МОТИВИ
по Н.О.Х.Д. № 1 517/2018г.
по
описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу Д.И.Д. за
това, че:
І. На
18-19.07.2010г. в гр.София и гр.Петрич
в съучастие като помагач с Е.Г.Д. /извършител/, Л.И.А.
/помагач/ и И.Л.М. /помагач/
спомогнал, като умишлено улеснил Е.Д. (осигурил връзка между него и неустановено
лице) без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП да придобие с цел разпространение около 18,40ч.
на 19.07.2010г. в гр.Петрич
от неустановеното лице и до около
23,40ч.
на 19.07.2010г. в гр.София
да държи с цел разпространение
на КПП „Владая“, бул.“Пернишко шосе“
/пътя Перник - София/, в дясното платно с посока на движение към
гр.София, на задната седалка на л.а.“Ауди“, модел „80“, с
ДК № ********, управляван от А., високорисково наркотично вещество - хероин в прозрачно полиетиленово пликче, завързано на възел като
топче, с нето тегло 24,794 грама, с процентно съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин /ДАМ/ 11 %, на стойност 1239.70 лв. (Д. в качеството на помагач съдействал
за уреждане на транспорт, като
осигурил лек автомобил с водач, както и за закупуване
на наркотичното вещество в гр.Петрич),
явяващо се престъпление по чл.354а,
ал.1, изр.1, пр.3 и
пр.4, алт.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК и
ІІ. На 20.07.2010г. около 02,05ч. в обитаван от него апартамент,
находящ се в гр.***, ап.8, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: обект № 1 - пет лилави кръгли таблетки с надпис “NAPP” от едната страна и
„30 mg“
от другата, с общо нето тегло
0,80 грама, съдържащи морфин с процентно съдържание на активно
действащ компонент морфин 18 %, на стойност 64.00 лв. и обект № 2 - две кръгли таблетки с цвят охра, надпис
“NAPP”
от едната страна и „10 mg“ от другата, с общо нето тегло 0,32 грама, съдържащи морфин с процентно съдържание на активно
действащ компонент морфин 6 %, на стойност 25.60 лв., или всичко с общо нето тегло
1,12 грама на обща стойност 89.60 лв.,
явяващо се престъпление по чл.354а,
ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 НК.
В хода на съдебните прения
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа повдигнатите
обвинения спрямо подсъдимия Д., като
счита същите за несъмнено доказани от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
Представителят на СГП пледира на подс.Д. за всяко от
престъпленията да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от
3 ( три) години при ефективно
изтърпяване и „глоба“ в размер на 5 000 ( пет хиляди) лева.
Служебно
назначеният защитник на подс. Д. – адв. Р.Н. пледира спрямо подзащитния
му да бъде постановена оправдателна присъда по
обвинението по пункт ІІ от обвинителния акт, като за първото обвинение
намира, че подзащитния му е признал своята вина, което следва да бъде отчетено
като смекчаващо вината му обстоятелство. По отношение на второто обвинение
защитникът намира, че процесните инкриминирани
вещества представляват лекарства, поради което липсва годен предмет на
престъпление, още повече с цел да ги разпространява, поради което пледира за
оправдаването на подсъдимия.
Производството
пред настоящата инстанция по отношение на подс. Д.И.Д. се развива в негово отсъствие на основание
чл. 269, ал.3, т.2 и т.4, б.“а“ от НПК.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира
за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Д.И.Д.
е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, с неустановен по делото адрес, с
ЕГН **********.
Същият е осъждан
както следва:
1. С определение на ОС Добрич по
НОХД № 532/2007г., влязло в сила на 19.09.2007г. за престъпление по чл. 354а,
ал.5, вр. ал.3 от НК на наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
2. С определение на РС Добрич по
НОХД № 1 901/2008г., влязло в сила на 10.11.2008г. за престъпление по чл. 354а,
ал.5, вр. ал.3 от НК на наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
3. С присъда на СРС по НОХД №
5 168/29012г., влязла в сила на 13.05.2017г. за престъпление по чл. 354в,
ал.1 от НК, извършено на 26.03.2011г. на наказания 1 ( една) година „лишаване
от свобода“ и „глоба“ в размер на 5 000 ( пет хиляди) лева, като на осн. чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 ( три) години.
Глобата в размер на
500 лева по НОХД № 532/2007г. на ОС Добрич била платена на 06.08.2008г.
Подс.Д. към 2010г. бил психично здрав
и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, въпреки че страдал от синдром на хероинова
зависимост. Същият полагал усилия да преодолее зависимостта си, като се лекувал
с намаляващи дози MTS, както и в частна клиника „НИЯ“,
поради което към момента на освидетелстването му (11.07.2011г.) се намирал в
спонтанна ремисия .
Около средата на м.07.2010г. св. И.Л.М. ( спрямо когото настоящото наказателно
производство е прекратено с влязло в сила определение за решаване на делото със
споразумение от 17.06.2016г.), който живеел в гр.Варна се свързал с ползвания
от него телефон м.“Нокия“, модел „2630”, с IMEI 356929033621707 и инсталирана
SIM-карта Виваком № 89359030000008018952
с моб. аб. № ********* с подс. Д.
( ползващ мобилен апарат м.“Нокия“, модел „70706”, с IMEI 3563790215576776 и инсталирана
SIM-карта Виваком № 89359032000010321137
с моб. аб. № *********), с когото били състуденти. Св. М.
се интересувал от закупуване на високорисково наркотично вещество – херион от името на св. Е.Г.Д. ( спрямо когото настоящото наказателно
производство е прекратено с влязло в сила определение за решаване на делото със
споразумение от 28.09.2015г.) и подс. Д. му обещал съдействие. С тази цел св. М.
и св. Е. Д. сутринта на 19.07.2010г. пристигнали с влак от гр. Варна в гр.София
и се срещнали с подс. Д.. Последният се свързал със св. Л.И.А. ( спрямо когото
настоящото наказателно производство е прекратено с влязло в сила определение за
решаване на делото със споразумение от 01.04.2014г.), с когото поддържали
приятелски отношения и който бил задължен на подс.Д..
Последният го помолил за услуга – да закара него и свидителите
М. и Е.Д. *** ( до гр. Петрич) с ползвания от него л.а. “Ауди 80“ с peг. № ********. Св. А. се съгласил срещу обещанието да получи няколко грама от
закупеното наркотично вещество, като св. Е.Д. обещал на подс. Д. и св. М. за посредничеството
им също да получат по няколко грама от хероина след закупуването му. Следобеда
на 19.07.2010г. подс. Д., св. Е.Д., св. М.
и св. А. се срещнали при бензиностанция „ОМВ“ в района на надлез „Надежда“. Св.
Е.Д. платил горивото, необходимо за пътуването и всички потеглили с л.а.“Ауди
80“ за гр.Сандански. След пристигането им в гр. Сандански подс. Д. се свързал с
неустановено по делото лице с прякор „А.“, който също се качил в колата и
всички продължили към гр.Петрич. На неустановено място в гр.Петрич, указано от
„А.“, водачът св. А. спрял л.а.“Ауди 80“,
а „А.“ донесъл малко количество хероин с цел бъдещия купувач ( св.Е.Д.) да оцени качеството му. Подс. Д., св. М. и св.
А. пушили от хероина „на фолио“, за да го пробват, след което св. М. изразил положителното си становище за
качеството на високорисковото наркотично вещество пред св. Е.Д.. Тогава св. Е.Д.оставил
в колата подс.Д., св. М. и св.А., отивайки с
неустановеното по делото лице с прякор „А.“
в училищен двор, където закупил 24,794 гр. хероин с процентно съдържание на
активно действащ компонент диацетилморфин 11 %.
Високорисковото наркотично вещество имал морфологията на кафяво прахообразно
вещество и бил поставен в прозрачно полиетиленово
пликче, завързано на възел под формата на топче. Купувачът св. Е.Д. заплатил на
неустановеното по делото лице сума от 1 000 лв. за посоченото количество
хероин, като цената му за нуждите на съдопроизводството ( определени в Постановление № 23/29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството) била 1 239.70 лв.
След закупуването на наркотика подс.
Д., св. М., св. Д. и св. А. потеглили с колата от гр. Петрич към гр.София, като
св. Д. скрил хероина във въздушния филтър на автомобила. В близост до гр. София
( на около 15 км. от града) св. А. спрял МПС по искане на св. Е.Д., двамата
слезли от колата и св. Е.Д. взел от въздушния филтър на автомобила топчето
хероин. След това четиримата продължили пътуването си, като в 22,15ч. при КПП „Владая“ в гр.София,
разположен край дясното платно на бул.“Пернишко шосе“ /пътя Перник - София/,
гледано в посоката на движение на л.а.“Ауди 80“, водачът св. А. бил спрян за
пътна проверка. Св. Е.Д. оставил плика с 24,794 гр. хероин по средата на
задната седалка, между него и св. М.. Започнала специализирана полицейска
операция на ГД „БОП“ - МВР, в която участвали свидетелите - полицаи Л. и П.. Св.Л.
задържал св. Е.Д. на задната седалка отдясно, а св.П. задържал св. М. на
задната седалка отляво.Л.а. “Ауди 80“ с ДК № ******** бил претърсен, при което
бил открит и иззет инкриминираното високорисково наркотично вещество от задната седалка на автомобила. Протоколът за
претърсване и изземване на л.а.“Ауди 80“ с ДК № ******** бил одобрен с определение
от 20.07.2010г. по н.ч.д. № 3384/10г. по описа на СГС - НО, 15-ти с-в.
След задържането на подс. Д. било
извършено претърсване на обитаването от него жилище, намиращо се в гр.София,
район „Възраждане“, ж.к.“********, в което живеел заедно с приятелката си св. Д.Х..
При процесуално следственото действие били намерени пет лилави кръгли таблетки с надпис “NAPP” от едната страна и „30 mg“ от другата, с общо нето тегло 0,80 грама, съдържащи морфин с процентно
съдържание на активно действащ компонент морфин 18 %, поставени в 5 гнезда от блистери
и две кръгли таблетки с цвят охра,
надпис “NAPP” от
едната страна и „10 mg“ от другата, с общо нето тегло
0,32 грама, съдържащи морфин с процентно съдържание на активно действащ
компонент морфин 6 %, , поставени в 2 гнезда от блистери.
Общата цена на морфина за нуждите на
съдопроизводството ( определени в Постановление № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството) била 10.20 лв.
Според свидетелстването на З.К. –
психиатър в медицински център „Ния“ към 2010г. – посочените лекарства на „Мундифарма“ са обезболяващо средство и се използват за
лечение на абстиненция ( за намаляване на болката при абстинентния синдром), като лекарството компенсира липсата на наркотик; според практиката на св. З.К. лекарството не
служи за „дрогиране“, тъй като за това е необходима консумация на големи
количества, а медикаментът не е евтин -
1 таблетка от 100 мг. струва 4,50 лв., а за да може лицето да се дрогира то
трябва да изпие 5 - 6 таблетки от това лекарство от по 100 мг. на стойност 27 лв., като цената на една доза хероин е 10
лева; невъзможно е и венозната му употреба.
Хероинът е наркотично средство,
което е под контрол съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и е включен в Списък І „ Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина” - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г.
на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП. Подс. Д. не притежава
надлежно разрешително за придобиване, държане и отчуждаване на наркотични
вещества съгласно ЗКНВП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа
обстановка, съдът намира за установена от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – обясненията на подс. Д., дадени д.п. от 07.08.2013 г. ( л.67-71 от т.ІV на д.п.), приобщени по реда
на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1 т. 2 от НПК, показанията на свидетеля Е.Д., дадени в д.п. на 07.08.2013 г. на л.л.
59-66 от том ІV на д.п, приобщени на основание чл. 281, ал.2, вр. ал.1, т. 4,
пр. 1 от НПК, показанията на свидетеля Л.А., дадени в д.п. на 07.08.2013 г. на л.л.
72-76 от том ІV на д.п, приобщени на основание чл. 281, ал.2, вр. ал.1, т. 4,
пр. 1 от НПК, показанията на свидетеля И.М., дадени в хода на съдебното
следствие и и тези, депозирани на д.п.
от 20.07.2010 г. на л.л. 116-117 от том І на д.п., приобщени на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, показанията на свидетеля З.К., дадени в хода
на съдебното следствие и и тези, депозирани на д.п. от 05.08.2013 г. на л. 42 от том ІІІ на д.п., приобщени на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетеля Ж.Л., дадени в хода на
съдебното следствие и и тези, депозирани на д.п. от 20.06.2011 г. на л.л.
122-124 от том І на д.п., приобщени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетеля Ц.П.,
дадени в хода на съдебното следствие и и тези, депозирани на д.п. от 20.06.2011 г. на л.л.
125-127 от том І на д.п., приобщени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетеля Д.Х.,
дадени в хода на съдебното следствие, заключенията на приетите по делото
експертизи- физико-химична експертиза по протокол №10/НАР-549 ( л.л. 20-21 от т.ІІ на д.п.), потвърдена при разпита на
експерта в с.з., физико-химична експертиза по протокол №10/НАР-551 ( л.л. 25-27 от т.ІІ на д.п.), потвърдена при разпита на
експерта в с.з., физико-химична експертиза по протокол №10/НАР-736 ( л.л. 32-33 от т.ІІ на д.п.), потвърдена при разпита на
експерта в с.з., физико-химична експертиза по протокол №18/НАР-245 ( л.л. 76-77 от т.ІV на д.п.), потвърдена при разпита на
експерта в с.з., комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза,
касаеща освидетелстването на подс. Д. ( л.л.41-46 от
т.ІІ на д.п.), потвърдена при разпита на експерите в
с.з., писмените доказателства и
доказателствени средства – протоколи за престърсване
и изземване от 20.07.2010г. – 3 бр. ( л.л. 44-46,
47-49, 67-68 от т.І на д.п.), определения на СГС 20 и 21.07.2010г. ( л.л. 76, 53-55 от т.І на д.п.), протоколи за доброволно
предаване от 20.07.2010г. – 2бр. ( л.л. 28-29 от т.І
на д.п.), приемо - предавателен протокол № 20
455/28.04.2011г. на ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ ( л. 89 от т. ІІ на д.п.), справки от
мобилни оператори ( л.л. 56-79 от т.ІІ на д.п.),
писмо от медицински център „Ниа“ ( л. 86 от т.86 от
д.п.), разпореждане на НАП ( л. 124 от т. ІІ на д.п.), постановление на СГП от
11.08.2010г. ( л.л. 92-93 от т.ІІ на д.п.),
свидетелства за съдимост на подс. Д. ( л.л. 129-130
от т.ІІ, л.л. 46-47 от т. VІІ на д.п. и л.л. 68-69 от съд.дело) и веществени доказателства – наркотични
вещесва ( на съхранение в ЦМУ), транспортни опаковки,
мобилни телефони.
Съдът изключи от
доказателствената съвкупност съдържащите се в т.ІХ от д.п. веществени
доказателствени средства при използване на специални разузнавателни средства,
тъй като по делото не са представени каквито и да било доказателства, че е
спазен заканоустановения ред за използването им,
визиран в ЗСРС ( чл.12-18 от с.з.)
Съдът не обсъжда и показанията на
Х.Т., дадени в хода на съдебното следствие, тъй като показанията му не
изясняват обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, т.е. са неотносими.
Относно
съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото съгласно
чл.102, т.т.1-3 от НПК, съдът констатира съществени
противоречия в събрания по делото доказателствен материал единствено между показанията
на св. Д. и св. М. ( които могат да свиделстват на основание чл. 118, ал.1, т.1 от НК, предвид
одобрените спрямо тях споразумения за решаване на делото и прекратяване на
наказателното производство спрямо тях) и останалите ( писмени и гласни)
източници на интересуваща делото информация .
Пред
скоби следва да бъде посочено, че
показанията на полицейските служители Ж.Л. и Ц.П.
( и особено показанията им от д.п., дадени в момент, непосредствено приближен до провеждането на
специализираната полицейска операция на инкриминираната дата със следващия от
това ясен спомен на възпроизвеждащите в процеса субекти на интересуващите
делото факти ) служат за изграждане на основните фактическите изводи, свързани
с участието на подсъдимия Д. ( и свидетелите Д., М. и А.) в държането на инкриминираните
високорискови наркотични вещества в лекия автомобил. Показанията на двамата
свидетели – полицейски служители са вътрешно непротиворечиви, лицата
възпроизвеждат непосредствените си възприятия от случилото на 19.07.2010г. и
данните от показанията им логически се
допълват и разкриват картината на престъплението, тъй като и двамата са
участвали при различините етапи на проведената на
инкриминираната дата полицейска операция. На следващо място за нито един от
свидетелите Л. и П. не се установиха данни за предубеденост и/или
заинтересуваност от изхода на делото. Освен вътрешната убедителност на
показанията им, изводима от логичността и последователността им, съпоствена с качествената характеристика на източниците на
доказателства, показанията им в отделните си части се подкрепят от
констатациите в протоколите за претърсване
и изземване от 19. и 20.07.2010г. ( съответно в лекия автомобил и дома
на подс. Д.). В този смисъл е налице подкрепеност на
изнесената от свидетелите информация с останалия по делото доказателствен
материал, поради което и съдът цени в цялост показанията на св. Ж.Л. и Ц.П. и
въз основа на тях прие, че иззетите от л.а. „Ауди“ високорисково наркотично
вещество е било в държание на св. Е.Д.. Обстоятелствата, свързани с
придобиването на хероина и предварителната подготовка за това ( вкл. отиването
на подсъдимия и тримата свидетели последователно до гр.Сандански и гр. Петрич,
откъдето св. Е.Д. го е закупил за сумата от 1 000 лева) се установяват от
последователния и взаимнодопълващ се разказ на подс. Д.
и св. А., подкрепящ се от впоследствие сключените споразумения за решаване на
делото от св. Е.Д. и св. М., които са признали своята вина именно за посочените
факти. Ето защо и разказът на последните,
даден в д.п. ( св.Е.Д. и св. М.) и в хода на съдебното следствие ( св.М.),
в които омаловажават участието си в придобиването на хероина се приема от съда
за недостоверен и израз единствено на желанието им да прикрият собствения си принос в извършването
на посегателството срещу народното здраве, поради което и не ги цени,
кредитирайки за тези факти обясненията на подс. Д. от д.п. и показанията на св.
А. ( от д.п. и поддържани в хода на съдебното следствие). В този смисъл съдът преценява обясненията,
дадени от подс. Д. по реда на чл. 222 от НПК като важна и правдИ.доказателствено средство, спомагащо за разкриване на
обективната истина по делото, подробно разясняващо
подготовката, самото придобиване на наркотичното вещество от района на гр.
Петрич и мотивацията за посредничеството от страна на самия Д. ( „...За тази
връзка, която направих, ми обещаха хероин. Е. щеше да ми даде херион – 2 – 3 грама…).
Съдът цени в цялост показанията
на св. Д.Х., в които описва съжителстването си на семейни начала с подс. Д. ***,
като от показанията й се установява, че намерените там таблетки и везна са били
на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на
св. З. Кертова, като същественото за делото й
свидетелстване касае предназначението на намерените в жилището на подс. Д.
таблетки. Основавайки се на дългогодишната си практика на психиатър в
специализирано здравно заведение, св. Кертова е
категорична, че въпреки наличието на морфин, всъщност се касае до лекарствено средство,
предназначено за облекчаване на силна болка, а при наркозависими
лица – за намаляване на болката при
абстинентния синдром. Св. К. убедително дава и
пример, че таблетките “NAPP” не могат да се използват с цел
задоволяване на наркоманна зависимост, поради което и
съдът прие, че подс. Д. е държал инкриминираните таблетки “NAPP” именно с цел да облекчи ( намали) изпитваната
болка при възможно спиране приема на хероин, към който е бил зависим.
Приложените по делото протоколи
за претърсване и изземване от 19 и 20.07.2010г. - са със съдържанието,
визирано от чл. 129, ал.1 и ал.2 от НПК, поради което и се ползват със силата,
предвидена в чл. 131 от НПК – за извършването на съответните действия, за реда
по които са извършени и за събраните доказателства. Нещо повече – за всяко от
действията са налични и свидетелски показания, съпоставаката
с които също води до извод за достоверност на вписаните в протоколите
обстоятелства.
Съдът цени в цялост заключенията
на изготвените в д.п. експертизи,
неоспорени от страните, като въз основа на тях прие за установено по делото
психичното състояние на подсъдимия, видът
и теглото на установените наркотични вещества, като за определяне на тяхната стойност
( поради смъртта на в.л. Н. и невъзможността за приемане на експертизата,
изготвена от нея на л.л. 37-39 от т. ІІ на д.п),
съдът използва правилата, предвидени в Приложение № 1 към чл.1 на Постановление № 23/29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
Писмените и веществени
доказателства по делото са в унисон с установените чрез гласните доказателства
факти, като способстват както в качеството им на контролни факти, така и
самостоятелно внасят в процеса яснота относно включените в предмета на
доказване обстоятелства, включително съдебното минало на подсъдимия, поредността на действията при задържането му; проведените
на инкриминираната дата телефонни разговори, № и данните за собственост на устройствата
и продължителността на комуникацията.
Предвид
изложеното фактическата обстановка по делото се установява без други извън по-горе
посочените съществени противоречия между
доказателствените материали, поради което не се
налага подробния им анализ на всяко едно поотделно.
Приетата
за установена въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка,
мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА
СТРАНА:
І. По отношение повдигнатото
спрямо подс. Д.Д. обвинение по пункт І от
обвинителния акт – за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3 и
пр.4, алт.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Съдът прие, че подс. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, като
на 19.07.2010г. в гр.София и гр.Петрич в съучастие като помагач с
Е.Г.Д. /извършител/, Л.И.А. /помагач/ и И.Л.М. /помагач/ спомогнал, като
умишлено улеснил Е.Д. (осигурил връзка между него и неустановено лице,
съдействал за уреждане на транспорт, като осигурил лек автомобил с водач, както
и за закупуване на наркотичното вещество в гр.Петрич) без надлежно разрешително
съгласно ЗКНВП да придобие с цел разпространение в гр. Петрич от неустановеното лице високорисково
наркотично вещество - хероин в
с нето тегло 24,794 грама, с
процентно съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин
11 % на стойност 1 239.70лв.,
От обективна страна: предмет на посегателството е
високорисково наркотично вещество – хероин, подробно описан по –горе, като същият е придобит ( по възвезден начин – срещу предоставяне на парична сума на
неустановено по делото лице в гр. Петрич) от св. Е.Д. в съучастие с Л.И.А. и Иво Л.М., в качеството на помагачи, като
последното е установено с влезли в сила определения, имащи последиците на
присъда.
Спрямо подс. Д.Д. е
повдигнато и предявено обвинение за форма на съучастие „помагачество“,
изразяващо се в улесняване извършването на престъплението чрез осигуряване на контакт
между неустановеното по делото лице, предлагащо високорисковото наркотично
вещество и купувача му Е.Д.; на транспорт, способстващ сделката и
посредничество при самата сделка. По
делото се установи, че действително подс. Д. Д. е помагач в извършването на
инкриминираното деяние, тъй като е улеснил извършването на престъплението, като
е създал условия, благоприятстващи
извършването на посегателството срещу народното здраве, като е посредничил при възмездното
придобиване на хероина, включително чрез
намиране на лице, предоставящо за продажба високорисковото наркотично вещество
и е осигурил средство за придвижване на купувача до мястото на сделката. По
този начин подс. Д. обективно е направил възможно посегателството, улеснявайки
извършителя съвместно с другите помагачи.
Извършителят в престъплението – св. Е. Д.
не се е отклонил от рамките на предварително взетото решение, съответно да е извършил
нещо различно от уговореното, за да се обсъжда въпроса на наличие на ексцес.
От субективна страна
подсъдимият Д. е действал умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Той е предвиждал сигурното извършване на престъплението
против народното здраве - придобиването на хероина от извършителя, имал е представа, че чрез посредничеството
му при възмездното придобиване на хероина, включително чрез намиране на лице,
предоставящо за продажба високорисковото наркотично вещество и чрез осигуряване
средство за придвижване на купувача до мястото на сделката обективно създава
предпоставки за извършването на посегателството и го прави възможно и е целял
именно това. Същият е притежавал възможност да възприема правилно фактите от
обективната действителност /съгласно заключението на КССПЕ/ и какво е отражението им върху нея. В този
смисъл същият е съзнавал обективните условия на извършеното от него деяние - това,
че подпомага извършителя заедно с останалите помагачи по описания по-горе начин. Подсъдимият е искал
да настъпи този противообществен резултат, към който пряко се е стремял – придобиване
от страна на св. Е. Д. на процесния херион, за което му е било обещано възнаграждение ( част от
високорисковото вещество) .
Съдът призна за невиновен и оправда подс.
Д.Д. да е извършил престъплението на 18.07.2010г. и да е спомогнал Е.Д. да държи с цел
разпространение на КПП „Владая“, бул.“Пернишко шосе“ /пътя Перник - София/, в
дясното платно с посока на движение към гр.София, на задната седалка на
л.а.“Ауди“, модел „80“, с ДК №***,
управляван от А., високорисковото наркотично вещество, описано по-горе, тъй като за датата
18.07.2010г. обективно по делото не са събрани данни подс. Д. да е извършил дейност
с насоченост към създаване предпоставки за извършването на посегателството, т.е. обвинението
е недоказано; относно формата на изпълнително
деяние „държане“ следва да бъде
посочено, че законът ( чл.354а, ал.1 от НК)
предвижва в условията на алтернативност изпълнителните деяния „придобиване“ и
„държане“ с цел разпространение на наркотични вещества, тъй като
логично/неминуемо, когато деецът придобие конкретно наркотично вещество, той и
ще осъществява фактическа власт ( държане) върху него. Ако се следва логиката
на обвинителната теза, когато деецът
разпространява наркотично вещество, то той
ще осъществява и формата на изпълнителното деяние държане с цел разпространение, тъй като без
фактическото му държане не би могъл да го разпространи, което е житейски и
правен абсурд. В този смисъл съдът намира, че „придобиването“ поглъща
„държането“, като важното в случая е, че употребеният съюз „или“ в разпоредбата
на чл. 354а, ал.1 от НК еднозначно сочи на алтернативност на двете форми на
изпълнителното деяние. Ето защо и съдът оправда подс. Д. по обвинението за
извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1
от НК
ІІ. По отношение повдигнатото
спрямо подс. Д.Д. обвинение по пункт ІІ от
обвинителния акт – за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4,
алт.1 от НК.
Обвинението се явява несъставомерно, тъй като Д.Д. е
предаден на съд за държане с цел разпространенние на пет
лилави кръгли таблетки с надпис “NAPP” от едната страна и „30 mg“ от другата, с общо нето тегло 0,80 грама, съдържащи морфин с процентно
съдържание на активно действащ компонент морфин 18 % и две
кръгли таблетки с цвят охра, надпис “NAPP” от едната страна и „10 mg“ от другата, с общо нето тегло 0,32 грама, съдържащи морфин с процентно
съдържание на активно действащ компонент морфин 6 %. Видно от заключението на
ФХЕ по протокол №10/НАР-551 в първия обект ( пет лилави кръгли таблетки с надпис
“NAPP” от
едната страна и „30 mg“ от другата) е установено наличие
на морфин 30 мг/ таблетка, т.е. общо 150 мг и във втория ( две кръгли таблетки
с цвят охра, надпис “NAPP” от едната страна и „10 mg“ ) – 10
мг/таблетка, т.е. 20 мг. Общото количество морфин е 170 мг ( 150 мг + 20 мг), което превърнато в количествения
измерител, приет в Приложение № 1 към чл.1 на Постановление № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството ( морфин – 1кг.=60 000лв.) се равнява
на 0.00017 кг. (0.17грама) на стойност 10.20 лв., което дефинитивно изключва разпространителската цел на държането ( за която извън
количеството на таблетките липсват други събрани по делото доказателства) .
Д. Д. формално е осъществил
състава на по – леко наказуемото престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.1 от НК, но поради явната
незначителност на обществената си
опасност съдът прие, че не е престъпно. В принципен план наказателната репресия
е оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на
обществени интереси така, че именно от гледна точка на последните да е нужно
нейното използване. В противен случай, когато отрицателното въздействие на
дадена проява върху действителността е незначително, използването на наказателната
репресия на свой ред засяга обществените интереси, а оттук се явява обществено
неоправдано. На следващо място, при преценка на тези обстоятелства - дали
деянието е малозначително, а оттук не е общественоопасно или е незначително общественоопасно
- следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи от състава на
престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на конкретното
деяние, както и данните за степента на обществена опасност на самия деец. От
значение е и обстоятелството, че обществената опасност е динамична величина, а
не константна, поради което е необходимо деянието да се преценява не само към
момента на извършването му, а и във връзка с всички последвали факти, относими към него и на фона на конкретният етап на развитие
на обществените отношения. Съобразявайки изложеното дотук принципно положение,
съдът намира, че установеното по делото деяние на подс. Д. – държал
високорисково наркотично вещество - не е престъпление, защото осъществява само
формално признаците на престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение,
но поради явната незначителност на обществената му опасност, не е престъпно. На
първо място количеството на инкриминираното наркотично вещество е твърде малко
– 0.17грама, като стойността му е
изключително ниска – на стойност 10.20 лева. С оглед това вещество и неговото
количество, се налага извод, че инкриминираното вещество е било предназначено
за лична употреба. В тази насока съдът съобрази и изложеното от св. св. Кертова, че въпреки наличието на морфин, всъщност се касае до лекарствено средство,
предназначено за облекчаване на силна болка, а при наркозависими
лица ( каквото е бил и подс. Д.) – за намаляване на болката при абстинентния
синдром; таблетките “NAPP” не могат
да се използват с цел задоволяване на наркоманна
зависимост, поради което правилата на формалната логика налагат да се приеме,
че подс. Д. е държал инкриминираните таблетки “NAPP” именно с цел да облекчи ( намали) изпитваната
болка при възможно спиране на приема на хероин, към който е бил зависим. Ето защо и деянието на подс. Д.
следва да се определи като такова с явно незначителна степен на обществената
опасност с оглед обективните му характеристики и неговата насоченост. Деянието
на подсъдимия се определя като такова с явно незначителна обществена опасност,
а оттук и неразкриващо такава, характерна за типичната, визирана от
законодателя в разпоредбата на чл. 354а,
ал.3, т.1 от НК. Неоправдано е да се прилагат оттук насетне механизмите
за осъществяване на държавна принуда, свързани и с ненужно ангажиране на
човешки и материален ресурс в конкретния казус.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението, за което подсъдимият Д.Д. бе признат за виновен, видно от разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК
е предвидено наказание “лишаване от свобода” от две до осем години и „глоба” от
5 000 до 20 000 лв. Съдът намери основания за приложението на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК като намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, обуславящи определянето на наказанието под най-ниския
предел. Като такива съдът прие необремененото съдебно минало на подс. Д. към
онзи момент, дадените от него обяснения, спомогнали за разкриване на
обективната истина по делото, сравнително младата му възраст, формата на
съучастие в престъплението, наркоманната му
зависимост, способствала за извършването му, както и не на последно по значение
място – продължителността на воденото наказателно производство ( понастоящем
надвишаваща 8 години), която е несъответна на фактическата и правна сложност на
обвинението. На така посочените смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства се
противопоставят броят съучастници в престъплението,
неговият предмет и конкретното участие на дееца в улесняване на извършването
му. Съдът прие, че смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства значително
( като брой и относителна тежест) надделяват над отегчаващите, поради което
и намери, че най-лекото наказание,
предвидено в закона се явява несъразмерно тежко. Ето защо и на основание чл.
55, ал.1, т.1 от НК наложи на подс. Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 ( една) година, като прие, че следва да отложи изпълнението на наказанието
на основание чл. 66, ал.1 от НК.
В принципен план, в съвременното
демократично общество е утвърден принципът на хуманност при дефиниране на
целите на наказанието. В личен план те са насочени предимно към поправянето и
превъзпитаването на осъдения към спазването на законите и добрите нрави, и към
отнемането на възможността да върши други престъпления. В генерален – към
оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на
обществото. Легитимните цели на наказанието, следователно, не припознават
възмездието като определящ фактор при индивидуализацията му. Във всеки конкретен случай съдът дължи особено
внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на подсъдимия от
останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и
необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цели на наказанието.
„Лишаването от свобода“ е едно от най-тежките наказания и ефективното му
изпълнение е оправдано тогава, когато целите на наказанието не могат да се
постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността на дееца
и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши други
престъпления. При зачитане на тези
отправни положения, съдебният състав прие в конкретната хипотеза, че законоустановените цели на наказанието могат бъдат
постигнати успешно спрямо подсъдимия Д. и без въдворяването му в местата за
лишаване от свобода, а институтът на условното осъждане ще способства за
постигане на легитимните цели на наказанието, които в този случай са реализуеми чрез предупредително въздействие
върху него, като същевременно се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. Ето защо и съдът отложи изпъленнието на наложеното наказание „ лишаване от свобода“
за срок от 3 ( три) години, явяващ се минимално предвидения в чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл. 55, ал3 от НК
съдът не наложи по лекото наказание „глоба“, което законът предвижда наред (
кумулативно) с наказанието „лишаване от свобода“, като в тази насока съобрази,
че деецът не пребивава в пределите на Р.България, липсват данни за наличие на
доходи и имущество на територията на страната, които обстоятелства са
релевантни при определяне на размера й ( чл. 47, ал.1 от НК), а и въобще за
възможността за постигане целите на конкретното наказание.
Съдът съобрази, че
след извършване на настоящото престъпление и преди приключване на настоящото
наказателно производство с влязла в сила присъда, подс. Д. е осъден с присъда
на СРС по НОХД № 5 168/29012г., влязла в сила на 13.05.2017г. за
престъпление по чл. 354в, ал.1 от НК, извършено на 26.03.2011г. на наказания 1
( една) година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 5 000 ( пет
хиляди) лева, като на осн. чл. 66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 (
три) години, поради което и прие, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо
наказание по двете осъждания, тъй като престъпленията са извършени в условията
на реална съвкупност. Ето защо и
определи на подс. Д. едно общо наказание, а именно 1
( една) година „лишаване от свобода“,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи за изпитателен
срок от 3 ( три) години, като на
основание чл.23, ал.3 от НК присъедини изцяло наказанието „Глоба“ в размер на
5 000 ( пет хиляди) лева, наложено му по НОХД № 5168/2012г. по описа на
СРС ( отчитайки, че и двате престъпления, за които е
определено общо наказание са с насоченост против народното здраве).
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът намери, че подс. Д. следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата и по сметка
на СГС сумата от 260.00лв. (двеста и шестдесет лева ) – разноски в съдебното
производство ( съобрзно приложението към обвинителния
акт, справка за разноски, направените в д.п. по пункт І са платени от
останалите съпроцесници на Д., като се претендират само тези по пункт ІІ) по
обвинението по пункт І и на основание чл. 190, ал.2 от НПК - сумата от 5.00 (
пет) лева за служебно издаване на 1бр. изпълнителен лист, като направените
разноски по пункт ІІ от обвинителния акт ( за което обвинение Д. бе оправдан)
на основание чл. 190, ал.1 от НПК следва да останат за сметка на Държавата.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови, на основание
чл.354а, ал.6 вр. чл. 53,ал.2, б.”а” от НК, отнемане в полза на Държавата на веществените
доказателства по делото – наркотичните вещества, инкриминирани по делото и
транспортните опаковки, описани в приемо - предавателен протокол № 20 455/28.04.2011г. на
ЦМУ, отдел „МРР-НОП“, тъй като притежаването им е забранено и се явяват предмет
на престъпление.
По отношение на останалите
веществени доказателства, съдът ще се произнесе след влизане на присъдата в
сила, по реда на чл. 306, ал.1,т. 4 от НПК.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Съдия в
СГС: