Присъда по дело №68/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 10
Дата: 29 септември 2022 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20221310200068
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. Белоградчик, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Наказателно дело от общ
характер № 20221310200068 по описа за 2022 година
в присъствието на прокурор Г. Светославов, въз основа на закона и данните
по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Т. С. , роден на 24.04.1983 г. в гр. Л., обл. М.,
живущ в с. Ч. п. обл.В., българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 07.03.2022 г., в с. Ч. п., обл. В. по ул. „Г. Д.“, срещу пътен знак
„Д-11“ – „начало на населено място“, с посока на движение към центъра на
селото, управлявал МПС: л. а. "Опел", модел „Зафира“, с рег.№ СО .....СС, без
съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред с НП № 21-0996-002647/03.11.2021 г. на Началник
Сектор „ПП“ при ОД-МВР-Монтана, влязло в законна сила на 04.01.2022 г. -
за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, поради
което и на основание чл.343 В ал.2 от НК във вр.чл.36 и чл.54 от НК, го
ОСЪЖДА на "лишаване от свобода", за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА
МЕСЕЦА., при режим на изтърпяване „строг” на осн. чл.57 т.2 б.”б” от ЗИНЗС,
1
и “глоба” в размер на 500,00 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред ОС-Видин.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 10/29.09.2022 г. по НОХ дело № 68/2022 г. по
описа на РС-Белоградчик, І-ви наказателен състав.

Срещу подсъдимия Б. Т. С.от с. Ч. п., обл. В. е повдигнато обвинение
затова, че на 07.03.2022 г., в с. Ч. п., обл. В., по ул. „......, срещу пътен знак „Д-
11“ – „начало на населено място“, с посока на движение към центъра на
селото, е управлявал МПС: л. а. "Опел", модел „Зафира“, с рег.№ СО .. СС,
без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП № 21-0996-002647/03.11.2021 г.
на Началник Сектор „ПП“ при ОД-МВР-Монтана, влязло в законна сила на
04.01.2022 г. - за управление на МПС, без съответно свидетелство за
управление – престъпление по чл.343 В ал.2 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е
доказано по безспорен начин и пледира на подс. С. да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" в размер над минималния, предвиден за
това престъпление, както и кумулативно предвиденото – “глоба”, в размер
също над минималния, без да се прилага чл.55 ал.1 т.1 от НК, с оглед
обществената опасност на дееца – многократни предходни осъждания и
укриване и неявяване в настоящия процес.
Подсъдимият Б. С. не се яви и не присъства при приключване на делото,
същият е уведомен за образуваното производство пред съда, като е получил
съобщението си по чл.247 В от НПК за първото насрочено заседание. След
това обаче, не е откриван на адреса си, по данни на кметския наместник на с.
Ч. п., С. бил заминал да живее и работи в чужбина. Предвид това съдът е
обсъдил и приел за налични обстоятелствата по чл.269 от НПК, позволяващи
провеждане на процеса без личното участие на С., като с оглед гарантиране
правата му и частност – това на защита, е назначил и адвокат, като защитник
на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия Б. С., моли за минимално наказание
„лишаване от свобода“, съгласно предвиденото за деянието, и за прилагане на
хипотезата на чл.55 л.1 т.1 от НК, а относно „глоба“-та – въобще да не се
определя този вид санкция. Аргументите на защитника на дееца са:
направените самопризнания в хода на ДП, „леко“-то като вид престъпление
по смисъла на НК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Б. Т. С. е роден на 24.04.1983 г., в гр. Л., обл. М., с адрес в с. Ч.,
обл.В., българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, не работи, с ЕГН **********.
1
На 07.03.2022 г. подсъдимият Б. Т. С. около 19.30 ч., се прибирал в с. Ч.
п. обл. В. с управлявано от него / не негова собственост/ МПС - л. а. м. ”Опел
Зафира” с рег. № СО ... СС. Придвижвал се, навлизайки в селото по ул. ” .....”
в посока центъра. По това време в селото се провеждала СПО, с цел контрол
при управление на МПС – регистрация на такива по реда на закона и
правоспособност на водачите им. В посочените дата и часово време, на
влизане в с. Ч. п., близо до табелата за начало на населеното място – „Д-11“,
Б. С. бил забелязан и спрян за проверка от свид. Р. Я. и М. Ж. – служители на
РУ-Белоградчик. При извършената документна проверка на водача на
автомобила, се установило, че С. няма – не притежава въобще, свидетелство
за управление на МПС, което сам и признал. Същият не бил поставил и
предпазен колан на себе си, а едната регистрационна табела на автомобила –
задната, липсвала. След извършена справка в масивите на полицията от свид.
Я., било изяснено, че освен изначалната липса на свидетелство за
правоуправление у С., към момента на проверката от 07.03.22 г., относно този
водач на МПС има влязло в сила НП № 21-0996-002647/03.11.2021г. на
Началник Сектор „ПП“ приОД-МВР-Монтана, в сила от 04.01.22 г., с което
подсъдимият е бил наказан по реда на ЗДвП за идентично проявление –
управление на МПС без необходимото за това свидетелство за
правоуправление. Предвид констатираното, Р. Я. съставил на С. АУАН с №
по кочан – 241282 от 07.03.22 г., за установени административни нарушения,
вкл. на чл.150 от ЗДвП. Като свидетел очевидец на извършване и
установяване на нарушенията по акта се подписал колегата на Я. – Ж..
Подсъдимият подписал акта и приел копие от него, не възразил нищо по
констатациите на органите на реда.
Било отпочнато и ДП № 87/22 г. на РУ-Белоградчик за деяние по чл.343 В
ал.2 от НК , а амин. нак. производство по случая – било прекратено.
Изложената фактическа обстановка се установява от: показанията на
свидетелите Р. Я. и М. Ж., дадени в с.з., и от писмените доказателства,
събрани на досъдебното производство.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично и без противоречия установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло
основа на тях фактическите си изводи.
По безспорен начин се доказа авторството на деянието, а именно, че на
инкриминираните дата и място, подс. Б. С. е управлявал МПС – “Опел“,
модел „Зафира“, с рег. № СО ...СС, без свидетелство за управление на МПС, в
едногодишният срок /считано от 04.01.2022 г./ на наложено му наказание по
административен ред за същото провинение – управление на МПС без
съответно свидетелство за това.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Б. Т. С.от обективна и субективна страна е осъществил състава
2
на престъплението по чл.343 В ал.2 от НК.
От обективна страна - подс. С. на 07.03.2022 г. по ул. ”..” в с. Ч. п.
обл.В., с посока на движение към центъра на селото, до табела Д-11 – за
начало на населеното място, управлявал МПС: л. а. "Опел Зафира", с рег.№
СО ... СС, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП № 21-0996-002647/03.11.2021 г.
на Началник Сектор „ПП“ при ОД-МВР-Монтана, влязло в сила на
04.01.2022 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление.
От субективна страна - подс. С. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че управлява автомобил без да притежава
свидетелство за управление на МПС, знаейки, че това не е разрешено, и
знаейки, че е санкциониран вече по административен ред за такова
нарушение с НП № 21-0996-002647/2021 г. на сектор „ПП“ при ОД-МВР-
Монтана, и то преди не повече от една година / лично е получил това НП /,
съзнавал е и общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици от него и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание
на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за движение
/управляване на МПС/ по пътищата.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. Б. Т. С. престъпление е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок от една до три години и “глоба” от 500,00
лв. до 1200,00 лв.
Подсъдимият не се явява в с.з. , но в хода на ДП не е отричал
фактическата обстановка, вкл. вината си и авторството на деянието,
защитникът му пледира пред съда за налагане наказание „лишаване от
свобода“ в минимален размер, с приложение дори на чл.55 ал.1 т.1 от НК
т.е. слизане под сочения от закона минимален размер за конкретното
проявление, а относно наказанието „глоба“ – пледира да не се налага въобще.
При определяне на санкциите към С. съдът не може да вземе предвид,
както иска прокурора, обстоятелствата, че подсъдимият не пожела да се яви и
участва и лично в настоящия процес, както и че по други н.о.х. дела, водени и
приключили спрямо С., относно него е била налагана мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Съдът намира второто обстоятелство за ирелевантно
в случая, тъй като сега е длъжен да прецени единствено обвинението и
отношението към него на подсъдимия, така както е визирано в обвинителния
акт. А относно неявяването на С. пред съда по делото – това е негов избор,
тъй като при подобни „леки“ по смисъла на НК противоправни прояви,
законът позволява подобно процесуални поведение.
Действително, подсъдимият, на досъдебното производство е признал
вината си и авторството на деянието, не е оспорвал фактите по случая и при
3
самото съставяне на АУАН, но видно от справката му за съдимост, той е
осъждан неколкократно за престъпления по смисъла на НК, все от общ
характер такива, като едно от тях - с именно същата квалификация, като
деянието по настоящето дело – по чл.343В ал.2 от НК, и друго – по чл.345 от
НК, т.е. отново деяние от същия раздел на закона – „Престъпления срещу
транспорта“. При спирането му за проверка на 07.03.22 г. пък е допуснал и
други неизрядности , като водач на МПС, макар и само административни
нарушения. Съдът не може да приеме нито многобройни, нито някакви
изключителни причини, мотивирали подсъдимия да извърши деянието.
Предвид това, оценявайки съвкупно изложените обстоятелства, съдът намира,
че на С. - за извършеното от него деяние, следва да се наложат наказания от
вида „лишаване от свобода” и “глоба” с конкретен размер – близък, но малко
над минималния, предвиден от закона – за първия вид, а за втория вид –
„глоба“-та – в минималния, съобразявайки и установените от чл.36 от НК
цели на наказанието. Така , съдът налага на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода“ в размер на една година и два месеца, като същото , той следва да
изтърпи ефективно при режим „строг” /на осн.чл.57 ал.1 т.2 б. “б“ от ЗИНЗС/,
тъй като не са налице предпоставките, установени в чл.66, ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването му, както се спомена по-горе. Наказанието от вида
„глоба“ съдът налага в размер на 500,00 лв., с оглед липсата на доказателства
за трудова заетост или други доходи и имущество у Славчев.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4