Решение по дело №1425/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1562
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20207180701425
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

     

       Р Е Ш Е Н И Е

 

           № 1562

 

           гр. Пловдив, 20.08.2020 год.

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                               

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД №  1425  описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „АПИД - 2000“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Скопие“№ 14, ет.1, представлявано от управителя Х.П.Д. срещу Решение № 406 от 04.03.2020г. на Пловдивския районен съд, ХIV – ти н.с. постановено по АНД №  5259 по описа на същия съд за 2019г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление №  448313-F483057/15.07.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.6, вр чл.185, ал.2, вр ал.1 от ЗДДС.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че  от страна на дружеството не е осъществен състав на административно нарушение, като ако се приеме, че е осъществен състав на административно нарушение, то същото съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

3. Ответникът по касационната жалба Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.А. оспорва основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският  районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „АПИД -2000“ ООД, срещу Наказателно постановление №   448313-F483057/15.07.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.6, вр чл.185, ал.2, вр ал.1 от ЗДДС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F483057/18.04.2019г., съставен от С.Б.Ч. на длъжност  инспектор по приходите в ЦУ на НАП.

Обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до следното:

„Апид-2000“ ООД извършвало търговска дейност като стопанисвало обект - бензиностанция, находяща се в гр.Перущица, Стопански двор. На 27.02.2019г. там била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, сред които С.Ч.. В обекта се продавали различни горива, включително газ „пропан-бутан“. Имало въведена нивомерна система, която била свързана към централно регистриращо устройство на ЕСФП. При зареждане на количество гориво в самата бензиностанция следвало по дистанционен път тези данни да бъдат изпратени на НАП. В конкретния случай се установило, че на 26.02.2019г. било заредено 2129кг. гориво „пропан-бутан“, но данните за това не били получени в НАП.

Нарушението е квалифицирано в АУАН като такова по чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС.

Процесното  административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН С.Б.Ч., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС. В тази насока съдът е приел, че чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/06г. на МФ изисква всяко лице по ал. 2 да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съдът е приел, че действително в случая дружеството е предало данните, но те не са получени в НАП, а дори да са получени, не са били във годен да бъдат обработени. Предвид на това съдът е приел, че проблем на дружеството е така да организира дейността си, че да не се допуска невъзможност данните да бъдат получени в контролния орган. В този смисъл е намерил за  безпредметно да се назначава експертиза в посочения в жалбата смисъл. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 185, ал.2,вр.ал.1 от ЗДДС и е законосъобразно определено в този размер, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца. Първоинстанционния съд е приел, че не е налице маловажен случай на административно нарушение, като конкретно установеното нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, доколкото се касае до нарушение, засягащо обществените отношения, свързани с финансовата отчетност на търговците  пред приходната администрация.

 

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10.В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на  визираното  в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното административно наказание в минималния предвиден размер за процесното административно нарушение, е определено в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като  е съответно на тежестта на извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност и тази на нарушителя, и като  такова същото е справедливо и способстващо в най - пълна степен за изпълнение на целите на наказанието.

Противно на доводите на касатора в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като нарушението разкрива една типична степен на обществена опасност на нарушения от този вид, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.

11.  В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

 

V. За разноските:

13. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така,с оглед фактическата и правна служност на делото, съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80  лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХти касационен състав

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 406 от 04.03.2020г. на  Пловдивски районен съд, XIV-ти наказателен състав, постановено по АНД №  5259 по описа на същия съд за 2019 г.

ОСЪЖДА „АПИД -2000“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Скопие“№ 14, ет.1, представлявано от управителя Х.П.Д., да заплати на Национална агенция за приходите гр.София сумата от 80 лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                 

 

 

 

                                                                                              2.