№ 503
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503885 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 4770 от 06.08.2020г., постановено по гр.дело № 7816/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 6 състав, е признато за установено по искове с правно
основание чл. 439, ал.2 ГПК, предявени от С. Н. И., Б. Б. И., Р. С. И. и К. Г. И.
против „Банка Пиреос България“ АД, дружество заместено в хода на
първоинстанционното производство, на основание чл.227 от ГПК, от
универсалния правоприемник „Юробанк България“ АД, че ищците С. Н. И., Б. Б.
И., Р. С. И. и К. Г. И. не дължат солидарно на банката сумите по изпълнителен
лист от 12.10.2011г., издаден въз основа на разпореждане по ч.гр.д.№ 2661/2011г.
на РС-Плевен, както следва: сумата 34 128,73 евро, от която главница 32 183,43
евро; просрочена лихва 1 820,85 евро, съгласно чл.2, ал.1 от анекс № 2 от
09.11.2009г. към договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №
2443/R/2008г. от 18.08.2008г. за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г.,
включително; наказателна лихва 124,42 евро, съгласно чл.9, ал.3 от договор за
предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008г. от 18.08.2008 г.,
изменен с анекс №1 от 30.04.2009г. и анекс № 2 от 09.11.2009г. за периода от
20.04.2010г. до 20.04.2011г. включително, ведно със законната лихва, считано от
20.04.2011г. до окончателното плащане, като погасени по давност; на основание
чл. 78, ал.1 ГПК „Банка Пиреос България“ АД, заместена в процеса, на основание
чл.227 от ГПК, от универсалния правоприемник „Юробанк България“ АД е
осъдена да плати на Б. Б. И. сумата 5 270 лева - разноски по делото, а на
останалите ищци – С. Н. И., Р. С. И. и К. Г. И. по 2 600 лева на всеки от тях за
сторени разноски в първоинстанционното производство.
1
Въззивна жалба срещу решението на СГС е подадена от „Юробанк България”
АД, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, чрез
пълномощника адв. К. К.. Жалбоподателят сочи, че по отношение на изп.дело №
1132/2011г. по описа на ЧСИ Ц. Н. не са налице обстоятелства, касаещи настъпила
погасителна давност, тъй като от момента на образуване на изпълнителното дело
до 26.06.2015г. е действало ППВС № 3/1980г., е отменено с т.10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че от датата на
образуване на изпълнителното производство-27.10.2011г. до 26.06.2015г.
погасителна давност не е текла по силата на задължителните постановки на ППВС
№ 3/1980г. Позовава се на съдебна практика на ВКС според която приетата с т.10
от ТР № 2/26.06.2015г. отмяна на ППВС № 3/1980г. поражда действието си от
датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от
тази дата по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и по отношение на приключилите такива. Поддържа, че към
26.06.2015г. изпълнителното производство, водено срещу ищците не е било
прекратено- било е висящо, поради което от 26.06.2015г. е започнала да тече нова
давност, която е прекъсната на 20.07.2016г. с предприетия опис на недвижим
имот, като за периода от 26.06.2015г. до 28.03.2019г.-датата на подаване на ИМ е
изтекъл срок, по-малък от 5 години, поради което вземането на банката не е
погасено по давност.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, че производството по изп.дело
№1132/2011г. по описа на ЧСИ Ц. Н. е прекратено поради перемпция, на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи, че с образуването на изп.дело №
1132/2011г., давността по отношение на вземането на банката е прекъсната, на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, а по силата на ППВС № 3/1980г. е спряла да тече по
време на целия изпълнителен процес, като спирането е преустановено с
прекратяването по право на изпълнителното производство на 25.01.2014г. и от
този момент е започнала да тече нова давност, която е прекъсната и спряна с
извършения опис на недвижим имот от 20.07.2016г. Предвид всичко изложено
жалбоподателят смята, че вземането му не е погасено по давност и предявеният
иск по чл. 439 ГПК като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци С. Н. И., Б. Б. И., Р. С. И.
и К. Г. И., чрез пълномощника адв. В. К., е подаден отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първонистанционният съд е бил сезиран от С. Н. И., Б. Б. И., Р. С. И. и К. Г.
И. с искова молба, с която против „Банка Пиреос България“ АД, заместена в
процеса от универсалния правоприемник „Юробанк България“ АД са предявени
искове с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК- да се признае за установено по
2
отношение на ответника, че ищците не му дължат сумите по изпълнителния лист,
както следва: главница в размер 32 183,43 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.04.2011г. до окончателното плащане; сумата 1 820,85
евро-просрочена лихва за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г.; сумата 124,42
евро-наказателна лихва за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011 г. и съдебни
разноски в размер 1 335 лева, като погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че на 21.04.2011г. в полза на „Банка Пиреос
България” АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2661/2011г. по описа на
РС-Плевен и изпълнителен лист за посочените суми. Твърди се, че с молба от
27.10.2011г., въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано по
описа на ЧСИ Н. изпълнително дело № 20117560401132 с взискател Банка Пиреос
България АД и длъжници-ищците. Сочи се, че на 31.10.2011г. били извършени
първите изпълнителни действия по изпълнителното дело с налагането на запори
по банковите сметки на длъжниците; на 09.01.2012г. били наложени запори върху
МПС и върху трудово възнаграждение на длъжниците, а на 25.01.2012г. била
наложена и възбрана върху недвижим имот, собственост на С.И. и Б.И.. Поддържа
се, че едва на 30.05.2016г. взискателят поискал от ЧСИ извършването на опис на
недвижим имот, собственост на С.И..
Ищците сочат, че в периода от 25.01.2012 г. до 25.01.2014 г. ответникът не е
поискал извършването на изпълнителни действия и съдебният изпълнител не е
предприемал такива, поради което, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното производство е прекратено по право и всички извършени
действия след 25.04.2014г., а именно-опис на недвижим имот от 20.07.2016г.,
обявление за насрочена публична продан от 17.09.2016г., постановление за
възлагане на недвижим имот от 17.01.2017г. и други, са невалидни. Смятат, че
последното валидно изпълнително действие е извършено на 27.10.2011г., когато
банката е поискала образуване на изпълнително дело и налагане на запори върху
банковите сметки на длъжниците, поради което и вземането на ответника за
главница се е погасило на 27.10.2016г. с изтичането на 5-годишния давностен
срок. По отношение на вземанията за лихви, смятат, че те са погасени с
изтичането на 3-годишен давностен срок, тоест на 27.10.2014г.
Предвид изложеното, ищците искат да се признае за установено, на
основание чл. 439 ГПК, че не дължат на ответника процесните суми, тъй като
вземането е погасено по давност.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Банка Пиреос България”
АД оспорва предявените искове, като смята, че процесните вземания не са
погасени по давност. Сочи, че през процесния период са извършвани множество
изпълнителни действия и че по отношение на процесното изпълнително дело не е
налице обстоятелства, касаещи настъпила погасителна давност, тъй като към този
момент все още е действало ППВС № 3/1980г. Сочи, че ППВС № 3/1980г. е
действало до 26.06.2015г., когато е отменено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. Излага
съображения, че с образуването на изпълнителното производство давността за
вземанията на банката е прекъсната и докато трае изпълнителния процес давност
не тече, по силата на ППВС № 3/1980г.
3
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 21.04.2011г. по ч.гр.дело № 266/2011г. по описа на
РС-Плевен, в полза на „Банка Пиреос България” АД е издадена заповед за
изпълнение, с която е допуснато незабавно изпълнение против длъжниците С. Н.
И., Б. Б. И., К. Г. И. и Р. С. И. да платят солидарно на „Банка Пиреос България“
АД сумата 34 128,73 евро, включваща главница в размер 32 183,43 евро;
просрочена лихва - 1 820,85 евро, съгласно чл.2, ал.1 анекс № 2 от 09.11.2009г.
към договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008г. от
18.08.2008г., за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г., включително; наказателна
лихва 124,42 евро, съгласно чл.9, ал.3 от договор за предоставяне на кредитна
линия с ипотека № 2443/R/2008г. от 18.08.2008г., изменен с анекс №1 от
30.04.2009г. и анекс № 2 от 09.11.2009г., за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г.
включително, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2011г. до
окончателното плащане на сумата и разноски по делото в размер 1 335 лева.
На 12.10.2011г. по ч.гр.дело № 266/2011г. по описа на РС-Плевен е издаден в
полза на банката срещу длъжниците С. Н. И., Б. Б. И., К. Г. И. и Р. С. И. и
изпълнителен лист за посочените суми.
С молба от 27.10.2011г. „Банка Пиреос България” АД е поискала от ЧСИ Ц.
Н., въз основа на издадения изпълнителен лист да бъде образувано против
длъжниците С.И., Б.И., К.И. и Р.И. изпълнително производство и на същата дата-
27.10.2011г. по описа на ЧСИ Н. с рег.№ 756 и район на действие Окръжен
съд-Плевен е образувано изп.дело № 1132/2011г. С молбата за образуване на
изпълнително производство, Банката е поискала да бъдат предприети против
длъжниците изпълнителни способи за принудително събиране на вземанията, в
това число да бъдат наложени запори на банковите им сметки в търговски банки в
страната, както и да бъде извършено от ЧСИ пълно имуществено проучване на
длъжниците.
От приложеното копие от изп.дело № 1132/2011г. по описа на ЧСИ Н. се
установява, че на 31.10.2011г. съдебният изпълнител е наложил запори върху
сметките на длъжниците в търговски банки в страната, които запори не са
реализирани, поради липсващи налични средства. Установява се, че единствено
по наложения върху банковата сметка с титуляр Р. С. И. в „Уникредит Булбанк”
АД е постъпила сума в размер на 29,32 лева.
На 09.01.2012г. ЧСИ е наложил два запора върху л.а. „Пежо“ с рег. № *** и
л.а.„Фолксваген“ с рег.№ ***, собственост съответно на длъжниците Р.И. и С.И.,
които запори не са реализирани; на 09.01.2012г. ЧСИ Н. е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Б.И.. Липсват данни запорното
съобщение да е връчено на работодателя, както и липсват данни да е постъпвало
плащане по така наложения запор.
Установява се, че на 25.01.2012г. наложените от ЧСИ възбрани върху
недвижими имоти, собственост на длъжниците С.И., Б.И. и К.И., са вписани в
АВп.
4
На 21.02.2012г. съдебният изпълнител Н. е превел на взискателя сумата
256,32 лева, постъпила по изпълнителното дело.
На 20.12.2012г. с молба с вх.№ 4181 взискателят е поискал от ЧСИ Н. да се
извърши нова справка в АВп относно други имоти на длъжниците, освен
ипотекирания. Поискано е, в случай, че такива имоти бъдат установени, да се
наложи възбрана и върху тях.
На 30.05.2016г. взискателят е поискал от ЧСИ Н. насрочване на опис и
оценка на ипотекирания в полза на банката имот, собственост на длъжника С. Н.
И. и ЧСИ е насрочил описа и оценката на недвижимия имот за 13.06.2016г.
Установява се, че с протокол от 20.07.2016г. е извършен описа на недвижимия
имот на длъжниците С.И. и Б.И..
С обявление от 10.08.2016г., ЧСИ Н. е насрочил публична продан на имота в
периода от 17.09.2016 до 17.10.2016г. и на 18.10.2016г. проданта е проведена, като
с постановление за възлагане на недвижим имот от 29.12.2016г., влязло в сила на
13.01.2017г. имотът е възложен на взискателя „Банка Пиреос България” АД.
С молба от 20.10.2016г. взискателят е поискал от ЧСИ да бъде извършен
опис и оценка на недвижими имоти, собственост на длъжника К.И., като през
2017г. по отношение на този имот ЧСИ е наложил възбрана, като с обявления от
26.10.2017г., от 16.05.2018г., от 03.08.2018г., от 19.11.2018г. и от 01.02.2019г. по
отношение на 1/2 идеална част от гаража № 11, намиращ се в гр.*** с площ 15
кв.м, собственост на К.И. са обявени няколко публични продажби.
С протоколно определение от 21.07.2020г., съставът на СГС, е конституирал
като ответник в производството, на мястото на „Банка Пиреос България” АД,
универсалния й правоприемник. „Юробанк България” АД.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439
ГПК. Съгласно ал.1 на този текст длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая ищците твърдят и се домогват да докажат, че поради бездействие в
периода от 25.01.2012г. до 25.01.2014г. на взискателя по изп.дело № 1132/2011г.
по описа на ЧСИ Н., изпълнителното производство е прекратено, поради
настъпила перемпция, като всички действия извършени след 25.01.2014г. са
невалидни; че прекратяването на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, е довело до обезсилване на предприетите след този период от ответника
или извършени от ЧСИ изпълнителни действия; че последното извършено
изпълнително действие е от 27.10.2011г., поради което на 27.10.2016г. е погасено
по давност правото на банката за принудителното събиране на главницата по
издадения в нейна полза изпълнителен лист, а на 27.10.2014г. е погасено по
давност правото й по принудителен ред да събере посочените в изпълнителния
лист лихви.
5
Давността е институт на материалното право. Погасителната давност е
период от време, през който кредиторът на едно задължение е бездействал, поради
което се е погасило правото му да търси защита за упражняването на това му
право по принудителен ред. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва
във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от резултата от тези действия. Основанията за
спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 115 и чл. 116
ЗЗД и не могат да се прилагат разширително.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече.
Според чл.433, ал.1, т.8 ГПК когато в двугодишен период взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия, изпълнителното производство се
прекратява с постановление на съдебния изпълнител. Основанието за
прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на
взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ две
години, като изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото
изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на
взискателя. Според разясненията, дадени в ТР № 47/1965г. на ОСГК на ВС и ТР №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекратяването
настъпва по силата на закона, а с постановлението си съдебният изпълнител
единствено констатира настъпилото прекратяване. Настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи
изпълнителни действия.
В т. 10 от цитираното ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Съгласно разясненията в това
задължително за съда ТР, след образуването на изпълнително дело, при
висящност на изпълнителния процес, прекъснатата давност не спира и ППВС №
3/1980г. вече е изгубило сила.
Според т. 10 на ТР №2/2015г. давността прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, след което
6
започва да тече нова давност.
Различието в двата тълкувателни акта - ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането.
Въз основа на приетото от фактическа и правна страна САС приема, че
последното предприето изпълнително действие по образуваното на 27.10.2011г.
изпълнително дело № 1132/2011г. е на 20.12.2012г., когато взискателят е поискал
налагане на възбрана върху други недвижими имоти на длъжниците.
Бездействието на взискателя „Банка Пиреос България” АД в двугодишния срок,
считано от последното изпълнително действие- 20.12.2012г., има за последица
прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 1132/2011г., по
силата на закона, съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като ефектът на прекратяването е
настъпил в момента на изтичане на предвидения в цитираната разпоредба 2-
годишен срок, от последното изпълнително действие. Изп.дело № 1132/2011г. е
прекратено по силата на закона на 20.12.2014г., като както вече се посочи,
последиците при перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален
характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание,
а материалното право на взискателя продължава да съществува.
Тъй като в случая прекратяването по силата на закона на изп.дело №
1132/2011г. е настъпило преди приемане на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС по отношение на погасителната давност следва се приложи тълкуването,
дадено в предшестващото ППВС № 3/1980г. според което погасителна давност не
е текла докато е траел този изпълнителен процес (т.е. до 20.12.2014г.) и новата
погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване
на изпълнителното производство - от 20.12.2014г., а не от 26.06.2015г., каквито
доводи има изложени във въззивната жалба на „Юробанк България” АД.
Следователно, за времето до перемиране на изпълнителното производство
(до 20.12.2014г.) погасителна давност не е текла, тъй като е била спряна, а след
прекратяване на изпълнителното производство (след 20.12.2014г.) е започнала да
тече нова погасителна давност по чл. 117 ЗЗД, която за процесните вземания е
пет години.
Действително в съдебната практика е налице противоречие дали възприетото
разрешение в ТР № 2/2015г. следва да се прилага за случаите, в които
перемпцията е настъпила преди обявяването на Тълкувателното решение на
26.06.2015г., предвид действалото до тази дата разрешение, че по време на
образувано изпълнително производство погасителна давност не тече - ППВС № 3
от 1980г. Въззивният съд е на мнение, че в процесния спор, следва да се приложи
разрешението, закрепено в по-новата практика – Решение № 170 от 17.09.2018 г-
по гр. д. № 2382/17 г., ВКС, ІV ГО, Решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр. д. №
2917/18 г., ВКС, ІV ГО, според която, ако е налице осъществен състав на
перемпция преди датата на приемане на ТР № 2 от 26.06.2015г. (какъвто е
настоящият случай), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата на прекратяване на изпълнителното производство по право, тъй като
съгласно ППВС № 3 от 1980г. (неизгубило значение до 26.06.2015г.), давност по
време на изпълнителен процес не тече. В цитираната практика е прието, че ако на
7
постановката на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се предаде обратна
сила, това би довело до положение, при което давността за вземанията по висящи
към датата на приемането му дела, би изтекла със задна дата. Кредиторите по тези
дела обективно няма да могат да предприемат действия по тях, с което да избегнат
погасяването на възможността за принудително събиране на вземанията им.
Такова тълкуване не би било в съответствие с изискването на чл. 6 от ЕКПЧ за
справедлив процес.
Отнесено към настоящия спор, това разрешение означава, че давността е
започнала да тече, както вече беше отбелязано от 21.12.2014г. и следователно ако
не са извършвани действия по нейното прекъсване и спиране, тя е изтекла на
21.12.2019г.
С прекратяването на изп.дело № 1132/2011г. се обезсилват изпълнителните
действия, предприети по него след датата на прекратяването, което е относимо
към процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните
права на страните.
Въззивният съд не споделя изразеното във въззивната жалба становище, че
поисканите след прекратяване на изпълнителното производство действия за
принудително изпълнение са валидни и имат за последица прекъсване на
погасителната давност. Молбата на взискателя от 30.05.2016г. с която е поискал от
ЧСИ насрочване на опис и оценка на ипотекиран в полза на банката имот е била
подадена по прекратено спрямо ищеца производство, поради което в
правомощията си по чл. 426, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е бил длъжен да
укаже на взискателя да заяви дали иска образуване на ново изпълнително
производство срещу този длъжник. Необходимостта от придържане към правната
сигурност и разпоредбите на чл. 428 от ГПК задължават съдебния изпълнител да
уведоми длъжника за образуваното срещу него изпълнително производство чрез
изпращане или на призовка за доброволно изпълнение, или на съобщение за
образуваното изпълнително дело. Когато това не е сторено, не може да се приеме,
че извършените от съдебния изпълнител действия са редовни и законосъобразни.
В този смисъл е и съдебната практика- решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306 по описа за 2015 година на ВКС IV ГО, според което извършените след
прекратяването на изпълнителното производство действия по принудително
изпълнение са без правно значение; решение № 73 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2069/2018 г., IV ГО-след настъпилата перемпция всички последвали
изпълнителни действия се явяват незаконни; решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.
д. № 1812/2015г.- действие, предприето след като изпълнителното производство
вече е било прекратено в хипотезата на чл. 330, ал. 1 б. „д“ ГПК (отм.) по право,
не води до настъпване материалноправният ефект на последиците, с които
законът свързва прекъсването на давността. В хипотезата на прекратено по право
принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него се
считат обезсилени, така че те също не са прекъснали давността, дори и да са били
от вида на посочените в чл. 116 б. „в“ ГПК, според задължителното за прилагане и
съобразяване ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК; решение № 223 от 12.07.2011 г. по т. д. №
124/2010 г. на ВКС II ТО-осъществените от взискателя действия по изпълнението,
след датата на прекратяване ех lege на изпълнителното производство, са правно
ирелевантни и непротивопоставими на наследниците на длъжника; определение
№ 290 от 25.04.2018г. по гр. д. № 3217/2017 г. на ВКС, III ГО-действия,
8
реализирани след прекратяване на изпълнителното дело, настъпило на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, не прекъсват давността. Поисканото от
взискателя изпълнително действие трябва да бъде в рамките на образувано
изпълнително производство, което не е спряно, прекратено или приключено и по
съдържанието си да бъде насочено към съдебния изпълнител за непосредственото
подготвяне или осъществяване на удовлетворяването на взискателя. Следователно
извършените в периода от 2016г. до 2019г. действия по принудително изпълнение
срещу ищците нямат за последица прекъсване погасителната давност, започнала
да тече на 20.12.2014г.
Следва да бъде посочено, че след като изпълнителният лист е издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парични задължения, погасителната давност
за вземанията на взискателя е петгодишна, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Според този текст ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В случая заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание. Заповедта за изпълнение се
ползва със стабилилет, сходен по последици със силата на пресъдено нещо. По
действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение
против заповедта за изпълнение, се получава окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила и е неоспорима на основания, които
са могли да бъдат заявени във възражението по чл. 414 от ГПК, със заповедта се
регулират отношенията между страните, съобразно постановеното с нея и за
установеното с нея вземане спор между страните въз основа на преклудираните
факти не може да се води. Като се съобрази и обстоятелството, че заповедното
производство е уредено в ГПК като аналог на исковото с цел проверяване
спорността на вземането, то настоящият съдебен състав приема, че към заповедта
за изпълнение на парично задължение, с която приключва заповедното
производство, ако същата установява вземането на кредитора, могат да се
прикрепят последиците на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл и решение №
37/2021г по гр. д. № 7047/2020г на ІV ГО на ВКС. От изложеното следва, че в
разглеждания случай вземанията на Юробанк България АД се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
По делото категорично се установи, че от датата на прекратяване на
изпълнителното производство - 20.12.2014г. до 20.12.2019г. погасителната
давност за вземането на Банката, за което е издаден изпълнителният лист от
12.10.2011г., не е била прекъсвана от предприети от взискателя изпълнителни
действия по изп.дело № 1132/2011г. или по друго новообразувано изпълнително
дело. Ето защо предявеният иск за установяване, че вземането на Банката е
погасено по давност е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционнияу съд поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
въззиваемите ищци разноските, които същите са направили за платено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство. Пред САС са представени договори
за правна защита и съдействие, според които всеки един от ищците е платил на
9
упълномощения адвокат по 2 600 лева за защита във въззивното производство.
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на
въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на ищците доколкото с оглед материалния интерес и разпоредбите на
Наредба №1/2004г. същото е в размер 2 532,50 лева. Предвид това,
жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на всеки от ищците по 2 600 лева
разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4770 от 06.08.2020г., постановено по гр.дело №
7816/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 6 състав.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД-универсален правоприемник на „Банка
Пиреос България“ АД, да плати на Б. Б. И., на С. Н. И., на Р. С. И. и на К. Г. И. по
2 600 лева на всеки от тях за сторени разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10