№ 1137
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204095 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. П. Щ. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. М.К. от
САК, против НП № 21-0819-003410/07.09.2021год. на началника на група в
сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДП са му били наложени адм. Наказание глоба в размер на
1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на
основание чл. 174, ал.1, т.2 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че в хода на адм.наказателното
производство били допуснати съществени нарушения на процес.правила, а
именно посоченият в АУАН текст не отговарял на сочената като нарушена
законова разпоредба – описаните в акта обстоятелства не отговаряли, не
съответствали с дадената правна квалификация, поради което и АУАН не
можело да бъде годно основание за започване на адм.наказателно
производство и за издаване на обжалваното НП. Отделно от това сочи, че
имало недопустимо несъответствие между словесното описание на
нарушението и цифровата квалификация както в АУАН, така и в НП.
Вмененото във вина на въззивника нарушение не било конкретизирано,
нарушени били нормите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди
също така, че техническото средство с което бил изпробван не било
технически изправно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
1
Представлява се от упълномощен защитник в лицето на адв. Н.Иванов от
ВАК, който заявява, че поддържа жалбата и не оспорва фактическата
обстановка, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП като сочи, че
деянието не било квалифицирано точно, не било посочено кое точно
предложение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП било нарушено, което затруднявало
въззивника да разбере в извършването на какво точно нарушение бил
обвинен.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата, счита, че нарушението е
безспорно доказано и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, а случай, че жалбата бъде уважена и се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна
моли за определяне на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2021год., около 01:40часа въззивникът управлявал л.а
„Инфинити Кю 30“ с рег. № В5157НТ по ул. „Христо Смирненски“ в
гр.Варна в посока към бул. „Осми Приморски полк“ когато до авт. спирка
„Сотира“ бил спрян за проверка от екип на Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Варна в състав Пламен М. и Ивайло Ножаров. В хода на проверката
въззивникът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест 7510” с № ARBB 0096, което отчело наличие на алкохол в
издишвания въздух в размер на 0.97промила.
На място на въззивникът бил съставен АУАН № 421929, в който било
посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП. Актът
бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал
посочвайки че няма възражения. На въззивникът бил издаден и талон за
медицинско, но той не дал кръвна проба.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 07.09.2021год., въз основа на него, АНО издал атакуваното
НП. В него възприел изцяло фактическите и правни констатации дадени в
акта и на основание чл. 175, ал.1, т.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба
в размер на 1000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява
МПД за срок от 12 месеца.
Като свидетел в хода на съдебното заседание показания е дал Ивайло
Ножаров – свидетел очевидец вписан в акта, който в показанията си
възпроизвежда възприятията си от извършената на въззивника проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още
2бр. Заповеди на министъра на вътрешните работи – Заповед рег.№ 8121з-
2
515/14.05.2018гд. и Заповед рег.№ 8121з825/19.07.2019год., талон за
изследване № 0069487, протокол за преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 както и допълнение към
него, справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са представени и
приобщени удостоверение издадено от началник сектор „Човешки ресурси“
при ОД на МВР Варна, 2бр. заповеди ва министъра на вътрешните работи,
служебна бележка издадена от маг. химик Миглена Николова при МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД отделение при съдебна медицина.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени
поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В обстоятелствените части на същите нарушението е описано в
достатъчна степен за да може санкционирания субект да разбере вида и
характера на вмененото му нарушение. Допуснати съществени нарушения на
процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не
констатира и в тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата
възражение в тази насока.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е
управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила – 0.97промила в
издишвания въздух, които факти са в пълен унисон и с посочената като
нарушена в АУАН законова норма на чл. 5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДП. Съгласно
същата норма на водача на ППС е забранено да управлява ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Вярно е че в НП при изписване на нарушената законова норма не е
посочено конкретното предложение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП. Това обаче по
никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на въззивника
защото тя се осъществява срещу фактите, а в случая от НП става
недвусмислено ясно, че въззивника се наказва именно за управление на ППС
след употреба на алкохол като е посочено и какво е констатираното
съдържание след пробата. Фактите са идентични с тези изложени в АУАН,
поради което и за каквото и да било нарушено право на защита и дума не
3
може да става.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на
ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол.
В случая в хода на съдебното следствие по категоричен начин от
показанията на св. Ножаров и всички събрани в хода на съдебното следствие
писмени доказателства се установява, че въззивникът е управлявал МПС,
когато е бил спрян за проверка, както и това, че наличието на алкохол в
издишвания въздух е било в размер на 0.97 промила. Последното е било
установено с годно техническо средство Дрегер 7510, което е било одобрено
от БИМ и в техническа изправност към момента на вземане на пробата. В
горната насока са приложените към АНП протокол за успешно преминали
последващи проверки технически средства в лаборатория за проверка на
анализатори в дъха и радар скоростомери от 23.04.2021год., както и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнение към него
издадени от БИМ.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в над 0,5промила и това е доказано по безспорен и
категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация на нарушението и отчитайки
данните от техническото средство законосъобразно е наложил на въззивника
наказания съобразно нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП предвиждаща
санкция за управление на МПС с концентрация на алкохол от 0,8промила до
1.2 промила, като е определи санкциите във фиксирания в нормата размер –
глоба в размер на 1000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 12
месеца.
В случаят доколкото нарушение е типично и не се отличава със степен
на опасност значително по-ниска от останалите подобни нарушения съдът,
както очевидно и АНО намира, че не се касае за маловажно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Отделно е въпроса, че видно от справката за
нарушител приложена към преписката въззивникът е бил многократно
наказван за нарушения по ЗДП включително и за същото такова.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която
своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд е
формулирала и съответното искане в тази насока.
С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на потвърждаване) съдът
счете, че искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и въззивникът следва да бъде осъдено
да плати такова на основание чл. 63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от
АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
4
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з от една страна от друга това, че процес. представител на въззиваемата
страна не е присъствал лично в съдебното заседание, а само е представил
писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника М. П. Щ. в полза на
ОД на МВР Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-003410 от
07.09.2021год. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна с
което на М. П. Щ. ЕГН ********** на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП са
наложени административно наказание глоба в размер на 1000лв. и адм.
наказание лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА М. П. Щ. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул.
„Фантазия“ №16 да заплати в полза на ОД на МВР Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5