М О Т И В И
към ПРИСЪДА по НОХД
№46/2021 година на Районен съд – Свиленград
С Обвинителен
акт по Досъдебно производство №336/2020
година по описа на РУ - Свиленград,
пр.преписка с вх.№ ТОС-1075/2020 година по описа на Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград,
Стефка Стоянова –Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград повдига
обвинение на:
Н.М.К. с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, не
работи, адрес за призоваване: Затвора
– Стара Загора, осъждан
, за това, че: в периода от
месец Март, 2020 г. до месец Юни, 2020 г. включително в град Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 24.08.2018 г. Решение № 166 от 30.07.2018 г. по гражданско
дело № 802/2017 г. по описа на Районен съд – Свиленград да издържа свои низходящи - сина си Р.Н.К., роден на
*** г. и сина си – М.Н.К., роден на *** г., съзнателно
не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно три пълни месечни вноски по
127.50 лева месечно за детето Р.Н.К. и три пълни месечни
вноски по 130.00 лева месечно за детето М.Н.К.
/считано от месец Април, 2020 г. до месец Юни, 2020 г. включително/ в общ
размер на 772.50 лева и една непълна месечна вноска, дължима за месец Март,
2020 г., съответно за М.Н.К. - по 50.00 лева и за Р.Н.К. - по 50.00
лева, в общ размер на 100.00 лева или всичко: общо
дължима сума за издръжка в размер на
872.50 лева /осемстотин и седемдесет и два
лева и петдесет стотинки/ - престъпление по чл.183, ал.1
от Наказателния кодекс .
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК , съдът
на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК,и е насрочил производството за разглеждане по общия ред с
призоваване на свидетелите.
В съдебно заседание подсъдимият Н.М.К. и
защитникът му адв.П. заявяват,че подс. Н.М.К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по
реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание
чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го
уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата.
Подсъдимият Н.М.К. заяви,
че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372,
ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието
на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението. По същество
прокурорът моли съда да признае подсъдимият
за виновен и да
му наложи наказание Пробация в двете задължителни мерки в размер на около 1година и 6месеца с
периодичност 2 пъти седмично,като се аргументира в тази насока.
По същество адв.П. се солидарлизира с изложеното от представителя на РП
Свиленград и моли
съда да признае подсъдимият за виновен,като му наложи наказание пробация,но в минималния предвиден от закона размер,като
също излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият при упражняване правото си на лична защита се
придържа към изложеното от неговия защитник,
а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че съжалява за стореното ,но нямал възможност да изплаща дължимата издръжка.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подс.Н.М.К. и свид. Г.П.Б. били във фактическо съжителство. От съжителството им на
семейни начала имали родени две деца – малолетните Р.Н.К., роден на *** г. и М.Н.К., роден на *** г. През 2017 година отношенията между подс.Н.М.К. и свид. Б. се
влошили и от месец
Юли, 2017 година помежду им настъпила фактическа раздяла.
След като свид. Б. и подс.Н.М.К. се разделили, основните
грижи за децата полагала тя, без участието на подсъдимия,тъй като известно
време след като се разделили подс.Н.М.К. заживял на семейни начала с друга жена,като от
съжителството им през лятото на 2020
година се родило дете.
Предвид
тези обстоятелства, на 14.11.2017 г. свид. Г.Б. подала искова молба до съда за предоставяне на родителските права по
отношение на двете деца и за осъждането на подс.Н.М.К. за изплащане на месечна
издръжка на децата.
С Решение № 166 от
30.07.2018 г. по гражданско дело № 802/2017 г. по описа на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на
24.08.2018 г. било определено, че
упражняването на родителските права върху малолетните деца Р.К. и М.К., се предоставят на майката –
свид. Г.Б., като съдът определил местоживеенето им в град Свиленград, на ул.
„Комуна“ № 49. Със същото съдебно решение, бащата на децата – подс.Н.М.К.
бил осъден да заплаща на свид. Б., като майка и законен представител на двете
деца месечна издръжка, като за детето Р. – по
127.50 лева месечно, а за детето М. – по 130.00 лева месечно, считано от датата на подаването на исковата молба на 14.11.2017 г. до настъпване на основание,
водещо до изменение или прекратяване на плащането.
След
влизане в сила от 24.08.2018 г. на съдебното решение по гр. дело № 802/2017 г.
по описа на РС-Свиленград, на свид. Б. бил издаден изпълнителен лист № 328 от
11.09.2018 г. и в Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград било образувано
изпълнително дело № 108/2019 година. Видно от писмо с Изх. № 4136/29.09.2020 г. на СИС
при РС-Свиленград /л.108, том I/, по така образуваното изпълнително дело, след
влизането в сила на 24.08.2018 г. на Решение № 166/30.07.2018
г. постановено
от РС-Свиленград по гр. дело № 802/2017 г., подс.Н.М.К. не бил извършил никакви
плащания за издръжката на двете деца Р.К.
и М.К. , съответно месечно по 127.50 лева за детето Р. и по 130.00 лева
месечно за детето М..
От месец Юли, 2017 година,
отглеждането на децата били поети изцяло от свид. Б., която ги издържала без
помощта на подс.Н.М.К.. Последният, не полагал грижи за децата си, включително и не
плащал парични средства за тяхното отглеждане, дори и след влизането в законна
сила на 24.08.2018 г. на съдебното решение по гр. дело № 802/2017 г. на Районен съд-
Свиленград.
По тази причина на 02.09.2019 година, свид. Б. подала
жалба /л.30,
том I/ в РП – Свиленград /настояща
РП-Хасково, ТО-Свиленград/ срещу Н.М.К. за образуване на
наказателно производство срещу него за неплащане на издръжка, съгласно чл. 183,
ал. 1 от НК.
Прокурор от тази прокуратура разпоредил извършването на
проверка по случая, като проверката била проведена от полицейски служител в
РУ-Свиленград и след приключването й материалите от нея били изпратени на
РП-Свиленград /наст. РП-Хасково, ТО-Свиленград/.
По време на провежданата проверка, длъжникът - подс.Н.М.К. бил направил плащания на няколко пъти, а именно: На 11.09.2019 г. изплатил на свид. Б. сумата от
800.00 лева; на 07.10.2019 г. - 2450.00
лева и на 08.08.2020г.-600лв.
Установено било, че същият е
изпълнил задължението си за претендирания от свид. Б. период, тъй като освен
посочените по-горе три плащания, подс.Н.М.К. бил платил преди това - на 05.04.2019 г. и сумата от 300.00 лева. Предвид установеното от приключилата проверка, с
постановление от 25.11.2019 г., наблюдаващият прокурор постановил отказ за
образуване на досъдебно производство, на основание чл. 213 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от НПК срещу подс.Н.М.К., тъй като той бил изплатил изцяло претендираните суми по
издръжката за периода от месец Август, 2018 г. до месец Ноември, 2019 г.,
представляващи 16 месечни вноски за всяко едно от двете деца /л.35-36, том I/.
След влизане в сила на Решение №
166/30.07.2018 г. по гр. дело № 802/2017 г. на РС-Свиленград, подс.Н.М.К. плащал нередовно издръжката, която се дължала за
двете малолетни деца Р. и М. въпреки, че бил осъден да плаща издръжката им, съгласно влязлото в сила съдебно
решение.
По този повод, на 11.08.2020 г. Г.Б. ***/, с оглед образуване на производство срещу Н.М.К.
за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В тази връзка била
проведена полицейска проверка и след извършването й било образувано настоящото
досъдебно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на разследването по
делото е установено, че подс.Н.М.К.
не изпълнявал редовно задължението си да плаща месечна издръжка на
своите низходящи, като продължил да бездейства. Същият изплащал различни по
размер суми, като след влизането на съдебното решение по гражданското дело в
сила на 24.08.2018 г.,
той бил извършил следните плащания
за издръжката на законния представител на малолетните деца - тяхната майка -
свид. Б.:
-
На 05.04.2019 г., чрез дружество за парични преводи „Изипей“-300.00 лв;
-
На 08.08.2019 г., чрез банков превод - сумата от 600.00 лева;
- На
11.09.2019 г., чрез „Изипей“ - сумата от
800.00 лева;
-
На 07.10.2019 г., чрез „Изипей“ - сумата от 2450.00 лева;
-
На 15.09.2020 г., чрез „Изипей“ - сумата от 900.00 лева или общо платената от подс.Н.М.К. сума възлиза в размер на 5050.00
лева.
За всички тези плащания, по делото са
приложени заверени копия на разписки и извлечение от теглене от АТМ-устройство,
от които се потвърждават извършените плащания за издръжката от страна на подс.Н.М.К.
/л.99, л.120-123, том I/.
На 04.07.2020 г. подс.Н.М.К. бил задържан до 24 часа със Заповед за
задържане на лице с № 4537зз-12/2020 г. по описа на ГПУ-Ново село по повод
водено срещу него наказателно производство № 9/2020 г. за престъпление от общ
характер /л.142, том I/. Видно от писмо на
РП-Свиленград от 26.10.2020 г., ведно с
приложени копия на постановление и определение /л.112-117, том I/, на 04.07.2020 г. подс.Н.М.К. бил задържан до 72 часа
на основание чл. 64, ал. 2 от НПК по
ДП № 9/2020 г. по описа на ГПУ-Ново село, водено срещу него по чл. 281,
ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, а с Определение
№ 234/07.07.2020 г., постановено по ЧНД № 340/20220 г. на РС-Свиленград, на
същия била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която била
изпълнявана в Следствен арест - Свиленград. Впоследствие след приключване на
разследването, делото било внесено в РС-Свиленград, където било образувано НОХД
№ 683/2020 г. по описа на РС-Свиленград. По това дело, подс.Н.М.К.
бил признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление, като му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, което същият да изтърпи
ефективно. След влизане в сила на 12.11.2020 г. на съдебното определение
по НОХД № 683/2020 г., подс.Н.М.К.
*** Загора, за изпълнение на наложеното му наказание, където се намирал
и до внасянето на обвинителния акт в съда.
