РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502234 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *****,
чрез адв.Д. П., против решение № 2604/07.06.2023г., постановено по г. д. №
11204/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която „Моят
Кредит” ЕООД е осъдено да заплати на Й. К. А., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 296,35 лева –
недължимо платена сума за възнаградителна лихва по недействителен
Индивидуален договор за заем № 49586 от 11.05.2021г., сключен между
страните. Оспорва се изводът на съда, че уговорената неустойка представлява
скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да се включи в
ГПР. Сочи се, че неустойката е уговорена при условие, което не било
сигурно, че ще настъпи. В условията на евентуалност се възразява, че не
целият договор за заем се явява недействителен. Прави се довод, че ако
клаузата за неустойката се явява нищожна като неравноправна и в
противоречие с добрите нрави, то същата не влече недействителност на целия
договор. Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението в
атакуваната част и претендира присъждане на разноски.
1
Ответникът по жалбата Й. А. заявява становище за неоснователност
на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1- во ЗЗД, подаден от Й. К. А. срещу „Моят Кредит” ЕООД, с който се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ
размер от 1295, 97 лв., от която 296, 35 лв. – недължимо платена сума за
възнаградителна лихва и 999, 62 лв. – недължимо платена неустойка по
Индивидуален договор за заем № 49586 от 11.05.2021г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозирането на исковата молба в съда /01.08.2022 г./ до окончателното й
изплащане. Твърди се, че между страните е сключен Индивидуален договор за
заем № 49586 от 11.05.2021г., по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищеца заемни средства в размер от 1300 лв. В чл. 12, ал. 4 от
Договора била уговорена и неустойка в размер от 999, 61 лв., ако ищецът не
осигури в тридневен срок обезпечение под формата на физическо лице-
поръчител, което следвало да отговаря на многобройни изисквания, посочени
в чл. 12, ал. 3, т. 1 от Договора. Сочи се, че обезпечение не било предоставено
2
от ищеца, поради което ответникът претендирал заплащане и на
горепосочената неустойка. Изтъква се, че процесният договор е
недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана
методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея.
Според ищеца, дължимата по договора неустойка при неосигуряване на
обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за
потребителя. Сочи, че по своето същество неустойката има характера на
скрито възнаграждение за кредитора. Поради гореизложеното, ищецът счита
процесния договор за изцяло недействителен. Ако се приеме, че договорът не
е изцяло недействителен, то се поддържа, че е налице частична
недействителност по отношение на клаузите за заплащане на договорна
лихва и неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение в тридневен срок от сключването на договора. Моли се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочената сума, като
дадена при начална липса на основание. Претендират се и сторените
разноски.
В отговора на исковата молба „Моят Кредит“ ЕООД заявява
становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че в договора ясно и
недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати
длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Твърди, че
на ищеца му е предадена преддоговорна информация, запознал се е и със
съдържанието на договора и с полагането на подписа си, той се е съгласил с
всички условия, при които ответното дружество предоставя заем. По
отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е
индивидуално договорена клауза с потребителя в проявление на договорната
свобода и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за
неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Твърди се, че доколкото
вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще
се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се
включва при формиране на ГПР. Според ответника в ГПР не следва да
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора, каквато е неустойката при непредоставяне на
обезпечение. Моли се, така предявеният иск, да бъде отхвърлен. Претендират
се сторените разноски.
3
С постановеното по спора решение № 2604/07.06.2023г., постановено
по г. д. № 11204/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният
съд е уважил предявения иск.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно
установените от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори, че между „Моят Кредит” ЕООД и Й. К. А. е
възникнало правоотношение по повод на сключен Индивидуален договор за
заем № 49586 от 11.05.2021г., по силата на който на ищеца е предоставена
сума в размер от 1300 лв. Предвиденият в договора годишен лихвен процент
е 39,72%, годишният процент на разходите е 41.03%, а задължението следва
да се погаси на дванадесет месечни вноски. Съгласно чл. 12, ал. 1, вр. ал. 2 и
ал. 3 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да
предостави на кредитора обезпечение - физическо лице поръчител, което да
бъде одобрено предварително от кредитора и да отговаря на предвидени в
договора кумулативно поставени изисквания. При неизпълнение в срок на
посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, в тежест на
длъжника е да заплати на кредитора неустойка в размер от 999, 61 лева, която
кредиторът е разсрочил в погасителния план по чл. 12, ал. 6 от Договора и
която се добавя към всяка анюитетна вноска. По силата на сключения договор
за потребителски кредит, на длъжника А. е предаден погасителен план, както
и копие от условията, приложими към договора за кредит.
Безспорно е и от приетата по делото справка за осъществени
плащания по процесния договор за кредит (л. 42) се установява, че ищецът е
погасил всички дължими по договора суми, включително и тези за неустойка
при непредоставяне на обезпечение - 999, 62 лв. и за договорна лихва в
размер от 296, 35 лева. Съобразно посочената справка, общо заплатената от
длъжника на кредитора сума, ведно с погасената главница възлиза на 2595, 97
лева.
Според чл.12 от договора, заемателят е поел задължението в срок от
три дни след сключване на договора да осигури трето физическо лице, което
да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички
дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойка. Третото лице
следвало да отговаря кумулативно поставени изисквания: дееспособно лице,
което да е навършило 25 години; минимален осигурителен доход през
4
последните шест месеца, предхождащи сключването на договора за кредит, в
размер от 1500 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне шест
календарни месеца преди сключването на договора за кредит; стабилна
кредитна история; предположеният поръчител да не е активен потребител на
заемните продукти на кредитора или да не бъде поръчител по друг активен
паричен заем, предоставен от кредитора. Уговорено е, че при неизпълнение
на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 999,61 лева,
платима на вноски, ведно с вноските по кредита, съгласно погасителния план.
Въззивният съд намира, че сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания
за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на
ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
5
с договора за кредит.
В противоречие на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР по
процесния договор не са включени допълнителни разходи, регламентирани в
чл. 12, ал. 4 от договора в размер на 999,61 лева, които са прикрити под
формата на неустойка. Действително съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР
не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит, но така уговорената неустойка
надхвърля присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции. Същата е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора
за заплащане на главното задължение по установения в договора ред.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението
не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно
разпоредбата на чл.16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит следва
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали
да му предостави кредит без обезпечение. Наред с това, изискванията, на
които поръчителят следва да отговаря, както и срокът за предоставяне на
обезпечението, са уговорени по начин изпълнението им да е трудно
осъществимо, дори невъзможно. Ето защо уговорената неустойка е по
същество допълнително възнаграждение за заемодателя.
От гореизложеното следва извод, че с клаузата на чл. 12, ал.4 от
договора е уредено допълнително възнаграждение за заемодателя в размер на
999,61 лева, което съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да
бъде включено при установяване на ГПР по кредита. По делото безспорно се
доказва, че посочената сума не е била включена в ГПР. Липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. С посочването в договора за заем на
ГПР, който е формиран в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, се създава
заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита и се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване относно
максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на
6
прекомерното оскъпяване на кредита. С посочването в договора за заем на
ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и
отразява по - нисък от действителния ГПР, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
Установеното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е основание
процесният договор за заем да се приеме за недействителен, съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд като е приел за установена нищожността на
сключения между страните договор за заем № 49586 от 11.05.2021г.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в атакуваната част, а жалбата – оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Д. Г. Б., с личен номер на
адвокат *****, Адвокатска колегия-****, сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно процесуално
представителство във въззивната инстанция на Й. К. А..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2604/07.06.2023г., постановено по г.д.
№ 11204/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която „Моят
Кредит” ЕООД, ЕИК ***** е осъдено да заплати на Й. К. А., ЕГН **********,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 296, 35 лв. –
недължимо платена сума за възнаградителна лихва по недействителен
Индивидуален договор за заем № 49586 от 11.05.2021г., сключен между
7
страните.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Моят Кредит” ЕООД, ЕИК ***** да заплати на адв.Д. Г.
Б., с личен номер на адвокат *****, Адвокатска колегия-****, сумата от 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно
процесуално представителство във въззивната инстанция на Й. К. А..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8