Решение по дело №15/2017 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ /06.10.2017г.

Гр.Плевен 06.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

І-ви гр.с.в публичното заседание на дванадесети септември

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА

при секретаря К. Д. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №15 по описа за 2017г. и за да се произнесе съобрази следното:

В ПОС е постъпила искова молба от „*******************“ЕАД с. В.,Община Свищов,представлявано от изп.директор С. Д., чрез пълномощника на дружеството адвокат Г.Г. ***.Първоначално по така предявената ИМ е образувано т.д. №184/2016г.по описа на ПОС.С определение на ПОС№1029 от 13.12.2016г. на осн.чл.396 ГПК е прекратено производството по образуваното т.д.№ 184/2016г., като съдът е приел,че предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1,пр.1 от ЗЗД ,че не се касае за търговски спор по реда на чл.365 ал.1т.1 ГПК и делото следва да се разгледа като гражданско.На това основание е образувано настоящото гр.д.№15/2017г. по описа на ПОС.

В ИМ дружеството ищец твърди,че с Община Г. са сключили договор за аренда на зем.земи от 18.02.2008г.,изменен с анекс от 30.07.2009г. по силата на който ищецът до стопанската 2011/2012г. е бил ползвател на общинска земеделска земя на Община Г. в общ размер от 3 415,825 дка, че дружеството добросъвестно и в срок е изпълнявало задълженията си за заплащане на дължимата рента в срока на действието на договорите ,до 01.10. 2012г.,когато същите са прекратени.Твърди се ,че с банков превод от 01. 10. 2009г.арендаторът „*******************“ЕАД с.В. е заплатил на Община Г. сумата 32 980,44лв.,дължима арендна вноска за стопанската 2008/2009г.,че с банков превод от 28.10.2010г.дружеството е заплатило на Община Г. сумата 32 980,44лв.,дължима арендна вноска за стопанската 2009/2010г.,че с банков превод от 30.09.2011г. ищецът като арендатор е заплатил на Община Г. сумата 32 980,44лв.дължима арендна вноска за стопанската 2010/2011г.Твърди се че, с банков превод от 15.10.2012г. от страна на ищеца на ответника е преведена сумата 27 630,55лв.,като съгласно платежното нареждане, основанието за плащане на сумата е арендна вноска за стопанската 2011/2012г.,след приспаднат депозит.Посочено е,че на същата дата 15.10.2012г. дружеството с банков превод е превело на Община Г. и сумата 2 349,90лв.на същото основание-арендна вноска за стопанската 2011/2012г.или общо за стопанската 2011/2012г. е преведена сумата 29 890,45лв.,като от общо дължимата сума е приспадната сумата в размер на 3 000лв.,внесена като гаранция при сключване на договорите,съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 от сключения договор за аренда.Изложени са доводи,че с последните изменения на разпоредбата на чл.37в ал.2 ЗСПЗЗ,обн.в ДВ бр.61 от 2016г.,в сила от 05.08.2016г., към земеделските производители-ползватели,каквото безспорно е и ищцовото дружество е въведено допълнително изискване да са извършили плащане на задължения за предходни стопански години ,вкл.и такива към общинския поземлен фонд ,във връзка с ползването на земеделски земи.Ищецът счита,че Община Г. възползвайки се от тази законодателна промяна ,в разрез с обективната действителност и липсата на каквито е да е неизплатени задължения по сключените договори за аренда е сезирала Общинска служба „Земеделие“ гр.Г. и е издала удостоверение изх.№У-372/16.08.2016г.,съгласно което „*******************“ЕАД с.В. има задължения към Община Г. общо в размер на 44 312,83лв.,от която сума-42 960,31лв.по договор и сумата 1 352,52лв.дължима лихва към 16.08.2016г.Посочено е,че Общинска служба Земеделие гр.Г.,която е водеща по административната процедура във вр.с разпределението на ползването на земеделската земя в землището на Община Г. е отстранила дружеството ищец като ползвател на зем.земи до изпълнение на посоченото в удостоверението на Община Г. задължение, тъй като до заплащане на дължимите суми на Община Г. дружеството не би било допуснато до участие в сключването на доброволно споразумение за стопанската 2016/2017г.Изложени са твърдения, че Община Г. действайки в условията на изнудване и принуда,без липсата на каквито и да е основания за плащане е формирала задължение за ищеца, което е несъществуващо и недължимо в размер на 44 312,83лв.,че за да бъде допуснато до участие в доброволното споразумение ,дружеството ищец е било принудено и е заплатило недължимата сума в размер на 44 312,83лв.на Община Г. с платежно нареждане от 16.08.2016г. Посочено е,че след извършеното плащане на горепосочената сума, дружеството като ползвател вече е било допуснато до участие в адм. процедура по разпределение ползването на зем.земи в Община Г. и до участие в доброволното споразумение по чл.37 от ЗСПЗЗ,заедно с другите ползватели.Ищецът счита,че с оглед разпоредбата на чл.59 ЗЗД е налице неоснователно обогатяване,като Община Г. се е обогатила за сметка на ищеца „*******************“ЕАД с.В.. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което на основание чл.55 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.59 ал.2 ЗЗД да бъде осъдена Община Г. да му заплати сумата 44 312,83лв.,ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.На основание постъпил отговор от ответника по реда на чл.367 ал.1 ГПК,преди преобразуване на делото от търговско в гражданско,ищецът е депозирал допълнителна искова молба по чл.372 ал.2 ГПК.В същата е направено възражение,че правното основание на иска е чл.55 ЗЗД и делото следва да се разгледа по общия исков ред,като искът не попада в нито една от хипотезите на чл.365 т.1 до т.5 ГПК и няма характера на търговски спор.В същата са изложени твърдения,че съгласно влязлото в сила решение на ВКС по т.д.№2137/2014г. “*******************“ ЕАД е осъдено да заплати на Община Г. на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.8 от ЗАЗ сумата 19 780,35лв., представляваща незаплатена част от арендните вноски за стопанската 2011/2012г.по договор за аренда от 18 .02. 2008г.и допълнително споразумение към него,както и сумата 1 699,80лв., представляваща незаплатените арендни вноски за стопанската 2011/2012г.по договор за аренда от 30.07.2009г.,ведно със законна лихва върху главниците , считано от 04.01.2013г.до окончателното им изплащане.Твърди се,че с цитираното решение на ВКС дружеството е осъдено да заплати арендни вноски само и единствено за последната стопанска година -2011/2012г.и то не формира СПН за предходни стопански години по прекратените по право арендни договори.Твърди се,че след влизане в сила на цитираното решение, Община Г. се е снабдила с изпълнителен лист от 12.01.2016г.,издаден от ВТОС по гр.д.№17/2013г.по описа на същия съд,че въз основа на така издадения изп.лист е образувано изп.д.№53/2016г.по описа на ЧСИ В. С. по който общо задължението на дружеството ищец е било в размер на 32 604,33лв.,че с банков превод от 27.01.2016г.дружеството изцяло е погасило задължението си по изп.д. №53/2016г.,че е изплатило всички дължими арендни вноски за стопанската 2011/2012г. на Община Г. по сключените договори за аренда.Изложени са доводи,че между страните е налице влязло в сила решение на Свищовски РС по гр.д. №190/2011г.,с което предявения от Община Г. иск с правно основание чл.422 ГПК относно претенцията да бъде признато за установено,че „*******************“ЕАД с.В. дължи на Община Г. сумата 21 480лв., недовнесена арендна вноска за стопанската 2009/2010г.,е отхвърлен като неоснователен.За стопанската 2009/2010г.ищецът се позовава на извършено плащане на дължимата арендна вноска в размер на 32 980,44лв.с банков превод от 28.10.2010г.Оспорва се задължението ,съгласно изпратената от ответника покана общо за сумата 42 960,31лв.и дължима мораторна лихва от 16 873лв.или общо в размер на 59 833,41лв.за стопанската 2010/2011г.,като се оспорва твърдението,че на 30.09.2011г. дружеството е следвало да изплати сумата 54 460,60лв.,че е изплатена сумата от 11 500,29 лв.и е следвало да изплати 42 960,31лв.,като се посочва ,че ищецът не е извършвал превод в размер на 11 500,29лв.В съдебното заседание на 12.09. 2017г.на което бе даден ход по същество ищецът „*******************“ЕАД с.В.,Община Свищов чрез своя пълномощник адвокат Г.Г. от ПАК поддържа така предявения иск и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде уважен.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната писмена защита от процесуалния представител на ищцовото дружество.Претендират се и направените по делото разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Г.,представлявана от кмета Л. Я. ,чрез пълномощника адвокат Н.Н. от ПАК.В отговора са изложени доводи,че съгласно удостоверение №У-372/16.08.2016г.на Община Г., “*******************“ЕАД има задължение общо в размер на 44 312,83лв., от която сума -42 960,31лв.неплатен наем и 1 352,52лв.законна лихва към 16.08.2016г.Твърди се,че ищецът е приел,че дължи сумата ,посочена в удостоверението и е извършил плащане на същата с банково бордеро от 16.08.2016г.В отговора е взето становище,че задължението на ищеца е формирано след влязло в сила решение по т.д.№2137/2014г.по описа на ВКС, ТК, І-во отделение,че в производство по чл.290 ГПК ВКС е приел за неоснователни възраженията на ищеца за незаконосъобразно изменение на сключените процесни договори и тяхното актуализиране,съобразно измененията в наредбата на ОбС Г. за реда за придобиване,управление и разпореждане с общинска собственост.В отговора е взето становище,че съобразно решението на ВКС е останала неизплатена сума по процесните договори,за което Община Г. е поканила ищеца с покана от 03.08.2015г.,получена от адресата на 04.08.2015г.да заплати в едноседмичен срок сумата от 42 960,31лв.,ведно с дължимата мораторна лихва,че именно това задължение ищецът е заплатил с извършения банков превод на 16.08.2016г., поради което счита,че твърденията за неоснователно обогатяване на Община Г. са неоснователни.Оспорва се твърдението в ИМ,че Община Г. е действала в условията на изнудване и принуда за заплащане на несъществуващо и недължимо задължение,че това твърдение се опровергава от обстоятелствената част на ИМ,съгласно която процесното удостоверение е било необходимо на ищеца,за да участва в процедурата по разпределение ползването на зем.земи в землището на Община Г.,пред Общинска служба “Земеделие“ гр.Г..Посочено е,че след получаване на удостоверението и до завеждане на ИМ,ищецът не е заявявал своето несъгласие с така удостовереното задължение,че въпросното удостоверение не е оспорено и по реда на административното производство. Не се оспорва обстоятелството,че сумата по изп.д. № 53/2016г. по описа на ЧСИ В. С.,рег.№906 на КЧСИ е изплатена изцяло. Идентични възражения от ответника Община Г. чрез своя проц. представител –адвокат Н.Н. от ПАК са направени и в депозирания на осн.чл.367 ал.1 ГПК писмен отговор по т.д. №184/2016г.по описа на ПОС.В съдебното заседание на 12.09.2017г.на което бе даден ход по същество ответникът Община Г. чрез своя пълномощник адвокат Н.Н. от ПАК взема становище,че искът е неоснователен и недоказан .Претендират се и направените по делото разноски , съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Съображения в тази насока са изложени и в депозираната от адвокат Н. писмена защита .

Окръжният съд като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност ,приема за установено следното.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.55 ал.1,предл.1 ЗЗД.Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 44 312,83лв.изплатена на Община Г. с банков превод от 16.08.2016г.,за която твърди,че е получена без правно основание,тъй като към момента на плащането дружеството не е имало непогасени задължения във вр.със заплащане на арендните вноски за предходните стопански години по договори за аренда на зем.земи от 18.02.2008г.и от 30.07.2009г.Върху сумата се претендира и законна лихва, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.

Безспорно между страните е,че с договор за аренда на земеделски земи, сключен на 18.02.2008г.и вписан в службата по вписванията гр.Никопол, Община Г. като арендодател е предоставила за временно и възмездно ползване на ищеца „Сортови семена- В.“ЕАДс.В. като арендатор собствената си земеделска земя-ниви,описани в 455 точки,като общо отдадените под аренда земи са 3475,484 дка,съответно ІІ категория-590,837 дка; ІІІ-та категория 866,653 дка,ІV-та категория 1087,694 дка,V-та категория 405,252 дка;VІ-та категория 162,514 дка,VІІ-ма категория 167,532 дка и ІХ –та категория 195,002 дка.В чл.3.1 страните са постигнали договореност ,че дължимата от арендатора арендна вноска е определена в Наредбата на Общински съвет Г. за придобиване,управление и разпореждане с общинска собственост ,като съответно е 11лв./дка за ІІ-ра кат.ниви;10лв./дка за ІІІ-та кат.ниви,8лв./дка за ІV-та кат.ниви;7лв./дка за V-та кат.ниви;6лв./дка за VІ-та кат.ниви;5лв./дка за VІІ-ма кат.ниви и 4лв./дка за ІХ-та кат.ниви.Съгласно чл.4 ал.1т.1 от договора за стопанската 2008г.арендната вноска е в размер на 29 107,40лв. и се изплаща в края на текущата стопанска година ,т.е. от 01.10 до края на същата календарна година 31.12.2008г.,според чл.4,ал.1т.2 при сключване на договора арендаторът внася 10 % гаранция в размер на 3 000лв., която се приспада от арендната вноска за последната стопанска година респ.за 2012г.Съгласно чл.4 ал.1т.4 от договора за следващите стопански години арендната вноска се заплаща в края на стопанската година ,т.е от 01.10.на текущата година до 31.12.на същата календарна година.Според чл.4,ал.1т.5 от договора арендната вноска се актуализира едностранно от Общината в случаите на промяната на Наредбата на Общински съвет гр. Г. за реда за придобиване,управление и разпореждане с общинска собственост.Съгласно чл.5,договорът за аренда е сключен за срок от 5 стопански години,считано от 18.02.2008г./датата на вписване на договора /до 30.09.2012г.,като страните са постигнали съгласие последното плащане да се извърши в срок до 31.12.2012г.

Не се спори,че на 30.07.2009г.страните са сключили допълнително споразумение към арендния договор от 18.02.2008г.,вписано в СВ гр.Никопол на същата дата 30.07.2009г.,с което частично е прекратен договорът за аренда по отношение на описаните в споразумението общо 17 ниви,като е постигната договореност ,че отдадените под аренда земеделски земи са общо в размер на 3 152,320дка,от които ІІ-ра категория 539,365 дка;ІІІ-та категория 652,392 дка; ІV-та категория-1094,145 дка;V-та категория 405,252 дка;VІ-та категория 165,514 дка; VІІ-ма категория 167,532 дка и ІХ-та категория 131,120 дка.В чл.3 от допълнителното споразумение е уговорена цената на дка за отделните категории земи.Съгласно чл.4 от споразумението дължимата на арендодателя арендна вноска за стопанската 2009г.е в размер на 30 630,55лв., която следва да се заплати в периода от 01.09.до 30.09.2009г.,а за следващите стопански години е договорено арендната вноска да се заплаща в периода от 01.09.до 30.09.на текущата година.

Безспорно е също така,че на същата дата 30.07.2009г.между страните е сключен и втори договор за аренда,вписан в СВ гр.Никопол на 30.07.2008г.по силата на който Община Г. като аренодадател е предоставила за временно и възмездно ползване на ищеца“*******************“ЕАД като арендатор 30 ниви,подробно индивидуализирани,като общо отдадените под аренда земи са 262,965 дка ,съответно ІІІ-та категория 29,101 дка;ІV-та категория 57,618 дка и VІ-та категория 64,538дка.В чл.4,ал.1т.1 страните са постигнали договореност,че размерът на арендната вноска за 2009г.е 2 349, 90лв., която се изплаща в периода 01.09.до 30.09.2009г.,а според т.3 арендната вноска за следващите стопански години се заплаща в края на стопанската година,т.е.за периода от 01.09 до 30.09.на текущата година. Съгласно чл.5 договорът е сключен за 4 стопански години до 30.09. 2012г., като страните са се споразумели последното плащане по този договор да се извърши до 03.09.2012г.

От изисканите и представени заверени преписи от съдебни решения безспорно се установява, че във вр. с процесните два договора за аренда от 18.08.2008г.и от 30.07.2009г.между страните са водени две дела ,като са налице две влезли в сила съдебни решения,с които е приет различен размер на дължимите от арендатора арендни вноски. С решение на Свищовски РС №106 от 13.07.2011г.,постановено по гр.д.№190/2011г. е отхвърлен като неоснователен предявения от Община Г. срещу „*******************“ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че дружеството дължи на ищеца сумата от 21 480лв.недовнесена арендна вноска за стопанската 2009/2010г.,цялата от 54 460,60лв.по арендни договори от 18.02.2008г.и 30.07.2009г.и допълнително споразумение от 30.07.2009г.,за която сума е издадена заповед по чл.417 ГПК от Свищовски РС по ч.гр.д. №1195/2010г.Решението на Свищовски РС е потвърдено с решение на ВТАС №487 от 20.12.2011г.по въззивно гр.д.№1143/2011г.,а с определение на ВКС №148 от 22.02.2013г.по т.д.№309/2012г.не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.Решението на Свищовски РС е влязло в сила на 22.02. 2013г.Мотивите на съда за отхвърляне на иска са,че клаузите в договорите за аренда,даващи право на арендодателя едностранно да актуализира арендната вноска са нищожни ,че след като дружеството арендатор не се е съгласило с определената му увеличена арендна вноска,съгласно решение на ОбС Г. от 30.09.2009г. и между страните по арендните договори не е подписано допълнително споразумение и изменение на договорите по отношение увеличената цена на арендните вноски,дължимото от арендатора плащане е това, което е уговорено в договорите за аренда.

Безспорно от представените преписи от съдебни решения/л.28-37/се установява,че за стопанската 2011/2012г.Община Г. е предявила срещу дружеството ищец“*******************“ЕАД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.8 ЗАЗ за заплащане на сумата 21 480,15лв.,представляваща неплатена част от арендна вноска по двата арендни договора/разликата между платената от дружеството арендна вноска по договорите и извършеното едностранно увеличение размера на вноската на осн.решение на ОбС Г. от 30.09.2009г./,както и по чл.86 ЗЗД за заплаща на съответната мораторна лихва.С решение на ВТОС 159/01.11.2013г.по гр.д.№17/2013г.исковете са отхвърлени като неоснователни.Това решение на ВТОС е потвърдено с решение на ВТАС № 64 от 11.03.2014г.в.т.д.№34/2014г.С решение на ВКС №118 от 27.07.2015г.,постановено по т.д.№2137/2014г.решението на ВТАС е обезсилено в частта относно иска по чл.86 ЗЗД и в тази част е върнато на ВТАС за ново разглеждане от друг състав.С решението на ВКС е отменено въззивното решение на ВТАС,в частта,в която е потвърдено решението на ВТОС ,с което искът по чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.счл.8 ЗАЗ е отхвърлен като неоснователен и вместо него ВКС се е произнесъл по същество,като на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.8 от ЗАЗ“Сортови семена –В.“ЕАД е осъдено да заплати на Община Г. сумата 19 780,35лв./с решение на ВКС от 23.12.2015г.на осн.чл.247 ГПК е допусната поправка на ОФГ/,представляваща незаплатена част от арендните вноски за стопанската 2011/2012г.по договор за аренда от 18.02.2008г.и допълнително споразумение към него,както и сумата 1 699лв.по договор за аренда от 30.07.2009гг.,ведно със законна лихва върху главниците, считано от 04.01.2013г.С решение на ВТАС №270 от 02.11.2015г.по въззивно т.д.№220/2014г.частично е отменено решението на ВТОС,с което исковете по чл.86 ЗЗД са отхвърлени.ВТАС на осн.чл.86 ЗЗД е осъдил дружеството да заплати на Община Г. законна лихва върху главницата от 19 780,35лв.за периода от 01.01.2013г.до 04.01.2013г. по договор за аренда от 18.02.2008г.и законна лихва върху главницата от 1699,88лв.за периода от 01.01.2013г.до 04.01.2013г.по договор за аренда от 30.07.2009г.Безспорно е ,че с оглед влязлото в сила съдебно решение в полза на Община Г. е издаден изпълнителен лист за присъдените суми,въз основа на което е образувано изп.д.№53/2016г.по описа на ЧСИ В. С..В съдебното заседание на 11.04.2017г.бе прието за безспорно обстоятелството,че всички суми по изп.д.№53/2016г.по описа на ЧСИ В. С. ,въз основа на влязлото в сила решение на ВКС са изплатени на Община Г. от „*******************“ЕАД с.В..

