Решение по дело №6322/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3719
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 18 юни 2019 г.)
Съдия: Елена Николаева Андреева
Дело: 20171100106322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................./22.05.2019 г., гр. София

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 16 състав, в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

 

при участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6322 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от В.Б.Ц., ЕГН **********, К.М.П., ЕГН **********, К.Л.Р., ЕГН ********** и Т.В.Ч., ЕГН **********, срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ /Сдружение ”НББАЗ”/ - София обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.511 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 506 ал.2 от КЗ, за заплащане на сумите от по 20 000 лв. на В.Б.Ц. и на К.М.П., сумата от 35 000 лв. на К.Л.Р. и сумата от 30 000 лв. на Т.В.Ч., представляващи обезщетение за причинени на всеки от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2016г. около 02,20 часа, на автомагистрала „Тракия", км. 84+900 м., по вина на водач на л.а. „BMW", модел „Х6", с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в „City Insurance S.A."- Ro, Румъния, по застрахователна полица № RO/25/C25/HP004146365, ведно със законната лихва от 09.04.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на  л.а. „BMW“, модел „Х6“, с peг. № ******, който нарушавайки правилата за движение по пътищата, не е осигурил достатъчна дистанция и е ударил движещия се пред него л.а. „Рено", модел „Сафран", с рег.№******, управляван от ищеца К.М.П., в който са пътували останалите трима ищци. Ищците поддържат, че в резултат на ПТП са получили травматични увреждания, както следва:

К.М.П. е получил мозъчно сътресение, контузия на лявото рамо, спукване на раменна кост, травма на капачката.

Вследствие на произшествието на В.Б.Ц. са причинени следните телесни увреждания: contusio thoracoabdominalis, избиване на 24-ти, 26-ти, 36-ти и 37-ми зъб, като  дълго време е изпитвала затруднения при дъвчене и говорене, а приеманата храна е била предимно в течно състояние, което е налагало полагането на  допълнителни усилия, създало е неудобство за пострадалата и необходимост от грижи за нея от близки и роднини.

На ищцата К.Л.Р. са причинени следните травматични увреждания: фрактура коли хирургици хумери декстри, охлузване на кожата по предната страна на двете коленни стави, избиване на 45-ти, 46-ти и 47-ми зъб. След пътно-транспортното произшествие е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, като е поставена гипсова имобилизация. За период от 45 дни след произшествието е носила гипсовата имобилизация, което е създавало трудности при самостоятелното й обслужване в домашни условия предвид и изпитваните от пострадалата затруднения при дъвчене и говорене.

В резултат на произшествието Т.В. Нинова е получила следните телесни увреждания: contusio capitis, comotio cerebri, контузия на гръдния кош със спукване на 7 и 8 ребро вляво, фрактура на зигоматичната кост вляво на главата.

Ищците излагат, че в резултат на процесното ПТП са понесли неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки от получените травми, загуба на сън и апетит, силна тревожност, като и към момента не са се възстановили напълно.

Твърдят, че към датата на събитието - 22.07.2016г., л.а. „BMW", модел „Х6", с peг. № ******е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" в „City Insurance S.A."- Ro, Румъния, по застрахователна полица № RO/25/C25/HP004146365, със срок на валидност от 20.01.2016г. до 20.01.2017г. Сочат, че след извършена справка в базата данни на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) се установило, че като представител за уреждане на претенции в Република България и номиниран кореспондент е определен ЗАД „А.Б." АД, но по отправената до румънския застраховател претенция, ЗАД „А.Б." АД ги е уведомило, че не е кореспондент на „City Insurance S.A."- Ro Румъния, поради което няма да поеме отговорност по случая. Излагат, че с молба от 08.02.2017 г. е предявена доброволна претенция в НББАЗ, като при изтичането на двумесечния срок за произнасяне по заявената претенция Бюрото не е определило и изплатило обезщетение, а с писмо  от 22.03.2017 г. ответникът ги е уведомил, че претенцията им ще бъде разгледана след приключване на образуваното досъдебно производство, поради което считат, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите претенции.

Ответникът Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ оспорва исковете по основание и размер, като излага, че липсват доказателства водачът на л.а. „BMW", модел „Х6", с peг. № ******, виновно да е причинил процесното ПТП. По подробно изложени в отговора доводи се оспорва наличието на причинна връзка между част от твърдените от ищците травматични увреждания и процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на всеки от ищците, тъй като не са пътували с поставени обезопасителни колани. Оспорва началната дата на претенцията за лихва с твърдения, че е приложима нормата на чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.496 ал.1 от КЗ. Сочи, че ищците са предявили претенцията си пред Бюрото на 08.02.2017г., без да представят достатъчно доказателства, установяващи основанието и размера ѝ, като на 14.02.2017г. е поискано претенцията им да бъде комплектована с всички доказателства по чл.106 ал.1 от КЗ, което обаче не е било сторено. Ето защо счита, че лихвата за забава се дължи от датата на подаването на исковата молба или евентуално – след изтичане на три месеца от предявяването на претенцията пред НББАЗ.

