Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 906
11.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1025 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.Р.И. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат М.К., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-0351-000230 от 30.10.2020 г., издадена от Б. П. Р., на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
Жалбоподателят счита обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди, че при издаването й били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Административното производство било опорочено, което ограничавало съществено правото му на защита. Сочи, че при допускането на предварителното изпълнение на Заповедта, „административнонаказващият орган“ не се бил съобразил и с факта, че жалбоподателят бил закупил процесното МПС, но не бил извършил регистрацията му в КАТ – Хасково, а притежавал само Договор за покупко-продажба на МПС.
Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.10.2020 г. от Б. П. Р., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в присъствието на свидетелите Д. Х. Д. и А. М. А., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №263754, срещу В. И. В. от гр.Свиленград, за това, че на 30.10.2020 в 01:00 часа в гр.Свиленград, ул.„Д-р С. Д.“, до бензиностанция „Ник ойл“, посока центъра на града, управлява лек автомобил марка Мерцедес Е320 с рег.№**********, собственост на Г.Р.И. ***, видно от Договор за покупко-продажба на МПС номер 5105 от 26.10.2020 г. на нотариус с номер 201, без да притежава свидетелство за управление на МПС, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. Като доказателство са иззети СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с номер **********.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетелите и от нарушителя В. И. В., който срещу подпис на 30.10.2020 г. е получил екземпляр от АУАН, без да посочи възражения по него.
На 30.10.2020 г., в присъствието на същите свидетели, Б. П. Р., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, е съставил срещу В. И. В. и Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №263753, за това, че на същите дата и място в гр.Свиленград управлява лекия автомобил марка Мерцедес Е320 с рег.№**********, собственост на Г.Р.И., след употреба на наркотични и упойващи вещества. В акта е посочено, че в 01:35 часа водачът е изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дрегер Drug test 3000 ARLJ-0022, STK-6, касета номер ARML, проба номер 56, който отчел наличие на канабис 25/ТНС 25/. Издаден талон за изследване 082681, отказва кръвна проба в ЦСМП – Свиленград. Посочено е, че с това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Този АУАН също е подписан от актосъставителя, от свидетелите и от нарушителя В. И. В. без възражения, и последният срещу подпис на 30.10.2020 г. е получил екземпляр от акта.
По делото е представен Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 26.10.2020 г., с нотариално удостоверяване на подписите на страните от същата дата, видно от който Й. Ц. Т. продава на Г.Р.И. МПС марка Мерцедес, модел Е320, рег.№**********, както и Свидетелство за регистрация Част I на същия лек автомобил от 17.09.1999 г. с регистриран собственик Й. Ц. Т..
Представена е също Докладна записка до Началника на РУ Свиленград от 30.10.2020 г. в която изготвилият служител докладва, че на 30.10.2020 г., носейки службата на АП-КАТ съвместно с мл.инсп.И. И., около 01.35 часа в РУ Свилнград изпробвал за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство лицето В. И. В. от гр.С., водач на лек автомобил марка Мерцедес Е320 с рег.№**********, като уредът отчел наличие на канабис 25/ТНС 25/, след което водачът бил отведен до ЦСМП – Свиленград, където отказал кръвна проба. Посочено е, че водачът управлява МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без да притежава СУ на МПС. Съставен му е АУАН №263753; 263754, задържан е за срок от 24 часа.
Като част от административната преписка са приложени също Талон за изследване №082681, връчен на В. И. В. на 30.10.2020 г. в 01:45 часа, Протокол за медицинско изследване с обективиран отказ от същия, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, и резултатите от извършено на 30.10.2020 г. в 1:35:04 ч. на водача В. И. В. изследване с Drӓger DrugTest 5000 S/N: ARLJ-0022 с отразени позитивни резултати за Канабис 25 (ТНС 25).
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0351-000230 от 30.10.2020 г., издадена от Б. П. Р., на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, се налага на Г.Р.И. ***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил Мерцедес Е320 с рег.№********** за срок от 6 (шест) месеца, като са отнети: СРМПС №********* и два броя регистрационни табели с №**********.
Заповедта е обоснована с това, че като собственик на описания лек автомобил, съгласно Договор за покупко-продажба 5105/26.10.2020 г. на Нотариус К.Каменов, рег.№201 при РС София, е допуснал неправоспособния водач В. И. В. от гр.С. да го управлява без да притежава СУ на МПС, установено при съставянето на АУАН сер.GA №263754 от 30.10.2020 г., както и след употреба на наркотици – канабис 25, установено при съставяне на АУАН сер.GA №263753 от 30.10.2020 г.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, на 30.10.2020 г. Г.Р.И. е получил препис от съставената ЗППАМ срещу подпис.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 02.11.2020 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в съда.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №272з-906/20.03.2019 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.10) държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Не е спорно, че подписалото заповедта лице Б. П. Р. заема длъжност младши автоконтрольор в звеното за пътен контрол в РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, т.е. същият е полицейски орган измежду посочените в т.10 от цитираната заповед, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Като правно основание за издаването ѝ в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, която разпоредба, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на ЗППАМ (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“
В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването ѝ е посочено, че собственикът на конкретен лек автомобил, Г.Р.И., е допуснал неправоспособният водач В. И. В. да го управлява, без да притежава СУМПС, както и след употреба на наркотици.
Извършено по този начин, излагането на фактическите основания в акта е до известна степен непрецизно, тъй като единственото релевантно според нормативната уредба обстоятелство е обективният факт на управление на чуждо МПС от лице, за което е налице някое от изброените в чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП обстоятелства, а посоченото в ЗППАМ, че собственикът на едно моторно превозно средство допуска друго лице да го управлява, е без правно значение.
Изложеното в обжалваната ЗППАМ фактическо обстоятелство, че водачът В. И. В. е управлявал конкретното МПС, собственост на Г.Р.И., „след употреба на наркотици“, също е неотносимо към посоченото правно основание за прилагане на принудителната административна мярка и не следва да бъде разглеждано. Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози е основание за прилагане на ПАМ, предвидено в нормата на чл.171, т.2а, б.„б“, предложение второ от ЗДвП, което не е посочено в заповедта, а и същото намира приложение само в случаите, когато моторното превозно средство е управлявано от собственик, какъвто настоящият не е.
Същевременно в заповедта е изложено, че моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, е било управлявано от неправоспособния водач В. И. В., което дава възможност на адресата на акта да разбере в коя от визираните в нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП хипотези му е наложена принудителната мярка Прекратяване на регистрацията на ППС.
Мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №263754 от 30.10.2020 г., в който е посочено, че В. И. В. управлява лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, без да притежава СУ на МПС, което го определя като неправоспособен водач.
Съдът приема, че макар и недостатъчно прецизирано, направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.
Съдът намира
за неоснователно напълно бланкетното и неконкретизирано възражението на
жалбоподателя за нарушаване на административнопроизводствените правила поради
издаването на ЗППАМ. В изпълнение на задължението си по чл.35 от АПК, административният
орган е издал ЗППАМ след цялостно изясняване на значимите за случая факти и
обстоятелства. Не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при
недопускането на които административният орган да достигне до различен от
постановения с акта краен резултат.
Обстоятелството, че към 30.10.2020 г. жалбоподателят е собственик на управлявания от В. И. В. лек автомобил, на практика не е спорно, а същото се доказва от представения по делото Договор за покупката на този лек автомобил от Г.Р.И. на 26.10.2020 г., с нотариална заверка на подписите на купувача и продавача. Съгласно действащата към тази дата редакция на чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили … подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Т.е. договорът има вещнопрехвърлително действие, независимо от неизвършването на регистрацията на новия собственик пред МВР към датата на издаване на процесната заповед.
Другото релевантно обстоятелство, че на 30.10.2020 г. лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, е бил управляван от лице, което не притежава Свидетелство за управление на МПС, също не се оспорва по делото и се доказва по несъмнен начин от представените писмени доказателства. Следва да се има предвид също, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия GA №263754 от 30.10.2020 г. факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.
Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.
Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0351-000230 от 30.10.2020 г., издадена от Б. П. Р., на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: