№ 326
гр. АДРЕС, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110140030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.412 от КЗ, вр. чл.410, вр. чл.411 от
КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в срок искова молба от ФИРМА, ЕИК:...., със
седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, представлявано от М.М.Г. и П.Д.-
Изпълнителни директори, юрк.Св. Л, срещу „ФИРМА, ЕИК:........., със седалище и адрес на
управление: гр.АДРЕС, представлявано от Д. Д и Ж. Д- Изпълнителни директори, с което са
предявени установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от
868,78 лв., представляваща изискуемо задължение за заплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица №.........., сума от 264,49 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 01.11.2017г.- 01.11.2020г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №16849/2021г. по описа на СРС, 165
състав. Изложени са твърдения за неизпълнение от ответника на задължение за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди и обичайни разноски за определянето му от 10 лв., по
ликвидационна преписка по щета №...., заведена в ФИРМА, като застраховател по
застраховка „Каско“, застрахователна полица №.........., със срок на валидност: 23.03.2015г.-
22.03.2016г., за л.а. „В“, модел ......, управляван от Р.Р., във връзка с ПТП, настъпило на
16.06.2015г. в гр.АДРЕС, на бул. „..... ... ..“, преди светофара на кръстовището с бул. „Т. К“,
в посока за движение към центъра, при което застрахованият по застраховка гражданска
отговорност при „ФИРМА автобус „М“, модел „П“, рег. №...., управляван от С.С., удря
отзад стоящия пред него горепосочен лек автомобил. Посочено е, че за обезщетяване на
имуществените вреди ищцовият заявител е изплатил на 15.06.2016г. сума от 858,76 лв. за
извършен авторемонт, с което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, като
правният интерес от иска се обосновава с отказ на ответника да обезщети вредите от
процесното ПТП. Посочено е, че вредите на застрахования при ищеца автомобил са
увреждане на капака на багажника, лайсна по стоповете и на задната броня. Претендират се
сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез юрк.К. Р, с който се
оспорва основателността на предявения иск и неговия размер. Изложени са съображения за
1
съпричиняване на настъпилото застрахователно събитие от водача на лекия автомобил.
Оспорва се причинно- следствената връзка с вредите, както и размера на заплатеното
обезщетение.
Като безспорен факт между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството е
прието, че л.а. „В“, модел ...... има сключена валидна към датата на настъпване на
процесното събитие застраховка „Каско“, застрахователна полица №.......... при ищеца, както
и че автобус „М“, модел „П“, рег. №.... има сключена валидна към датата на настъпване на
процесното събитие застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответния застраховател.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на горната застрахователна полица,
уведомление по щета и талон за оглед на автомобил, двустранен констативен протокол за
ПТП, опис и доклад по щета, издадена на 16.05.2016г. фактура на стойност от 858,78 лв., с
ДДС, за ремонт на застрахованото МПС и преводно нареждане от 15.06.2016г. на сумата от
общо 7 662,11 лв. към „А“ АД, за автосервизни услуги за няколко посочени застрахователни
щети, сред които е и процесната.
Представено е доказателства за извънсъдебни преговори между страните във връзка с
уреждане на имуществените последици от процесното събитие.
Като свидетел по делото е разпитан водачът на автобуса С.С.. Свидетелят посочва, че
през 2015г. преди кръстовището на бул. „Т. К“ с бул. „..... ... ..“ в гр.АДРЕС лекият
автомобил е засякъл автобуса, като е навлязъл внезапно в лентата на движение пред него и е
натиснал спирачки. Свидетелят не може да посочи светлинния сигнал на светофарната
уредба към момента на ПТП. Описва щетите от пътното произшествие и потвърждава, че
посоченото в представения по делото протокол за ПТП е коректно отразено.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебна- автотехническа експертиза,
което разглежда механизма на процесното ПТП, въз основа на съставения констативен
протокол и застрахователната преписка и посочва размера на вредите от него, които
определя по средни пазарни стойности на 795,80 лв., с ДДС.
Дадените съдебни указания към ответника за представяне на застрахователната полица
за горния автобус не са изпълнени.
В публично съдебно заседание ищецът се отказва от допуснатия му разпит на водача
на лекия автомобил, застрахован при него.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
При нарушаване на законовата забрана да не се вреди другимо се поражда задължение
да се обезвредят настъпилите вреди от деликвента или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се ангажира деликтната
отговорност на едно лице следва да се установи при условията на пълно и главно доказване
осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ, /отм./, респ. чл.411 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение се поражда право за застрахователят да встъпи в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаи, че причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка може да встъпи в правата на застрахования срещу
застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност" до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като има
2
право да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Задължение на водачът на пътно превозно средство е да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко, съгласно разпоредбите на ЗДвП. Същевременно
водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е
необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. На основание чл.25,
ал.1 и 2 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме маневра, свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея, като преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Горното се отнася и при извършване на маневра-
престрояване в друга пътна лента за движение преди навлизане в кръстовище, регулирано
със светофарна уредба. От ангажираната доказателствена съвкупност не може да се извлече
несъмнен извод за вина на застрахования при ответника водач на МПС за настъпване на
застрахователното събитие. По данни на единствения разпитан свидетел по делото, с оглед
исканията на страните, се установява, че лекият автомобил е навлязъл внезапно в лентата за
движение пред движещия се автобус, като е предприел и внезапно спиране. Обяснение за
последното не може да се извлече от ангажираната доказателствена съвкупност. Приетата по
делото експертиза е изготвена въз основа на приложения към исковата молба двустранен
констативен протокол. От последния не може да се направи несъмнен извод за вината на
водача на автобуса за настъпване на ПТП. При внезапно навлизане в лентата за движение и
намаляване на скоростта водачът на движещото се в нея МПС не разполага с възможността
да реагира на променената пътна обстановка. Горното изключва извод за вина на водача на
автобуса за настъпване на процесното ПТП. От доказателствата по делото не може да се
заключи, че водачът на автобуса е поддържал твърде къса дистанция с движещия се пред
него лек автомобил. Предвид липсата на несъмнено установена вина за настъпване на ПТП
на водача на застрахованото при ответника МПС и с оглед тежестта на доказване,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Обезщетението за забава има акцесорен характер и при установяване недължимосттта
на главния дълг същото се явява недължимо.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответникът е
извършил разноски за настоящото производство за призоваване на свидетел, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в
минимален размер от 100 лв., съгласно чл.78 ал.3, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.,
съобразно правната и фактическа сложност на процесния казус. Депозитите от по 20 лв. за
призоваване на свидетели не са използвани, поради което подлежат на връщане на страните
при искане за това в 1- годишен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в полза на
ответника следва да се присъдят разноски от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление:
гр.АДРЕС, представлявано от М.М.Г. и П.Д.- Изпълнителни директори, срещу „ФИРМА,
ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, представлявано от Д. Д и Ж. Д-
Изпълнителни директори, установителни искове за следните суми: сума от общо 868,78
/осемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица №.........., със срок на валидност: 23.03.2015г.- 22.03.2016г., за л.а. „В“, модел ......,
сума от 264,49 /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.11.2017г.- 01.11.2020г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №16849/2021г. по описа на
СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС,
представлявано от М.М.Г. и П.Д.- Изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, да заплати на „ФИРМА, ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС,
представлявано от Д. Д и Ж. Д- Изпълнителни директори, сума от общо 100 /сто/ лв.,
представляваща деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4