В допълнителната искова молба, депозирана по реда на чл.372 ал.1 от ГПК, ищците излагат, че представеният пред Бюрото протокол от ПТП е достатъчен за произнасянето по претенциите им. Оспорват възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърдят, че травмите им са получени при поставени предпазни колани. Обосновават началния момент на претенцията си за лихва за забава с нормата на чл.516 ал.4 вр. ал.2 от КЗ.

В депозирания по реда на чл.373 от ГПК допълнителен отговор, ответникът излага, че неправилно ищците се позовават на нормата на чл.516 ал.4 от КЗ, тъй като същата касае хипотеза, при която НББАЗ действа като Компенсационен орган, какъвто не е настоящия случай, предвид на това, че ПТП е настъпило на територията на Република България и ответникът действа като представително бюро по чл.511 от КЗ, респективно лихвата за забава е дължима по реда, предвиден в чл.511 ал.3 от КЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 421/14.09.2017г., постановено по АНД № 1055/2017г. по описа на Районен съд – Пазарджик, влязло в сила на 30.09.2017г., Ж.Р.е признат за виновен в това, че на 22.07.2016г. на АМ „Тракия“ км.84+900, в посока от гр. София към гр. Пазарджик при управление на МПС - л.а. „БМВ-Х6“, с per. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно, като водач на посоченото МПС при избиране скоростта на движение го е управлявал със скорост 177 км/ч, както и чл.25 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП с л.а. „Рено Сафран“, с per. №******, управляван от К.М.П. ***, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К.Л.Р. ***, изразяваща се в счупване на хирургична шийка на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, като на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.21 ал.1 и чл.25 ал.1 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв., а на основание чл.78 ал.4 от НК вр.чл.343г от НК му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В мотивите към решението, представляващи неразделна част от същото, е посочено, че автомобилът се управлявал от К.П., като до него на предна дясна седалка пътувала К.Р., зад нея седяла В.Ц., отзад зад водача пътувала Т.Ч., разпитани като свидетели в хода на наказателното производство по досъдебно производство/ДП/ № 1049/2016г. по описа на РУ на МВР – Пазарджик. Видно от отразеното в мотивите, пристигнали и екипи на ЦСМП, които откарали получилите травми от двата автомобила, сред които и ищците по настоящото дело Р. и Ц.. Установено е също така, че в МБАЛ – Пазарджик В.Ц. била настанена в хирургично отделение, където било констатирано, че й били счупени две ребра, което според посоченото от наказателния съд не представлява средна телесна повреда. На пострадалата К.Р. били причинени: счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост, наложило имобилизация; охлузвания по двата крака.

Видно от приложения по делото констативен протокол/КП/ за ПТП, произшествието е настъпило на 22.07.2016г. около 02,20 часа на АМ „Тракия“ км.84+900, в посока към гр. Пловдив. В същия са описани обстоятелствата, при които е извършено процесното ПТП: Участник - 1 /водачът на л.а. БМВ Х6/ не се движи на достатъчна дистанция от движещото се пред него МПС участник - 2 /л.а. Рено Сафран/ и го блъска в задната част, настъпва ПТП с материални щети и пострадали лица; участник - 1: л.а. „БМВ-Х6“, с per. № ****** , управляван от JEAN ROGOVEANU, щети по автомобила: цялостна деформация на купето; участник - 2: л.а. „Рено Сафран“, с per. №******, управляван от К.М.П., щети по автомобила: цялостна деформация на купето. В КП е посочено, че пострадали при ПТП са В.Б.Ц., получила фрактура на две ребра, и К.Л.Р. – фрактура на дясна раменна кост.

От протокол за оглед на местопроизшествие от 22.07.2016г., имащ характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.179 от ГПК относно установените обстоятелства, огледът е започнал в 6,41 часа, при нормална неограничена видимост и дневна светлина. Място на огледа: АМ „Тракия“ км.84+900, в посока към гр. Пазарджик; ориентир - ОР1 - тачела -километричен знак - 85 км, върху междинната ивица между двете пътни платна, с посока на огледа към гр. Пазарджик; платното за движение е еднопосочно с две активни пътни ленти, лява - 4,00 м и дясна 3,80 м, лентата за принудително спиране е 3,20 м. Вдясно от нея има затревен банкет  - 3,20 м и след него отводнителен канал - 2,0 м с дълбочина 0,40 м и вдясно от него ограда метална мрежа на 3,0 м.

От заключението на допуснатата съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че същата е изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, протокол за оглед и медицински документи, подробно описани от експертите.

Видно от същото заключение е, че мястото на удара се определя по разположението на първата къса следа от автомобилна, гума която е оставена от задното дясно колело на л.а. Рено Сафран. Затова л..а Рено се позиционира със задното си ляво колело малко преди началото на тази следа. БМВ се позиционира така, че предната му дясна част да контактува по широчина 45 - 50 см със задната лява част, както е показано на фиг.2.

Мястото на удара по дължина на пътя е 1-2 м преди линията ОР2 или на 86-87 метра преди линията на ориентира ОР1, километричен знак, кв 85, а по широчина е в зона 2,9 – 3,4 м вляво от десния край на дясната активна пътна лента.

По отношение на механизма на ПТП в експертизата се заключава, следното, илюстрирано на изготвена скица на местопроизшествието:

На 22.07.2016г. около 02,20 часа на АМ „Тракия“ км.84+900, в посока от гр. София към гр. Пловдив, в дясната пътна лента се е движил л.а. „Рено Сафран“, с per. №******, управляван от К.М.П. със скорост около 97 км/ч. Зад него в същата пътна лента се е движил л.а. „БМВ-Х6“, с per. № ****** , управляван от Жан Роговеану, със скорост около 132 км/ч. Водачът на л.а. БМВ, застигайки л.а. Рено, е предприел изпреварване, като е завил наляво. По неустановени причини, вероятно неправилна преценка на надлъжната му дистанция или късна реакция за завиване наляво, не е успял да заобиколи успешно л.а. Рено Сафран и л.а. БМВ е ударил с предната си дясна част задната лява част на л.а. Рено Сафран. От удара л.а. Рено е бил ускорен до около 109 км/м и поради ексцентрицитета на удара е отклонен надясно с ротация по посока на часовниковите стрелки, гледан отгоре. Поради това л.а. Рено е продължил диагонално по дъга наляво и въртейки се е напуснал платното за движение.

Когато л.а. Рено, е достигнал отводнителния канал той е бил завъртян над 90° и се удря с предната си лява част и предното си ляво колело в бетонните стени на канала, от което е започнал да се преобръща през лявата си страна и падайки на покрива си се е спрял в мястото, където е намерен и както е показан на фиг.3.

След удара л.а. БМВ е продължил да се движи наляво с допълнително леко отклонение наляво и се е насочил към междинната средна разделителна ивица между двете платна за движение. Водачът Жан Роговеану, виждайки опасността от удар с лявата мантинела е завил рязко надясно за да се върне в платното за движение. От това рязко завиване надясно, по-голямо от необходимото, л.а. БМВ не само е завил надясно, но е придобил и силна ротация в посока на часовниковите стрелки. Водачът му най- вероятно се е опитал да стабилизира движението на л.а.БМВ, но вече е било невъзможно и л.а. БМВ, заставайки напречно на траекторията на движението си, е започнал да се преобръща през дясната си страна. Така, въртейки се около вертикалата и плъзгайки не по покрива си, е достигнал до дърво орех, където се удря със задната част на дясната си страна в ствола на дървото и поради остатъчната си кинетична енергия се е завъртял на 125° около ствола на дървото и се е спрял легнал на покрива си малко зад дървото в мястото, където е намерен и както е показано на фигура 3.

Произшествието е настъпило в тъмните часове на денонощието, на автомагистрала „Тракия“ на прав участък. Не е имало ограничаващи скоростта и др. пътни знаци. Интензивността на движение по това време вероятно е била ниска. Освен двата процесни автомобила, зад л.а. БМВ преди ПТП са се движили още 2 автомобила с румънска регистрация, пътуващи за Турция.

Скоростта на л.а. БМВ Х6 преди удара, а най-вероятно и преди ПТП е била около 132 км/ч. Скоростта му непосредствено след удара е била намалена до 123 км/ч.

Причината за настъпване на ПТП е в действията на водача на л.а. БМВ Х5, който вероятно е допуснал малка дистанция преди да предприеме изпреварване поради неточна преценка или си е отвлякъл вниманието и е реагирал късно за завиване наляво.

Водачът на л.а. БМВ е имал възможност да вижда движещия се пред него л.а. Рено и е имал възможност да прецени скоростта и дистанцията му и да предприеме своевременно изпреварване или да намали скоростта си до скоростта на л.а. Рено.

От проучената медицинска документация, приложена по делото, вещото лице д-р Ц.Н. Ганев е установил, че след ПТП на 22.07.2016г., при проведени прегледи и изследвания на пасажерите в л.а. Рено Сафран са установени травматични увреждания, както следва:

На К.М.П.: мозъчно сътресение, контузия на лявото рамо, лява подбедрица и дясно коляно. При преглед от специалист по съдебна медицина на 05.08.2016г./13 дни след инцидента/ на П. са описани отшумяващи охлузвания по външно-страничната повърхност на лява подбедрица, в средна трета и охлузване на дясно коляно. От разчитане на проведени на 08.08.2016г. рентгенографии е поставена диагноза - Пукване на главата на лява малкопищялна кост; Пукване на коленната капачка на дясно коляно.

На В.Б.Ц.: гръдно-коремна контузия, без данни за увреждане на вътрешни органи с рентгенови данни за счупвания на трето и четвърто леви ребра по предна мишнична линия. При стоматологичен преглед на 25.07.2016г. на Ц. е поставена диагноза избиване на четвърти и шести горни леви зъби и шести и седми долни леви зъби.

На К.Л.Р.: контузия на дясно рамо със счупване на раменната кост на дясна ръка в областта на хирургичната й шийка; охлузвания по двата крака, болки в областта на двете колена. При прегледи на К.Л.Р. на 25.07.2016г. е поставена диагноза: контузия на дясна подбедрица и е изпратена за рьо гр.на дясна подбедрица. При разчитане на рентгенография й е поставена диагноза: Счупване на голямопищялна и малкопищялна кост на дясна подбедрица; При стоматологичен преглед на Р., на 25.07.2016г. е поставена диагноза избиване на 45-ти, 46-ти и 47-ми зъби /5, 6 и 7 долни десни зъби/.

На Т.В.Ч.: След ПТП на 22.07.2016г. е с оплаквания от болки на ляво рамо и гърдите. На 23.07.2016г. след преглед е поставена диагноза: Контузия на главата. Контузия на лява гръдна половина раменна става. От проведени рентгенографии са установени данни за пукване на 7 и 8 ребро вляво и пукване на лява скулна/зигоматичната/ кост.

Съгласно приложените медицински документи на пострадалите е приложена терапия, както следва:

На К.М.П. - медикаментозно лечение с Манитол /разтвор за вливане, намаляващ на вътречерепното поле; лпе в условията на интактна кръвно-мозъчна бариера/, Пирамем /ноотропное лекарствено средство, производно на гама- аминомаслената киселина/, Нофилин /препарат, облекчаващ затрудненото дишане, отпуска бронхиалната мускулатура и облекчава белодробните кръвоносни пътища/.

Липсват данни за това по повод констатирани пуквания на лява малкопищялна кост и коленната капачка на дясно коляно да е провеждано лечение с имобилизация.

На В.Б.Ц. - медикаментозно лечение с вливания, Дексофен /обезболяващо лекарство от групата на нестероидните противовъзпалителни средства/, Квамател /лекарството намалява количеството киселина и пепсин, образувани в стомаха/, Ципринол /антибиотик, спадащ към групата на флуорхинолоните/, Фраксипарин /предотвратява образуването на кръвни съсиреци в кръвоносните съдове/.

Липсват данни за проведено при пострадалата стоматологично лечение.

На К.Л.Р. - медикаментозно лечение с Алгозон - обезболяващо НПВС и оперативно лечение - ОП № 379/22.07.2016г. - закрито наместване на счупването на раменната кост на дясна ръка в областта на хирургичната й шийка фрактура с последваща гипсова имобилизация.

Липсват данни за каквото и да било лечение вкл. имобилизация по повод поставената диагноза: Счупване на голямопищялна и малкопищялна кост на дясна подбедрица;

Липсват и данни за провеждано стоматологично лечение.

На Т.В.Ч., в приложените медицински документи липсват данни за назначено и прилагано лечение.

От травмите на меки тъкани пострадалите са търпели силни болки, които в началните дни след травмата са налагали купиране с обезболяващи медикаменти. Подобни болки, вкл.и малки пуквания на яблъчна кост /каквото е констатирано при Ч./, отшумяват без последици за около 2 -3 седмици.

Лекостепенно мозъчно сътресение, каквото е констатирано при П. е с характер да причини персистиращо около 20 - 25 дни след инцидента, общо главоболие, отпадналосот, понякога гадене, световъртеж и др.

Липсват данни за вида и размера на констатираните при П. пуквания на главата на лява малкопищялна кост и на коленната капачка на дясно коляно, като доколкото тези увреждания са във функционално активни зони и болките свързани с тях се усилват при движения, правилното лечение изисква имобилизация на крайниците за поне 2-3 седмици и проследяване с рентгенови изследвания, каквито по делото не са приложени. Възстановяване след приложено лечение, при благоприятно протичащ оздравителен процес би настъпило за около 30 дни от датата на травмите.

Болките от счупвания /пуквания/ на ребра, каквито са констатирани при Ц. и Ч. са с характер да се усилвали при движения на гръдния кош, вкл. при дишане, като това налага щадене на движенията. Функционално възстановяване след такава травма настъпва за около 20 — 25 дни след инцидента.

Естетичната и функционално възстановяване на избитите зъби, както при Ц., така и при Р., може да стане само след провеждане на стоматологично лечение с поставяне на изкуствени зъби.

По повод счупването на раменна кост на Р. се е налагала имобилизация за 3-4 седмици, като функционално възстановяване на ръката след подобна травма и при благоприятно протичане на оздравителен процес настъпва за около 5-8 седмици.

По делото липсват данни да е потвърдено с клиничен преглед счупване на голямопищялна и малкопищялна кост на дясна подбедрица при Р.. Такова счупване, дори да е неразместено изисква имобилизация на крайника за 3-4 месеца, като при благоприятно протичане функционално възстановяване след такава травма настъпва за около 4-5 месеца.

По делото липсва каквато и да било проследяваща медицинска документация за пострадалите след последните им прегледи през м.08.2016г., което дава основание да се приеме, че възстановяването при тях от получените травми е настъпило в рамките на средностатистическите срокове. Без проследяваща медицинска документация за травмите, евентуално налични актуални оплаквания, три години по-късно не могат да се свържат по безспорен начин с травмите от ПТП.

Видно от заключението, предназначението на предпазния колан е да намали инерционното движение на тялото в началните хилядни от секундата при удара и фиксирайки го към седалката да го предпазят от удари в части на вътрешната конструкция на автомобила, както и от евентуално изхвърляне след удара.Поставения колан не би могъл да предотврати движенията на главата в шията и движенията на крайниците.

В конкретния случай, се касае за удар отзад на автомобила, в който са пътували ищците. При такъв удар движението на телата на пострадалите в началните хилядни от секундата след удара е назад в посока на блъскащия ги автомобил. Това движение може да доведе до по-тежки травмирания в задните части на телата главата и тялото на пасажерите, тъй като е било със значитела кинетична енергия. След него, във втора фаза е настъпило откат, движение напред, на телата на пасажерите, но с много по-малка кинетична енергия, и респективно с по-малка травмираща сила.

При тези данни следва да се приеме, че при поставен колан К.М.П. може да получи сътресение на главен мозък, контузия на лявото рамо, лява подбедрица и дясно коляно, но не и травма водеща до пуквания - счупвания на лява малкопищялна кост и капачката на дясно коляно. В.Б.Ц. с поставен колан може да получи травми на меки тъкани на гръдния кош, но не и счупвания на ребра - отпред, както и избиване на четири зъба вляво. К.Л.Р. с поставен колан може да получи контузия на дясно рамо със счупване на раменната кост на дясна ръка в областта на хирургичната й шийка, охлузвания по двата крака, но не и травма с избиване на зъби и такава със счупване на голямопищялна и малкопищялна кост на дясна подбедрица. Т.В.Ч. с поставен колан може да получи контузия на главата, на лява гръдна половина и раменна става, но не и травма с пукване на 7 и 8 ребро вляво и пукване на лява скулна /зигоматичната/ кост.

Автомобилите Рено Сафран са заводски оборудвани с триточкови предпазни колани на предните седалки и на задните външни ляво и дясно места. Само на задното средно място коланът е двуточков – самолетен тип. При преобръщане на л.а. Рено при падане върху дясната си страна телата са политнали надясно. При преобръщане на л.а. Рено върху покрива си, телата са извършили сложно движение като са полетени към тавана и към лявата страна на автомобила.

От медицинска гледна точка, с оглед механизма на ПТП, характера, вида и локализациите на травмите при ищците се налага извод, че те не са били с поставени изправни обезопасителни колани в момента на ПТП.

При разясненията си в съдебно заседание, експертът уточни, че не е анализирано въздействието на предпазните колани и движението на телата след преобръщането на лекия автомобил, както и че не може категорично да се изключи при наличните травми същите да са получени и при поставени предпазни колани.

Относно избитите зъби при ищците В.Б.Ц. и К.Л.Р. експертът уточни, че съдебно-медицински описания на самите експулсирани зъби няма, както и че липсва детайлно описание на съзъбията на двете ищци – няма описани кръвонасядания в областта на лигавицата на зъбите, разкъсвания на устната лигавица, за да се прецени дали когато е поставена диагнозата е имало пресни рани на местата на избитите зъби.

За доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са разпитани свидетели, като всички те са в родствени връзки с ищците, за състоянието на които дават показания, поради което и съдът ги взема предвид при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК, само в частите им, които съответстват на всички други данни по делото, предвид заинтересоваността на свидетелите.

От показанията на свид. Ц.Н.Й.– майка на ищцата Т.В.Ч., се установява, че през месец юли 2016г. дъщеря й претърпяла ПТП. Сутринта по телефона им съобщили, че тя е катастрофирала. Отишли в болницата в гр. Пазарджик към обяд. Там я прегледали, а след това в болницата в гр. Берковица. Т. била ударена в главата, но не била превързана, била с две счупени ребра, като близките й успели да разговарят с нея. Около две месеца имала главоболие, страхувала се да спи сама, свидетелката живеела с нея и децата й, тъй като съпругът на дъщеря й бил починал две години преди това. Помагала й след катастрофата, защото тя не можела да се движи сама, била със счупени ребра, имала много болки и не можела да се грижи за децата си, нуждаела се от помощ. След катастрофата Т. не работела, а преди това се занимавала с разносна търговия без да е имала сключен трудов договор.

От показанията на свид. В.С.Р.– съпруг на ищцата К.Л.Р., се установява, че съпругата му пострадала при катастрофа през 2016г. като пътувала в автомобил, управляван от Киро и била заедно с Т. и В.. Обадили му се от болницата в гр. Пазарджик да я прибере. Тя била със счупено рамо. Не я приели в болницата, защото нямала осигуровки, като свидетелят я завел в болницата в Монтана, платили за операция, поставили й гипс, а на крака поставили 8 пирона. Около 4-5 месеца била с гипса на рамото, като още я боляло и не може да се преобърне от едната страна на другата, както и когато става. Рамото още я боляло ходела на лекар и на терапия. След катастрофата се страхувала да се качи в кола. Докато била с гипс не можела да се обслужва сама и се налагало свидетелят да й помага. Около 55 дни. След като й свалили гипса трябвало да ходи терапия за раздвижване на ръката. Болките й понамалели, но все още не били отшумели напълно. Налагало се да вика свои приятелки да й помагат. При катастрофата й били строшени, направо изкарани 4 зъба. Имала затруднения при хранене, можела да яде само течна храна и попара. Зъбите й все още не били оправени.

От показанията на свид. Я.Б.Ц. - сестра на ищцата В.Б.Ц., която е тъща на  ищеца К.М.П., се установява, че от брат си разбрала, че те са катастрофирали. В. била приета в болницата в Пазарджик, а К. бил на домашно лечение, като свидетелката се грижела и за двамата. В. имала две счупени ребра, четири избити зъба, силно главоболие. Не можела да се храни сама и се налагало свидетелката да й дава сокове със сламка, като и досега В. имала страх от коли. Не можела да се съблича и облича сама около 4-5 месеца. К. имал сътресение на мозъка и в лявото рамо имал спукване, не бил гипсиран, и двете капачки на коленете били счупени или пукнати, не можел да се движи. Имал болки в главата, не можел да седи на едно място, свидетелката му давала лекарства, изписани от лекар от болницата в Берковица. В момента никой от двамата ищци не работел. В. не можела да работи, защото имала силно главоболие и страх. След катастрофата вземала лекарства, за да се успокоява.

 С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.511 ал.2 от КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Наред с това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя, респ. на Бюрото е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл.45 ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 22.07.2016г., по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в „City Insurance S.A."- Ro, Румъния, сключен във формата на застрахователна полица № RO/25/C25/HP004146365, със срок на валидност от 20.01.2016г. до 20.01.2017г., на лицата, управляващи правомерно л.а. „БМВ-Х6“, с per. № ******.

Не се спори по делото, че този автомобил обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

От писмените и гласни доказателства по делото се установи, че на ищеца К.М.П. в резултат на ПТП са причинени мозъчно сътресение, контузия на лявото рамо, лява подбедрица и дясно коляно, като лекостепенното мозъчно сътресение му е причинило персистиращо около 20 - 25 дни след инцидента, общо главоболие, отпадналост, понякога гадене, световъртеж и др. По делото обаче липсват доказателства/няма рентгенографии/ за вида и размера на констатираните при ищеца П. пуквания на главата на лява малкопищялна кост и на коленната капачка на дясно коляно, както и за проведена имобилизация, като експертът е разяснил, че при благоприятно протичащ оздравителен процес и след проведена имобилизация възстановяването настъпва около 30 дни от датата на травмите.

Установи се, че вследствие ПТП В.Б.Ц. е получила следните увреждания: гръдно-коремна контузия, без данни за увреждане на вътрешни органи, счупвания на трето и четвърто леви ребра по предна мишнична линия, като болките от счупванията /пукванията/ на ребрата са се усилвали при движения на гръдния кош, вкл. при дишане, а това е наложило щадене на движенията, като функционално възстановяване след такава травма, съгласно заключението на експерта, настъпва за около 20 — 25 дни след инцидента. Не се доказа по несъмнен начин обаче, че в резултат на процесното ПТП на ищцата Ц. са избити четвърти и шести горни леви зъби и шести и седми долни леви зъби. Вещото лице е категорично, че описание на съзъбието на ищцата по делото няма при снемане на стоматологичния й статус, за да се прецени дали към датата на поставяне на диагнозата – 25.07.2016г./три дни след ПТП/ ищцата е имала пресни рани и кръвонасядания по устната лигавица. Същевременно с това, ищцата Ц., видно от документите, представляващи част от ДП № 1049/2016г. на РУ на МВР – Пазарджик и АНД № 1055/2017г. на РС – Пазарджик, като пострадала от ПТП, е имала счупени две ребра, като още в хода на наказателното производство не е констатирано вследствие на ПТП да са й били избити зъби, поради което и съдът счита, че не е доказано да е налице причинна връзка между ПТП и избитите зъби на ищцата Ц..

В пряка причинна връзка с процесното ПТП са и причинените увреждания на К.Л.Р., а именно: контузия на дясно рамо със счупване на раменната кост на дясна ръка в областта на хирургичната й шийка. Установи се по несъмнен начин, че счупването на раменна кост е наложило имобилизация за 3-4 седмици, както и че функционално възстановяване на ръката след подобна травма и при благоприятно протичане на оздравителен процес настъпва за около 5-8 седмици. Ищцата Р. е получила охлузвания по двата крака, болки в областта на двете колена. Не се доказа от ищцата, посредством потвърждаване с клиничен преглед, твърдяното счупване на голямопищялна и малкопищялна кост на дясна подбедрица, както и да е провеждано лечение на тази травма, вкл.имобилизация,, каквато се налага дори счупването да е неразместено. Не се установи по несъмнен начин, че в резултат на процесното ПТП на ищцата Р. са избити 45-ти, 46-ти и 47-ми зъби /5, 6 и 7 долни десни зъби/ - диагнозата е поставена три дни след ПТП, без да е направено детайлно описание на съзъбието, за да се прецени дали ищцата е имала пресни рани и кръвонасядания по устната лигавица. Същевременно с това, на ищцата Р., видно от решението по АНД № 1055/2017г. на РС – Пазарджик, е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на хирургична шийка на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, като в мотивите на съдебния акт липсва констатация да са и били причинени травматични увреждания – избиване на зъби. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице причинна връзка между ПТп и избиването на зъби, като за тази травма не се дължи обезщетение.

В резултат на ПТП ищцата Т.В.Ч. е получила следните увреждания: контузия на главата, контузия на лява гръдна половина раменна става, като от проведени рентгенографии са установени данни за пукване на 7 и 8 ребро вляво и пукване на лява скулна/зигоматичната/ кост. Болките от счупвания /пуквания/ на ребра, са с характер да се усилват при движения на гръдния кош, вкл. при дишане, като това налага щадене на движенията, функционално възстановяване след такава травма настъпва за около 20 — 25 дни след инцидента

Установи се от доказателствата по делото – показанията на свидетелите и заключението на вещите лица, че от травмите на меки тъкани ищците са търпели силни болки, които в началните дни след травмата са налагали купиране с обезболяващи медикаменти, както и че подобни болки, вкл.и малки пуквания на яблъчна кост /каквото е констатирано при ищцата Ч./, отшумяват без последици за около 2 -3 седмици, като ищците са били подпомагани в ежедневието си от свои близки/разпитаните по делото свидетели/.

От значение за определяне на размера на дължимите обезщетения в случая е и обстоятелството, че възстановяването при ищците от получените травми е настъпило в средностатистическите срокове, посочени по-горе и в заключението на вещите лица, предвид липсата на проследяваща медицинска документация за пострадалите след последните им прегледи през м.08.2016г.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат съдът счита за недоказано, доколкото при изслушването на д-р Г. в съдебно заседание, същият поясни, че не е анализирано въздействието на предпазните колани и движението на телата след преобръщането на лекия автомобил, като заяви, че не може категорично да се изключи при наличните травми същите да са получени и при поставени предпазни колани.

Предвид изложеното и като съобрази задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968г. относно справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, преценявайки обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за ищците, за които се събраха доказателства да са в пряка причинна връзка с процесното ПТП,съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки страдания, вследствие процесното ПТП са, както следва:

За К.М.П. - в размер на 4000лв., като иска за разликата над тази сума до претендираната – 20 000лв. следва да се отхвърли, за В.Б.Ц. - в размер на 7500лв., като иска за разликата над тази сума до претендираната – 20 000лв., следва да се отхвърли; за К.Л.Р. - в размер на 16 500лв., като иска за разликата над тази сума до претендираната – 35 000лв. следва да се отхвърли и за Т.В.Ч. в размер на 9500лв., като иска за разликата над тази сума до претендираната – 30 000лв. следва да се отхвърли.

Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането /чл.84 ал.3 от ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, обаче, предвиждат, че застрахователят  дължи лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл.512 ал.1 от  КЗ, когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение, се прилага чл.496 от КЗ. Разпоредбата на чл.496 ал.1 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.  Когато документите по ал.3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица /чл.496 ал.4 от КЗ/. В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 08.02.2017г., като с писмо от 14.02.2017г. НББАЗ е поискало представянето на доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията, като по делото липсват доказателства, ищците да са представяли пред ответника други доказателства. С оглед на така установените  факти и цитираните разпоредби, съдът намира, че обезщетенията за неимуществени вреди са дължими от 09.05.2017г., а за периода от 09.04.2017г. до 08.05.2017г. вкл., претенциите следва да се отхвърлят, като неоснователни.

Доколкото ищците са освободени, на основание чл.83 ал.2 от ГПК, от внасяне на държавна такса и разноски, както и предвид частичната основателност на предявените искове, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата от 1500лв., представляваща дължимата държавна такса, по сметка на Софийски градски съд.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“******, да заплати на В.Б.Ц., ЕГН **********, адрес: *** 7, съдебен адрес:***, офис 5 – чрез адв. Ц.В. от САК, на основание чл.511 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 506 ал.2 от КЗ, сумата от 7500лв./седем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2016г. около 02,20 часа, на автомагистрала „Тракия", км. 84+900 м., по вина на водач на л.а. „BMW", модел „Х6", с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в „City Insurance S.A."- Ro, Румъния, по застрахователна полица № RO/25/C25/HP004146365, ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 7500лв. до 20 000лв., както и за присъждане на лихва за периода от 09.04.2017г. до 08.05.2017г..

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“******, да заплати на К.М.П., ЕГН **********, адрес: *** 22, съдебен адрес:***, офис 5 – чрез адв. Ц.В. от САК, на основание чл.511 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 506 ал.2 от КЗ, сумата от 4000лв./четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2016г. около 02,20 часа, на автомагистрала „Тракия", км. 84+900 м., по вина на водач на л.а. „BMW", модел „Х6", с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в „City Insurance S.A."- Ro, Румъния, по застрахователна полица № RO/25/C25/HP004146365, ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 3500лв. до 20 000лв., както и за присъждане на лихва за периода от 09.04.2017г. до 08.05.2017г..

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“******, да заплати на К.Л.Р., ЕГН **********, адрес: *** 13, съдебен адрес:***, офис 5 – чрез адв. Ц.В. от САК, на основание чл.511 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 506 ал.2 от КЗ, сумата от 16 500лв./шестнадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2016г. около 02,20 часа, на автомагистрала „Тракия", км. 84+900 м., по вина на водач на л.а. „BMW", модел „Х6", с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в „City Insurance S.A."- Ro, Румъния, по застрахователна полица № RO/25/C25/HP004146365, ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 16 500лв. до 35 000лв., както и за присъждане на лихва за периода от 09.04.2017г. до 08.05.2017г..

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“******, да заплати на Т.В.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 5 – чрез адв. Ц.В. от САК, на основание чл.511 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 506 ал.2 от КЗ, сумата от 9500лв./девет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2016г. около 02,20 часа, на автомагистрала „Тракия", км. 84+900 м., по вина на водач на л.а. „BMW", модел „Х6", с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в „City Insurance S.A."- Ro, Румъния, по застрахователна полица № RO/25/C25/HP004146365, ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 9500лв. до 30 000лв., както и за присъждане на лихва за периода от 09.04.2017г. до 08.05.2017г.

 

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“******, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 1500лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: