Приложени към конкретиката на делото, горните разсъждения мотивират настоящия
състав да приеме, че в случая взискателят е бил активен и не е допуснал бездействие в
двугодишния срок на перемпцията, като видно от изложената хронология са искани и
извършвани изпълнителни действия регулярно. Така невярно е твърдението в жалбата, че от
образуване на изпълнителното производство и връчването на ПДИ през 2017г. не са
извършвани никакви действия. Напротив, след връчване на ПДИ на 24.08.2017г. е наложен
запор на вземане на длъжника на 18.10.2017г., на 30.05.2018г. е постигнато споразумение за
разсрочено погасяване на задълженията, съгласно протокол от същата дата на ДСИ, но
поради спиране на плащанията от страна на длъжника по молба на взискателя от
07.08.2018г. производството е възобновено с насрочване на опис на движими вещи за
31.08.2018г., който двукратно е бил пренасрочван през месец поради неявяване на
длъжника; насрочвани са и са извършвани описи на движими вещи, след което е насрочена
публична продан на 19.11.2019г., която е била спряна по молба на взискателя поради
постъпване на доброволни погашения от длъжника; на 16.12.2019г. длъжникът е внесъл
сума от 100лв., а на 08.01.2019г. и на 12.02.2020г. е внесъл по 50лв. за погасяване на
задължението, след което плащанията отново са преустановени. По тази причина по
3
писмена молба на взискателя са насрочени описи на движими вещи на длъжника, за
30.06.2021г. и 06.08.2021г., но е установено че длъжникът е продал маждувременно
жилището в което се намират вещите. Тогава на 25.02.2022г. е наложен запор на пенсията на
длъжника, която НОИ не е могъл да изпълни поради наличието на хипотезата на чл.446 ГПК
за периода от налагането на запора до 21.07.2022г., когато пречките са отпаднали и НОИ е
започнал да извършва превод от пенсията на длъжника в посочения по-горе размер.
Изложеното съображение е достатъчно да аргументира оставянето без уважение на
жалбата срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело.
Водим от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. И. С. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.И.,
бл. **, вх. *, ет. * срещу отказа на ДСИ при РС-Бургас К.Кръстев за прекратяване поради
настъпила перемпция на принудителното изпълнение по изп.д. № 579/2017г., обективиран в
разпореждане от 25.08.2022г..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4