№ 3317
гр. София, 13.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900916 по описа за 2022 година
Производството е образувано по отрицателни установителни искове,
предявени при условията на чл. 439 ГПК, за установяване недължимост на
следните суми: 45 563,61 лв. – главница, 39 394,65 лв. – законна лихва,
224 320,72 лв. – неустойка, присъдени с влязла в сила заповед за незабавно
изпълнение от 17.06.2019 г., и иск за установяване недължимост на сумата от
66 210,93 лв. – разноски в изпълнителното производство.
С влязло в сила разпореждане от 19.10.2022 г. исковата молба е върната
на основание чл. 130 ГПК в частта по исковете за установяване недължимост
на неустойка и разноски в изпълнителното производство поради
неподдържане на надлежни твърдения. Със същото разпореждане на ищеца е
дадена поредна (четвърта) възможност да изложи надлежни твърдения по
исковете за установяване недължимост на задълженията за главница и
законна лихва, в изпълнение на което ищецът е подал молба от 25.11.2022 г.
Въз основа на изложените в исковата и във всички уточнителни молби
факти съдът намира, че и към настоящия момент не се поддържат
надлежни твърдения за исковете по чл. 439 ГПК относно задълженията
за главница и лихва и исковата молба в тази част също следва да бъде
върната. Съображенията за това са следните:
С иска по чл. 439 ГПК ищецът може да оспорва съществуването на
присъденото с влязъл в сила съдебен акт вземане само на основания,
реализирали се след формиране на силата на пресъдено нещо. Ако се касае за
погасяване чрез плащане, надлежните твърдения, които може да поддържа
ищецът, са за погашения, извършени след влизане в сила на съдебния акт.
В случая ищецът твърди, че след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, вземанията по която са предмет на висящо изпълнително
производство, между него и кредитора са сключени споразумение от
17.08.2020 г. и споразумение от 04.04.2022 г. В последното било посочено,
че към датата на сключването му задължението на ищеца за главница
било в размер от 45 563,61 лв., а за законна лихва – в размер от 39 394,65
лв., т.е. в размерите, в които тези вземания се отричат с процесните
искове. Ето защо с разпореждане от 01.07.2022 г. съдът е указал на ищеца да
посочи кога - преди или след сключване на споразумението от 04.04.2022 г. -
са платени сумите от 45 563,61 лв. и 39 394,65 лв., и ако твърди, че тези
1
задължения са били погасени преди подписване на споразумението, да уточни
дали твърди симулативност на споразумението или друг порок, водещ до
отпадане на правното му действие.
С молба от 07.10.2022 г. ищецът е посочил, че след влизане на заповедта
в сила са извършени плащания в периода 02.10.2019 г. – 11.02.2022 г., т.е.
преди сключване на споразумението от 04.04.2022 г., с което процесните
вземания се признават като съществуващи в процесните размери. Не са
изложени нито твърдения за плащания, осъществени след 04.04.2022 г.,
когато страните са установили настоящия процесен размер на
задълженията за главница и лихва, нито се поддържат твърдения за
порочното сключване на споразумението и за незачитане на неговия
правоустановителен ефект спрямо вземанията за главница и лихва в
размерите, които ищецът отрича в настоящото производство. Напротив, с
последната уточнителна молба от 25.11.2022 г. ищецът заявява, че
„правопогасяващият факт“ е неправилното приложение на чл. 76 ЗЗД, като
от предходните уточнителни молби се налага изводът, че според твърденията
на ищеца кредиторът неправилно прихващал плащанията с неустоечния
дълг, тъй като същият бил нищожен.
От изложеното е видно, че макар да твърди плащания, осъществени
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, ищецът не е изпълнил
указанието на съда да изложи надлежни твърдения защо счита, че са
недължими вземанията за главница и лихва в размерите, признати от него в
споразумението от 04.04.2022 г., чиято валидност той не отрича. А тъй
като процесните вземания са в размерите по споразумението от 04.04.2022 г.,
то за да е редовна исковата молба и съответно за да са изложени надлежни
твърдения за отрицатените установителни искове, ищецът следва да посочи
такива правопогасяващи факти, които са се реализирали след сключване на
споразумението от 04.04.2022 г. и които не са преклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо. Неправилното приложение на чл. 76
ЗЗД, аргументирано с погасявавне на неустоечния дълг, не е такъв факт,
доколкото съдът не може да преразглежда въпроса за валидността на
неустойката поради установяването й със сила на пресъдено нещо.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба в частта, с която са предявени отрицателни
установителни искове за недължимост на вземане за главница в размер от
45 563,61 лв. и на вземане за лихва в размер от 39 394,65 лв., представляващи
част от присъдените със заповед за незабавно изпълнение от 17.06.2019 г.,
издадена по ч.гр.д. № 32597/2019 г. на СРС, 163 състав, вземания и предмет на
изпълнение по изп.д. № 20199210400925.
Разпореждането може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2