Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр.К..,
11.02.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – К.., в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 83 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи.
„П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.В.Б., чрез пълномощника адв. Е.Й.-Й., оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-9/20.12.2019г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите. Релевирани са основанията по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърденията са за липса на мотиви в оспорения акт относими към адресата на задължението като бенефициер на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Изложени са оплаквания за нарушение на правилото на чл.39, ал.3 от ЗДП, тъй като на жалбоподателя не е връчено Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г., както и за неспазване на сроковете по чл.38, ал.6 от ЗДП вр. с решението на ЕК. Поддържат са доводи за недоказаност на основанията и на размера на подлежащата за възстановяване държавна помощ, като се оспорва приложената от органа методика за оценка. Допълнително се сочи, че придобитите при замяната горски имоти са отчуждени през 2017г.. Прави се искане за обявяване нищожността на оспорения акт или за неговата отмяна.
В съдебното производство, наведените в жалбата оплаквания и предявените искания се поддържат от пълномощника на оспорващия адв. Й.. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител адв. С.Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита оспорвания акт за законосъобразен – издаден в съответствие с процесуалните и материалноправни изисквания на Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г., което е с характер на законодателен акт по арг. от чл.288 от ДФЕС, публикувано е в ОВ на ЕС и е задължително за държавите – членки на ЕС в неговата цялост. Приема се за доказано, че жалбоподателят има качеството на предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и бенефициер на несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ, като допълнително в тази връзка се визира практика на СЕС относно понятието „икономическа дейност“. Поддържа се, че приложената в случая методика за определяне на несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ е съобразена с предписаната в т.173 от Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г. Оспорва се обективността на съдебно - оценителската експертиза на вещото лице Г.П. с доводи за противоречие на формираната оценка с правилата на §1а , т.2 от ЗДСоб., Приложение № 2, Раздел V, чл.19, ал.3 от ЗМДТ и действащия Български стандарт за оценяване. Налице са доводи за надлежно изпълнение от органа на задължението за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство и за мотивиране на издадения акт, вкл. с данните в приложения по преписката Оценителски доклад от 2018г. По отношение на сроковете по чл.38, ал.6 от ЗДП се приема, че същите са инструктивни и неспазването им не е съществено процесуално нарушение. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Между оспорващото дружество „П.“ ЕООД и Държавна агенция по горите е сключен Договор за замяна на недвижим имот № 75/26.01.2009 г., съобразно който ДАГ, чрез нейния председател прехвърля на дружеството правото на собственост върху имоти с обща площ от 151,929 дка – частна държавна собственост, а именно: имот 073006 с площ 57,485 дка в землището на с. К, община К.., м. „***“ и имот 047001 с площ 94,444 дка в землището на с. Д., община К.., м. „***“. В замяна, „П.“ ЕООД прехвърля на държавата, чрез ДАГ, собствените си имоти с обща площ от 198,858 дка, представляващи гори и земи от горски фонд, а именно: имот 200026 с площ 4,000 дка в землището на с. С, община Б., м. „***“; имот 725007 с площ 22,448 дка в землището на с.Г, община Р, м. „***“; имот 200028 с площ 6,000 дка в землището на с. С, община Б., м. „***“; имот 200014 с площ 7,999 дка в землището на с. С, община Б., м. „***имот 727005 с площ 15,668 дка в землището на с. Г, община Р, м. „***“; имот 712055 с площ 22,499 дка в землището на с. Г, община Р. м. „***“; имот 190024 с площ 5,002 дка в землището на с. М, община Ч, м. „***“; имот 258040 с площ 34,900 дка в землището на с. Г, община К., м. ***“; имот 232087 с площ 11,500 дка в землището на с. Р., община Б, м. „***“; имот 250080 с площ 8,299 дка в землището на с. Г., община К., м. „***“; имот 242015 с площ 5,000 дка в землището на с. Ц-П, община К., м. „***“; имот 259025 с площ 7,500 дка в землището на с. Ц-П, община К., м. „***“; имот 238011 с площ 25,000 дка в землището на с. С, община Ч, м. „***“; имот 265009 с площ 13,042 дка в землището на с. Р, община Ч, м. „***“ и имот 101031 с площ 10,001 дка в землището на с. Г, община Б, м. „***“. Във връзка с правото на собственост на „П.“ ЕООД върху описаните имоти, в договора са цитирани нотариалните актове, които го установяват, а и този факт не се оспорва по делото.
Съгласно чл. 3 от договора, стойността за замяна на имотите, находящи се в държавния горски фонд, според удостоверенията за оценка, е общо 124 171,00лв., съотв. 72 434,00лв. е стойността на имот 047001 и 51 737,00лв. е стойността на имот 073006.
Съгласно чл.4 от договора, стойността на имотите на „П.“ ЕООД , според удостоверенията за оценка, е общо 159 028,00лв., а поотделно е както следва: имот 200026 – 3 365,00лв.; имот 725007 – 17 780,00лв. ; имот 200028 - 5 241,00лв.; имот 200014 – 6 690,00лв. ; имот 727005 - 12 264,00лв. ; имот 712055 – 20 296,00лв.; имот 190024 – 10 001,00лв.; имот 258040 – 16 455,00лв. ; имот 232087 - 6 190,00лв.; имот 250080 – 4 355,00лв.; имот 242015 – 2 477,00лв. ; имот 259025 - 3 707,00лв. ; имот 238011 – 20 839,00лв.; имот 265009 – 20 382,00лв. и имот 101031 – 8 986,00лв.
С разпоредбата на чл. 5 от договора, страните са приели, че независимо от по-ниската стойност на държавните имоти спрямо частните, на осн. чл.15б, ал.6 от Закона за горите, ДАГ не дължи заплащане на разликата в стойността на заменените имоти, възлизаща на сумата 34 857,00лв.
Договорът за замяна е сключен въз основа на заповед № 122/23.01.2009г. на председателя на Държавна агенция по горите, с която на осн. чл.15б от ЗГ и заявление на „П.“ ЕООД с рег. № 27-78/24.01.2008г., е наредено извършване на замяна на процесните имоти.
Видно от приложено към преписката фирмено досие на „П.“ ЕООД, дружеството е действащо, а регистрираният в ТР предмет на дейност на дружеството е производство, преработка и реализация на селскостопанска продукция, трайни насаждения - овощни градини, меркетингова и търговска дейност, както и всяка друга дейност, позволена от закона /л.119 от делото/.
Ответникът е представил копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с № 018, том ІІІ, рег. № 3688, дело № 357/2017г. , видно от който на 13.11.2017г., „П.“ ЕООД е продало на „Аратиден“ ЕООД недвижими имоти, включително и имотите с №№ 073006 и 047001, придобити от договора за замяна с ДАГ /л.77 и сл. от делото/.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, е видно, че оспореният АУПДВ е издаден в производство по изпълнение на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, което решение е влязло в сила. Видно от съдържанието му, същото е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС), а именно: неизпълнение на задължението на Република България, като държава - членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация), във връзка с предоставянето на държавна помощ. Налице са констатации за несъвместимо с вътрешния пазар по смисъла на чл.108, §3 от ДФЕС и в нарушение на чл.107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани. Сочи се, че при извършени замени на горски имоти, оценени по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (Наредбата – отменена), българската държава е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл.108, §3 от ДФЕС. Цитира се чл.107, §1 от ДФЕС, според който всяко такова предимство, предоставено от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренцията в ЕС и представлява неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Посочен е общо период, в който са осъществени сделките, попадащи в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно периода от 01.01.2007 г., когато Република България се е присъединила към ЕС, до 27.01.2009 г., когато е влязъл в сила мораториум върху замяната на горска земя. Указана е методиката, която да следват държавите-членки като отправна точка за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер (съображение 173 и сл. вр. с 147 от решението). Налице са указания в съображения 125 и 126 от решението, за потенциалните бенефициери, които следва да са предприятия по см. на чл.107, §1 от ДФЕС.
Решението съдържа разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в него, за установяването на конкретни случаи, на неправомерно предоставена помощ. Предвидени са и основания за отпадане на задължението за възстановяване на помощта, когато не са превишени праговете в Регламент (ЕС) № 1407/2013г. на Комисията /съображение 154/. От друга страна, в съображения 170 и 171 от Решението е налице регламентация за идентифициране на бенефициерите, които трябва да възстановят помощта, във връзка с което е съставен списък с 132 сделки за замяна, участниците в които са приети за потенциални бенефициери, като е предоставена възможност на българските органи да изключат физическите и юридически лица , които не отговарят на критериите за предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и лицата, които са получи предимство в размер, който не надвишава праговете за помощта „de minimis“. В таблица 4 на решението на ЕК са посочени 104 сделки, по отношение на които според Комисията сравнението между административните цени и пазарните цени, представени й от българските органи, сочи на предоставено предимство, а страните не спорят, че процесната сделка е част от тези общо 104 сделки. Към решението на ЕК е приложен Списък на бенефициерите / л.82 от делото/, в който под № 48 е „П.“ ЕООД.
Съгласно Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., ЕК приема следното: Член 1: Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. — 27.01.2009 г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар; Член 2: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта; Член 3: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи; Член 4: 1/. Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1; 2/. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка; 3/. Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата на предоставянето им на разположение на бенефициерите до действителното им възстановяване; 4/. Лихвеният процент се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008. 5/. Република България отменя всички неизплатени плащания на помощ, предоставена в контекста на сделките за замяна и посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение. Член 5. 1/. Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно; 2/. Република България гарантира, че настоящото решение е напълно изпълнено в срок от дванадесет месеца от датата на уведомяването за него; Член 6. 1/. В срок от четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация: а) списък на всички сделки за замяна, като посочва следната информация: - административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от това размер на държавната помощ; - наименованието на частната страна, т. е. на бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка и причините, поради които се счита или не се счита, че тази страна е предприятие. б) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997; в) установяване на случаите, при които възстановяването ще се осъществи чрез отмяна на сделката за замяна; г) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията; Член 7: Адресат на настоящото решение е Република България.
В съответствие с решението на ЕК и на основание чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи, е започнало административното производство, приключило с издаване на обжалвания АУПДВ № РД-0543/02.04.2020 г. , т.е. същото е предпоставка за образуването на административно производство от компетентния в Република България орган - МЗХГ, за предприемане на мерките по неговото изпълнение.
В хронологичен ред, следва обявяване и провеждане на процедура от МЗХГ, Изпълнителна агенция по горите, за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на правоспособен независим оценител и/ или оценителски екип, регистриран по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на решение на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/С) И SA. 26217 (2011/С), приведена в действие от Р. България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии". С решение № 862/29.09.2017г. на главния секретар на ИАГ, на първо място е класиран участникът „Агролеспроект“ ЕООД, който е избран за изпълнител на поръчката и с него е сключен договор № 242/07.11.2017г. с предмет: Извършване на оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/С) И SA. 26217 (2011/С), приведена в действие от Р. България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии /л. 179 и сл. от делото/.
В изпълнение на възложената обществена поръчка, „Агролеспроект“ ЕООД изготвя Оценителски доклад за пазарната цена на поземлени имоти в горски територии, държавна частна собственост, обект на замяна по заповед № 122/23.01.2009г. на ДАГ (л.121 и сл. от делото), видно от който използваните методи за оценка са метода на пазарните аналози и метода на приходната стойност. В доклада е записано, че сделките с горски имоти се вписват като цена на имот, включваща в себе си цената на земята и тази на насаждението, което прави невъзможно разделянето на тези стойности; че при недостатъчна информация за пазарни аналози в горски територии ще се ползват такива за земеделски имоти, при което ще бъде определена цената на земята; че в този случай при определяне на цената на насаждението ще се ползва методът на приходната стойност; че според § 1а, т. 4в от ЗДСоб., за пазарни аналози се ползват имоти, разположени в същото землище, в което попада и оценяваният; че се допуска при липса на информация за сделки в конкретно землище, използване на данни за съседно землище или осреднени за общината, в която попада то. Приложение към доклада са скици, издадени от ОСЗ за имотите.
Обект на оценка по доклада са имотите – частна държавна собственост с №№ 047001 и 073006, общо с площ 151,929 дка в териториалния обхват на ДЛС „Осогово“ – К.., с трайно предназначение на територията – горска и начин на трайно ползване – залесена територия, които са оценени по метода на пазарните аналози. Видно е, че поради липса на информация в Агенцията по вписванията за сделки с поземлени имоти в горски територии, оценката е извършена въз основа на информация в Системата за агропазарна информация и в Агенцията по вписванията за периода 2008г.-2009г. за сделки със земеделски имоти, като пазарната цена на последните е увеличена със стойността на насажденията, определена по метода на приходната стойност ( от средната пазарна цена на насажденията от Информационната система на ИАГ са приспаднати разходите за добив на дървесина). За целта са сравнени цените по 447 сделки с имоти в землището на с. Коняво и по 435 сделки с имоти в землището на с. Д.. Формираната оценка на двата имота е общо 120 027,00лв. – съотв. за имот № 047001 - 65 761,00лв. и за имот № 073006 – 54 266,00лв. /вж. таблица на л.128 от делото/, което съставлява тяхната пазарна цена.
В изпълнение на възложената обществена поръчка, „Агролеспроект“ ЕООД е изготвя и Оценителски доклад за пазарната цена на поземлени имоти в горски територии, собственост на юридически лица, обект на замяна по заповед № 122/23.01.2009г. на ДАГ (л.132 и сл. от делото), видно от който са използвани същите методи за оценка, както за държавните имоти. Приложение към доклада са скици, издадени от ОСЗ за имотите.
Обект на оценка са имотите –собственост на „П.“ ЕООД с №№ 200026; 725007; 200028 ; 200014 ; 727005 ; 712055 ; 190024 ; 258040 ; 232087 ; 250080; 242015 ; 259025 ; 238011; 265009 и 101031, общо с площ 198,858 дка в териториалния обхват на ДЛС/ДГС – Миджур, В., Б., Чипровци и Чупрене, с трайно предназначение на територията – горска и начин на трайно ползване – залесена територия за шест от имотите и дървопроизводителна площ – за девет от имотите, които са оценени по метода на пазарните аналози ( въз основа на цената на съпоставими обекти – ПЗ в горски територии, разположени в близост или в сходен ценови район, които са били продадени в периода на процесната замяна, при ползване на данни от Агенцията по вписванията ). Допълнително, предвид недостатъчна като обем информация, са ползвани данни и от сделки със земеделски имоти, в който случай пазарната цена на последните е увеличена със стойността на насажденията. За целта са сравнени цените на имоти по сделки с различен брой, извършени в периода 2006г. - 2009г. в съответните землища. Формираната оценка на всички имоти е общо 130 340,00лв., а поотделно е както следва: имот 200026 – 3 033,00лв.; имот 725007 – 19 165,00лв. ; имот 200028 - 4 550,00лв.; имот 200014 – 6 066,00лв. ; имот 727005 - 13 377,00лв. ; имот 712055 – 19 209,00лв.; имот 190024 – 2 344,00лв.; имот 258040 – 14 964,00лв. ; имот 232087 - 5 285,00лв.; имот 250080 – 3 558,00лв.; имот 242015 – 1 938,00лв. ; имот 259025 - 2 908,00лв. ; имот 238011 – 16 826,00лв.; имот 265009 – 9758,00лв. и имот 101031 – 7 359,00лв. / вж. таблицата на л.147 от делото/, което съставлява тяхната пазарна цена.
Данните за двете групи имоти са обобщени в Таблица 2 /л.101 от делото/, в която освен пазарната цена на поземлените имоти в горска територия е отразен и размерът на несъвместимата държавна помощ в съответствие с методиката в съображение 173 и сл. вр. с 147 от Решението на ЕК, а именно: размерът на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, е разликата между две стойности - стойността, представляваща разлика между реалната пазарна цена на парцела горска земя - държавна собственост и административната цена за този парцел, определена съобразно Наредбата за базисните цени и стойността, представляваща разлика между реалната пазарна цена на парцела горска земя - частна собственост и административната цена за този парцел, определена съобразно Наредбата за базисните цени.
Видно от данните в Таблица 2, реалната пазарна цена на парцелите горска земя - държавна собственост е общо 120 027,20лв., административната цена за тези парцели – 124 171,00лв., т.е. разликата възлиза на минус 4 143,80лв.; реалната пазарна цена на парцелите горска земя – частна собственост е общо 130 340,52лв., административната цена за тези парцели – 159 028,00лв., т.е. разликата възлиза на минус 28 687,48лв. При горните данни и описаната методика, размерът на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна е 24 544,00лв., формиран по правилото на съображения 173 вр. с 147 от Решението на ЕК (28 687,48лв. - 4 143,80лв. = 24 543,68лв.).
Към административната преписка е приложена Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, без данни за нейния издател. В същата са възпроизведени съображения 147 и 173 от решението на ЕК /л.165/.
С писмо изх. № 70-5665/20.11.2019г., министърът на земеделието, храните и горите, уведомява жалбоподателя на осн. чл.26, ал.1 от АПК, за открито производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 38, ал.3 от ЗДП и чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9 от ДОПК, като му указва, че в срок от 14 дни може да представи доказателства, възражения и обяснения. Писмото е получено от адресата на 25.11.2019г., видно от известието за доставяне на л.100 от делото. Не е спорно, че жалбоподателят не е упражнил правото си на възражения.
Следва издаване на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-9/20.12.2019г. от министъра на земеделието, храните и горите, с който на осн. чл.38, ал.3 и чл.10 от Закона за държавните помощи, Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/С) и SA. 26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл.162, ал.2, т.6 и т.9, чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.59, ал.1 и 2 от АПК, на „П.“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер общо на 36 549,06лв., от които 24 544,00лв. главница и 12 005,06лв. - начислена лихва, която сума представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.
Видно от формираните мотиви, органът е описал договора за замяна на недвижими имоти, сключен между дружеството и ДАГ и извършената оценителна експертиза относно пазарната стойност на поземлените имоти в горски територии, като е посочил, че с Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 05.09.2014г. е прието, че при извършената от „П.“ ЕООД замяна, Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл.108, параграф 3 от ДФЕС, която е несъвместима с вътрешния пазар и следва да бъде възстановена. Сочи се размерът на помощта, определен в съответствие с изискванията на съображение 173 от Решението на ЕК, както и на изчислената лихва с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008 съгласно чл.4, т.3 и 4 от Решението на ЕК.
Оспореният АУПДВ е съобщен на жалбоподателя на 06.01.2020г. видно от известие за доставяне на л. 92 от делото, а жалбата е подадена на 20.01.2020г.
Във връзка с изпълнението на назначена по делото съдебно-оценителска експертиза, от Изпълнителна агенция по горите са представени документите, въз основа на които са изготвени оценителските доклади предхождащи сключения между страните договор за замяна, а именно: удостоверения за базисните цени на двете групи горски имоти съобразно Наредбата за определяне на базисни цени, издадени от РУГ по местонахождение на имотите; актовете, удостоверяващи правата на собственост на държавата, съотв. на „П.“ ЕООД; скици, обяснителни записки и таксационни характеристики на имотите / л.307 - л.799 от делото/.
Съдът е назначил по искане на жалбоподателя и е приел съдебно-оценителна експертиза с вх. № 829/15.02.2021г. на вещото лице доц. д-р Г.П., предмет на която са: реалните пазарни цени на парцелите горска земя – държавна и частна собственост и административната цена за тези парцели към датата 26.01.2009г., когато е сключен договора за замяна, съотв. размерът на държавната помощ, определен по методиката в Решението на ЕК. Видно от заключението, вещото лице П. ползва като източник на данни Системата за агропазарна информация /САПИ/ за 2008г., която публикува средните цени на всички вписани сделки за продажба на земи на територията на цялата страна, като допълнително са проверявани данните от Агенцията по вписванията, съдържащи се в оценителските доклади, изготвени във връзка с договора за замяна и във връзка с издаването на оспорения АУПДВ, а реалната пазарна цена на всеки имот е сума от стойността на земята и стойността на насажденията. Използваните методи от съдебния експерт са метода на пазарните аналози и метода на пазарния множител при оценката на земята, както и приходния подход при оценката на насажденията, включващ оценка на пазарните цени на дървесина на корен и оценка на разходите за залесяване. В заключението си вещото лице сочи, че в съответствие с Българските стандарти за оценяване (БСО, 2018) и Наредбата за оценяване на горите от 2018г., при лиса на пазарни аналози в землищата по местонахождението на процесните имоти, са търсени такива в близки землища със сравними параметри; че стойността на горската земя се определя като се умножи стойността на селскостопанската земя по пазарен множител, определен като частно от средните цени на горската и селскостопанска земя в землището, като цената на горската земя се приравнява на цената на постоянно затревените площи. Следват данни за извършени сделки в землищата, където са разположени процесните имоти – извадка от САПИ и сравняване с оценките във връзка с договора за замяна и във връзка с издаването на оспорения АУПДВ. Видно от таблици 7, 8 и 9, приложение към заключението на в.л. П., реалната пазарна цена на държавните имоти, заменени по договора с „П.“ ЕООД е в размер на 87 379,00лв., а реалната пазарна цена на частните имоти е в размер на 148 950,00лв., т.е. пазарната цена е по-ниска от приетата в оценителските доклади, което според вещото лице е вследствие на констатирани грешки в последните при формиране на цената на горските имоти, като по-съществената е разликата в цената на държавните имоти. Предвид горното и при отчитане на административната цена на двете групи имоти – 124 171,00лв. за държавните и 159 028,00лв. за частните, размерът на държавната помощ, определен по правилата в решението на ЕК е отрицателно число – минус 26 714,00лв. /вж. таблица 7/.
Изготвената съдебно-оценителска експертиза е оспорена от ответника и по искане на последния съдът е назначил друго вещо лице със същия предмет на задачата. Видно от съдебно-оценителска експертиза с вх. № 3354/09.02.2021г. на в.л. инж С.К., при формиране на пазарните цени на процесните имоти са ползвани данни от сделки с поземлени имоти в горски територии в съответните землища, вписани в АВ, с които се е снабдил въз основа на издадено съдебно удостоверение, като са приложени правилата на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии. В.л. К. определя пазарната цена въз основа на осреднени цени от сделки с имоти, подобни на оценяваните по метода на пазарните аналози, в резултат на което сочи, че пазарната цена средно за декар на държавните имоти е 488,10лв. или общо за 151,929 дка е 74 156,54лв., а пазарната цена средно за декар на частните имоти е 131,84лв. или общо за 198,858дка е 26 217,44лв., т.е. пазарната стойност на имотите, придобити от „П.“ ЕООД по договора за замяна с ИАГ надвишава пазарната стойност на имотите, предоставени от „П.“ ЕООД да държавата със сумата 47 939,10лв. Видно от допълнението към експертизата с вх. № 4896/26.11.2021г., вещото лице К. определя по правилата в решението на ЕК, неправомерната държава помощ в размер на 82 797,08лв.
Съдът ще прецени обективността на експертните заключения на вещите лица П. и К. по-долу в настоящото изложение.
По отношение размера на лихвата с натрупване, определена в оспорения АУПДВ, по искане на ответника съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза. Последната е извършена от вещото лица Е.Т., който в представеното заключение с вх. № 132/10.01.2022г. констатира правилно приложение на правилата на Глава V от Регламент (ЕО) №794/2004г. и Регламент (ЕО) № 271/2008г. от страна на административния орган и изчислява размер на лихвата от 12 005,03лв. /при размер от 12 005,06лв. по акта/. Заключението на вещото лице съдът счита за обективно.
Допълнително във връзка с правилата за оценка и за избор на оценител, органът представя документи за назначаване от изп. директор на ИАГ, на експертен съвет за разглеждане на оценките на поземлените имоти в горски територии в съответствие с изискванията на решението на ЕК през 2018г. и за приемане на оценителските доклади на „Арголеспроект“ ЕООД / л. 881-891 от делото/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от пълномощник на активно
легитимирано лице с правен интерес от
оспорване на административен акт, който пряко засяга негови права и законни интереси, в предвидения от
закона срок по чл.149, ал.1 АПК и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Проверен
изцяло, съгласно
изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореният АУПДВ е валиден
административен акт, издаден в писмена форма, но в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и
с целта на закона. Налице са отменителните
основания по чл.146, т.3 ,т.4 и т.5 от АПК.
Съдът счита, че преценката за законосъобразност на обжалвания акт изисква преглед на приложимата нормативна уредба на общностното и националното право, както следва:
Принципите за предоставяне на държавните помощи са уредени в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), който в чл. 107 предвижда, че освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да ***форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. За и с цел гарантирането на конкуренцията и равнопоставеността в рамките на общия европейски пазар, държавите-членки на ЕС предоставят по силата на самите договори на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз, възможността да разрешава предоставянето на държавни помощи. Разрешаването на мерките, представляващи държавни помощи, става или посредством групово освобождаване на цели категории помощи (напр. с Регламент 800/2008/ЕС), или посредством индивидуално освобождаване на съответната мярка, след нотификация - уведомление от страна на държавата - членка и изрично или мълчаливо разрешение ЕК, по реда на чл. 108, § 3 от ДФЕС.
От друга страна, мерките, които могат да бъдат предприети за отстраняване на ефекта от неправомерно предоставена държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, са нормативно установени в Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, приложим към момента на издаване на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. Според чл. 14, § 1 и § 3 Регламент (EО) № 659/1999, когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя, като възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията.
В същия смисъл са и чл.16, ал.1 и ал.3 от действащия към датата на издаването на оспорения АУПДВ Регламент (ЕС) 2015/1589 за установяване на подробни правила за прилагане на чл. 108 от ДФЕС.
Видно е, че общностното право задължава ЕК, да проучи всяка информация
достигнала до нея за наличието на недопустима държавна помощ, какъвто е процесния случай, доколкото производството
пред ЕК, е образувано по сигнал за нарушение на задължението за нотификация. В
хода на това проучване ЕК може да изиска информация от държавата-членка, за
която се твърди, че е предоставила тази помощ. Когато установява недопустима
държавна помощ, ЕК, задължава държавата-членка да предприеме всички необходими
мерки, за да изземе от бенефициера тази помощ. Изцяло в правомощието на
държавата – членка е да определи в националното си законодателство норми, уреждащи
начина и реда за възстановяване на помощта.
В тази връзка и в изпълнение на Правото на ЕС е приет Закона за държавните помощи, който е специалният закон, уреждащ условията и реда за възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ / арг. чл.1, т.5 от ЗДП/. Регламент (ЕО) № 659/1999 и ЗДП предвиждат, че решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ подлежи пряко на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако 1. изпълнението му бъде спряно от Съда на Европейския съюз в рамките на процедурата по обжалване на решението на Европейската комисия, или 2. ако в решението на ЕК, не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на сумата, която трябва да се възстанови. В последния случай, какъвто е настоящият, компетентният национален орган следва да издаде акт за установяване на публично държавно вземане.
Процедурата за възстановяване на неправомерна и несъвместима държава помощ е уредена в Глава VI от ЗДП, в чл.38 от която, са предвидени две хипотези, а именно: в хипотезата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП - възстановяването е въз основа на решението на ЕК, когато същото сочи конкретен бенефициер и определя размера на вземането, подлежащо на възстановяване (главницата и лихвата), а в хипотезата на чл.38, ал.3 от ЗДП - когато с решението на Европейската комисия не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл.38, ал.4 от ЗДП, установява и специален ред за изпълнение на издадения ИАА по чл.38, ал.3 - от органите на Националната агенция по приходите по реда на ДОПК.
От горното следва, че в хипотезата на чл.38, ал.3 от ЗДП националният компетентен орган трябва да издири, идентифицира и определи наличието на нормативно установените предпоставки за издаването на индивидуален административен акт – АУПДВ, по отношение на субекти с характеристиките на бенефициери на помощ по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС във вр. със съображения 125-128 от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014г. и за релевантния период от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г.
В процесния случай, видно от доказателствата по преписката, министърът на земеделието, храните и горите е издал Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.38, ал.3 от ЗДП, по отношение на който изрично е предвидено приложението на процедурата по АПК, доколкото същия представлява ИАА, като се спази и специалното производство, предвидено в чл.38 и чл.39 от ЗДП. Вземането по акта е публично държавно вземане по аргумент от чл.6 от ЗДП във вр. чл.38, ал.4 от ЗДП, а актът представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК вр. с чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК.
Предвид изложеното във връзка с приложимото право и с доказателствата по делото, съдът счита, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл.33 във връзка с чл.8 и чл.10 от Закона за държавните помощи, специалната компетентност по отношение на държавните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите, вкл. правомощията на администратор на държавна помощ в изпълнение изискването на чл.38, ал.3 ЗДП. Според чл.9, ал.1 от същия закон администратор на помощ е лице, което предоставя или управлява, включително разработва държавна помощ или минимална помощ, освен когато в закон е предвидено друго. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от същия закон, министърът на земеделието, храните и горите разработва съдържанието, параметрите и механизмите за предоставяне и контрол на всяка мярка за помощ в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството. Страните не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания, които си кореспондират, както и с разпоредените правни последици.
Както се посочи по-горе, в решението на ЕК не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, поради което правилно е приложена процедурата по чл.38, ал.3 и чл.39 от ЗДП за издаване на АУПДВ. Спазени са изискванията по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство, независимо, че същият не е упражнил правото си на участие.
Във връзка с проведеното административно производство, оспорващият сочи нарушение на правилото на чл.39, ал.3 от ЗДП, тъй като не му е връчено Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г., както и неспазване на сроковете по чл.38, ал.6 от ЗДП вр. със съображение 180 от решението на ЕК. Доводите са неоснователни. Неизпълнението от страна на органа, на задължението по чл.39, ал.3 от ЗДП за връчване на ползвателя на помощта, на копие от Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г. не представлява съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.146, т.3 от АПК. Решението на Комисията е публикувано в Официалния вестник на ЕС, бр. L 080 от 25.03.2015г. и в ДВ бр.106/27.03.2015г. т.е. същото е надлежно оповестено, а и органът го е цитирал в изпратеното до оспорващия писмо по чл.26 от АПК, с което същият е информиран за съществуването на акта на ЕК и е имал възможност да провери неговото съдържание. По отношение на визираните срокове в съображение 180 от Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г., към които препраща разпоредбата на чл.38, ал.6, пр. последно от ЗДП, следва да се посочи, че същите са инструктивни и неспазването им не преклудира правомощието на органа да предприеме действия за възстановяване на неправомерната държава помощ.
Независимо от горното, съдът счита за основателни наведените в жалбата оплаквания за липса на мотиви в оспорения акт относими към адресата на задължението като бенефициер на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, а по същество приема за недоказано, че оспорващото дружество има визираното качество. Бездействието на органа във връзка със задължението за събиране на доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, е нарушение и на процесуалното правило по чл.35 от АПК.
В акта се съдържа само и единствено констатация за това, че неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007 г. – 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година и е обсъден договорът за замяна. В АУПДВ не са изложени никакви мотиви за това защо органът приема, че "П." ЕООД е предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и поради това е бенефициер на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по решението на ЕК. Касае се за предварителен въпрос, който следва да бъде разгледан и решен от националния орган при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл.38, ал.3 от ЗДП във вр. със съображение (125) от решението на ЕК, а липсата на доказателства и на формирани мотиви по този въпрос следва да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.146, т.3 от АПК и основание за отмяна на оспорения административен акт.
Както се посочи по-горе, в съображение (123) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final, се визира разпоредбата на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС, според която всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да ***форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар. Кумулативните условия за да бъде определена една мярка като помощ по см. на чл.107, §1 от ДФЕС, са обективирани в съображение 124 от решението на ЕК, а именно: 1. за мярката да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство да бъде избирателно; 4. мярката да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки, са налице. Според съображение (125) от решението на ЕК въпросът за това дали потенциалният бенефициер е предприятие е предварителен въпрос. Това е така, защото според формулировката на чл. 107, пар. 1 ДФЕС правилата за държавните помощи се прилагат само тогава, когато бенефициерът е предприятие. При дефиниране на понятието „предприятие“, ЕК в решението си препраща към практиката на Съда на ЕС, който в свои решения сочи, че предприятие е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут на физическо или юридическо лице и независимо от начина му на финансиране, а стопанска дейност е всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар ( арг. съображение 126 от решението на ЕК). В съображение (127) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final, изрично са посочени основанията за изключване на определени бенефициери от категорията „предприятие“ по см. на чл.107, пар.1 от ДФЕС, а именно когато не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период /от 01.01.2007г. до 27.01.2009 г./ и понастоящем не извършват такава дейност, поради което се приема, че няма наличие на държавна помощ при сделките за замяна, които те са сключили с българската държава.
От друга страна, според съображение (142) от решението на ЕК, сделките за замяна нарушават конкуренцията и засягат търговията между държавите членки доколкото всяка финансова изгода в резултат на замените укрепва позицията на бенефициерите в сравнение с други конкурентни предприятия в рамките на Съюза на определен пазар – пазар на който предприятията предлагат стоки и услуги. В същото това съображение е посочено, че вписаните в Търговския регистър сфери на дейност като недвижими имоти, туризъм, ресторантьорство, залесяване представляват сектори, отворени за конкуренция на равнището на Съюза, но понятието "предприятие" в чл.107, пар.1 от ДФЕС е обективно понятие и въпросът за това дали предприятията предлагат стоки и услуги на определен пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед дейностите, действително извършвани от тези предприятия.
От горното следва, че за да е налице основание за възстановяване на несъвместима помощ от жалбоподателя, административният орган е следвало да установи, че същият е предприятие и че неговата сделка за замяна нарушава конкуренцията. Мотиви и доказателства за визираните обстоятелства не се съдържат в оспорения АУПДВ и в документите, които предхождат и съпътстват неговото издаване. Органът не е изложил доводи и не е формирал изводи за относимите към спора факти в контекста на приложимите нормативни разпоредби, а именно: за това дали „П.“ ЕООД е извършвало дейност със заменената горска земя през процесния период от време и понастоящем или не; кой е конкретният пазар, на който дружеството оперира; има ли финансова изгодна от замяната, която го поставя в по-добра позиция в сравнение с другите конкурентни оператори на същия пазар. Пропускът на органа да мотивира издадения АУПДВ възпрепятства жалбоподателя да реализира правото си на защита, както и съдебната проверка във връзка с правилното приложение на материалния закон.
За първи път в съдебното производство - в отговорите по жалбата и в представената писмена защита, пълномощникът на ответника излага съображения в подкрепа на тезата, че оспорващото дружество е предприятие по см. на чл.107, пар.1 от ДФЕС, като сочи практиката на СЕС без ясни аргументи за приложимост и връзка на същата с конкретните факти по казуса. Единственият довод е, че жалбоподателят е сключил договора за замяна с ДАГ в качеството си на търговец, респ. в това качество е придобил имотите, което „само по себе си ги включва в стопанския оборот“ /цитат/, поради което е действал като предприятие. Освен, че е недопустимо мотивите към акта да се допълват в производството по съдебното му оспорване, но и горните твърдения не доказват предвидените в чл.107, §1 от ДФЕС и в решението на ЕК условия за да бъде налице несъвместима с общия пазар държавна помощ. Формалната регистрация на жалбоподателят като търговец, не предполага автоматично придобиването му на качеството на бенефициер по смисъла на Решението на ЕК.
Изводи, че оспорващото дружество извършва стопанска дейност, т.е. че е предприятие, не следват пряко и от доказателствата за продажбата на заменените имоти. От приложения към преписката нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с № 018, том ІІІ, рег. № 3688, дело № 357/2017г. , е видно, че на 13.11.2017г., „П.“ ЕООД е продало на „Аратиден“ ЕООД недвижими имоти, включително и имотите с №№ 073006 и 047001, придобити от договора за замяна с ДАГ. Този факт не е обсъден от органа при постановяване на АУПДВ, а и сам по себе си не е основание за възстановяване на несъвместима помощ от жалбоподателя. Според четвъртата предпоставка, посочена в съображение 124 от решението на ЕК, административният орган следва да установи, че извършената сделка за замяна нарушава конкуренцията по смисъла, приет в съображение 142 от решението на ЕК.
Неоснователен е доводът на пълномощника на ответника, че включването на жалбоподателя в списъка на бенефициерите по решението на ЕК и публикуването на този списък на сайта на министерството е достатъчно, за да се приеме, че всички, изложени по-горе обстоятелства са доказани, още повече, че списъкът също не съдържа никакви мотиви за това защо министърът на земеделието, храните и горите е определил изброените в него юридически и физически лица като бенефициери. Не може да се приеме, че този въпрос е решен от комисията и чрез отразяването в таблица № 4 от решението, на 104 сделки, по които е ***предоставено предимство. Освен, че тези сделки не са индивидуализирани, вкл. бенефициерите по тях, но и самите сделки са определени в резултат на сравнение на административните цени и пазарните цени, представени от българските органи без конкретни данни за всяко засегнато предприятие.
Спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК, ред, допустим според общностните норми и регламентиран в специалния закон, приложим в конкретния случай – ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви (фактически и правни основания) за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на мотиви за това защо административният орган изисква възстановяване на помощта именно от адресата на акта, тъй като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на комисията. За да се извърши преценка за наличието на държавна помощ, административният орган следва да е изложил съответните мотиви. Значението на изискването за мотивите според ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането на такива към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Дължимо е решение в изложения смисъл.
Извън горното, за пълнота на правните изводи и във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания, съдът счита за необходимо да посочи, че административният орган не е определил размера на подлежащата на възстановяване държавна помощ въз основа на пазарните цени на заменените имоти, определени от независим оценител в изпълнение на указанията в решението на ЕК.
В случая, административните цени на заменените имоти не са спорни и се установяват от приложените към преписката удостоверения, издадени от съответните РУГ. Видно от изложеното в АУПДВ пазарната цена на частните имоти и пазарната цена на държавните имоти, са определени съгласно оценка, изготвена от "Агролеспроект" ЕООД, който е избран след проведена процедура по реда на ЗОП с възложител Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието, храните и горите. Оценителските доклади са изготвени през 2018 г., т. е. преди образуване на административното производство по издаването на акта. Така установените факти сочат, че размерът на помощта е определен по реда на чл.38, ал.7, т.2 от ЗДП.
Съдът счита, че пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. Не е спорно по делото и при справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите, т.е. администраторът на помощта, което поставя под съмнение независимостта на оценителя. По делото няма и данни, че последния е одобрен от ЕК.
От друга страна, от разпоредбата на чл.38, ал.6 от ЗДП следва задължението на органа да определи размера на помощта при съобразяване с методиката, приета от ЕК в съображение 173 от нейното решение, както и с изискванията в съображение (174) от решението на Комисията. Последното предвижда, че при определяне на пазарните цени на съответните парцели следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната. В оспорения акт се сочи приложимост на изискванията в съображение 173 от решението на ЕК с препращане относно конкретните стойности към оценителска експертиза. Касае се за оценителските доклади на „Агролеспроект“ ЕООД, данните от които съдът е възпроизвел по-горе в настоящото решение. В съображение 176 на решението на ЕК е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи изразят основателни съмнения, че методиката не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера.
От анализа на приложените методи за оценка и на източниците на информация в оценителските доклади, е видно, че определените в административното производство пазарни цени на заменените имоти не съответстват на икономическата им стойност към момента на замяната. Настоящият съдебен състав намира, че при определянето на пазарната цена административният орган е длъжен да съобрази определението за пазарна цена, дадено в т. 68 от Решение от 2 септември 2010 г. по дело С-290/07 и в т.34 от Решение от 16 декември 2010 г. по дело С-239/09, според които пазарна цена е цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи. Според т. 35 от Решение на СЕС по дело С-239/09, когато националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на земи с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези правила на член 87 ДЕО /чл. 107 ДФЕС/, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика на ВАС / вж. Решение № 5050 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 704/2021 г., I о.; Решение № 8824 от 23.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2021 г., I о. ; Решение № 11382 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2021 г., I о. и др./.
В случая за определяне пазарната цена на имотите – частна държавна собственост, е използвана информация в Системата за агропазарна информация и в Агенцията по вписванията за периода 2008г. - 2009г., но за сделки със земеделски имоти, като пазарната цена на последните е увеличена със стойността на насажденията, определена по метода на приходната стойност. За имотите, частна собственост са използвани пазарни аналози - цената на съпоставими обекти – ПЗ в горски територии, разположени в близост или в сходен ценови район, които са били продадени в периода на 2009г., но и данни от сделки със земеделски имоти, в който случай, пазарната цена на последните е увеличена със стойността на насажденията. При това положение не може да се приеме, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти, отразяват икономическата (пазарната) им стойност към момента на замяната през 2009 г. Тъй като това е стойността, релевантна за определяне размера на полученото предимство по конкретната сделка за замяна, то неправилното определяне на същата, не осигурява постигането на преследваната цел, а именно възстановяването на неправомерната и несъвместима държавна помощ. Налице е и основанието за незаконосъобразност по чл.146, т.5 от АПК.
Определената пазарна цена в административното производство е разколебана от заключението на вещото лице инж. С.К. по съдебно – оценителската експертиза. Същото, прилагайки метода на пазарните аналози, въз основа на осреднени цени от сделки с имоти, подобни на оценяваните, определя по-ниски пазарни цени на заменените имоти в сравнение с административните им цени, както и значително по-ниски стойности на пазарните цени на държавните и на частните имоти от тази в оценителските доклади.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира като обективно заключението на вещото лице доц. Г. П.. Същият при определяне на пазарната цена на заменените имоти не е приложил надлежно метода на пазарните аналози, доколкото е приравнил цената на горската земя на цената на постоянно затревените площи.
На последно място, ако условно се възприеме за правилен и доказан определеният в АУПДВ размер на държавната помощ от 36 549,06лв. / главница и лихва с натрупване/, то същият е под прага от 200 000 евро по Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. Задължението за извършване на проверка дали процесната помощ е de minimis следва от съображение 171 от решението на ЕК, в което изрично е посочено, че българските власти трябва да изключат тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта, de minimis). Липсата на такава преценка от административния орган има за последица незаконосъобразност на оспорения акт.
Предвид констатираните по-горе основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, съдът отменя обжалвания АУПДВ.
С оглед изхода от спора, съдът
присъжда на оспорващия деловодни
разноски в размер от 250,00лв., от които
50,00лв. заплатена държавна такса по жалбата и 200,00лв. – възнаграждение на
в.л. Г.П., платими от Министерство на земеделието, храните и горите. Жалбоподателят не е доказал заплащане на
адвокатско възнаграждение и такова не му се дължи. На ответника не се следват
деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-9/20.12.2019г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието,
храните и горите с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, да заплати на „П.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски
в размер от 250,00лв., от които 50,00лв.
- държавна такса по жалбата и 200,00лв. – възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: