Р      Е      Ш      Е     Н      И    Е

№ 82

                              

                            гр. Пловдив, 15.06.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ                              

                                            ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                              ДЕНИЦА СТОЙНОВА                               

                                                    

                                                    

при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА

в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА НД /В/ № 194/2020г. по описа на съда

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.1 от НПК.

          Образувано е въз основа на Искане от Главния прокурор на РБългария за възобновяване на НОХД №33/2020г. по описа на РС – Казанлък, с наведени касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

          В искането се сочи, че с влязло в законна сила на 13.02.2020г. определение по посоченото дело е одобрено споразумение между прокурор от РП – Казанлък и подсъдимия С.Х., по силата на което последният е признат за виновен в извършване на две престъпления – по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 и по чл.343б ал.1 от НК, за които при условията на чл.54 от НК и чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най - тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв., като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Според искането приложението на чл.66 ал.1 от НК е в нарушение на материалния закон, тъй като от справката за  съдимост на подсъдимия се установява, че към момента на извършване на деянията не са изтекли предвидените в чл.88а от НК срокове за реабилитиране на Х. по предходните му осъждания и не е имало законова възможност изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок. На базата на посоченото се прави искане да се възобнови наказателното производство по НОХД №33/2020г. по описа на РС – К., да се отмени постановеното по него определение с правно основание чл.382 ал.7 от НПК  и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия районен съд.         

         В съдебно заседание представителят на АП - Пловдив изразява становище за основателност на искането за възобновяване по изложените в него съображения, поради което моли да се уважи.

  Осъденият С.Х. и неговия защитник предоставят на съда да вземе своето решение, съобразно приложените по делото доказателства.

  ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:

  Искането за възобновяване е процесуално ДОПУСТИМО. То е отправено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420 ал.1 от НПК страна, до компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 ал.1 изр. 2 – ро от НПК.

  Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО.

        Производството по НОХД №33/2020г. по описа на Районен съд – К. е приключило с постигнато в хода на съдебното следствие, одобрено от съда, споразумение между С.Щ.Х., лично и чрез защитника му – от една страна и прокурор от РП – К. – от друга страна, по силата на което за извършени от Х. две престъпления – по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 и по чл.343б ал.1 от НК, са му наложени наказания, съответно - една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв. и една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най - тежко наказание измежду наложените в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв., като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца /неточно е посочено в искането, че изпитателния срок е фиксиран на три години/. Определението е влязло в законна сила на 13.02.2020г. От доказателствата по делото, касаещи съдебното минало на осъдения С.Х. се установява, че същият е с обременено такова. Към момента на извършване на престъпленията, предмет на одобреното споразумение – 05.11.2019г., Х. е бил осъждан три пъти : с определение за одобряване на споразумение по НОХД №431/2009г. по описа на РС – К., влязло в законна сила на 23.04.2009г. му е наложено наказание „Обществено порицание“; с определение за одобряване на споразумение по НОХД №653/2013г. по описа на РС – К., влязло в законна сила на 16.05.2013г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7м., изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3г.; с определение за одобряване на споразумение по НОХД №1173/2013г. по описа на РС – Казанлък, влязло в законна сила на 04.09.2013г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1г., изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3г. Извършено е групиране на наложените на С.Х. наказания по НОХД №653/2013г. и НОХД №1173/2013г. с определяне на едно общо най – тежко наказание - „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Определението е влязло в законна сила на 06.11.2013г., като в разрез със закона в него е отразено, че изпитателния срок започва да тече от по-ранен момент, преди влизане на съдебния акт в сила, а именно от 04.09.2013г.

        При тези обективни данни законосъобразно е изложеното в искането за възобновяване становище, че по отношение на деянията, предмет на одобреното от съда споразумение, извършени на 05.11.2019г., не са били налице предпоставките, императивно посочени в чл.66 ал.1 от НК за приложението на тази разпоредба с отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок.

       Реабилитацията на осъдено лице и различните материално – правни предпоставки за настъпването й са посочени в Глава 10 от НК и то неслучайно в определена от законодателя последователност. Предвид реабилитирането по право по отношение на първото от осъжданията на С.Х. / по НОХД №431/2009г. по описа на РС – Казанлък/, по отношение на последващите две осъждания, независимо от това, че подлежат на групиране, разпоредбата на чл.86 от НК е неприложима, с оглед забраната по ал.2 на същия текст. Съдебна реабилитация на Х. по реда на чл.87 от НК не е постановявана, поради което и не е настъпила за осъжданията му по НОХД №653/2013г. и НОХД №1173/2013г., двете по описа на РС - К.. Не са налице и предпоставките, визирани в чл.88а от НК, което е пречка Х. да се счита реабилитиран и по този ред. С посоченото по-горе определение с правно основание чл.25 вр. с чл.23 от НК,  постановено по ЧНД №1208/2013г. по описа на РС – Казанлък, е извършено групиране на наложените на Х. наказания по НОХД №653/2013г. и НОХД №1173/2013г. с определяне на едно общо най – тежко наказание - „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Определението е влязло в законна сила на 06.11.2013г., поради което изпитателния срок от три години е изтекъл на 06.11.2016г. От този момент до извършване на престъпленията, предмет на споразумението, обект на коментар по настоящето дело – на 05.11.2019г., не е изтекъл предвидения в чл.88а ал.3 вр. с ал. 1 вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК петгодишен срок, поради което реабилитация по този ред не е допустима. Промяна в това становище не се налага, дори и да се приеме незаконосъобразното виждане на съда, че изпитателният срок по групираните на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК наказания е започнал да тече от 04.09.2013г. Чл.66 ал.1 от НК е приложим само спрямо лица, които не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, а  С.Х. е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер / за които не е реабилитиран/, поради което и спрямо него е налице забрана за приложението на посочената разпоредба. Като е приел противното и в резултат на това е одобрил споразумение в предложения му от страните вид, според което изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, РС - К. е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, което е основание за възобновяване на делото и връщането му на РС – К. за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на разпоредително заседание.

        Поради всичко изложено, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

 

             Р        Е         Ш         И   :

  

 

 ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 33/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 ОТМЕНЯ определение, постановено по същото дело  от 13.02.2019г., с което е одобрено споразумение между С.Щ.Х., лично и чрез защитника му – от една страна и РП – Казанлък – от друга страна.

 ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, от стадия на разпоредително заседание.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

       

 

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ :