Определение по дело №133/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       / 29.07.2020год.         град Перник 

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в закрито заседание на дванадесети и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 133 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

По изложени в исковата молба обстоятелства ищeцът, „ДЖИ ЕНД ДЖИ ГРУП“ ООД, с. С. , моли да бъде осъден ответникът община П. да бъде осъден да му заплати суми в общ размер на 193 373.40 лв., платени по договор №120/03.10.2007г. , които са получени от ответника при начална липса на основание

В срок е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът намира, че размяната на книжата е извършена редовно и трябва да се произнесе по реда на чл.140, ал.1 ГПК и да изготви проект за доклад по реда на чл. 140, ал.3 ГПК, както следва :

Предявеният иск е с правно основаниe чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Ищецът търди, че претендираните  суми са платени за учредено с договор
№120/03.10.2007г. право на строеж, както следвa:  97 305 лв. с преводно нареждане и вносна бележка от 03.10.2007г.; 38 865 лв. - с преводно нареждане и вносна бележка от 03.10.2007г.; 54 000 лв. с преводно нареждане и вноска бележка от 04.09.2007г. и 3 803.40 лв. представляват плащане на 2% режийни разноски съгласно чл.35, ал. 1 от НРИУРОИ, внесени по сметка на община П. на 03.10.2007г.

В исковата молба е посочено, че паричната претенция по иска е във връзка с прогласената с влязло в сила съдебно решение № 143/28.02.2014г. по гр.дело №421/ 2013г. по описа на Окръжен съд Перник нищожност на Договор №120/03.10.2007г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост.

Твърди се, че към датата на предявяване на иска ответната страна не е изпълнила задължението си за връщане на платената по нищожния договор цена.

Посочено е, че с договор №120/03.10.2007г., Община П. е учредила в полза на ищеца възмездно право на строеж върху терен за изграждане на подземен гараж на три етажа с разгъната застроена площ от 9 000 кв.м. в УПИ VIII, отреден „за паркинг", актуван с акт за общинска собственост № 2219, находящ се в кв. 1 по действащия застроителен и регулационен план на гр.П. - ЦГЧ. Правото на строеж е учредено срещу сума в общ размер на 193 373,40 лв. След констатиране наличието на обективни причини, препятстващи изпълнението на правото на строеж е издадена заповед №1918/28.09.2010г., с която е допуснато удължаването срока за упражняване правото на строеж.

С молба  вх.№ 10/СЛУ-8980/17.12.2010г. ищецът е изложил  проблеми на терена, които възпрепятстват стартирането на дейностите по изпълнението на отстъпеното право на строеж,като е поискал удължаване на срока с 3 години, както и да се счита правото на строеж усвоено с построяването на едно подземно ниво в рамките на УПИ VIII u останалата част от платеното РЗП надземно. В резултат на това искане на 23.02.2011г. е сключено допълнително споразумение към договор № 120/03.10.2007г., съгласно което срокът за упражняване на правото на строеж е 03.10.2015г. Според ищеца така сключеното допълнително споразумение отчита невъзможността за реализиране на правото на строеж поради обективни причини, както и е своеобразно признание за направеното плащане.

През 2013г. ищецът  предявил иск за прогласяване нищожността на договор № 120/03.10.2007г. С отговора на исковата молба община П. е оспорила иска, позовавайки се на гореописаните факти е посочила,че се касае за надлежно поети от страните по договора ангажименти.С решение № 143 от 28.02.2014г. по гр.дело №421/2013г. по описа на Окръжен съд Перник е прогласена нищожността на договора. Със заповед №413/23.02.2016г. на Кмета на община П. е одобрен проекта за ПУП - план за застрояване на УПИ VIII „За паркинг" в кв.1 по регулационния план на гр. П.-ЦГЧ, като с плана се предвижда застрояване на подземни гаражи на три нива. Ищецът твърди, че издавайки тази заповед, ответникът с конклудентни действия заявява задължението си към ищеца. Въпреки че към момента на издаване на Заповед №413/23.02.2016г. на Кмета на община П., договор №120/03.10.2007г. е прогласен за нищожен, община П. е продължила с действията си да потвърждава наличието на задължение, произтичащо от последния- в случая потвърждава наличието на парично задължение, произтичащо от поетите с договора ангажименти.

Според ищеца давността за вземането му не е изтекла, защото многократно е прекъсвана. За първи път  е прекъсната със сключването на допълнителното споразумение от 23.02.2011г. От 24.02.2011 г. е започнала да тече нова давност, която длъжникът по вземането е прекъснал още няколко пъти. Част от тези прекъсвания са на 05.09.2013г. и на 23.02.2016г.: с отговор-становище от Община П., депозирано в съда на 05.09.2013г. и с издаването на заповед № 413/23.02.2016г. и към момента на предявяване на настоящия иск процесното задължение не е погасено по давност, тъй като при условията на чл. 116, б. „а" ЗЗД давността е била прекъсвана през 2011 г., 2013 г. и 2016 г.

Ответникът не оспорва факта на сключване на договора, както и, че същият е прогласен за нищожен. Твърди, че вземането е погасено по давност, като са оспорени твърденията, че погасителната давност не е изтекла. Поддържа, че давността не е прекъсвана.

Посочено е, че поради нищожността на договор №120/03.10.2007г. е нищожно и допълнително споразумение към него, като последното е нищожно и поради противоречието му с чл.67 от ЗЗД. Това споразумение не представлява и не може да се тълкува като признание от страна на ответника за връщане на исковата сума. В него не е обективирано признание по смисъла на чл.116, б. „а" от ЗЗД от страна на община П., че дължи на ищеца връщане/заплащане на сумата 193 373.40 лв.

Според ответника неоснователни са и твърденията, че давността е прекъсната с издаването на Заповед №413/23.02.2016г. на Кмета на община П. Посочено е, че тази заповед, освен че не може да се разглежда като признание за връщане на исковата сума, е изцяло неотносима към суперфициарния договор, тъй като с нея е бил одобрен проект за ПУП- план за регулация през 2016г., към който момент вече с влязло в сила решение на ОС- Перник по гр. дело № 431/2013г. е била прогласена и нищожността на суперфициарния договор.

При въведените от страните твърдения, съдът констатира, че спор относно фактите няма. Т.е. не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника сумата, описана в исковата молба по договор, който с влязло в сила съдебно решение е обявен за нищожен. Спорно по делото е дали с описаните от ищеца действия давността е прекъсната или не.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането си, а на ответника да установи въведеното от него правопогасяващо възражение.

Ищецът твърди, че е налице неколкократно прекъсване на давността, като представя доказателствата, на които основава тези си твърдения. Ответникът от своя страна оспорва доводите на ищеца относно прекъсването на давността, като основава възраженията си на доказателствата, представени с исковата молба и не твърди, че са се осъществили факти, различни от описаните от ищеца, както и не сочи доказателства.

Предвид горното, съдът намира, че няма факти и обстоятелства, за които страните да не са ангажирали доказателства и в този смисъл на страните не се дължат указания по доказателствата.

Представените с исковата молба документи следва да се приемат като доказателство по делото.

Предвид горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Изготвя проект за доклад така, както е посочено в мотивите на настоящето определение.

Приема и прилага представените с исковата молба писмени доказателства.

ДАВА възможност на страните в едноседмичен срок от съобщението да изразят становище по проекта за доклад.

НАСРОЧВА делото за 09.09.2020г. - 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не  подлежи на обжалване  .

                                                              

      Съдия: