МОТИВИ към присъда по НОХД
№2451/2019г.
по описа на РС-***
Районна прокуратура - гр. *** е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.А.М., ЕГН ********** за това, че
1.През периода месец юли 2017
година до месец юли 2019 година /включително/ в град ***, като осъден със
съдебно решение- решение по ***- град ***, влязло в сила на 11.07.2017
година, да издържа свой низходящ- ***си ***М.,
роден на *** година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 25 /двадесет и пет/ месечни вноски по 130,00
лева всяка, общо в размер на 3 250,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК
2.През периода месец юли 2017 година до месец юли 2019 година
/включително/ в град ***, като осъден
със съдебно решение- решение по ***- град ***, влязло в сила на 11.07.2017
година, да издържа свой низходящ- ***си ***М.,
26.01.2013 година, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 25
/двадесет и пет/ месечни вноски по 130,00 лева всяка, общо в размер на 3 250,00
лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Свидетелят В.М.М. -
законен представител на малолетните си деца ***М. и ***М., се явява лично и не изразява желание за
участието в наказателното производство,
като страна в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след изслушване
на страните се произнесе с определение по чл. 248 от НПК. Съобразявайки се с изразената позиция от подсъдимия, че желае да му бъде назначен служебен защитник и делото
да се разгледа по реда на Глава 27 НПК - съкратено съдебно следствие, съдът насрочи делото веднага след разпоредителното заседание, за разглеждане по този
ред. Изпратено е писмо до АК *** за определяне на служебен защитник.Адв Колегия определя адв. ***, за
служебен защитник и по реда на чл. 94 ал.1 т.9 от НПК тя е назначена.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на
основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на
страните по реда на чл.371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява,
че не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това
и с оглед разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК, както и съобразявайки се със
задължителната съдебна практика Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2008 г., НК, съдията -докладчик,
допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на
подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание представителят на ***ска районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно доказано, като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание пробация,
както така биха се изпълнили целите,
заложени в чл. 36 от НК.
По делото не е предявяван граждански иск и не е конституиран частен
обвинител. Служебният защитник в лицето
на адв.***-АК ***, пледира да бъде определено на подзащитният й наказание,
което да му позволява да полага труд, а именно „пробация“.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.А.М. е роден на *** ***. Същият е **, с основно образование, не работи,
разведен, осъждан, ЕГН **********.
Св. В.М. и подс. М.М. имали сключен граждански брак, от който имало родени две
деца – малолетните ******, роден на ***
година и ***М., роден на *** година.
Със
съдебно решение по гражданско дело № ***/2017 година по описа на Районен съд-
град ***, влязло в сила на 11.07.2017 година,
бракът между двамата бил прекратен, като родителските права върху родените
от брака деца били предоставени за упражняване от св. В.М.. Със същото съдебно
решение подс. М. бил осъден да заплаща издръжка в
размер на 130,00 лева месечно за всяко едно от децата.
За
периода месец юли 2017 година до месец юли 2019 година, включително подсъдимият,
без да е налице уважителна причина, не заплатил дължимата издръжка за ***си ******.
Задължението му за този период било общо в размер на 25 / двадесет и пет/ месечни вноски, всяка на
стойност 130,00 лева или всичко на обща
стойност 3 250,00 лева.
За
периода месец юли 2017 година до месец юли 2019 година, включително подсъдимият,
без да е налице уважителна причина, не заплатил дължимата издръжка за ***си ******.
Задължението му за този период било общо в размер на 25 / двадесет и пет/ месечни вноски, всяка на
стойност 130,00 лева или всичко на обща
стойност 3 250,00 лева.
През инкриминирания период св. В.М. живеела със ***си в град ***, на адрес: ***
Във
връзка с неизпълнението на издръжката била подадена жалба в Районна
прокуратура- град *** от В.М. и
образувано настоящето досъдебно производство.
Съдът
счита, че обвинението срещу М.А.М. се
доказа от писмените доказателства и доказателствени средства находящи се в ДП -
характеристична справка за М.М. /л.13/, показанията на ***В.М.М. /л.21-л.22/,
бюлетин за съдимост за М.А.М. / л.34-л.л.35/, съдебно решение по
гражданско дело № ***/2017 година по описа на Районен съд- град *** /л. 9-л.10/
.
Съдът кредитира показанията на ***В.М.М. дадени в хода на ДП №Д-***/2019г. на РП гр.*** като
логични,последователни,вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи,както помежду
си, така и с останалите доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия
съдът също възприема като съответни на останалите доказателства по делото.
При така установеното, от правна страна съдът намира, че подсъдимият М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.183, ал.1 НК, т.к.:
1.През периода месец юли 2017
година до месец юли 2019 година /включително/ в град ***, като осъден със
съдебно решение- решение по ***- град ***, влязло в сила на 11.07.2017
година, да издържа свой низходящ- ***си ***М.,
роден на *** година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 25 /двадесет и пет/ месечни вноски по 130,00
лева всяка, общо в размер на 3 250,00 лева
2.През периода месец юли 2017 година до месец юли 2019 година
/включително/ в град ***, като осъден
със съдебно решение- решение по ***- град ***, влязло в сила на 11.07.2017
година, да издържа свой низходящ- ***си ***М.,
26.01.2013 година, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 25
/двадесет и пет/ месечни вноски по 130,00 лева всяка, общо в размер на 3 250,00
лева
Категорично се установява, че подсъдимият е знаел за
своето задължение, като въпреки това не е направил необходимото за осигуряване
на неговото изпълнение, независимо, че е работоспособен в законния срок. Не са
налице доказателства по делото, относно наличие на някакви заболявания у
подсъдимия, или други пречки, стоящи извън волята му, които да го поставят в
обективна невъзможност да работи и да получава доходи. Горното означава, че
подсъдимият не е положил всички необходими усилия, за да изпълни вмененото му
със съдебно решение задължение в рамките на инкриминирания период,
поотделно за всеки месец, според
решението на съда. Следва да се има предвид и че липсата на парични средства не
освобождава длъжника от задължението му. В тази насока и съдът намира, че
подсъдимият е извършил престъплението умишлено при пряк мисъл .
По изложените съображения и съдът счете, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен в извършването на посочените престъпления, отразени
в обвинителния акт.
С разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказателна отговорност за лицата, осъдени да плащат издръжка на свои
низходящи, когато съзнателно не изпълняват задължението си в размер на две или
повече месечни вноски.
Или, за да е съставомерно
едно деяние по чл.183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца,
а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
От субективна страна това
задължение не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто
извършване. Налице е безспорно установеният факт на неплащане на издръжката за процесния период, за който е била дължима по силата на
влязъл в сила съдебен акт; това задължение е ежемесечно и не може да бъде
прекъсвано, налице е безспорно установеният факт, че съзнателно подсъдимият не
е заплащал определената му със съдебното решение издръжка за посочения в
обвинителния акт период. От наказателно-правна гледна точка са от значение следните обстоятелства: че в тежест на подсъдимия има парично задължение, което
се дължи на равни месечни вноски по
силата на влязъл ви сила съдебен акт и че същото не е изпълнявано съзнателно за
повече от два месечни периода.
Съгласно разпоредбите на Семейният кодекс,
родителите са длъжни да дават издръжка на децата си в изброените случаи, дори
тази издръжка да съставлява особено затруднение за тях. В указания по-горе
период подсъдимият не е заплащал дължимата ежемесечна издръжка на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага
повторно. Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като
обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението. В
случая по делото няма данни да са настъпили други вредни последици за
низходящите на подсъдимия. Не е налице изискването на чл.183, ал.3 изр.2 от НК,
тъй като подсъдимият няма това право да се ползва от привилегията на закона,
предвид неизплащане на
дължимите суми от негова страна.
С оглед събраните непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимият е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна при условията на
реална съвкупност състава на две престъпления по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК.
От
обективна страна са налице всички съставомерни
признаци на престъплението - подсъдимият
е баща на ****** и ****** и
същите се явяват негови низходящи. С влязло в сила съдебно решение по ***- град ***, подсъдимият
е осъден да им заплаща месечна издръжка. Изпълнителните деяния на
двете престъпления са осъществени чрез
бездействие – подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението за изплащане на
издръжка в размер на повече от две месечни вноски – 25/ двадесет и пет/ месечни вноски в общ
размер 3250,00 лева за ***си ****** и 25/ двадесет и пет / месечни вноски в общ
размер 3250,00 лева за ***си ******.
От
субективна страна деянията са осъществени при форма на вината- пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимия са доброто
му процесуално поведение, ориентирано към разкриване на обективната
истина,признаването на вината и проявеното съжаление.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на
подсъдимия М.М. е обстоятелството, че същият е
осъждан за престъпления от общ характер.
След анализ на
посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, изхождайки от обществената
опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, съдът прие, че не следва
да бъде налагано на подсъдимия наказание по първата алтернатива на чл.183 ал.1
от НК - лишаване от свобода. Приема, че наказанието пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес
два пъти седмично за срок от шест месеца; задължителни периодични пробационни срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца, е по-подходящо като санкция, предвид и
конкретните фактически положения като счете, че чрез така определеното по вид и
размер наказание в по-голяма степен ще бъдат осъществени целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
Поради обстоятелството, че подсъдимият е
осъществил две отделни престъпления по чл. 183 ал. 1 от НК, са налице
предпоставки за приложението на чл.23 от НК
- определяне на общо най-тежко наказание измежду наложените му.
Разпоредбата на чл.23 от НК въвежда задължителното изискване подсъдимия да е
извършил деянията, преди да има влязла в сила присъда за всяко от тях. При
посочените горе деяния това условие е изпълнено, поради което са налице
предпоставки за оформяне на едно общо наказание, а именно най-тежкото. Ето
защо на основание чл. 23 ал. 1 от НК
съдът определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание, измежду наложените
по-горе за престъпленията по чл. 183 ал. 1 от НК, а именно пробация със
следните мерки:
По чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, два пъти
седмично;
По чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца;
Съдът прие, че
наказанието пробация е напълно съответно на извършеното от подсъдимия деяние и
в пълна степен му осигурява възможност за изпълнение, както на задълженията за
заплащане на издръжка, така и на целите на чл.36 от НК – да поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да
въздейства предупредително към него и да му отнеме възможността да върши други
престъпления, а освен това да въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. Съдът счете, че така определеното по вид и
размер наказание ще гарантира справедливото осъществяване на наказателната
репресия и превъзпитанието на подсъдимия.
По делото не са били направени разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: