№ 882
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000502425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260523/25.01.2021 г., постановено по гр.д. № 5379/2017 г.,
Софийски градски съд, І-7 състав е осъдил „БДЖ-Пътнически превози“
ЕООД да заплати на А. А. Е., лично и със съгласието на майка му Д. Д. И.
следните суми:
- на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 60 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди претъпени от
ищеца от изгаряне на 05.11.2016 г. при инцидент с волтова дъга върху вагон
във Вагонно депо „Надежда“ гр.София, ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска – 02.05.2017 г. до изплащането,
- на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 306, 95 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за медикаменти и лечение на
травматични увреди претъпени от ищеца от изгаряне настъпило на 05.11.2016
г. при инцидент с волтова дъга върху вагон във Вагонно депо „Надежда“
гр.София, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска –
02.05.2017 г. до изплащането.
1
С решението е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 60 000 лв. до първоначално претендираните общо 100 000
лв., както и иска за имуществени вреди за разликата над 306,95 лв. до
претендираните 511,59 лв., поради установено съпричиняване. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 480 лева -
сторени разноски пред СГС, а съответно ищецът да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото пред СГС в размер на 120 лв.
Съответно ответникът е осъден да заплати на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1412,24 лв.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби и от двете страни.
Ответникът обжалва решението в неговата осъдителна част за сумата от
60 000 лв. и моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго решение,
с което да отхвърли иска за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан, при условията на евентуалност ако съдът приеме, че ответникът е
легитимиран да отговаря за непозволено увреждане, то моли да постанови
решение, с което съдът да приеме присъдената сума от 60000 лв. като
значително и прекомерно завишена. Ответникът обжалва решението като
неправилно и в частта за разноските на страните.
Поддържа се неправилност на извода на СГС, че ответникът е пасивно
процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове и е носител на
спорното право. Ответникът твърди, че не е собственик на електропреносната
мрежа, по която тече волтовата дъга, причинила увреждането. Твърди се, че
същата е включена като актив в счетоводния баланс на ДП „НКЖИ“, което
предприятие я поддържа, стопанисва и управлява. Твърди и неправилност на
извода на първоинстанционния съд за доказана причинно-следствена връзка.
Твърди се, че е налице причинно-следствена връзка между безотговорното и
незаконосъобразно деяние на майката на малолетния ищец и настъпилите
увреждания на сина й. При условията на евентуалност твърди, че размерът на
присъденото от СГС обезщетение е завишен. Поддържа се, че правилно СГС
е приел принос от майката на ищеца. Твърди се, че майката в нарушение на
закона и морално-нравствените си задължения е оставила малолетния си син
Е. съвсем безотговорно и без надзор на 05.11.2016 г. в ден събота от
седмицата, без да прояви грижа да го наблюдава и разбере къде играе, с кого
играе, без да му обясни, че трябва да играе около блока, да не напуска
2
пространството около него.
Ответникът моли за присъждане на справедливо юрисконсултско
възнаграждение в размер на адвокатския хонорар на основание чл.78, ал.8 от
ГПК за представителство и пред двете инстанции.
Ищецът обжалва решението в неговата отхвърлителна част, както
следва: в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв., а искът за имуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 306,95 лв. до 511,59 лв.
Твърди се, че съдът неправилно е приел принос и с оглед това е
редуцирал дължимите обезщетения. Поддържа се, че ответникът от
десетилетия отказва да предприеме каквито и да било предохранителни мерки
върху обекта си, който се намира буквално в центъра на града и няма ограда.
Ищецът обжалва постановеното решение и в частта на присъдената лихва.
Счита, че лихва се дължи от датата на увреждането 05.11.2016 г., а не както е
приел съда от датата на исковата молба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпвали отговори на двете
въззивни жалби.
Въззивникът-ищец в съдебно заседание и чрез процесуалния си
представител поддържа своята въззивна жалба, оспорва жалбата на
ответника. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Въззивникът-ответник редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени и имуществени вреди,
обективно, кумулативно съединени с акцесорен иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдените главници за неимуществени и имуществени вреди,
предявен от към момента вече непълнолетния А. А. Е., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Д. Д. И. против „БДЖ-
Пътнически превози“ ЕООД.
3
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот заедно с изградените в имота производствени и
складови помещения, представляващ вагонно депо „Надежда“, находящо се
на адрес гр.София, район Надежда, бул. „Стефансон“ № 5.
Не е спорно също така, че на 05.11.2016 г. малолетния тогава ищец /на
10 години/ отишъл с още три деца да играят във вагонното депо, където се
качил на един от вагоните в депото на 51-ви коловоз-електрифициран, в който
момент го удря волтова дъга.
От приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ се установява, че
в резултат на инцидента пострадалият А. А. Е. е получил обширно
електрическо изгаряне на площ от тялото с размер 22% от ІІ АВ и ІІІ степен,
ангажираща лявата ръка, корема странично и двата долни крайника, които са
заздравели след оперативно лечение и трансплантация на кожа от донорски
участъци от краката и гърба с образуването на груби и ясно забележими
ръбци /белези/, шоково състояние, регистрирано при постъпването на
пострадалия в лечебното заведение. Тези увреждания са причинили на
пострадалия постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота.
Шоково състояние регистрирано при постъпването на пострадалия в
лечебното заведение е причинило разстройство на здравето временно опасно
за живота. В резултат на изгарянето и проведеното оперативно лечение
засегнатите участъци са заздравели с образуването на груби ръбци, които са
ясно забележими и ангажират видими части от тялото на пострадалия, които
са довели до обезобразяване. Констатираните при постъпването в лечебното
заведение увреждания, изразяващи се в изгаряне съпроводено с опушване и
свличане на епидермиса са причинени от термичното и механично действие
на електрическия ток. Както от приетата по делото медицинска
документация, така и от заключението на СМЕ се установява, че по време на
престоя на пострадалия в лечебното заведение е приложена по схема
медикаментозна терапия, вливания и оперативно лечение изразяващо се в
отстраняване по оперативен път под анестезия на девитализираните тъкани и
трансплантация на кожа. Продължителността на лечението е било 31 дни.
Вещото лице установява също така, че в момента, в който тялото на
4
пострадалия е било обхванато от волтовата дъга, същото е било ориентирано
основно с дясната си предностранична повърхност към мястото на
възникването и разпространението й.
Както от приетата по делото медицинска документация, така и със
заключението на комплексната СМЕ се установява, че следствие на
претърпения инцидент, ищецът е опериран четири пъти съответно: на
07.11.2016 г., 10.11.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.11.2016 г. Две операции под
упойка за почистване на образувани кисти в областта на присадките са
проведени в периода от 07.03.2017 г. до 09.03.2017 г., както и от 04.07.2017 г.
до 06.07.2017 г. В периода от 27.11.2017 г. до 18.01.2019 г. са проведени още
три операции под упойка с прилагане на множествена Z пластика, за ранна
ексцизия на девитализиранетие тъкани на дясното бедро, за почистване на
образувани кисти в областта на присадката, с направена хомеостаза,
обработка с антисептици и поставена стерилна превръзка с бактиграс. Всички
извършени на ищеца операции са част от неговото лечение. От извършения на
03.12.2020 г. преглед от вещите лица е констатирано леко ограничена флексия
и екстензия в дясното коляно, които ограничения се дължат на направените
пластики в задната част на коляното и са следствие от получената
електротравма. Налице е трайна /за цял живот/ по-слаба чувствителност на
местата на направената кожна пластика. За в бъдеще по време на растежа на
малолетния ищец, не се очаква влошаване на състоянието му, тъй като
кожната пластика нараства заедно с тялото.
От приетите по делото писмени доказателства /фактури и фискални
бонове/, се установява, че за лечението на ищеца е изразходвана общо сума в
размер на 511,59 лв.
Свидетелят Ц. К. Т. установява, че на 51-ви коловоз се намират
пътнически вагони, собственост на ответното дружество, които не са в
експлоатация. Няколко месеца преди процесния инцидент, такъв станал и в
локомотивно депо „Подуяне“, поради което на среща между ръководителите
на „БДЖ-Пътнически превози“, „Холдинг БДЖ“, „БДЖ-Товарни превози“ и
Национална компания „Железопътна инфраструктура“, е взето решение
контактната мрежа, където не се ползва да бъде демонтирана. В тази връзка
през месец август-септември 2016 г. били поставени и 80 табели на вагоните,
които не се движат и се намират под контактната мрежа с надпис: „Не се
5
качвай. Високо напрежение“. Свидетелят установява, че мрежата над
вагоните не се стопанисва от ответника. Установява още, че около депо
„Надежда“ има ограда от северната и от южната страна. От изток и запад са
входните коловози и там не може да има ограда, тъй като влизат и излизат
влаковете.
Свидетелят К. И. Е. установява, че в деня на инцидента 05.11.2016 г. е
имало не по-малко от шестима охранители на смяна. Охраната на депо
„Надежда“ има план, който е съгласуван с ръководството. По време на
смяната има два стационарни поста, има обход, който е на всеки 50 минути.
На вагоните има закачени табели „Внимание високо напрежение, опасно за
живота“. По вагоните има залепени стикери също за високо напрежение.
Свидетелят установява, че контактната мрежа над вагоните е собственост на
НКЖИ и те я поддържат.
Свидетелката А. Н. Н. установява, че притежава фризьорски салон в
кв.“***“, където има трамвайно и тролейно депо, които са оградени, за
разлика от вагонното депо, което е толкова разградено, че всяка една майка се
притеснява за детето си.
От приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ се установява, че
нормалната височина на контактния проводник над нивото на релсовите
глави е равна на 6250 мм, при станциите-6600 мм. Минималната височина
трябва да бъде не по-малка от 5750 мм на стъпалата и 6250 мм при гарите,
като максималната-не повече от 6800 мм. В конкретния случай при депо 6250
мм и височина на вагона 4280 мм, разстоянието от покрива на вагона до
контактната мрежа е 1970 мм, което разстояние по-малко от два метра е
рисково за здравето и живота.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са
събирани свидетелски показания. Разпитана свидетелката В. П. Г. установява,
че познава семейството на ищеца от 2000 г. Видяла ищеца след инцидента,
като първите дни той не желаел да говори. Насилвали го да говори. Към
датата на инцидента ищецът бил на 10 години. Докато бил в болница, майката
на ищеца била постоянно при него и се грижела за него. Ищецът и след
инцидента не бил вече това жизнерадостно дете, което свидетелката
познавала, той се затворил в себе си, преди това много искал да играе футбол,
а това сега не го интересува, кракът го боли. След инцидента няколко години
6
не излизал да играе с децата, ходи на училище, но повечето време си стои в
къщи.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че ответникът притежава
пасивна материално-правна легитимация да отговаря по така предявените
срещу него искове, както и че е налице причинна връзка между настъпилия
резултат и липсата на мерки за обезопасяване на вагонното депо, тъй като в
случай, че такива мерки са взети своевременно, то инцидентът не би
настъпил. Намерил е, че в конкретния случай въпреки повишената опасност
на този участък от трасето, ответникът не е предприел необходимите
действия за предотвратяване подобни предвидими инциденти, поради което
следва да отговаря на основание чл. 49 ЗЗД в качеството си възложител за
причинените от виновното бездействие на неговите служители вреди. Фактът
на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на
задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Приел, че с оглед установените по делото обстоятелства и предвид
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, сумата от 100 000 лв. се явява справедливо
обезщетение за неимуществени вреди. Приел е, че вина и отговорност за
настъпилия инцидент имат в приблизително еднаква степен както длъжностното лице
на ответника, така и пострадалия малолетен ищец и неговите родители, поради което е
намалил дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с 40 %.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
7
Първото релевирано с въззивната жалба на ответника възражение е за
липсата на пасивна материално-правна легитимация да отговаря по така
предявените срещу него искове. Това възражение е неоснователно, поради
следните съображения:
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
бездействие на служители на ответното дружество да обезопасят процесното
вагонно депо „Надежда“, в което непрекъснато тече ток повече от 25 000
волта и създава реална опасност за живота на хора.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е
указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да
извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето,
което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:
1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на
работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се
предполага до доказване на противното.
Вагонно депо „Надежда“ и по смисъла на чл. 147 от Наредба № 55 от
29.01.2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии,
8
железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната
инфраструктура, представлява помощно железопътно стопанство и като тока
е подсистема на железопътна гара. Като такова то представлява и
железопътна инфраструктура по смисъла на § 1 от ДР към Закона за
железопътния транспорт, в редакцията на нормата от (Изм. и доп. - ДВ, бр. 47
от 2002 г.), действала към момента на настъпване на инцидента-05.11.2016 г.,
съобразно която и по смисъла на този закон "Железопътна инфраструктура"
са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл. 2,
необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на
движението, включително посредните, участъковите, разпределителните,
пътническите и товарните гари.
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че процесното вагонно депо е собственост на
ответното дружество, в което се осъществява включително и ремонт на
пътнически вагони, като във връзка с разработена технология за подготовка
на влаковите състави на територията на вагонно депо „Надежда“ и
изтеглянето им с електровози в гара София, преди години частично са
електрифицирани коловози с номера от 51 до 57, където е настъпил и
инцидента с ищеца. От приетия по делото протокол от съвместно заседание
на Съвета на директорите на „БДЖ“ ЕАД, чийто правоприемник е ответното
дружество и Управителния съвет на НК „ЖИ“, проведено на 11.01.2007 г., се
установява, че е взето решение и е дадено съгласие контактната мрежа на
коловозите на локомотивните и вагонни депа, да продължи да бъде
собственост на НК „ЖИ“, като поддръжката й да се извършва от съответната
енергосекция на НК „ЖИ“ срещу заплащане.
От така установените факти, може да се направи извод, че контактната
мрежа на територията на вагонно депо „Надежда“ е собственост на трето
лице, но е предоставена за ползване и се ползва от ответното дружество в
качеството му на правоприемник на „БДЖ“ ЕАД, което срещу заплащане е
възложило на това трето лице нейната поддръжка, включително и
осигуряване на нейната безопасност. Съобразно константната практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 465 от 28.12.2012 г. на
ВКС по гр.д.№ 1211/2011 г.. IV г. о., ГК, „изпълнителят отговаря за преките и
непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител... Регресната
9
отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е изплатил обезщетение
на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител
отношения по договора за изработка - кои работи са възложени и кога и как
са изпълнени... Изложеното не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой
ред превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител, както и
ако подизпълнителят пре-превъзложи работата на свои работници.
Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният
изпълнител е превъзложил работата или че тя е пре-превъзложена”. Изцяло в
този смисъл са и Решение № 142 от 05.06.2013 г. на ВКС по гр.д № 419/2012
г., IV г.о. ГК, Решение № 465 от 28.12.2012 г. по гр.дело № 1211/2011 г. на
ВКС, IV г.о. и др.
В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г., с което е
пояснено, че ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото
извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и
организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане
е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва
работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата,
ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се
извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за
непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.
С доказателствата по делото - писмо изх.№ 750/10.10.2016 г.,
изхождащо и подписано от ръководителя на вагонно депо „Надежда“,
протокол вх.№ 1081/10.11.2016 г., се установява че към датата на настъпване
на инцидента, контактната мрежа инсталирана над 51-57 коловози на
територията на вагонното депо не е използвана /това признание се съдържа в
писмото, изхождащо от ръководителя на вагонното депо/ и изключване на
контактната мрежа над коловозите е можело да стане само със съгласието на
представител на процесното вагонно депо. Следователно може да се приеме,
че организацията, ръководството и контролът над контактната мрежа
принадлежи на ответното дружество, макар тази работа да се извършва от
работниците на друго предприятие НК „ЖИ“, съобразно подписано
споразумение. Следователно и с оглед зачестилите инциденти и при
неизползване на контактната мрежа, не е имало никакви пречки, същата да
бъде временно изключена, както е и станало непосредствено след инцидента
10
на 10.11.2016 г. Изключването не е могло да бъде осъществено без съгласието
на представител на вагонното депо. От друга страна и съобразно
изискванията на чл.чл.359-369 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за правилата
за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт, е следвало да има и монтирани сигнали за
контактната мрежа, които са постоянни и се поставят между контактния
проводник и носещото въже.
От горното може да се направи и единствения извод, че задължения на
ответното дружество е да осъществява надежден и адекватен контрол на
външните посетители, както и да поддържа и обезопасява контактната мрежа
на територията на депото, включително и чрез възлагането на тези действия
на трети лица.
В подкрепа на горното е и приетия по делото план за охрана чрез звено
за самоохрана във „Вагонно депо-Надежда“ при ППП-София, национален
лиценз № 2782/24.01.2015 г., изготвен на 30.03.2016 г., от който се
установява, че едно от основните задължения на охранителите по време на
дежурство, е да не допускат външни лица в района на депото. Това
задължение безспорно е нарушено в деня на инцидента 05.11.2016 г., когато
дежурните охранители са допуснали в района на депото ищецът и неговите
приятели.
Ето защо и по горните съображения, въззивният съд намира, че
въззивникът - ответникът е пасивно материално-правно легитимиран да
отговаря по предявените срещу него искове и се явява възложител по смисъла
на чл.49 от ЗЗД и безспорно бездействието му за обезопасяване на
процесното депо по гореописаните начини се явява противоправно и се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, при който е
пострадал ищеца, както правилно е приел и първостепенният съд.
При това положение въззивният съд дължи произнасяне по
релевираното с въззивната жалба на ответника възражение при условията на
евентуалност, изразяващо се в твърдение за прекомерност на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение, както и свързаното с него възражение,
релевирано във въззивната жалба на ищеца за липса на принос от негова
страна, респ. неоснователност на извършената от съда редукция по чл.51, ал.2
от ЗЗД.
11
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е определил
справедливо по размер обезщетение в размер на сумата от 100 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата.
За да определи този размер на обезщетението съдът съобразява
обстоятелството, че в следствие на претърпения инцидент ищецът на 10
години към датата на произшествието, е претърпял изключително тежки
телесни увреждания, изразяващи се в обширно електрическо изгаряне на
площ от тялото с размер 22% от ІІ АВ и ІІІ степен, ангажираща лявата ръка,
корема странично и двата долни крайника, което изгаряне е било съпроводено
с опушване и свличане на епидермиса, както и шоково състояние,
регистрирано при постъпването на пострадалия в лечебното заведение, което
е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Състоянието на ищеца е било животозастрашаващо и само оказването
на навременна високо специализирана медицинска помощ, е предотвратило
летален изход. За своето лечение и в периода непосредствено след инцидента
от 07.11.2016 г. до 18.01.2019 г., т.е. за около две години ищецът е претърпял
седем оперативни интервенции, извършвани под анестезия за отстраняване по
оперативен път на девитализираните тъкани и трансплантация на кожа, за
почистване на образувани кисти в областта на присадките, прилагане на
множествена Z пластика, за ранна ексцизия на девитализиранетие тъкани на
дясното бедро, за почистване на образувани кисти в областта на присадката, с
направена хомеостаза, обработка с антисептици и поставена стерилна
12
превръзка с бактиграс.
Получените от ищеца изгаряния са му причинили постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота. Към настоящия момент
изгарянията макар и заздравели след оперативно лечение и трансплантация на
кожа от донорски участъци от краката и гърба, същите са довели до
обезобразяване, защото засегнатите участъци са заздравели с образуването на
груби ръбци, които са ясно забележими и ангажират видими части от тялото
на пострадалия. Към настоящия момент е налице и леко ограничена флексия
и екстензия в дясното коляно, които ограничения се дължат на направените
пластики в задната част на коляното и са следствие от получената
електротравма. Налице е трайна /за цял живот/ по-слаба чувствителност на
местата на направената кожна пластика.
Всички тези увреждания безспорно са се отразили на крехката психика
на едно десетгодишно момче, което изцяло се затворило в себе си, престанало
да излиза да играе с другите деца за дълъг период от време, отказало се от
мечтата си да играе футбол.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
По отношение на релевираното с въззивната жалба на ищеца
възражение за липса на принос.
Както е изяснено в съдебната практика, приносът на пострадалия от
деликт за настъпване на вредите или за улесняване механизма на увреждането
има обективен характер, а разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД намира
приложение и когато допринасянето е резултат на действия на малолетен
пострадал.
Когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, съобразно
с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2
ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т.7 на
ППВС № 17/18.11.1963 г.
13
Безспорно е налице обективно противоправно поведение от страна на
ищеца, изразяващо се във влизане на място, което очевидно дори и за 10-
годишно дете, не представлява място за игра и в качване на вагон с поставена
на него предупредителна табела за наличие на високо напрежение
/установява се със свидетелските показания на разпитаните свидетели Т. и Е./,
която ищецът е могъл да прочете, доколкото по делото не се установява
същият да е неграмотен. Напротив посещавал е редовно училище.
Въззивният съд обаче намира, че неправилно СГС е приложил чл.51,
ал.2 от ЗЗД, приемайки че малолетният към онзи момент ищец е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него от
родителите му надзор.
Приносът следва да е личен и да представлява обективно
противоправно поведение на самия увреден, не и на трети лица. В конкретния
случай родителите на ищеца се явяват трети лица, доколкото същите нямат
качеството на пострадали и не претендират обезщетение за себе си, поради
което техният принос за настъпване на инцидента със сина им не следва да
бъде вземан предвид при определяне на размера на съпричиняване.
Безспорно родителите на ищеца са нарушили задължението си по
чл.125, ал.3 от СК, като не са осигурили постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете, с което са допринесли за настъпване на злополуката със
сина им, но това тяхно противоправно поведение не е основание за прилагане
на чл.51, ал.2 от ЗЗД, а за евентуално ангажиране на отговорността им по
чл.127, ал.2 от ЗЗД от ответното дружество.
При това положение въззивният съд намира, че приносът на
малолетното дете следва да бъде определен в размер на 20%, а не така както е
приел СГС 40%.
При това положение първоинстанционното решение и в частта, с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 20 000 лв.,
представляваща разликата над сумата от 60 000 лв. до сумата от 80 000 лв. и в
частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 102,32
лв., представляваща разликата над сумата от 306,95 лв. до дължимата сума от
409,27 лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
на ищеца бъдат присъдени още сумата от 20 000 лв.-неимуществени вреди и
сумата от 102,32 лв.-имуществени вреди.
14
По отношение на възражението на въззивника – ищец, че лихва се
дължи от датата на увреждането 05.11.2016 г., а не както е приел съда от
датата на исковата молба. Принципно възражението е правилно, но видно от
исковата молба ищецът е претендирал присъждане на законна лихва от датата
на исковата молба, а не от датата на увреждане, поради което и правилно
доколкото не е бил сезиран с такова искане, съдът е присъдил законната лихва
в съответствие с петитума на исковата молба.
По отговорността за разноските в процеса:
С оглед изхода на делото въззивният съд следва служебно да
преизчисли разноските пред първата инстанция, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в общ размер на сумата от 5 800 лв., от
която сума: внесена държавна такса в размер на 1000 лв., депозит вещи лица-
600 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 200 лв. с ДДС. Съобразно
уважената част от исковете /80 409,27 лв., ответникът и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК дължи на ищеца разноски в размер на 4 640 лв., от която
първоинстанционният съд е присъдил 3 480 лв. Следователно ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в първоинстанционното
производство в размер още на сумата от 1 160 лв.
Ответникът и пред първостепенният съд е претендирал само разноски за
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен от
съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. СГС е
определил размер от 300 лв., от която сума е присъдил 120 лв., съобразно
отхвърлената част от иска /40 204,64 лв./ С оглед изхода пред настоящата
инстанция отхвърлената част от исковете възлиза на сумата от 20 102,32 лв.,
поради което дължимите на ответника разноски възлизат на сумата от 60 лв.,
поради което и решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за разликата над дължимата сума от 60 лв. до сумата от
120 лв. следва да бъде отменено.
По разноските във въззивната инстанция.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, при който
въззивната жалба на ищеца се уважава частично, а тази на ответника остава
без уважение, то разноски се дължат само на въззивника-ищец съобразно
15
уважената част от въззивната му жалба.
Обжалваемият интерес възлиза общо на сумата от 40 204,64 лв.,
включително и с оглед извършеното уточнение от процесуалния представител
на ищеца в проведеното открито съдебно заседание. От тази сума въззивната
жалба е уважена за сумата от 20 102,32 лв. Въззивникът-ищец и съобразно
приложения списък е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3 600 лв. с ДДС, от която сума и съобразно уважената част от
жалбата му се дължи сума в размер на 1 800 лв.
Въззиваемата страна по жалбата на ищеца, не е депозирала отговор на
въззивната жалба, както и до приключване на устните състезания не е завила
искане за присъждане на разноски във връзка със защитата по въззивната
жалба на ищеца, поради което на въззиваемата страна-ответник не се
присъждат разноски, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на
ищеца.
Доколкото въззивната жалба на ответника не се уважава, то и нему не се
дължат разноски, направени във връзка с тази въззивна жалба.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260523/25.01.2021 г., постановено по гр.д. №
5379/2017 г. по описа на Софийски градски съд, І-7 състав, в частта, с която
са отхвърлени предявените от А. А. Е., лично и със съгласието на майка му Д.
Д. И. против „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД искове както следва: искът за
неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 60 000 лв. до дължимата сума от 80 000 лв. и в частта, с
която искът за имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 102,32 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 306,95 лв. до дължимата
сума от 409,27 лв., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска
– 02.05.2017 г. до изплащането, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски на ответника за разликата
над дължимата сума от 60 лв. до сумата от 120 лв. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, дружество учредено и
16
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Иван
Вазов“ № 3 да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД на А. А. Е., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Д. Д. И., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „***“ № 11, ет.2, ап.4 допълнително още сумата от 20 000 лв.
/двадесет хиляди лв./, представляваща разликата над присъдената сума от 60
000 лв. до дължимата сума от 80 000 лв.-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, както и
още сумата от 102,32 лв. /сто и два и 0,32 лв./, представляваща разликата над
присъдената сума от 306,95 лв. до дължимата сума от 409,27 лв.-обезщетение
за претърпени имуществени вреди - разходи за медикаменти и лечение на
травматични увреди претъпени от ищеца от изгаряне, ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от предявяване на иска – 02.05.2017 г.
до окончателното изплащане на сумите, които травматични увреди са
получени от ищеца на 05.11.2016 г. при инцидент с волтова дъга върху вагон
във Вагонно депо „Надежда“ гр.София, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на ищеца разноски още в размер на 1 160 лв. /хиляда сто и шестдесет
лв./ направени пред първоинстанционния съд, както и разноски в размер на 1
800 лв. /хиляда и осемстотин лв./ пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Иван
Вазов“ № 3 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд-София още сумата от 1 804,13
лв. /хиляда осемстотин и четири и 0,13 лв./ - държавна такса върху уважената
част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18