Въз основа на горепосочено се установява, че подс.Н.М.К. е дължал общо за периода от месец Август,
2018 г. /влизане в сила на съдебното решение - 24.08.2018 г./ до месец Юни,
2020 г., включително сумата от 5922.50 лева, представляваща 23 месечни вноски
за всяко едно от двете деца. Видно е, че о
подс.Н.М.К. през този период бил изплатил за
издръжката на двете деца сумата от общо: 5050.00 лева. Същият, обаче съзнателно не бил изпълнил това свое задължение в общ
размер на 872.50 лева за периода от
месец Март, 2020 г. до месец Юни, 2020 г., включително. Това задължение
представлява повече от две месечни
вноски за всяко едно от двете деца Р. и М., т. е. за месец Март, 2020 г.,
същият дължи общо за двете деца – 100.00 лева, от които: за Р.К. - една непълна
месечна вноска от 50.00 лева и за същия месец - една непълна месечна вноска от
50.00 лева - за М.К., а за останалите три месеца - времето от месец Април, 2020
г. до месец Юни, 2020 г. включително, същият
дължи сумата от общо 772.50 лева, тъй като не е изплатил три пълни
месечни вноски по 127.5 лева месечно - за детето Р., както и три пълни месечни вноски по 130.00 лева
месечно - за детето М. или общата дължима сума по издръжката е 872,50 лева.
С оглед разпоредбите на закона
и събраните доказателства, се налага изводът, че подс.Н.М.К. е изпълнил задължението си по отношение на
изплащането на дължимата издръжка за двете деца за 19 месеца - за периода от
месец Август, 2018 г. до месец Февруари, 2020 година включително в общ размер
на 4892.50 лева, изплащайки и за месец Март, 2020 година част от издръжката за Р.К.
– 77.50 лева и за М.К. – 80.00 лева /общо 157.50 лева/ или общо платено:
5050.00 лева.
Това е така, тъй като сумите
дадени от него /на 05.04.2019 г. - 300.00 лв; 08.08.2019 г. - 600.00 лева;
11.09.2019 г. - 800.00 лева; 07.10.2019 г. - 2450.00 лева; 15.09.2020 г. - 900.00 лева/, включени в
общата парична сума от 5050.00 лева,
преведена и изплатена по определената за
децата издръжка е относима към около средата на месец Март, 2020 година.
Всичко това налага изводът, че инкриминираният период от време, за който подс.Н.М.К. дължи издръжка и за който следва да бъде наказателно
отговорен за съзнателно неизпълнение на това свое задължение е от месец Март, 2020 г. до месец Юни, 2020 г. включително, като същият съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 3 пълни месечни
вноски по 127.50 лв. месечно за детето Р.Н.К.
и 3 пълни месечни
вноски по 130.00 лева месечно за детето М.Н.К.
/считано от месец Април, 2020 г. до
месец Юни, 2020 г. включително/ в общ
размер на 772.50 лв. и една непълна месечна вноска от 50.00 лева, която е дължима за остатъка от месец Март, 2020 г. - за
детето Р.К., както и една непълна месечна вноска от 50.00 лева, която е дължима за остатъка от месец Март, 2020 г. - за детето М.К. - в общ размер на 100.00 лева,
като общата дължима сума за издръжка е 872.50 лева.
В хода на образуваното досъдебно производство,
свид. Г.Б. била разпитана в качеството й на свидетел на 05.10.2020 г. /л.91-96,
том I/ и била запозната с правата си на пострадало лице в присъствието на
повереника й – упълномощения от нея адвокат от АК-Хасково – адв. К.. В хода на
проведения разпит, свидетелката потвърдила факта, че подс.Н.М.К. вече й бил заплатил различни суми по издръжката,
съответно на 05.04.2019 г./ 300.00 лв/; на 08.08.2019 г. /600.00 лев/; на 11.09.2019 г. /800.00 лева/ и на
07.10.2019 г. /2450.00 лева/ или общо 4150.00 лева. Същата заявила, обаче
претенция за парични суми, които не са били внесени за минало време, както и
преди влизане на съдебното решение в законна сила и за времето на задържането
на обвиняемия в арест и впоследствие в затвор – за периода от 01.12.2017 г. до
01.08.2018 г. и за периода от 01.12.2019 г. до 01.10.2020 г. /л.92, том I/.
Предвид тези събрани
доказателства, на 12.11.2020
г., на подс.Н.М.К. било предявено обвинение за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК , а именно: За неплащане на 6-месечни вноски за всяко от
двете деца за периода от месец Януари, 2020 г. до месец Юни, 2020 г.,
включително, от които по 127.50 лева месечно за Р.Н.К. и по 130.00 лева месечно
за М.Н.К., в общ размер на 1545.00 лева.
На 13.11.2020 г.,
разследващият полицай направил допълнителен разпит на свид. Б., която заявила,
че в предходния й разпит, проведен на
05.10.2020 г. «явно съм пропуснала да представя тази бележка от превод
на пари» /л.97-98, том I/, като представила разписка от 15.09.2020 г. за платена на нейно
име сума от 900.00 лева с основание „за издръжка на М. и Р.“.
Видно от доказателствата по
делото, включително и от допълнителния разпит на свид. Б. е, че подс.Н.М.К. към дата 15.09.2020 г. се е намирал задържан с взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в следствения арест в гр.Свиленград. По
тази причина, същият бил заплатил чрез
баща си – Марин Пенев К. сумата от 900.00 лева за издръжката, като последният
превел тази сума чрез дружеството за бързи парични преводи „Изипей“ на свид. Б.,
която я получила лично.
Предвид установяване на горепосочения нов
факт, на подс.Н.М.К. - на 15.01.2021 г.
било предявено ново обвинение за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно за неплащане на
издръжка за периода от месец Март, 2020 г. до месец Юни, 2020 г., включително за синовете си Р.К. и М.К., като съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно три пълни месечни
вноски по 127.50 лева месечно за детето Р.
и три пълни месечни
вноски по 130.00 лева месечно за детето М.
/считано от м. Април, 2020 г. до м. Юни, 2020 г. включително/ в общ размер на
772.50 лева и по една непълна месечна вноска, дължима за месец Март, 2020 г. по 50.00
лева, за всяко от двете деца /в общ размер на
100.00 лв/, като общо дължимата сума за издръжката е в размер на 872.50
лева.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подс.Н.М.К. се признава за виновен, по предявеното му
обвинение и дава кратки обяснения, като твърди, че бил финансово затруднен и
съжалява.Заявил е, че след като бъде освободен от затвора, ще
изпълни задължението си.
Видно от Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние /л.57 ,том 2ри от ДП/, подс. Н.М.К. е посочил, че е баща на двете
деца,не получава трудови или други доходи и не притежава движимо или недвижимо
имущество на своя име.
Видно от приложената Справка за съдимост подс. Н.М.К. е осъждан е многократно .
Видно от приложената характеристика на подс. Н.М.К. ,същият има регистрирани криминални прояви и нарушения на обществения ред.
По делото са представени и приети като доказателства по
делото 5бр. Разписки на обща стойност 5050.00 лева .
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : Постановления /за
образуване на ДП, за проверка и за удължаване на срока/, Решение на РС-Свиленград, искане и постановление за привеждане от затвор и
от арест, справка, ведно с определение и постановление на РП-Свиленград,
постановление за отказ за образуване на ДП - пр. пр. № 1263/2019 г., ведно с
копия на постановление за задържане и съдебно определение, актове за раждане,
справки от Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград, изпълнителен лист №
328/11.09.2018 г., справки за съдимост и бюлетини за съдимост, разписка за
паричен превод, копия от разписки за платени суми, заверен препис от Решение №
166/2018 г. на РС-Свиленград, справка от ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково,
справка от НОИ, ТП-Хасково, справка от
Агенция по вписванията, писмо на ГПУ-Ново село и копие на заповед за задържане,
справка от ГДИН, справка за регистрирани МПС, справка за образувани дела по
чл.183 от НК, писма, справка за пътувания, характеристика, декларация за смпис.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния
състав и писмените доказателства, представляващи и писмени доказателствени
средства материализиращи извършените процесуално –следствени действия.
Последните са съставени съобразно изискванията на НПК и имат необходимото
съдържание и реквизити. Те не се оспориха
от която и да е от страните, поради което съдът ги кредитира относно
фактите възпроизведени в тях, респ. валидно удостоверяващи извършените
процесуални действия от разследващия орган.
От формираната
обща доказателствена съвкупност на гласните източници, съдебният състав
кредитира при изграждането на фактическите си изводи, свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетел - св. Г.П.Б.,
които са напълно безпротиворечиви както и логично структурирани,
последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво
звучащи, така също и в пълна корелация
помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по
какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелят възпроизвежда
обстоятелства, възприети от него лично и
непосредствено, същевременно липсват и
индиции за неговата предубеденост или
заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице основания за
критика на показанията му, като достоверен източник на информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко
относими и допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване,
свързани с извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването
му, неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството
му.
Писмените и гласните доказателствени средства коментирани
по горе, съдът кредитира изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения
носител, тъй като същите не бяха оспорени от страните, между тях не се
съществуват и противоречия, нито се констатираха недостатъци от външна страна,
поставящи под съмнение редовността им.Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечи-
ви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на
фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Всички
доказателства и доказателствени средства /коментирани по
горе и кредитирани от съда/в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
както и авторството на подсъдимата. Показанията
на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът
намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът
кредитира изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички
изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява
съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното
от подсъдимият признание на тази част от
инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите/кредитирани от съда/окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираното престъпление осъществено от подсъдимият/така
както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от
подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически
сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки
събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина
съдебното следствие , съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по
начина описан в обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подс. Н.М.К. е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК
Подсъдимият Н.М.К.
с ЕГН:
**********, роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен,
със средно образование, не работи, адрес
за призоваване: Затвора – Стара Загора, осъждан.
Обект на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени отношения, свързани с
престъпленията против брака и семейството, засягащи задължението на посочените
от закона лица да доставят средства на нуждаещите се. Издръжката цели да
задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да
се издържат от личните си имущества. Ето защо издръжката е изискуема през
течението на целия месец, за който тя се отнася. Това е таkа, защото издръжката
служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е
присъдена. За да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане
в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите.
За
съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на
съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за
издръжка за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане
на издръжка за минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не
съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг
текст от НК.
Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези
задължения е влязло в сила на 24.08.2018
год. Наказателна отговорност за
неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение на това задължение /в
размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от време след влизане
в сила на съдебния акт, от които произтича задължението, а не и за минало
време.
Съдебната
практика наистина е последователна по отношение на становището, че наказателна
отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в
сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на
издръжка. В този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като
напр. решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о.,
НК, според което „От този момент /влизането в сила на решението за присъждане
на издръжка/ в наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на
осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал.
1 от НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484
от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане
на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за
два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло
в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска
такава“.
Анализът
на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от
страна на подсъдимият на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в
неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.
И
това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец март, 2020 г. до месец юни, 2020 г. включително, в град Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 24.08.2018 г. Решение № 166 от 30.07.2018 г. по гражданско
дело № 802/2017 г. по описа на Районен съд – Свиленград да издържа свои низходящи - сина си Р.Н.К., роден на
*** г. и сина си – М.Н.К., роден на *** г., съзнателно
не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно три пълни месечни вноски по
127.50 лева месечно за детето Р.Н.К. и три пълни месечни
вноски по 130.00 лева месечно за детето М.Н.К.
/считано от месец Април, 2020 г. до месец Юни, 2020 г. включително/ в общ
размер на 772.50 лева и една непълна месечна вноска, дължима за месец Март,
2020 г., съответно за М.Н.К. - по 50.00 лева и за Р.Н.К. - по 50.00
лева, в общ размер на 100.00 лева или всичко: общо
дължима сума за издръжка в размер на
872.50 лева.
Доказани
по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на двете деца
-низходящи на подс. Н.М.К. и осъждането му с
влязло в сила съдебно Решение № 166 от 30.07.2018
г. по гражданско дело № 802/2017 г. по описа на Районен съд
– Свиленград, влязло в сила на 24.08.2018 год, да издържа свои низходящи – сина си – М.Н.К., роден на ***г. и сина си Р.Н.К., роден на ***г. респективно да
заплаща месечна издръжка на детето си, в
конкретно определен размер, а именно по 127,50
лева месечно за детето Р.Н.К.
и по 130,00лева за детето М.Н.К., както и
неизпълнението на това му задължение, за повече от две месечни
вноски.
Така,
в частност, предвид извършените частични плащания, установеният период на неговото
бездействие, обхваща времето от март, 2020 г. до
месец юни, 2020 г.
включително,
като подсъдимият
е неизправен длъжник за общо по три пълни месечни вноски по 127.50 лева месечно за детето Р.Н.К. и три пълни месечни вноски по 130.00 лева
месечно за детето М.Н.К. /считано от месец Април, 2020 г. до месец Юни, 2020 г.
включително/ в общ размер на 772.50 лева и една непълна
месечна вноска, дължима за месец Март, 2020 г., съответно за М.Н.К. - по 50.00 лева и за Р.Н.К. - по 50.00 лева, в общ размер на 100.00 лева или
всичко: общо дължима сума за издръжка в размер на 872.50 лев, която е
осъден да плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени
грижи за отглеждането му, са предоставени,респ. поети от др.
родител (майката св. Г.П.Б.).
До тези основни обективни признаци се
свеждат и предвидените в престъпния
състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са
доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както
и неплатени повече от две вноски от същата.
Началото
на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което съдът е обвързан,
съвпада с установените плащания на суми от подсъдимия ,респективно обективната му невъзможност да заплаща същите ,поради
задържането му под стража и наложеното ефективно наказание Лишаване от
свобода,което същият е търпял,считано от 04.07.2020г. до внасянето на
обвинителния акт в съда, на това основание - издръжка на децата си,които
интрепретирани съобразно обвързващата съдебна практика (коментирана
по-горе в мотивите), се отнася към погасяване на най-обременителното
задължение, т.е.обуславящо наказателната отговорност и определяемото е това за
издръжката дължима за месец от март, 2020 г. до месец юни, 2020
г. включително., като общо изплатените
суми-5050лева/300+600+800+2450+900/.
По този
начин подс. Н.М.К., в хода на
образуваното досъдебно производство
изплатил в непълен размер дължимата от него месечна издръжка за двете си
деца, като
е заплатил месечните издръжки за двете си деца за 19 месеца - за периода от месец Август, 2018
г. до месец Февруари, 2020 година включително в общ размер на 4892.50 лева,
изплащайки и за месец Март, 2020 година част от издръжката за Р.К. – 77.50 лева
и за М.К. – 80.00 лева /общо 157.50 лева/ или общо платено: 5050.00 лева.
Подс. Н.М.К. обаче, след като изплатил част от дължимата от него сума по издръжката, повече не изплатил нито една
месечна издръжка, която дължала на децата си, чрез майката , като законен
представител – децата им.
На 04.07.2020 г. подс. Н.М.К. бил задържан до 24 часа със Заповед за
задържане на лице с № 4537зз-12/2020 г. по описа на ГПУ-Ново село по повод
водено срещу него наказателно производство № 9/2020 г. за престъпление от общ
характер /л.142, том I/. Видно от писмо на
РП-Свиленград от 26.10.2020 г., ведно с
приложени копия на постановление и определение /л.112-117, том I/, на 04.07.2020 г. подс. Н.М.К. бил задържан до 72 часа на основание чл. 64,
ал. 2 от НПК по ДП № 9/2020 г. по описа на ГПУ-Ново село, водено срещу него по чл. 281,
ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, а с Определение
№ 234/07.07.2020 г., постановено по ЧНД № 340/20220 г. на РС-Свиленград, на
същия била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която била
изпълнявана в Следствен арест - Свиленград. Впоследствие след приключване на
разследването, делото било внесено в РС-Свиленград, където било образувано НОХД
№ 683/2020 г. по описа на РС-Свиленград. По това дело, подс. Н.М.К. бил признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление, като му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, което същият да изтърпи
ефективно. След влизане в сила на 12.11.2020 г. на съдебното определение
по НОХД № 683/2020 г., подс. Н.М.К. *** Загора, за изпълнение на наложеното му наказание, където се намира
и понастоящем.
От гореизложеното и материалите по делото е
видно, че подс. Н.М.К., от 04.07.2020 година се е
намирал в следствен арест, а в последствие /включително и до месец Януари, 2021
г./ – в Затвора гр. Стара Загора, т. е. същият не е работел и не е реализирал
никакви доходи. В конкретния случай, от месец Юли, 2020 година подс. Н.М.К. е имал обективна невъзможност да плаща
издръжката /в тази връзка - ППВС№
5/70 година/. В случая, времето през което подс. Н.М.К. е бил в ареста,
а в последствие – в затвора, поначало изключва не само субективната страна на
деянието, но и обективната - тъй като за да е налице тя, е необходимо деецът да
е имал обективна възможност да плаща издръжка. В конкретния случай - за времето от 04.07.2020
г. до 15.01.2021 г., когато подс. Н.М.К. е бил в пенитенциарни заведения, обективната страна на деянието не е
била налице. За посочения период от време, неизпълнението на задължението за
издръжка не е било "съзнателно", съгласно изискването на закона
и не са налице доказателства, необходими
за ангажиране на наказателна отговорност по чл. 183 от НК за този
период от време, тъй като подс. Н.М.К. не е имал обективна възможност да
го направи.
Тъй като подс.Н.М.К. през месец Юли,
2020 година е бил на свобода само три
дни /от 01.07.2020 г. до 03.07.2020 г./, предвид което няма как да се
приеме в случая, че за този кратък период от време, макар и на свобода, същият
би могъл да осъществи състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
Не
са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимият
да заплаща присъдената издръжка/извън горепосочената/.
Същият е в трудоспособна възраст,
следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др.
правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и
обстоятелството, че същият е бил безработен
в определен период от време, не го освобождават
от задължението като родител да издържа ненавършилите
си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен
характер на това задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият
не е работил, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието
на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се
установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско
производство за прекратяване на присъдената издръжката или нейното намаляване.
С тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които
да са попречили на подсъдимият да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своите
нидходящи – синовете
си М.Н.К. и Р.Н.К.,
след като е бил осъден да плаща такава със съдебно решение.
Доказани
са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му- гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на
носимото парично задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.
В
резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период /месец Март, 2020 г. до месец Юни, 2020 г. включително/, изразило се
в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на двамата си сина, настъпил е и престъпният резултат по отношение
на кредитора- детето Р.Н.К. и М.Н.К., действащи
чрез законния си представител майката
-родителят упражняващ родителските права.
Забавата
е за общо 3 пълни
месечни вноски за всяко едно децата
на подсъдимия/,
които са съответно месечно по 127.50 лева за Р.
и по 130,00лева за М. и по една непълна месечна вноска за всяко едно от децата
от по 50лева,
съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените издръжки, в резултат
на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 872,50 лева –общо / 3х127,50+
3х130+ 2х50 /.
Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок
надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са 3
пълни вноски по 127.50 лева за Р. и 3
пълни вноски по 130,00лева за М. и по една непълна месечна вноска за всяко едно от
децата от по 50лева.
До приключване на съдебното дирене
пред настоящият съдебен състав от страна на подсъдимият не се ангажираха писмени доказателства за
заплащане от негована страна на дължимата сума предмет на обвинението.
Като
пълнолетно вменяемо лице подс. Н.М.К. е
годен субект на престъплението.
От субективна страна:
налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на подсъдимият и
неизпълнението на задължението й за издръжка е
напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно
изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен
характер, както и последиците – обществено опасни. Подс. Н.М.К. е
имал знание за дължимостта на издръжката
на своите деца –
низходящи, съгласно съдебното решение за
присъждането й, което му е било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че
се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл
вноските, разбирал е и характера /неотменимостта и периодичност с месечно
престиране на суми/ на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е
бездействал за прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева
страна, безспорно е предвиждал сигурното
и възможно настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи
ежемесечните издръжки, от които е
било лишено децата
му и тъй като и последните са били
предвиждани от него,
инидициран е прекият й умисъл за
извършване на престъплението.
За пълнота на съдебният акт
следва да се посочи,че престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва от довършване на престъплението, като за
престъпления, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления
– от прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване
на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от
29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението
по чл. 183 НК е типично
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р.
VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят
непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от
който насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено
(напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава
образованието си - чл. 82 СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в
брак на издържания бивш съпруг - чл. 83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80,
ал. 1 от НК давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено
престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в
” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за издръжка,
са съвършено различни правни институти, с различни цели и функции. Затова
изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените
задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща
наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В предвид гореизложеното,съдът прие,че от обективна
страна подс. Н.М.К. за периода от месец Март, 2020 г. до месец Юни, 2020 г. включително в град Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 24.08.2018 г. Решение № 166 от 30.07.2018 г. по гражданско
дело № 802/2017 г. по описа на Районен съд – Свиленград да издържа свои низходящи - сина си Р.Н.К., роден на
*** г. и сина си – М.Н.К., роден на *** г., съзнателно
не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно три пълни месечни вноски по
127.50 лева месечно за детето Р.Н.К. и три пълни месечни
вноски по 130.00 лева месечно за детето М.Н.К.
/считано от месец Април, 2020 г. до месец Юни, 2020 г. включително/ в общ размер
на 772.50 лева и една непълна месечна вноска, дължима за месец Март,
2020 г., съответно за М.Н.К. - по 50.00 лева и за Р.Н.К. - по 50.00
лева, в общ размер на 100.00 лева или всичко: общо
дължима сума за издръжка в размер на
872.50 лева /осемстотин и седемдесет и два
лева и петдесет стотинки/
- престъпление по
чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс .
От
субективна страна подс. Н.М.К. е извършил деянието виновно, при
условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.
Подсъдимият е разбирала свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него
деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е
знаел,че има задължение да плаща издръжка на децата си,но въпреки това не е
платил процесните месечни вноски за синовете
си.
По изложените
съображения, съдът призна подс. Н.М.К.
за виновен в извършването на престъпление по
чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с внесения обвинителен
акт.
Относно наказанието:
За
индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното
престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на
деянието – невисока, както и тази на
дееца –висока, предвид лошите му
характеристични данни ,както и че същият е осъждан. От
друга страна съдът взе предвид, като смекчаващи отговорността обстоятелства –
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, критичното му отношение
към деянието, косвено изразено с добросъвестно декларираното намерение да
изплати дължимите суми при осигуряване на парични средства, така и също и
обстоятелството че не е постоянно трудово зает, съответно без постоянен
източник на доходи, ,също така младата възраст на подсъдимият,както и настоящите
условия в световен мащаб,а именно пандемична обстановка във връзка с
разпространението на корона вирус по света и в тази връзка налаганите от страна
на правителствата ограничителни мерки,водещи до безработица ,както и не
големият брой неплатени месечни издръки,като отегчаващи ,съдът констатира по
горе/лоши характеристични данни и обременено съдебно минало/.
Съобразно
относителната тежест на тези релевантни за отговорността обстоятелства, съдът
прецени че индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в хипотезата
на чл.54 НК, като се прие съотношение на баланс на
смекчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства.
Първите /смегчаващите/ , в случая не
са нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната
репресия, при условията на чл.55,ал.1 НК, когато и най –лекото предвидено в
закона наказание, би се оказало
несъразмерно и неоправдано тежко, с
оглед индивидуалната обществена опасност на конкретното деяние и дееца. За престъплението, в което подс.
Н.М.К. беше признат за виновен – чл. 183, ал.1 НК в
материалната наказателна норма, в редакцията й действаща към датата на
деянието, предвидени в условия на алтернативност са две наказания – лишаване от
свобода и пробация. Измежду посочените и
мотивиран от предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата релевантни за отговорността, съдът прецени наказанието „ПРОБАЦИЯ” за по-подходящо в случая, с оглед целите предвидени в чл.36 НК и личността на дееца,
конкретно отчитайки фактът, че подсъдимият следва да работи,за да има възможност да заплаща дължимата се по закон издръжка за своите
деца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките на предвидената
в чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният състав определи и наложи на подс.
Н.М.К. „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10месеца с периодичност 2пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10месеца. Срока на наложеното наказание пробация
и по двете мерки съдът определи малко над
минимиалния предвиден в ал.3 т.1 на чл.42а от НК,
като решаващия съд взе предвид високата
степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия,впредвид предходните му осъждания/както се посочи по горе/,а от
друга страна и се взе впредвид и самото деяние,не големият брой месечни вноски
,които подсъдимият не е заплатил за двете си деца
Определеното
при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съдът прие,че причина за извършеното
престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в
страната,както и занижено от негова страна родителско чувство спрямо низходящите
му синове.
Видно от
справката за съдимост подсъдимият е осъждан многократно
За постановяване на общо
наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК въвеждат задължителното изискване лицето
да е извършило деянията по отделно постановените присъди, преди да е имало
влязла в сила присъда за всяко от тях.
Съгласно чл.25 вр. чл. 23 от НК съдът налага най- тежкото от определените за отделните престъпления
наказания като такова за съвкупността, към което
присъединява наложените по- леки наказания. С това обаче не завършва
процеса на налагане на наказание за множество престъпления. Съдът следва да
извърши преценка дали общото наказание съответства на тежестта на всички
престъпления в съвкупността, дали същото следва да се увеличи
съгласно чл.24 НК и едва тогава- след като определи размера на
общото наказание- да се пристъпи към решаване на въпроса за начина на неговото
изтърпяване. Когато на осн. чл.25, ал.4 НК съдът отложи изтърпяването на общото
наказание, изпитателните срокове по присъдите, включени в съвкупността, губят самостоятелното
си значение. Преценката за наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 НК по
отношение на общото наказание включва и размера на изпитателния срок, който не
може да започне за тече от момент, различен от този на влизане в
сила на определението по чл.306, ал.1 НК.
На подсъдимият е извършвано предходно групиране ,като извън
съвкупността е останало осъждането по НОХД№683/2020г. по описа РС Свиленград, съдът намира,че са налице
предпоставките на чл.23-25 от НК, като
приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25 НК,
включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с
Постановление№4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.
Съдът намира , че от посочените горе
присъда по НОХД№683/2020г. по описа РС Свиленград и по настоящото НОХД №46/2021г. по описа на РС Свиленград може да се оформи една група, тъй
като е видно,че са извършени при условията на реална съвкупност , т.е преди да
е имало влязла в сила присъда по което и да е от тези дела /доколкото са
извършени в периода -за престъплението за което е осъдено по НОХД№683/2020г на 04.07.2020год. ,а за престъплението по настоящото НОХД №46/2021г в периода м.03.2020г. до м.06.2020г.вкл./преди влизане в сила на присъдата за
което и да е от тях, съответно на 12.11.2020г ,а
настоящата все още не е влязла в сила/,и
същите се явяват по благоприятни за осъдения,като се оформи по благоприятна
група за осъдения по присъди
/определения по НОХД№683/2020г.
по описа РС Свиленград и по настоящото НОХД
№46/2021г. по описа на РС Свиленград - за определяне
на общо наказание , явяваща се
най-тежкото, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 11/единадесет/
месеца .
Съдът не обсъжда възможността
за увеличаване на така определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй
като имайки предвид целите на наказанието и водейки се от принципните правила
за най-благоприятното за осъдения съчетание, счита че така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11/единадесет/ месеца ще е достатъчно, с оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК,
поради което не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. От друга
страна няма такова искане от страна на Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград.
Съгласно чл.25, ал.4
от НК вр. чл.39, ал.2 от НПК прерогатив на групиращия съд е да реши въпроса
дали общото наказание следва да се изтърпи ефективно или да се отложи
изпълнението му по реда на условното осъждане. Отложеното изпълнение по чл.66
от НК, постановено за някои от наказанията, предмет на кумулацията, не може да
бъде нито пречка, нито предпоставка за ефективно изтърпяване на общото
наказание. В този смисъл е константната съдебна практика и конкретно решение
№91/2003г. по н.д. №72782002г., І н.о. на ВКС, съгласно което с групирането на
наказанията по отделните присъди за деяния, извършени в съвкупност, отлагането
на изтърпяването на наказанията по чл.66 от НК изгубва своето самостоятелно
правно значение и следва да се решава винаги отново от съда , който разглежда
въпроса за кумулацията.
След преценка на съдебното
минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът
прие,че спрямо същия така определеното
общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок 11/единадесет/ месеца следва на основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“ .
Следва да
се приспадне на основание чл.25,ал.2 от НК от така определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, времето през което подсъдимия е търпял наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, по което и да е от осъжданията включени в съвкупността.
А също така на
основание чл.59, ал.2 вр с ал.1,т.1 от НК от така определеното общо наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, следва да се приспадне времето през което подсъдимия е
бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед за задържане за срок до 24 часа
считано от 04.07.2020г. и по реда на НПК с Постановление за задържане на РП
Свиленград за срок до 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от 23.00
часа на 04.07.2020 г. и с Определение №234/07.07.2020г. на РС-Свиленград по ЧНД
№340/2020г. по описа на същия съд.
Следва на основание
чл.25,ал.1 вр с чл.23,ал.3 от НК към така определеното общо наказание „Лишаване
от свобода” да се писъедини и наказанието „ГЛОБА
„ в размер на 3 500 лева ,наложено
му по НОХД №683/2020г. по описа на РС Свиленград
По делото не се констатираха направени
разноски, поради което съдът не възложи такива на подсъдимия.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................