№ 525
гр. Пазарджик, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500466 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподатели А. И. А. и И. И. А. редовно призовани, не се явяват. За
същите се явява адвокат В. Г. Д., редовно упълномощен.
Ответник А. С. Д. редовно призован, не се явява. Не се явява и
пълномощника му адвокат В. Г. А..
Съдът докладва постъпило становище от адв. А., в което същият моли
да бъде даден ход на делото. Заявява, че няма възражения по доклада по
делото. Няма доказателствени искания и доказателства по делото. Изразява
становище по същество на спора. Моли се за присъждане на разноски за
втората инстанция, за което е приложен списък и пълномощно.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №159/17.06.2022г., постановено по гр.д.№1124/2022г. по
1
описа на РС- Велинград са отхвърлени исковете по чл.124 от ГПК и чл.537,
ал.2 от ГПК, на И. И. А., ЕГН ********** и А. И. А., ЕГН ********** и
двамата от с.***, против А. С. Д., ЕГН ********** от с.***, да се признае за
установено че ищците са собственици на недвижимия имот: Сграда
№501.297.2 на 1 етаж, Масивна, Хангар, гараж, с площ от 21кв.м., застроена
върху ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.***, цялото състоящо се от
1035кв.м., представляващо парцел III, отреден за имот пл.№297 в квартал 13
по регулационния план на с.***, при съседи: от две страни улици, *** и С.
***, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен НА за
собственост върху недвижим имот /констативен/ №20, том I, рег.№386, дело
№49 от 18.02.1999г., на който ответникът А. С. *, ЕГН ********** основава
правото си на собственост върху същия недвижим имот Сграда с №501.297.2,
представляващ гараж с площ от 21кв.м, като неоснователни.
Осъдени са И. И. А., ЕГН ********** и А. И. А., ЕГН ********** и
двамата от с.*** ул.“Чепинец“ № 32, да заплатят на А. С. Д., ЕГН **********
от с.***, сумата от 500лв., разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. И. А. и А. И. А..
Твърди се в същата, че първоинстанционно решение е неправилно и
незаконосъобразно. В тази връзка се счита, че първоинстанционният съд не е
взел предвид и не е анА.зирал целия приложен по делото доказателствен
материал, поради което е постановил неправилно и необосновано решение.
Счита се, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон,
като е постановил съдебен акт, който противоречи на трайно установената и
задължителна съдебна практика.
Визира се, че първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид
разпоредбата на чл.92 от Закон за собствеността, поради което и
постановеното от него решение е в нарушение на задължителното тълкуване
на чл.92 от ЗС, направено от Върховния съд, съгласно което
словосъчетанието “установено друго” в разпоредбата на чл.92 от ЗС има
предвид учредяването на вещно право на строеж в полза на лице, което не е
собственик на земята, като това не включва случаи като настоящия, в който
пристройката е построена само с издадено в полза на ответника разрешение за
строеж, без последният да притежава правото на собственост или вещното
право на строеж върху мястото.
2
Счита се, че е недопустимо ответникът да придобие по давност
помощна постройка- навес, която е пристроена към самостоятелен обект
собственост на ищците.
Твърди се, че процесният навес /гараж/ не представлява самостоятелен
обект на собственост, а е принадлежност и като такава следва собствеността
на главната вещ, съгласно разпоредбата на чл. 98 от ЗС.
Считам, че за да се приеме, че ответникът е собственик на процесния
гараж, то същия е следвало да докаже пълно и главно придобивното
основание на претендиралото от него право на собственост върху процесния
имот, а именно да докаже по несъмнен начин, че правото му на собственост е
придобито чрез правна сделка, по давност или по друг начин по смисъла на
чл.77 от ЗС.
Приема се, че в настоящият случай, ответникът не доказал по никакъв
начин да е придобил правото на собственост върху процесния гараж, нито
чрез правна сделка, нито чрез оригинерен способ за придобиване на право на
собственост. В проведеното първоинстанционно производство, ответникът не
установил и не е доказал по никакъв начин, нито че притежава собственост
върху земята, върху която е изграден, гаражът, нито че в негова полза е
учредено вещно право на строеж.
Твърди се, че в първоинстанционното производство, ответникът не
доказал никакъв начин, че в негова полза надлежно е учредено право на
строеж по реда на чл.63 от ЗС, или правото на собственост е придобито
посредством правна сделка или по давност.
Приема се, че ако първоинстанционният съд правилно е бил възприел
фактите по делото е щял да установи, че ответникът не доказва нА.чието на
нито едно от горните основания за придобиване на собствеността върху
процесния гараж.
Счита се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и на друго
основание, а именно, че първоинстанционният съд се е позовал и е
постановил обжалваното решение единствено и само на едно писмено
доказателство- Декларация по чл. 56 ЗТСУ от 08.03.1996 г., приложена от
ответника към отговора на исковата молба, което от една страна е
незаконосъобразно, а от друга страна декларацията е с невярно съдържание.
Визира се, че в проведеното първоинстанционно производство, съдът не
3
възприел по никакъв начин и игнорирал изцяло направеното оспорване на
верността на съдържанието на горната декларация.
Счита се, че ако първоинстанционният съд е бил възприел направеното
оспорване щял да установи по несъмнен начин, че Декларацията от
08.03.1996г. е с невярно съдържание, тъй като майката на ответника- * А. *
изобщо не е наследник по закон, нито на друго основание на ***, с ЕГН ***-
б.ж. на с.***, починал на 03.06.1987г., който е бил собственик на целият
процесен недвижим имот. Това се доказва и от приложеното по делото
Удостоверение за наследници изх.№62/08.03.2022г. на ***.
Ако беше преценил правилно горните писмени доказателства,
първоинстанционият съд несъмнено е щял да установи, че доказателствената
стойност на процесната Декларация следва да бъде ценена внимателно и с
оглед на останА.те приложени по делото писмени доказателства, което
първоинстанционният съд не е сторил. Нещо повече, районният съд изобщо
не е взел предвид, че в Декларацията от 08.03.1996 г., не само че е
посочена неправилно майката на ответника * А. *, като наследник на ***, но и
не са вписани всички съсобственици на процесния недвижим имот, а именно
Зелюна И. А., И. И. А. и А. И. А..
Считам се, че първоинстанционният съд е пренебрегнал изцяло
приложените от нас писмени доказателства.
Приема се, че в случай, че са били разгледани и анА.зирани
приложените писмени доказателства, първоинстанционният съд е щял да
установи, че представената по делото нотариално заверената декларация, с
дата 08.03.1996г., е вписана в Службата по вписванията при РС- Велинград
под вх.№76, А-7, т.1, НД 157, едва на дата 10.02.1999г., т.е. вписването на
декларацията е станало след датата, на която ищците И. И. А. и А. И. А. са
придобили в режим на СИО 3/4 ид.части от процесния недвижим имот, на
основание на вещно-прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот №11, том V, дело №2392 от
28.10.1997г.
Твърди се, че от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак от 05.10.2001г., за което е съставен акт за граждански брак
от 10.05.1992г. се установява, че по време на извършване на покупко-
продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на
4
недвижим имот №11, том V, дело №2392 от 28.10.1997г., И. И. А. се е
намирал в граждански брак с А. И. А., поради което от тази дата- от
28.10.1997г. до настоящия момент, закупените от ишеца И. И. А. 3/4 ид.части
от процесния недвижим имот се намират в режим на съпружеска
имуществена общност. Приема се, че този факт също не е отчетен от РС-
Велинград в обжалваното решение.
Визира се, че от представената по делото скица №19/20.05.2021г. се
установява, че като собственици на земята и построените върху нея четири
сгради- масивна жилищна сграда с площ от 98кв.м., гараж с площ от 21кв.м.,
гараж с площ от 30 кв.метра и паянтова селскостопанска сграда с площ от
11кв.м. е вписано лицето И. И. А./настоящият ищец/.
Приема се от изложеното, че следва извод, че процедурата по ЗТСУ за
учредяване на право на строеж на гараж върху процесния имот, която е
започнала с подписване на нотариално заверената декларация от 08.03.1996г.
не е била довършена, тъй като вписването на декларацията в нотариалните
книги е станало в един по- късен момент, едва на 10.02.1999г., когато вече
съсобственик в процесния имот по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №11, том V, дело №2392 от 28.10.1997г. е била и
съпругата на ищеца И. И. А.- А. И. А..
Визира се, че ответникът не е представил писмени доказателства, които
да доказват по несъмнен начин, че А. И. А., в качеството й на съсобственик на
процесния недвижим имот е дала съгласие и е подписала нотариално заверена
декларация за построяването на гараж от ответника А. С. *.
Приема се, че ако съдът е бил разгледал горните писмени доказателства
и е бил приложил правилно материалния закон, същият е щял да установи, че
подписаната декларацията не е учредила право на строеж, както и че за да
може един съсобственик или трето лице да придобие изключително право на
собственост по отношение на построеното от него в съсобствен имот,
останА.те съсобственици на терена трябва да му отстъпят своето право чрез
учредяване на суперфиция (чл.63, ал.1 ЗС), в противен случай ще намери
приложение института на прирахцението по чл. 92 ЗС.
Моли се да се има предвид, облекчената процедура по учредяване на
право на строеж е въведена с приемането на разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 от
ЗТСУ (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973г., в сила от 1.06.1973 г. и отм., бр. 1 от
5
2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001г.).
Счита се, че ако първоинстанционният съд е бил приложил правилно
материалния закон е щял да установи, че твърдението на ответника, че му е
учредено ограничено вещно право на строеж по силата на представената по
делото нотариално заверена декларация е останало недоказано, тъй като не
самото заверяване на декларацията, а вписването й в нотариалните книги
завършва процедурата по учреденото с нотариално заверената декларация
право на строеж.
Предвид горното се приема, че следва извод, че по силата на
приращението, на основание чл.92 ЗС, собствениците на земята ищците И. И.
А. и А. Йбрахим А. са собственици и на постройките и насажденията върху
нея /включително на процесния гараж от 21кв.м./, тъй като в случая не е
установено друго. Нещо повече, с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗС, поради
факта, че ищците са собственици на целият процесен недвижим имот, то
същите се явяват и собственици на всички постройки в него, при положение,
че друго никога не е било уговаряно между ищците и ответника.
Моли се да се има предвид, че ответникът А. С. * е племенник на И. И.
А., поради което страните по настоящото дело се намират в трета степен на
родство по съребрена линия, от което следва, че в случая правото на строеж е
следвало да бъде учредено с нотариален акт, а не с декларация по чл.56, ал.2,
т.2 от ЗТСУ.
С оглед на това, на основание чл.92 от ЗС независимо, че за гаража е
издадено разрешение за строеж на ответника той не е станал негов
собственик, и гаража е станал собственост на собствениците на земята.
Твърди се, че в случая, основанието, посочено от ответника, че му е
било учредено право на строеж по силата на нотариално заверената
декларация не може да се възприеме, защото, правото на строеж е могло да се
учреди, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ с нотариално
заверено заявление до съответните специА.зирани органи на общинската
администрация, вписано и в нотариалните книги. Именно вписването в
нотариалните книги завършва процедурата по учреденото с нотариално
заверена декларация право на строеж. В случая, вписването в нотариалните
книги на декларацията е станало на 10.02.1999г., когато вече съсобственик в
процесния имот по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
6
недвижим имот №11, том V, дело № 2392 от 28.10.1997г., освен ищеца И. И.
А. е била и неговата съпругата А. И. А., за която не са представени от
ответника доказателства да е подписвала нотариално заверена декларация за
даване на съгласие за построяване на процесния гараж.
Следователно, процедурата по ЗТСУ за учредяване на право на строеж
на гараж върху процесния имот започнала със подписване на нотариално
заверена декларация от 08.03.1996г. не е била довършена, тъй като
вписването на декларацията в нотариалните книги е станало в един по- късен
момент, едва на 10.02.1999г., когато вече съсобственик в процесния имот ио
силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №11, том
V, дело №2392 от 28.10.1997г. е била и съпругата на ищеца И. И. А.- А. И. А..
Твърди се, че в случая, другият съсобственик в дворното място- ищцата А. И.
А. не е давала съгласие и не подписвала нотариално заверена декларация за
съгласие за построяването на гараж от страна на ответника А. С. *.
Нещо повече, в настоящият случай учредяването на правото на строеж
на ответника е следвало да стане във Формата на нотариален акт по чл.18
ЗЗД.
Цитира се разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм./ съгласно която,
суперфиция може да бъде учредена не само с нотариален акт, но и чрез
нотариално заверено волеизявление/декларация/ до общинската
администрация между- съпругът (съпругата), роднините на собственика по
права линия неограничено, а по съребрена линия- до втора степен
включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в
нотариално заверено заявление до съответните специА.зирани органи на
общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на
така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя. В случая се твърди, че ищецът И. И. А. е роднина по съребрена
линия с ответника А. С. * от трета степен, тъй като ответника е син на
доведената сестра на ищеца * А. *, т.е. касае се за роднинска връзка на чичо и
племенник. Разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм,/ определя, че правото
на строеж може да се учреди на роднина по съребрена линия до втора степен
включително. Поради факта, че ищеца и ответника се явяват роднини по
съребрена линия от трета степен, правото на строеж е следвало да бъде
учредено във формата на нотариален акт и в случая подписаната
7
декларацията от 08.03.1996г. не е учредила право на строеж на ответника А.
С. *.
Счита се, че първоинстанционният съд, изобщо не е мотивирал
становището си, че ответникът е придобил процесния недвижим имот и на
основание на давностно владение. Съдът, неправилно и в противоречие на
събраните по делото доказателства е възприел, че ответникът е добросъвестен
владелец, на основание на учредената му с декларация от 08.03.1996г.
суперфиция на гараж. Показанията на разпитаните по делото свидетели на
ищеца са доказА., че ответника се е възползвал от добросъвестното
поведение на ищците, които са му разрешили да изгради навес за гараж, за да
паркира автомобила си в собствения им недвижим имот, без да подозират, че
същият се опитва да присвои собствеността върху въпросният гараж.
Счита се, че съгласно трайно установената съдебна практика, за да се
докаже по несъмнен начин, че ответникът е придобил по давност процесния
имот, то следва да бъдат доказани от него пълно и главно всички елементи от
придобивката давност на владението, а именно същото да притежава
характеристиките: явно, необезпокоявано и непрекъснато, като съгласно
трайно установената съдебна практика, явно, необезпокоявано и
непрекъснато се тълкуват по следния начин:
Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че
ответникът не е доказал по никакъв начин владението му да е било явно,
непрекъснато и необезпокоявано, поради което се счита, че по своята същност
владението на ответника за себе си, изобщо не е започнало.
Счита се, че първоинстанционният съд абсолютно неправилно и
необосновано не е взел предвид и не е зачел доказателствената стойност на
показанията на водените от свидетели, като се е обосновал единствено и само
с факта, че последните се намират в роднински връзки с доверителите ми. В
тази насока се сочи, че районният съд е дал вяра единствено и само на
свидетелските показания на водения от ответника свидетел- * А. *, която е
майка на ответника, поради което същата е заинтересована от изхода на
процеса.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
решение и се постановите решение, с което се уважат предявените искове по
чл.124 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, като на основание чл.124 ГПК си признаете за
8
установено по отношение на ответника А. С. *, че ищците И. И. А. и А. И. А.,
са собственици на процесния недвижим имот, а именно: Сграда №501.297.2-
1/един/ етаж, Масивна, Хангар, гараж, с площ от 21кв.м., застроена върху
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.***, Община Велинград, област
Пазарджик, цялото състоящо се от 1035кв.м., представляващо парцел III
/трети/, отреден за имот пл.№297, в квартал 13 по регулационния план на
с.***, при съседи; от две страни улици, *** и С. ***, на основание чл.92 от
Закона за собствеността и собственост върху процесното дворно място и на
основание чл.537, ал.2 от ГПК се отмени Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот /констативен/ №20, том I, peг.№386, дело №49 от
18.02.1999г., на който ответникът А. С. * основава правото си на собственост
върху процесния недвижим имот.
Претендират се разноски за първата и за въззивната инстанция.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- А. С. Д.. В
същият се приема, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, тъй като не противоречи на
материалния и процесуалния закон, мотивирано е и е съобразено със
събрания по делото доказателствен материал.
Твърди се, че жалбата е формална, като и на трите основания за отмяна
на решението, описани в нея, първоинстанционният съд подробно е разяснил
мотивите си за прилагането на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ и чл.92 от ЗС, за
оспорената Декларация от 08.03.1996г., която освен заключението на
съдебно- графологическата експертиза е съобразено и с разпитите на
свидетелите по делото, които категорично потвърждават нейната
автентичност и волята на страните.
Визира се, че вписването на декларацията в крайна сметка е завършено,
а съгласието за построяването на гаража е дадено от собствениците на имота
в момента на подписване на тази декларация според тогава действащите
разпоредби.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди обжалваното решение на РС- Велинград.
Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
9
искания.
Адв. Д. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания. Представям доказателства за платено адвокатско възнаграждение и
списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Д. : - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба, като
отмените обжалваното решение на първоинстанционния съд изцяло и
постановите ново, с което да уважите предявените искове на моите
доверители. Моля за присъждане на направените разноски за първата и за
въззивната инстанция, по съображенията подробно изложени във въззивната
жалба.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
02.12.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:49
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10