№ 471
гр. Р., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.инка Чокоева
Членове:Т. Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Т. Черкезова Въззивно гражданско дело №
20234500500704 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. И. Й. и П. И. Й., чрез пълномощника
им адв. К. С., против Решение № 1201/31.07.2023г., постановено по гр.д.№
5939/2022 г. по описа на Р.нския районен съд, с което са уважени
предявените против тях искове по чл. 108 от ЗС и по чл. 537 ал.2 от ГПК.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, и в разрез със съдебната
практика, в каквато насока са изложени подробни съображения. Претендира
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се
отхвърли изцяло претенцията. Претендират се разноски за производството.
Ответникът по жалбата „К.“ЕООД, чрез пълномощника адв. Б. Д., е
подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебно проверка на
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като е
1
ограничен от заявеното в жалбата.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено в атакуваните части, по изложените в него
съображения.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 16, т.І,
нот.дело № 13/25.01.2010г. на нотариус И.К., „К.“ЕООД закупило от Н.а И.
Н.ов и Н. А. Н.ова - баба и дядо на ответниците в първоинстанционното
производство Н. И. Й. и П. И. Й., процесния недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.634.45.62 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-
91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес : гр.Р., ***, като самостоятелният
обект се намира в сграда № 45, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.7.634, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 51.67 кв.м.,
прилежащи части: изба № 16, както и 1.084 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 63427.7.634.45.59 и 63427.7.634.45.61, под обекта:
няма, над обекта: 63427.7.634.45.65, съгласно Схема № 12814/18.12.2009 г. на
СГКК - гр.Р..
От придобиването на имота през 2010г. до 2021г. „К.“ ЕООД, след като
декларирало собствеността си върху имота, заплащало за него в О. Р. данък и
такса за битови отпадъци.
Св. Е.Ч. / пълномощник на дружеството / използвала предадения от
продавачите ключ за жилището през м.май 2021г. , за да влезе в имота, заедно
с брокер , за извършване на оглед.
В края на 2021г. Н. И. Й. и П. И. Й. с Констативен нотариален акт № 95,
т.V,нот.дело № 683/11.11.2021г. по описа на нотариус И.К. били признати за
собственици на същия жилищен имот, придобит по давностно владение.
При посещение в имота в началото на 2022г. упълномощен от
дружеството брокер – И.А., установила, че ключът за входната врата на
жилището е сменен и не може да влезе в него.
Понастоящем ищцовото дружество няма достъп до недвижимия имот,
който се владее от ответниците.
При така установената фактическа обстановка правилен и обоснован е
изводът на първоинстанционния съд за доказаност на претенцията по чл. 108
от ЗС. Ищецът се легитимира като собственик на имота, придобит въз основа
на правна сделка – договор за покупко-продажба с предходните собственици
– баба и дядо на ответниците. Установено е и че в съответствие с т.5 от
нот.акт владението върху имота е предадено на новия собственик в деня на
сключване на договора /25.01.2010 г./ , чрез предаване на ключ за жилището,
съответно купувачът изпълнил задължението си към продавачите
договорената продажна цена да бъде преведена по банков път към „ Х.“ЕАД
2
– за погасяване на настоящи и бъдещи задължения на И. Н.ов И. и Т. Н.ова Й.
към „ Х.“ЕАД – по договор от 11.04.2007г., и към „ К.“ООД –
по договор от 11.04.2007г.
Сочените от ответниците по иска действия на фактическо държане на
имота не обосновават извод, че са го придобили чрез давностно владение.
Доказаното от свидетелските показания тяхно пребиваване в жилището в
различни периоди, плащането на част от сметките за консумативи за
определени периоди не са действия, с които да манифестират промяна в
субективното си отношение към имота и то така, че да се доведе до знанието
на собственика и той да не се противопостави на заявеното намерение за
своене.
През 2010г. ищецът, след придобиването е декларирал имота като свой
и е започнал да плаща публичните задължения за него. Разполагал е с ключ,
т.е. владял е имота си. Дали през годините е правил опити да го продаде, вкл.
и на майката на ответниците, и как точно го е стопанисвал, е въпрос на
решение как да се разпорежда със собствеността си.
Показанията на свидетелите – домоуправител и съседи, само сочат, че
ответниците са продължили да пребивават в жилището на баба си и дядо си,
и след като последните го продали през 2010г. От показанията не става ясно
за какъв конкретен период, освен, че понастоящем Н. Й. е студент в друг
град, а брат й е в чужбина, както и родителите на двамата. Обстоятелството,
че свидетелите не знаят за настъпилата през 2010г. промяна в собствеността,
както и че не е им е известно някой да предявява претенции към имота, също
не може да ги легитимира като владелци, съответно да ги направи
собственици по давностно владение.
Правилно районният съд е приел, че Н. Й. е била малолетна в част от
периода / до 2014г. / , за който се претендира, че е владяла имота, и
следователно по отношение на нея не е изтекъл законоустановеният 10-
годишен срок, в който е могла да формира воля за упражняване фактическа
власт върху имота като свой, като същевременно и не се позовава на
предходно владение на родители си, с намерение за своене. Още повече, че и
родителите след продажбата през 2010г. са заминали да живеят в чужбина. П.
Й. също пребивава, в различни периоди, извън страната, и, съобразно данните
по делото за заплатени консумативи за жилището / ток и вода / се
установяват периоди, по-дълги от шест месеца / чл. 81 от ЗС /, в които
процесното жилище не е обитавано. В този смисъл е недоказано непрекъснато
владение на имота в продължение на 10 години. Заплащането на такси към
ЕС / вкл. от майката на ответниците по иска / и в определени периоди – на
консумативи за жилището, част от които начислени служебно, също не са
манифестиране на фактическа власт с намерение за своене. Дори за сочените
от свидетелите ремонти, като проява на намерение за своене, не се установява
кога точно са извършени – преди или след продажбата, а доколкото в
показанията се твърди, че те са финансирани с кредит от родителите на
ответниците, то е доказано, че такъв е теглен през 2007г., видно от нот.акт за
учредяване на договорна ипотека в полза на „Х.“ АД в размер на 16 500 евро,
за обезпечение на който е учредена договорна ипотека върху процесния имот.
3
Последица от доказаността на ревандикационния иск е отмяната на
охранителния акт – нот.акт за собственост по давностно владение, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Доводите във въззивната жалба, в обобщение - че е налице
непрекъснатост на владението и същото е било явно, са неоснователни. В
случая собственикът не е изоставил недвижимия имот, тъй като през целия
период е заплащал данък и такса за битови отпадъци. Имал е достъп до имота,
за който е притежавал ключ, и не е оборено твърдението му, че от
придобиването през 2010г. до 2022г. е имал възможност и негови
представители са го посещавали. Обстоятелството, че ответниците са
регистрирани на адреса на процесното жилище от 2007г. / когато са живели
там с родителите си/, както и понастоящем, не сочи, че трайно и непрекъснато
живеят в процесния имот, тъй като понастоящем Н. Й. е студент в друг град,
а брат й е в чужбина, т.е. адресната им регистрация не несъответства на
фактическото положение.
Както бе посочено и по- горе, собственикът, като притежаващ пълен
обем права по отношение на имота си, може да прецени какви фактически и
правни действия да предприема по отношение на него, вкл. дали ще смени
партиди за ток/вода, ще се регистрира в домовата книга, дали фактически ще
ползва имота си, или го е купил с инвестиционни намерение, и пр.
Въззивната инстанция не констатира твърдените нарушения на
първоинстанционния съд относно оценката на доказателствената съвкупност
и конкретно на показанията на св.Е.Ч.. Дали е упълномощена или не от
ищцовото дружество, и с каква представителна власт разполага, тя е очевидец
на отношения, касаещи предмета на делото и сочи, че е посетила имота през
2021г. и с даден й от представител на дружеството ключ е влязла в него.
Което не се оборва от каквито и да било други ангажирани по делото
доказателства, поради което и правилно районният съд е кредитирал тези
показания, вкл. и в частта, че свидетелката знае, че дружеството разполага с
ключ от купуването на имота през 2010г., което също не влиза в противоречие
с други доказателства по делото.
Въведеното във в.жалба твърдение, че св.Ч. е извършила самоуправни
действия по отношение на имота, като е сменила ключа му, не е може да е
предмет на разглеждане в настоящото производство, като неотговарящо на
чл. 266 от ГПК.
Гореизложеното обуславя потвърждаване на атакувания
първоинстанционен съдебен акт .
С оглед изхода от спора, на жалбоподателите в настоящото производство
следва да се възложат деловодните разноските на ответника по в.жалба за
въззивната инстанция - 2670 лв. за адв.възнаграждение, платено по банков
път, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, и доказателства за
извършено плащане.
Мотивиран така, на основание чл. 272 от ГПК Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1201/31.07.2023г., постановено по гр.д.№
5939/2022 г. по описа на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА Н. И. Й., ЕГН ********** и П. И. Й., ЕГН **********, ДА
ПЛАТЯТ на „К. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :
гр.С., ***, сумата 2670 лв. - деловодни разноски за адв.възнаграждение, във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщаването
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5