РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Разлог, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Яна Г. Йорданова
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л.И.Ч., ЕГН*,
с адрес: г.Р., у.„Г.“3, в.„а“, против НП №21-0331-000374 от 20.04.2021 г. на В.К.Д. – ВПД Н-
к на РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание
чл.178е от ЗДвП, й е наложено адм. наказание "Глоба“ от 200.00 лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи, че посочените в НП констатации не отговарят на
фактическото положение и жалбоподателя не е извършил нарушение на ЗДвП. Отделно от
посоченото, се твърди, че НП е съставено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание, възз. Л.Ч. - редовно призован, се явява лично и се представлява от
упълномощен представител, като поддържа жалбата по изложените в нея основания. По
същество адв. К. пледира за отмяна на постановлението като излага съображения, че при
съставяне на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна Н-ка на РУ-Р. - редовно призован, не се представлява.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 17.03.2021 г. около 11.25 часа, свидетелите К.Д. – на длъжност мл. автоконтрольор при
РУ-Р. и Н.К. – на длъжност полицай при РУ-Р., изпълнявали служебните си задължения в
г.Р., по контрол относно безопасността на движението и правилно паркиране на МПС. На у.
„Б.М.“ в г.Р., пред сградата на ТП ДГС-Р., установили паркиран лек автомобил „М..“, с рег.
№*. Служителят на реда К.Д., преценил, че автомобилът е паркиран върху тротоар и на
същата дата в отсъствие на собственик на автомобила бил издаден фиш 0422093, с който на
собственика на автомобила И.Г.Ч. била наложена глоба от 200.00 лв. за нарушение по чл.94,
ал.3 от ЗДвП.
Срещу издадения фиш собственикът И.Г.Ч. подал възражение, с което поискал издадения
фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.
Същевременно била подадена декларация от Л.И.Ч., в която декларирал, че на 19.03.2021 г.
е управлявал лек автомобил с рег. №*, собственост на баща му И.Ч. от г.Р..
На 06.04.2021 г. е съставен АУАН с бл. №914254 от свидетеля К.Д. в присъствието на
1
свидетеля Н.К.. С него на жалбоподателя Л.И.Ч. било вменено нарушение по чл.94, ал.3 от
ЗДвП за това, че на 17.03.2021 г. в г.Р. на у.„Б.М.“ в района на ДГС-Р. управлява и паркира
върху тротоара лек автомобил „М..“, с рег. №*, като на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП, на
водача Ч. е съставен фиш №0422093 и постъпило в тази връзка възражение. С АУАН на
възз. Л.Ч. било вменено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Актът бил връчен на въззаемия,
който го подписал без възражения.
Въз основа на акта за установяване на адм. нарушение, АНО издал атакуваното пред
настоящата инстанция НП, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни
констатации и на основание чл.178е от ЗДвП, за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон
определил на възз. Ч. адм. наказание "глоба“ от 200.00 лева.
В хода на съдебното производство бяха приобщени материалите по АНП – фиш серия
№0422093, възражение срещу фиш, декларация от Л.Ч., АУАН с бл. №914254, справка за
нарушител/водач, заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
Като свидетели във въззивното производство бяха разпитани св. К.Д. и св. Н.К., извършили
процесната проверка. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията
на обсъжданите свидетели, поради което кредитира същите. По отношение показанията на
свидетеля К., като противоречащи на показанията на св. Д. и К. и на приложените към
административната преписка писмени доказателства и веществени такива, в т.ч. снимка на
процесния лек автомобил съдът не кредитира същите в частта, в която свидетеля твърди, че
автомобила е бил паркиран от жалбоподателя Л.Ч. на паркинга на Горското.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства
по административно-наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, с изключение на тези дадени от св. К. и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно
приложените по делото заповеди на Министъра на ВР.
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН.
Въпреки горното, съдът споделя възражението в жалбата и намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения.
От приобщените по делото доказателства се установи, че първоначално за констатираното
нарушение е съставен фиш серия №0422093/17.03.2021 г. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДвП,
фиш за неправилно паркирано МПС може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този
случай фишът се издава на собственика на МПС, като първият екземпляр от фиша му се
изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към
МПС се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението,
МПС, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението
към МПС се смята за връчване на фиша. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП на лице, посочено с
декларация от собственика на МПС, с което е извършено нарушението, или от управителя
на юридическото лице, когато МПС е собственост на юридическо лице, че му е
предоставено управлението на МПС, се издава фиш по реда на ал.4. В чл.189, ал.4 от ЗДвП,
е разписана възможността собственика на МПС да се яви в съответната служба за контрол в
едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на
2
което е предоставил управлението на МПС, с което е извършено нарушението. При
неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е
предоставено управлението на МПС, на собственика или на управителя на юридическото
лице - собственик на МПС, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от
датата на издаване на фиша.
В случая безспорно паркирането на лек автомобил „М..“, с рег. №* върху тротоар на у.
„Б.М.“ пред сградата на ТП ДГС-Р., не е извършено в присъствието на проверяващите
органи и те не са видели кое е лицето, което е управлявало автомобила и го е спряло там.
Поради това в съответствие с чл.186, ал.3 от ЗДвП, проверяващите са предприели издаване
на фиш за неправилно паркирано МПС в отсъствие на нарушителя на собственика му.
Междувременно обаче по повод подадено възражение от собственика с което е оспорил
законосъобразността на фиша и приложена декларация от трето лице (жалбоподателя) е
съставен АУАН, в който е предявено обвинение на Л.И.Ч.. С преписката представена от
административно-наказващият орган, а и от страните не се представя декларация на
собственика на МПС - лек автомобил „М..“, с рег. №* – И.Г.Ч., в която тя да е посочил
Л.И.Ч. като лице, на което да е бил предоставила автомобила за управление по времето,
когато с него е извършено нарушението. Нито страните, нито свидетелите твърдят изобщо
собственикът на МПС да е посочвал писмено Л.И.Ч. като водач на автомобила по време на
паркирането му. Поради това не е установено безсъмнено и еднозначно по предвидения в
ЗДвП ред кое е лицето, чиято отговорност следва да бъде ангажирана за нарушението
извършено с лек автомобил „М..“, с рег. №*.
Отделно от гореизложеното при съставяне на АУАН и изготвеното въз основа на него НП са
допуснати и формални нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, които
съществено накърняват правото на защита на санкционираното лице и са самостоятелно
основание за неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП, за престой и
паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Разпоредбата на чл.42, т.4 ЗАНН, предвижда като задължителен реквизит на АУАН
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съобразно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.
Действително и в АУАН, и в НП е посочено, че процесното МПС е паркирано върху
тротоар, но не всяко паркиране върху тротоар представлява адм. нарушение. За да е налице
нарушение по смисъла на чл.94, ал.3 ЗДвП паркирането трябва да е на тротоар и извън
разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или в
нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на
изискванията за разстояние откъм страната на сградите. В НП не е посочено в какво се
изразява нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП, дали ПС е било паркирано извън разрешените
за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или паркирането е в
нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на
изискванията за разстояние от към страната на сградите.
Административно-наказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са
предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове.
Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво
нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) и
обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно
чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Т. е. описанието на нарушението, обстоятелствата,
3
при които е извършено, както и датата и мястото на деянието индивидуализират
конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. Липсата
на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП
съгласно изискванията на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, е довело до нарушаване
на правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП.
Не следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски от 360.00
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, поради непредставяне на
доказателства за тяхното извършване. По делото е представено пълномощно /л.36/, с което
жалбоподателя Ч. упълномощава адв. Д. да го представлява в настоящето производство.
Към пълномощното не е приложен договор за правна помощ, в който да е отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение. Впоследствие е представено пълномощно, с което
адв. К. е преупълномощен да представлява жалбоподателя, но не и договор за правна помощ
и съдействие удостоверяващо заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение,
подписан на упълномощителя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №21-0331-000374 от 20.04.2021 г. на В.К.Д. – ВПД Н-к на РУ към ОДМВР-Б.,
РУ-Р., с което на жалбоподателя Л.И.Ч., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Г.“3, в.„а“, за нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.178е от ЗДвП, й е наложено адм. наказание "Глоба“ от
200.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Л.И.Ч., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Г.“3,
за присъждане на разноски от 360.00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4