Р
Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 07.02.2020 год.
Плевенският районен съд,VІІІ – ми наказателен състав в публично заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чавдар Попов НАХД № 2656/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № 01 - 2600/7056 от 19.11.2019г. издадено от *** на „Д.М.“ ЕООД с ***е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00лв./пет хиляди/ лева за нарушение на чл.55б, ал.5 от Закон за прилагане на общата организация на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз (Загл.Изм.,бр.99 от2013г.).
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени издаденото наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата.
Ответната страна по жалбата Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, редовно призована, представлява се от юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли подадената жалба.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
И.В.Т. на длъжност: *** е съставил Акт за установяване на административно нарушение № 06-10-2/23.05.2019 г. по Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (Загл. Изм., бр. 99 от 2013 г.) в присъствието на свидетеля С.М.Д., ЕГН **********, адрес *** против „Д.М.” ЕООД с ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, представлявано от: М.Р.М., ЕГН: ********** за това, че при извършване на проверка на място, съгласно Заповед № 373375 от 13.05.2019г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат, на 20.05.2019 г. в гр. Плевен на изкупван „Д.М.“ ЕООД, по схемата „Договорни отношения в сектора на млякото“ - Изкупвани /2019/, който е регистриран като първи изкупван на сурово мляко в МЗХГ, се установи, че за проверявания период 01.01.2019 г. — 31.03.2019 г. включително е наличен договор с ***от 01.03.2019 г., за който има подадено заявление за регистрация в РА на 21.03.2019 г., с което не е спазен 14 дневен срок за уведомяване на ДФ „Земеделие“. За целия период на проверката са представени приемо-предавателни документи за доставка на сурово биволско мляко, издадени на ***, преди регистрацията на договора в РА на ДФ „Земеделие“, с което е нарушил разпоредбите на чл. 72а (ал. 1), предложение 2 от ЗПООПЗПЕС за неспазване на срока за регистрация, указан по чл. 556, ал. 5, съгласно ЗПООПЗПЕС.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаният в съдебно заседание актосъставител И.В.Т. и свидетеля С.М.Д., от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя, чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН, връчен е препис от акта за установяване на административно нарушение, подписан е без възражения от нарушителя по обективността на констатациите. Фактическата обстановка не се оспорва и в съдебно заседание.
Нарушителят е направил възражение по акта с вх.№ 02-150-2600/1338 от 27.05.2019г.
1. Съдът счита за основателно твърдението на жалбоподателя в т.1 от жалбата. Трудно обяснимо е да се съпостави забавянето на наказващият орган с 5 месеца, но в същото време същият орган да твърди, че следва да се накаже нарушителя за забавяне с 5 дни. Безспорно в случая наказващият орган е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като представляваното дружество е следвало да бъде предупредено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. От това поведение не са произлезли никакви вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства. Налице са смекчаващи обстоятелства - „Д.М.“ ЕООД е установило допуснатия пропуск и веднага, доброволно, го е отстранило, ниската степен на обществена опасност, както и ниската морална укоримост на извършеното, същото безспорно попада под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи и факта, че общият брой договори, представени от дружеството са 106, като е допуснато нарушение - забава за регистрация на 4 договора, като за всяко отделно нарушение на представляваното от мен дружество е съставено НП и наложена санкция по 5000 лв., или общо 20000 лв! От една страна прави впечатление твърди ниския процент от договорите, които са забавени, а от друга факта, че общото наказание за всеки договор поотделно прави санкцията /общо 20000лв./ за нарушителя твърде висока и абсолютно несъразмерна с извършеното едно и също нарушение. Такава несъразмерна санкция би поставила под въпрос и финансовото оцеляване на дейността на дружеството и то за такова маловажно нарушение. Обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като представляваното е санкционирано за маловажен случаи на нарушение, поради което следва да бъде отменено само на това основание /в този смисъл ТР № 1/2007 г. ОСНК на ВКС/.
2. Безспорно неясна е правната квалификация на извършеното нарушение. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са преценили, че е налице нарушение по чл. 72а (ал. 1), предложение 2 от ЗПООПЗПЕС вр. чл. 55б, ал. 5, от ЗПООПЗПЕС, като отново на абсолютно същото основание, административнонаказващият орган е наложил и съответна имуществена санкция. При така посочените текстове от закона може да се направи само единствения възможен извод – за непознаване и от наказващият орган и от актосъставителя на самата същина на процеса по съставяне на АУАН и НП що се отнася до определяне на правна квалификация на извършено нарушение и приложима санкционна норма. Съдът със съжаление констатира невъзможността на актосъставителя да определи нормата, която според него е нарушил търговеца, а за наказващият орган – да различи и определи санкционната норма. Смесването на двете норми в случая, поради непознаването на разликата при определяне на нарушена норма и санкционна такава, винаги води като пряка последица пълна неяснота на вмененото нарушение, оттам – нарушено право на защита и следователно - отмяна на НП като незаконосъобразно. Нарушенията са съществени, тъй като водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и по-конкретно – до ограничаване възможността му да научи за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана неговата отговорност. Поради това, на самостоятелно основание, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.
3. Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правото му на защита. В разрез с правилата на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т .5 от ЗАНН в АУАН и в НП не е посочена изрично датата на извършване на административното нарушение. Датата на извършване трябва да бъде посочена изрично като в тази насока е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение №48/28.12.1981г. по н.д.№48/1981г. на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №112/16.12.1982г. по н.з.№96/1982г. на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №44/29.12.1983г. по н.д.№29/1982г. на ОСНК на ВС, Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС, съобразно която, давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Освен това задължително е следвало да се посочи и законовата терминология, а именно с каква цел е прието наличието на изкупуване - да бъде преработена или да бъде препродадена продукцията, защото в единия случай не възниква задължение за регистрация.
Съдът намира
за неоснователни останалите възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Наказателно постановление № 01 - 2600/7056 от 19.11.2017г., издадено от ***, с което на „Д.М.“ ЕООД с ***е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00лв./пет хиляди/ лева за нарушение на чл.55б, ал.5 от Закон за прилагане на общата организация на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз (Загл.Изм.,бр.99 от2013г.).
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :