О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХV въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 4046 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е с частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия В.Г.Г., срещу протоколно определение от 25.09.2019 г. по н.о.х.д. № 7341/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13- ти състав, с което направеното от защитника искане за изменение в по-лека на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ е оставено без уважение.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, във връзка с
което се сочи, че е налице нарушаване правата на подсъдимото лице, гарантирани
от КЗПЧОС, по – конкретно чл.5, т.3 и т.4 и чл.6, т.1 от Конвенцията. Поддържа
се, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на реална опасност
подсъдимият да извърши друго престъпление, отчитайки съдебното минало на последния,
без да бъде съобразено за какви престъпления същият е бил привлечен към
наказателна отговорност, а именно – управление на моторни превозни средства без
съответно свидетелство за управление. Съобразно това се излага, че не може да
бъде изведен обоснован извод за наличие на визираната реална опасност от
извършване на престъпление, основаващо се единствено на обремененото съдебно
минало на подсъдимия Г.. Счита се, че е налице липса на упражнен достатъчен
контрол от страна на съда относно законността на наложената мярка за
неотклонение, тъй като единственото основание за продължаващото задържане на
подсъдимия е тежестта на престъпленията, за които е предаден на съд, както и
констатацията на Софийския районен съд, че не са налице изключителни
обстоятелства, налагащи освобождаването му. Твърди се, че в хода на
първоинстанционното производство по реда на чл.270, ал.1 от НПК прокуратурата
следва да установи наличието на „нови обстоятелства“ по смисъла на посочената
разпоредба, които да обосноват продължаването спрямо подсъдимия на най- тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а не да се вменява това доказване
в тежест на подсъдимия.
Според жалбоподателя, съгласно чл.5, т.4
от Конвенцията, в производството по частната жалба следва да бъдат осигурени на
задържаното лице такива гаранции, каквито са предвидени пред първата инстанция,
въз основа на което е отправено искане делото пред въззивната инстанция да се
разгледа в открито съдебно заседание, което да е състезателно и да осигури
адекватно спазване на принципа за „равнопоставеност по отношение на
процесуалните възможности“, с които разполагат страните – прокурор и задържан.
Въз основа на изложените аргументи е и
отправеното искане към настоящата съдебна инстанция за отмяна на контролирания
съдебен акт и изменение на наложената на подсъдимия мярка за
неотклонение „задържане под стажа“ в по – лека такава.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по
делото и закона, приема за установено следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски
районен съд на 07.05.2019г., Софийска районна прокуратура е повдигнала на
подсъдимия В.Г.Г., с ЕГН **********, обвинения за извършени престъпления, както
следва: престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, престъпление
по чл. 152, ал. 1, т.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, престъпление по чл. 152, ал.
2, т.1, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е
образувано НОХД № 7341 по описа за 2019 година на Софийски районен съд, НО, 13
- ти състав.
В хода на първоинстанционното
производство в открито съдебно заседание на 25.09.2019г., първостепенният съд е разгледал искане по реда на чл.270, ал.1
от НПК за изменение наложената мярка за неотклонение на подсъдимия Г., като се
е произнесъл с определение, предмет на настоящото производство, с което е оставил без уважение искането за
изменение на наложената на подсъдимото лице мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в по – лека такава. Видно от мотивната част на обжалвания съдебен
акт Софийският районен съд е счел, че продължителността на срока на фактическо задържане
на подсъдимото лице към настоящия момент, а именно 11 месеца, не се явява
неразумен предвид фактическата и правна сложност на делото и не представлява
самостоятелно основание за изменение на наложената мярка за неотклонение. По
отношение възраженията, касаещи здравословното състояние на подсъдимия, СРС е
счел, че не са налице доказателства, обосноваващи извод за несъвместимост на същото
с изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“, доколкото
подсъдимото лице, въпреки наведените твърдения за влошено здравословно състояние,
не е търсил, респективно получавал медицинска помощ през 2019г. Предвид
изложеното и взимайки под внимание естеството на повдигнатите обвинения – за
три тежки умишлени престъпления срещу различни лица, част от тях квалифицирани
като извършени при условията на продължавано престъпление и при кумулативното
наличие на реална опасност от извършване на престъпление, първоинстанционният
съдебен състав е оставил молбата на защитника на подсъдимия Г., депозирана по
реда на чл.270, ал.1 от НПК, без уважение.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че
искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в
надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно
разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледано по същество същото е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
На първо място, относно отправеното в
жалбата искане за разглеждане на настоящото производство пред въззивната
инстанция в открито заседание, настоящият съдебен състав намира, че предвид
разпоредбата на чл.345, ал.1 от НПК, не съществува забрана за провеждане на
делото в публично съдебно заседание с призоваването на страните. В случая обаче
липсва наведена каквато и да била причина, с която да е аргументирано
визираното искане. С оглед изложеното следва да се приеме, че в настоящия
случай не е необходимо за целите на производството делото да се разглежда в
открито съдебно заседание, поради което искането на жалбоподателя в тази насока
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Въпросът за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното
производство, но съгласно чл.270, ал.1 от НПК това искане е основателно при
промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане на
опасностите от укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение или при наличие на други, нови обстоятелства,
обуславящи нейното изменение.
Настоящият въззивен съдебен състав е на
мнение, че към момента е налице обосновано предположение, че подсъдимият има
отношение към инкриминираните деяния, който извод на този етап се подкрепя от
събраните в производството доказателствени източници, годността на които
подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може
да бъде обсъждана в настоящото частно производство. При произнасянето си по
реда на чл.270, ал.1 от НПК, първостепенният съд законосъобразно не е взел
отношение по въпроса за вината, което е осигурило както минималния стандарт на
чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на правото на подсъдимия по чл.
6, пар. 1 от Конвенцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд,
доколкото съдът не се е произнесъл с оценка за годността на събрания
доказателствен материал и неговата достатъчност.
По отношение на втората предпоставка
съдът намира, че същата е налице, защото и към настоящия момент не е настъпила
промяна в интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление, който
извод се обосновава от обстоятелството, че твърдените в обвинителния акт деяния
по своята правна квалификация се явяват тежки умишлени престъпления срещу
различни лица, като част от тях, според обвинението, извършени в условията на
продължавано престъпление.
Действително времето, през което
подсъдимият вече е бил задържан, подлежи на съобразяване - осъществяването на
държавна принуда, откъсването от условията и средата, допринесли за извършване
на едно престъпление, са от същество да минимизират риска от извършване на ново
такова или от укриване. Поради това съдът контролира разумността на срока на
всяка наложена мярка за неотклонение предвид нейната тежест. Въззивният съдебен
състав, взимайки под внимание релевираните доводи в молбата, с която е сезиран,
намира за необходимо да посочи, че следва да се отчита не абсолютната времева
продължителност на мярката, а същата да се съотнася към тежестта на деянието,
за извършването на което лицето е предадено на съд. Настоящият състав е на
мнение, че изминалите около 12 месеца, през които лицето е било задържано, все
още не са могли да имат такова въздействие, което да прави продължаващото
задържане под стража неоправдано. Опасността от извършване на ново престъпление
остава реална и висока.
Същевременно, в настоящото производство
съдът следва да установи дали са налице новонастъпили обстоятелства, които
водят до отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление,
обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение, или други нови
обстоятелства, налагащи нейното изменение.
Въззивният съд се солидаризира с
изводите на първостепенния такъв, че изтеклият срок на фактическо задържане, макар да е ново обстоятелство по смисъла на
чл.270, ал.1, изр.2 от НПК, с оглед на неговата продължителност не обуславя
необходимост от изменение на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение
"задържане под стража", доколкото не е налице доказана промяна в
интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление.
Правилно и законосъобразно първата
съдебна инстанция е приела, че е налице реална опасност подсъдимият В.Г. да
извърши престъпление, в случай че му бъде определена по-лека мярка за
неотклонение. Опасността от извършване на престъпление настоящият състав, както
и първоинстанционният такъв, извежда от квалификацията на деянията, за което
лицето е предадено на съд - тежки умишлени престъпления срещу различни лица,
като част от тях извършени и в условията на продължавано престъпление. С оглед
изложеното и като се вземе предвид съдебното минало на подсъдимия Г. се налага
извод, че у подсъдимия са изградени трайни престъпни наклонности, като дори и
ограниченията, произтичащи от наложените му наказания, не са изпълнили своята
корективна и превъзпитателна роля и не са го приучили към спазване на
наказателноправните запрети. Характерът на престъпленията, за чието извършване
подсъдимият е предаден на съд, ценено съвкупно с данните за миналата му
съдимост сочат, че същите не са инцидентни прояви в живота на подсъдимия, а са
израз на трайни престъпни навици, което сочи и на завишена степен на лична
обществена опасност на подсъдимото лице, която на собствено основание и с оглед
разпоредбата на чл. 56, ал.3 предл. 3 от НПК, също следва да бъде взето под
внимание при преценката за най-адекватната мярка за неотклонение.
Контролиращият съд следва да отбележи,
че от момента на вземане на мярка за неотклонение на подсъдимия Г. - 12.10.2018
г. до датата на постановяване на обжалваното определение - 25.09.2019г., както
и съотнесено към датата, за която е насрочено следващото заседание по делото - 22.10.2019
г., е изтекъл срок, който не се явява неразумен.
По гореизложените причини въззивният съд
намира, че към момента не са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение в по-лека, тъй като „задържането под стража“
се явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата му.
По посочените мотиви, въззивният съд
намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния
съд, с което направеното от защитника на подсъдимия Г. искане за изменение на
мярката за неотклонение е оставено без уважение – за правилно и
законосъобразно. Ето защо обжалваният понастоящем съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 345,
вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2019
г. по н.о.х.д. № 7341/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13- ти
състав, с което направеното от защитника искане за изменение в по-лека на
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
оставено без уважение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.