РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Монтана, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20241600500262 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по
жалба на Б. Б. от гр. *от 30.05.2024г. против решението на РС Монтана № 200/24.04.2024г.,
постановено по гр. дело № 2908/2022г. по описа му, с което съдът е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от Б.Б. и Т. Б. срещу Община *субективно
съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК с петитум: да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на Община *, че Б. Б. и Т. Б. са собственици при равни права върху частта/реална
част/ от предвидената задънена улица/тупик/ ,*‘‘ в гр.*, включваща част от площта от
дължината на същата задънена улица/тупик/ между ОТ/осова точка/ 176 и ОТ 177, цялата
площ по дължината на същата задънена улица/тупик/ от ОТ 177 до ОТ 178, цялата площ по
дължината на същата задънена улица/тупик/ от ОТ 178 до ОТ 179 и от ОТ 179 до края на
задънената улица/тупик/ от кв. * по действащия регулационен план на гр.*, определена с
координатите от координатния регистър на действащия регулационен план на гр.*, записани
в таблицата от скица, приложена като ,,доказателство № 12‘‘ към исковата молба.
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение процесуалните правила. Изложени са доводи, че съдът е поставил
за отговор на назначената експертиза освен технически и правни въпроси, извън неговата
компетентност, като за да отхвърли иска съдът се е позовал изцяло на заключението на
вещото лице без да изложи собствени правни изводи. Оспорен е извода на съда за
приложени разпоредбата на чл. 81,ал.5 ЗУТ с подробно изложени в тази насока доводи, като
1
се твърди, че в случая следва да се съобразят разпоредбите на ЗТСУ предвид юридическия
факт на обособяване на процесната улица с регулационния план на града към 1986г. .Твърди
се, че по делото са представени доказателства за собственост, които не са обсъдени от съда,
поради което и решението му е необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск , ведно със законните последици.
Въззиваемата страна Община *с подаден в срок писмен отговор заявява становище
за неоснователност на жалбата.
С молба от 30.05.2024г. Т. Б. на основание чл. 265 ГПК се е присъединил към
подадената от Б. Б. въззивна жалба.
С определение № 416/15.07.2024г. въззивният съд е оставил исковата молба без
движение с указания до ищеца Б. Б. да индивидуализирана чрез посочване идентификатор
по действащата за град *КККР поземления имот, част от който е процесната реална част ,
както и да изложи обстоятелства индивидуализиращи недвижимия имот, притежаван от
наследодателя му Н.П., починала 2003г. по действащия кадастрален план на града с
описание границите му и градоустройствен статут, евентуално площ, част от който имот
следва да е процесната реална част, като посочи по възможност квадратурата на собствения
на наследодателя му имот, както и площа на спорната реална част, данни за което се
съдържат в приложената към исковата молба скица – л. 16 от делото.
С молба от 02.08.2024г. указанията на съда са изпълнени.
Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна , имаща правен интерес
от отмяна на обжалвания съдебен акт .
При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение , въззивният съд намира решението за валидно.
Същото е допустимо постановено по иск, предявен от Б. Б. срещу Община *с правно
основание чл. 124,ал.1 ГПК с предмет установяване право на собственост на ищеца върху
реална част с площ 290 кв.метра , включена по действащия регулационен план на град *в
улица „*“ , имот с идентификатор *по одобрената за града кадастрална карта , която реална
част е индивидуализирана с посочени осови точки и съседи съгласно уточнителата молба на
ищеца, подадена в изпълнение указанията на въззивния съд по редовността на исковата
молба, както и в приложена на л. 16 от първоинстанционното дело скица.
В частта, с която съдът е отхвърлил иска на Т. Б. за установяване правото му на
собственост върху същата реална част решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б. Б.. В същата
са наведени твърдения, че с неговия брат Т. Б. притежават по наследство от своята майка
2
Н.П. в съсобственост при равни права 1/3 идеална част от дворно място, индивидуализирано
по план на града от 1927г. с посочени последващи регулационни промени. Заявено е от
ищеца, че за него е налице правен интерес да установи по съдебен ред своето право на
собственост, както и правото на собственост на брат си Т. Б. върху процесния имот с искане
съдът да признае за установено по отношение на Община *, че ищецът Б. Б. и брат му Т. Б.
са собственици при равни права върху процесната реална част. Искова молба Т. Б. не е
подавал, не е посочен като ищец в подадената от Б. Б. искова молба, нито е подписал
същата. След размяната на книжа РС Монтана с определение № 745/01.06.2023г. е приел, че
ищци по делото са двамата братя, като се е произнесъл по реда на чл. 140 ГПК и е насрочил
делото за разглеждане в съдебно заседание. За това заседание Т. Б. е призован в качеството
на ищец на установени служебно от съда адреси и реално е участвал в хода на
първоинстанционното производство като ищец, като с постановеното решение съдът е
отхвърлил като неоснователен и иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, предявен от Т. Б.,
въпреки липсата на предявен от него такъв иск.
Съгласно чл. 26,ал.1 ГПК страни по делото са лицата, от чието име и срещу които се
води делото, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд с изключение предвидени в закон случаи за това. Искова
молба от Т. Б. по предвидения в ГПК процесуален ред за защита правото му на собственост
не е подадена , поради което и същият няма качеството на ищец в първоинстанционното
производство, необосновано съдът го е призовавал по делото в това качество и недопустимо
е постановил решение по иск на Т. Б., какъвто не е предявен по делото. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика, че съсобствениците при спор относно правото на
собственост са обикновени другари, като всеки от тях може самостоятелно да предяви иск в
защита правото си на собственост. Липсва предвидена в закон правна възможност Б. Б. да
иска от съда да установи притежаваното от неговия брат право на собственост върху
процесния недвижим имот, поради което и предвид разпоредбата на чл. 26,ал.2 ГПК и
липсата на надлежно сезиране на съда с искова молба от Т. Б. решението в частта, с която
съдът е отхвърлил предявен от него установителен иск е недопустимо.
По правилността на решението по предявения от Б. Б. иск , съдът приема следното:
С исковата молба от фактическа страна са наведени обстоятелства, че ищецът Б. Б. и
неговият брат Т. Б. са съсобственици при равни права на 1/3 ид.ч. от дворно място, по плана
от 1927 г. на *, кв.*, имот пл. № *, парцел първи в кв. *, в частта откъм улица с *в стеснената
част на парцела, цялата до съседи: улица, дол, шосе и имот на П.В. ведно с построените в
имота сгради, подробно описан в Нотариален акт № *, том *, дело № */1986 г. на нотариус
при РС-*. Предхождащи горепосочения НА били НА № *, том *, дело № */1986 г. на
нотариус при РС-*, съобразно който площта на имота била 1 860 кв.м. и съдебно решение за
делба постановено по гр.д.№ 654/1971 г. по описа на *районен съд, съобразно които площта
на имота била 1 918 кв.м. м. С регулационния план от 1986г. е изменен регулационния план
от 1927г., като имот пл. № *, парцел *, в кв. *е разделен на три имота. Твърди се, че ид.част
на ищеца и неговия брат била предвидена за парцел *, пл. № *в кв. *и за задънена
3
улица/тупик/ от същия квартал, включваща част от площта от дължината на същата задънена
улица/тупик/ между ОТ/осова точка/ 176 и ОТ 177, цялата площ по дължината на същата
задънена улица/тупик/ от ОТ 177 до ОТ 178, цялата площ по дължината на същата задънена
улица/тупик/ от ОТ 178 до ОТ 179 и от ОТ 179 до края на задънената улица/тупик/. Тези
предвиждания са пренесени и в действащия план на града от 1994г.. Твърди се, че Община
*не била започнала и не била завършила процедура по отчуждаване в законоустановените
преклузивни срокове на посочената част от улица и не е било извършено обезщетяване по
какъвто и да било начин, поради което частта от имота никога не е била и не е общинска
собственост, а само на родителите на ищеца, а след тяхната смърт и на наследниците им –
ищеца и неговия брат. Въпреки това фактическо и правно положение в регистрите на КККР
гр.*тази предвидена улица е била записана като собственост на ответника. С молбата
уточнение на исковата молба са наведени твърдения, че по одобрените за град *КККР
поземлен имот УПИ *, пл. № *, кв. *е с идентификатор *с площ само 469 кв.метра, като
спорната реална част от 290 кв. метра, заключена между посочените осови точки е част от
притежавания от наследодателя им недвижим имот и неправилно е включена в имот с
идентификатор *с предназначение второстепенна улица, записан на Община *. Твърди се, че
делба не е извършвана между съсобствениците на имота по плана от 1927г. , а решението от
1971 г. е такова за разпределение на ползване и въз основа на него Н.Т.ова се е снабдила през
1986г. с нотариален акт.
При тези твърдения се иска от съда да признае за установено по отношение на
Община *, че ищецът притежава право на собственост върху частта/реална част/ от 290
кв.метра от имот с идентификатор *по КККР на град *с предназначение улица ,задънена
улица/тупик/ ,,*‘‘ в гр.*, заключена между осови точки 176 и 179 при съседи на реалната
част поземлени имоти с кратки идентификатори 328, 329,330 и 331, която реална част е
индивидуализирана и в скица, приложена на л. 16 от делото.
С подадените в срок отговор на исковата молба ответникът Община *оспорва иска с
изложени твърдения относно действащите одобрявани кадастрални и регулационни планове
за периода 1927г. 1994г. , както и одобрените за града КККР , засягащи притежавания от
наследодателя на ищеца недвижим имот.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че ищецът Б. Б. е наследник, заедно със своя брат Т. Б. на
Н.П., починала 2003г. . С договор за издръжка и гледане от 09.05.1986г. , извършен в
нотариална форма, Н.Т. е придобил от родителите си Т. Ц. и Х.Ц. право на собственост
върху 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 1860 кв.метра, образувано по
разширението на плана на гр. *, кв. *, имот п. № *, парцел*, , кв. *, ведно с жилищна сграда ,
сушина- стопанска постройка, кочина и клозет , и трайни насаждения, намиращи се откъм
улица с ОК 76 в стеснената част на парцела , цялата при съседи улица, дол, шосе и П. В..
Безспорно е, че Т. Ц. се е легитимирал като собственик на прехвърления имот с НА от
08.04.1986г. , издаден по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по
наследство и давност.
4
Няма спор между страните и е установено от събраните доказателства, че
недвижимият имот, придобит от Надежда Т.ова е описан по одобрения за града 1927г.
регулационен и кадастрален план, копие от който относно имота е приложен на л. 13 от
първоинстанционното дело. Установено е също така, че парцел *, кв. *по плана на града от
1927г. е съсобствен между А.Ц., Т. Ц. и Г.Ц. , видно от приложеното решение от 28.12.1971г.
на Михайловградски районен съд по гр.дело № 654/1971г. , с което между тези страни е
допусната делба и парцела е поставен в общ дял при равни права , както всеки от
съделителите е получил в индивидуална собственост извършените от него подобрения в
имота, а именно Т. Ц. -масивна жилищна сграда, сушина, кочина, клозет и трайни
насаждения, А.Ц.– масивна жилищна сграда, сламник, курник, кочина, клозет и трайни
наслаждения и Г.Ц.– масивно жилище, насаждения, сламник, курник, кочина и клозет.
Посочената в решението разпоредба на чл. 288 на действащия към 1971г. ГПК обосновава
извод за извършена делба, а не разпределение на ползване, както се поддържа от ищеца в
уточнителната молба.
На 15.10.1986г. за кв. * , гр. */ заповед л. 58/ са одобрени нови кадастрален и
регулационен план, според предвиждания на който от имот пл. № *,кв. *по плана от 1927г.
са създадени три дворищни регулационни парцела с номера *-*, *-*и *- *, кв. *и е
предвидена улица с ОК 49-49а-49б -50, видно от приложено на л. 9 удостоверение от
11.05.2022г. на Община * и копие на плана /л. 14/ . На 07.04.1994г. на квартала /заповед л. 60/
са одобрени нови кадастрален и регулационен план, по който новообразуваните три парцела
по плана от 1986г. са с номера *-*, *-*и *-*, кв. *, като улицата е с ОТ 176 до 179-копие
план л. 15 от делото.
При действието на плановете от 1986г. А. Ц. с НА от 26.12.1988г. е признат за
собственик по наследство и давност върху недвижим имот пл. № *, включен в парцел *,
кв.*с площ 572 кв.метра , ведно с построената в него жилищна сграда при съседи на парцела
от две страни улица, Г.Ц. и река. При действието на плановете от 1994г. Г.Ц. с НА от
25.07.1997г. е признат за собственик по давност, наследство и делба на дворно място пл. №
*, образуващо парцел * , кв. *, цялото с площ 793 кв.метра, ведно построените в него
жилищна сграда, лятна кухня , паянтова стопанска постройка и други подобрения при
съседи от една страна улица, А.Ц., дол и река, като на 30.07.1997г. имотът е продаден на
П.Ц..
По делото няма доказателства до смъртта си през 2003 г. Н. Т.ова да е оспорвала
придобитото от Г.Ц.и А.Ц. право на собственост върху имотите по горепосочените
нотариални актове . Няма доказателства и за обжалване одобрените 1986г. и 1994г. планове.
През 2006г. за град *са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри , според
които имот пл. № *по кадастралния план от 1994г., УПИ *, кв. *по действащия регулационен
план от 1994г. е получил идентификатор *, записан на А.Ц., имот пл. № *по кадастралния
план от 1994г. , УПИ *, кв. *по действащия регулационен план от 1994г. е получил
идентификатор *, записан на Г.Ц., а имот пл. № *по кадастралния план от 1994г., УПИ *, кв.
*по действащия регулационен план е с идентификатор .*, записан на Н. П.. Улицата с
5
наименование * е получила идентификатор *, цялата с площ 3593 кв.метра с предназначение
–за второстепенна улица, като видно от приложената на л. 55 скица в частта до имот с
кратки идентификатори 29,30 и 31 улицата е задънена, няма продължение.
Безспорно е , че процесната реална част, предмет на иска, за която се твърди, че е част
от имота с идентификатор *, записан на Н.Т.ова по КККР на град * е с площ 290 кв. метра,
част от улицата, заключена между ОТ 176-177-178 и 179, съгласно скица на л. 16 от делото.
От заключението на вещото , прието в първата инстанция се установява, че имота
УПИ *, кв. *по действащия подробен устройствен план на кв. *, гр. *не е ограден и няма
порта-врата, лицето на този имот е откъм улица *. Процесната реална част е част от имот с
идентификатор *по кадастралната карта, като на място спорната реална част представлява
неасфалтирана улица, обслужваща имоти с кратки идентификатори *, *и *, представляващи
УПИ *, *и *, кв. *по действащия ПУП и се използва за достъп до тях . При изработването на
подробния устройствен план на кв. *, гр. *са образувани три нови УПИ, за които е осигурен
достъп с урегулирането на удица „* и по-конкретно задънена удуца - тупик. Задънени улици
за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат
широчина най - малко 3,5 м. , а в градовете, когато задънената удица обслужва повече от 4
урегулирани имота - най - малко 6 м. Имотите са урегулирани с плана от 1986г. ,като
действащия регулационен план не изменя предходния. Процедура по отчуждаване дворното
място пл. № *по плана от 1927г. за предвидената с плана от 1986г. улица тупик вещото лице
не е установило да е извършване. Вещоот лице е посочило , че по смисъла на чл. 81, ал. 3 от
ЗУТ - урегулирани поземлени имоти с изход на задънена улица могат да имат лице към нея с
размер не по-малко от нейната широчина. Достъп до ПИ *(УПИ *) и ПИ *(УПИ *) се
осъществява и през улица „*“, като над канала намиращ се между улицата и гореописаните
имоти, има изграден пешеходен мост.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното:
Предмет на спора с оглед твърдените фактически обстоятелства и формулирано
искане за защита в исковата молба и молбата уточнение, депозирана във въззивното
производство, е правото на собственост на ищеца Б. Б. върху частта/реална част/ от 290
кв.метра от имот с идентификатор *по КККР на град *с предназначение улица ,задънена
улица/тупик/ ,,*‘‘ в гр.*, заключена между осови точки от 176 до 179 при съседи на реалната
част поземлени имоти с кратки идентификатори *, *и *, която реална част е
индивидуализирана и в скица, приложена на л. 16 от делото и която реална част е част от
собствения на ищеца и неговия брат поземлен имот с идентификатор *по КККР на гр. *,
придобит по наследство от Н.Т., починала 2003г..
Наследодателят на ищеца Н.Т.ова е притежавала в съсобственост при равни права с
лицата А.Ц. и Г.Ц. право на собственост върху имот пл. № *, кв. *по кадастралния план от
1927г. на кв. * гр. *, тогава с наименование *. Към 1971г. площта на имота според решението
за делба е бил 1918 кв.метра, а към май 1986г. според НА легитимиращ Н.Т., имотът е бил с
площ 1860 кв.метра. Съсобствениците върху дворното място са индивидуални собственици
6
на построените в него сгради, възложени им с решение от 28.12.1971г. на Михайловградски
районен съд по гр.дело № 654/1971г. , като всеки от тях притежава жилищна сграда и
второстепенни постройки. Предвид притежаваните в индивидуална собственост сгради, то
всеки от съсобствениците е упражнявал фактическа власт върху дворното място според
местоположението на собствените си сгради. Това фактическо положение е съобразено при
изработване кадастралния и регулационен план за квартала, одобрен октомври 1986г. при
действието на ЗТСУ /отм./ , с който от общото дворното място са обособени три дворищно-
регулационни парцела и е предвидена улица , осигуряваща достъп до тях.
Към датата на одобряване плановете от 1986г. разпоредбата на чл. 27 ЗТСУ/отм./ е
предвиждала, че със застроителен и регулационен план се образуват дворищнорегулационни
парцели за жилищно и вилно строителство, а според чл. 28,ал.1 дворищнорегулационни
парцели се образуват чрез: а) урегулиране на пълномерни имоти; б) урегулиране на
маломерни имоти (по повърхност или по лице) при съответно упълномеряване и в)
урегулиране на имоти или на части от имоти в общ (съсобствен) парцел. Разпоредбата на
чл. 28,ал.1 ЗТСУ/ отм./ , според която е необходимо искане на собствениците с нотариално
заверен подпис за образувано на повече на брой самостоятелни УПИ е в сила от 2000г.,
поради което и такова изискване към 1986г. не е съществувало. Разделянето на общия имот
на три дворищно-регулационни парцела с регулационния план от 1986г. е извършено при
предпоставките на чл. 28,ал.1 ЗТСУ /отм./ , в редакцията на разпоредбата към този момент,
като е съобразено наличието на съсобственост между Н. Т., А.Ц.и Г.Ц. и притежаваните от
тези лица в индивидуална собственост сгради в общото дворно място. С одобряване
плановете от 1994г. не са извършвани изменения относно кадастралния и регулационен
статут на трите парцела обособени с плановете от 1986г. , като е налице промяна единствено
в номерата на парцелите и квартала в който се намират. Кадастралните или плановите
номера на трите обособени с плана от 1986г. имота пл. № *, пл. № *и пл. № *са се запазили
и с кадастралния план от 1994г., като имотните и регулационни граници съвпадат. Безспорно
е установено, предвид приложените по делото нотариални актове, че А.Б. и Г.Б. са се
позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение УПИ *, имот пл. № *и
УПИ *, имот пл. № *и са се снабдили с нотариални актове за собственост върху тези имоти
по обстоятелствена проверка, като правото им на собственост, удостоверено с НА от 1988г.
на А. Б. и от 1997г. на Г.Б. не се установява да е оспорвано от Н.Т.до смъртта й през 2003г. .
Не са налице данни за оспорване и от страна на наследниците на Н.Т.-ищецът Б. Б. и
неговият брат Т. Б.. По делото липсват и доказателства одобрените за квартала планове през
1986г. и 1994г. да са обжалвани от Н. Т. При тези обстоятелства следва извод, че между
съсобствениците на бившия имот пл. № *, кв. *по плана от 1927г. с одобряване кадастралния
и регулационен план от 1986г. и от 1994г. фактически е извършена делба , като всеки от
съсобственици е придобил в индивидуална собственост имот, ведно с построените в него
сгради – А.Б. е придобил имот пл. № *, парцел *по плана от 1986г., идентичен с имот пл. №
*, парцел *по плана от 1994г., Г.Б. е придобил имот пл. № *, парцел *по плана от 1986г. ,
идентичен с имот пл. № *, парцел *по плана от 1994г., съответно Н.Т. е собственик на имот
пл. № *, парцел *по плана от 1986, идентичен с имот пл. № *, парцел *по действащия
7
регулационен план от 1994г. . С одобряване кадастралната карта от 2006г. за град
*регулационните граници на имотите, съвпадащи и с имотните такива са отразени в
кадастралната карта и всеки от трите имота е получил отделен идентификатор, като на Н.Т.е
записан в КККР имот с идентификатор *с площ 469 кв.метра , номер по предходен план *,
кв. *, парцел *, видно от скица на л. 29 от въззивното производство. Регулацията от 1986,
потвърдена и с плана от 1994г. към одобряване кадастралната карта 2006г. се счита
приложена, предвид съвпадане на имотните и регулационни граници на новообразуваните
1996г. имоти и владението им в тези граници за период от 20 години. Съгласно чл. 110
ЗТСУ/отм./ дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по
отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях),
придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на
собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план.
Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя
получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. За да е
приложена регулацията следва имотните и регулационни граници да съвпадат. В случая
имотните и регулационни граници по плановете от 1986 и от 1994 съвпадат, не са
променяни с последващи планове след първата регулация 1986г. , поради което и безспорно
е налице приложена регулация. Следва да се има предвид, че пространствения обхват на
правото на собственост на един имот се определя от имотните му /кадастрални / граници и
предвид данните от действалите до одобряване кадастралната карта 2006г. имотни граници ,
то обособеният с плана от 1986г. имот на Н.Т. е с непроменени имотни граници.
По отношение улицата тупик , предвидена с плана за улична регулация от 1986г. ,
осигиряваща достъп до трите новообразувани парцела с този план, по делото няма
доказателства за проведено отчуждително производство . Съгласно чл. 93,ал.1 ЗТСУ , отм.,
редакция към 1986г. отчужденията на места, собственост на граждани, кооперации и
обществени организации, за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и
регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са
приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели. В случая с плана от
1986г. са обособени за първи път три имота, като за всеки е отреден парцел от бившия имот
пл. № *по предходния план от 1927г., поради което и за тези имоти планът е първоначален
регулационен план и предвидена улица е за сметка на собствениците на новообразуваните
парцели- към тази дата Н.Т., А.Б. и Г. Б., поради което и обезщетение от страна на народния
съвет към онзи момент , а сега община *, не се дължи.
От друга страна по делото липсват доказателства, които да установяват, че спорната
по делото реална част от имот с идентификатор *съгласно индивидуализацията й по скицата
на л. 16 от делото е била част от бившия имот пл. № *, кв. *по плана от 1927г., както и
такива, че тази спорна част, преди одобряване кадастралната карта е била включена в
имотните граници на имота с пл. № *по кадастралния план от 1994г. , записан на Н. Т. , за да
се приеме,че липсата на заповед за отчуждаване е от съществено значение за установяване
правото на собственост на ищеца като наследник на Н. Т. върху процесната реална част.
8
Наследодателят на ищеца Н. Т.към датата на смъртта си 2003г. е била собственик на
имот пл. № *, за който е бил отреден парцел *по регулационния план на града от 1994г. след
разделянето на общия имот с плана от 1986 на три имота с отредени парцели за всеки от
трите имота, като с плана от 1994 кадастъра и регулацията по предходния план от 1986 не са
изменени.
От друга страна според нотариалния акт легитимиращ Н.Т. като собственик на
1/3ид.ч. от имот пл. № *по плана от 1927г. , то имотът е с площ 1860 кв. метра.
Новообразуваните имоти по плана от 1986г. с планови номера *, *и *са с площ съответно
793 кв.метра-имот пл. № *, 572 кв.метра –имот пл. № *, видно от нотариалните актове на Г.
Б. и А.Б. и 469 кв.метра – имот пл. № *или обща площ 1834 кв.метра , като разликата от 26
кв.метра може да е от предвидената задънена улица, разделяща парцел *-*от останалите два
, но не се установява да е взета от имот пл. № *, записан на Н.Т.. Дали разделянето на
бившия имот пл. № *е било съобразено с правата на съсобствениците по отношение на него
е въпрос, който не подлежи на обсъждане в настоящето производство с предмет право на
собственост на ищеца върху реално част от улица. Данните по делото сочат, че бившите
съсобственици са се съгласили с извършеното с плана от 1986г. разделяне, като двама от тях
са се снабдили с нотариални актове за собственост по обстоятелствена проверка, а Н. Т. не е
оспорила правото им на собственост.
Предмет на делото е положителен установителен иск за установяване правото на
собственост на ищеца по наследство от Н. Т. върху реална част от имот *, представляващ
второстепенна улица по действащите за града КККР, като събраните по делото
доказателства не установяват при условията на главно и пълно доказване, че наследодателят
му е бил собственик на процесната реална част, поради което и предявеният иск е
неоснователен.
Предвид гореизложеното обжалваното решение относно иска на Б. Б. като краен
резултат е правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Искане за присъждане на разноски с оглед изхода на спора от страна на въззиваемата
страна не е направено.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 200/24.04.2024г., постановено по гр. дело № 2908/2022г. по
описа му В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявен Т. Б. срещу Община *установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК с посочения в решението
петитум, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/24.04.2024г., постановено по гр. дело №
2908/2022г. по описа му В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от Б. Б. срещу
Община * положителен установителен иск.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10