Действително както се твърди в ИМ с приетите изменения на чл.37в ал.2 ЗСПЗЗ-ДВ бр.61/2016г.,в сила от 05.08.2016г.е въведено допълнително изискване към земеделските производители-ползватели,какъвто безспорно е и ищецът „*******************“ЕАД.За да участват същите в процедурата за подписване на споразумение за ползване на зем.земи по чл.37в ЗСПЗЗ за съответната стопанска година,следва да са заплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд.Именно с цел участие на дружеството ищец в тази административна процедура по чл.37в ЗСПЗЗ Община Г. е издала на „*******************“ЕАД удостоверение №У-372/16.08.2016г./л./,съгласно което дружеството има задължения в размер на 44 312,83лв.,от които 42 960,31лв.сума по наем и 1352,52лв.законна лихва към 16.08.2016г.Няма спор,че за да участва в процедурата за подписване на споразумение по чл.37вЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017г.дружеството ищец е заплатило сумата 44 312,83лв.на Община Г. с вносна бележка от същата дата-16.08.2016г./л.10/. Ответникът не оспорва извършеното плащане на тази сума ,поради което в изготвения от съда проекто-доклад ,съгласно определение №263 от 06.03.2017г.бе прието за безспорно и ненуждаещо се от допълнително доказване на обстоятелството ,че на 16.08.2016 дружеството е превело на Община Г. по банков път сумата от 44 312,83лв.

Спорни в настоящото производство са въпросите получена ли е тази сума без правно основание от ответника Община Г.,към момента на издаване на удостоверението от 16.08.2016г.ищецът като арендатор имал ли е непогасени задължения и неизплатени арендни вноски по вече прекратените договори за аренда от 18.02.2008г.и от 30.07.2009г.,чийто срок на действие е изтекъл на 30.09.2012г.

За изясняване на спорните по делото въпроси,бяха назначени и приети единична и тройна съдебни експертизи.

От приетата по делото тройна счетоводна експертиза,изготвена от ВЛ В.В. ,Б.А. и Т.И.,която не е оспорена от страните и като обективна съдът кредитира изцяло се установява ,че с нея се потвърждават изцяло фактическите констатации на единичната експертиза , като няма противоречие между двете заключения.От тройната експертиза също се установява,че в Община Г. наемът е отчитан по сметка 4110 “Клиенти“,а приходът от този наем е отчитан по сметка 7121 „Приходи наем“, че сметка 4110“Клиенти“,отразяваща начисленията за наеми не е водена аналитично,а като обща сума за всички наематели на земи,активи и други, поради което на ВЛ са представени помощни справки към 31-во число на всяка година за размера на салдото,включено в общото салдо на всички наематели. Посочени са отразените записвания относно извършените от дружеството плащания за отделните стопански години и размерът на дължимите суми,като фактическите констатации на тройната експертиза съвпадат с тези на единичната,описани по-горе.ВЛ посочват,че неплатеното салдо е водено общо,а не по-конкретни години ,че с извършваните от дружеството плащания е погасявано най-старото задължение,че към края на 2012г.,когато изтекъл срока на действие на двата арендни договора по счетоводните записвания на Община Г. е отразено,че „Сортови семена В.“ЕАД има задължение в размер на 64 460,46лв.,но без да е заведена аналитична отчетност за кои години конкретно е това задължение,като се установява,че същото произтича от неплатеното увеличение на арендните вноски.В съд.заседание на 12.09. 2017г., ВЛ отново посочват,че няма разграничение и не е отразено извършените плащания от дружеството за кои години се отнасят, че осчетоводяването при ответника е на база решението на ОбС Г. ,а решението на Свищовски РС не е отразено в счетоводните записвания на Община Г..

От заключенията на единичната и тройната експертизи безспорно се установи ,че дружеството ищец –арендатор по двата процесни арендни договора е изплащало в срок за всяка стопанска година арендните вноски в размерите,съгласно договорите,като за 2008 и 2009г.задължението е изцяло погасено.Няма спор,че за другите 3 години -2010,2011 и 2012г.в счетоводството на Община Г. посочените суми като непогасени задължения от страна на арендатора са начислени на основание увеличения размер на арендните вноски,съгласно решението на ОбС Г. от 30.09.2009г.,съответно 21 480,15лв.за 2010г.; 21 480,16 лв.за 2011г. и 21 480,16 лв.за 2012г. Категорично бе установено ,че решението на Свищовски РС по гр.д. №190/2011г.,влязло в сила на 22.02.2013г.с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Община Г. срещу дружеството иск по чл.422 ГПК за установяване вземане в размер на 21 480лв.,недовнесена арендна вноска за стопанската 2009/2010г.,цялата от 54 460,60лв.,не е намерило отражение в счетоводните записвания на Община Г..След влизане в сила на съдебното решение-22.02.2013г.,тази сума не е приспадната от общия размер на задължението на ищеца,а в счетоводството на ответника е продължила да се води като неплатен наем за 2010г.,с разлика от 15 ст.,респ.за сумата 21 480,15лв.,според счетоводната справка към 31.12.2010г. до издаване на удостоверението от 16.08.2016г. В тази част е оборена доказателствената сила в счетоводните записвания на Община Г. и направеното от ищеца оспорване е успешно проведено, тъй като със сила на пресъдено нещо е прието, че дружеството арендатор не дължи тази сума за стопанската 2009/2010г. Сумата от 21 480лв./по съд.решение/следва да се приспадне от размера на начисления неплатен наем от 42 960,31лв.,съгласно удостоверението от 16.08.2016г. Остава сумата 21 480,31лв.,представляваща увеличения размер на арендните вноски за една стопанска година,вероятно за 2011г.,доколкото ВЛ установиха,че извършените плащания не са отразявани по години.За 2011г. дружеството безспорно е изплатило договорения размер на арендната вноска, като на 30.09.2011г.е внесена сумата 32 980,44лв. В мотивите на ВКС в цитираното решение по т.д.№2137/2014г.е прието,че с влязлото в сила решение за заплащане на арендни вноски за предходен период от време, не се формира сила на пресъдено нещо ,както по отношение на вземанията за следващ период,така и по отношение на възраженията на ответника.По същите съображения, Окръжният съд приема,че влязлото в сила решение на ВКС по т.д. №2137/2014г.,с което е присъден увеличения размер на арендните вноски за стопанската 2011/2012г.формира сила на пресъдено нещо само за тази стопанска година,но не и за предходната 2011г.,т.е.за стопанската 2010/2011г., за да се приеме,че дружеството дължи начислената сума от 21 480,16лв.При липса на данни за подписано между страните допълнително споразумение за изменение на арендните договори по чл.16 ЗАЗ в частта относно размера на арендните вноски,при наличието на две влезли в сила съдебни решения,с които съдилищата са приели различен размер на дължимите от арендатора арендни вноски за стопанските 2009/2010г и 2011/2012г. ,съдът приема,че след като дружеството арендатор е заплатило договорения размер на арендните вноски за тази стопанска година е изпълнило задълженията си по договора. Община Г. като арендодател не е претендирала заплащането на тази сума по исков ред и вземането й за тази стопанска година не е установено със сила на пресъдено нещо.Обстоятелството,че в счетоводството на Община Г. за тази стопанска година са начислени неплатени арендни вноски в по-висок размер от договорения ,само по себе си не обуславя извода за дължимост на сумата от арендатора. В този смисъл съдът приема,че и по отношение на начисленото на арендатора задължение за 2011г.е оборена доказателствената сила на счетоводните записвания на Община Г..За последната стопанска година- 2011/2012г.,респ.по експертизите за 2012г.арендните вноски са изцяло изплатени.Дружеството арендатор безспорно е изплатило на 15.10.2012г. сумата от 29 980,45лв.,като е приспадната внесената гаранция от 3 000лв.С влязлото в сила решение на ВКС по т.д.№2137/2014г.е присъден увеличения размер на арендната вноска за стопанска 2011/2012г.година в размер на 19 780,35лв.по първия договор и в размер на 1699,80лв.по втория договор,както и съответните лихви.Издаден е изп.лист,образувано е изп.д.по описа на ЧСИ В. С.,като дружеството ищец изцяло е погасило задълженията си по изп.дело-главница , лихви и разноски общо в размер на 30 160,72лв.,която сума е преведена от ЧСИ на Община Г. на 03.02.2016г.,преди издаване на процесното удостоверение.Това обстоятелство не е спорно между страните. В случая е налице противоречие в становището на ответника,изразено както в писмения отговор по чл.131 ГПК,така и в първоначално депозирания отговор по чл.367 ал.1 ГПК.От една страна се признава обстоятелството ,че сумите по изп.дело №53/2016г.по описа на ЧСИ В. С. са изцяло изплатени от ищеца,а безспорно изп.лист,въз на който е образувано изп.д.е издаден на основание влязлото в сила решение на ВТОС по гр.д.№17/2013г.,по което е постановено и решението на ВКС по т.д.№2134/2014г.Същевременно се твърди,че задължението на ищеца,съгласно удостоверението от 16.08.2016г.е формирано на база същото това решение на ВКС по т.д.№2137/2014г.

По изложените съображения съдът приема,че към момента на издаване на удостоверението -16.08.2016г.ищецът като арендатор по договорите не е имал непогасени задължения от неплатени арендни вноски в размер на 42 960,31лв. по двата процесни договора от 18.02.2008г.и от 30.07.2009г. Поради недължимост на посочената главница ,не е била дължима и посочената в удостоверението лихва в размер на 1 352,52лв.В обясненията си в съд.заседание на 27.06.2017г.ВЛ Т.И. посочи,че лихвата е 10-11 %,начислена върху главница 42 960,31лв.за периода от датата на извършеното плащане чрез ЧСИ до 16.08.2016г.Изплатената от „*******************“ЕАД сума в размер на 44 312,83лв.по банков път на 16.08.2016г.е получена от Община Г. без правно основание и подлежи на връщане.Недоказани са твърденията на ищеца,че при издаване на въпросното удостоверение Община Г. е действала в условията на изнудване и принуда.Неоснователно е изложеното от ответника становище в писмената защита на адвокат Н., че ищецът е имал възможност по реда на административното производство да оспори удостоверението от 16.08.2016г.Издаденото удостоверение не представлява индивидуален административен акт,който да бъде обжалван по реда на АПК.Вече бе посочено,че ищецът е заплатил сумата, за да може да участва в процедурата за подписване на споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017г.

Искът по чл.55 ал.1,предл.1 от ЗЗД е основателен,доказан и следва да бъде уважен като Община Г. бъде осъдена да заплати на дружеството ищец сумата 44 312,83лв.,получена без правно основание,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на завеждане на ИМ-25.10.2016г.до окончателното й изплащане.

При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 3 798лв.,съгласно представен списък по чл.80 ГПК,от които адв. възнаграждение в размер на 1300лв.,което съгласно договора за правна помощ е изплатено изцяло в брой,ДТ в размер на 1773лв.и разноски за ВЛ в размер на 725лв.

Водим от горното,Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 ,предл.1 от ЗЗД Община Г., ***********,представлявана от кмета Л. Я. ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Н.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на „*******************“ ЕАД ,ЕИК ********,със седалище и адрес на управление с.В.,Община Свищов, обл.Велико Търново,представлявано от изп.директор С. Д., със съдебен адрес за призоваване:адвокат Г.Г.,*** сумата 44 312,83лв.,получена без правно основание, ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на завеждане на ИМ-25.10.2016г.до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Община Г., ***********, представлявана от кмета Л. Я. ,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Н.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на „*******************“ ЕАД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.В.,Община Свищов,обл.Велико Търново, представлявано от изп.директор С. Д., със съдебен адрес за призоваване:адвокат Г.Г.,*** деловодни разноски в размер на 3 798лв.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Номер на акта:	375
Дата:	6 октомври 2017 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия:	Рени Михайлова Спартанска

Дело:	20174400100015
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	10 януари 2017 г.

Решение по дело №15/2017 на Окръжен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА