Р Е
Ш Е Н И Е № 229
гр.Пловдив,30.04.2019година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Карамфила Шопова, като разгледа докладваното
т.д.№466 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от В.Д.Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, чрез упълномощения процесуален представител
адв. Г.Б.,***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. ***
Твърди се в
исковата молба, че на 23.07.2016 г., около 12,10 часа, на път III-375,
34-ти км в посока от гр. * към гр.*, ищцата пътувала в лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег.
№ РВ **** КМ
– собственост на водача Д.В.Т., ЕГН **********, от гр. *. При движение
в посока от запад на изток по пътя гр. * – с. * лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц2“ с рег. № Х **** КВ, управляван от
А.Д.П., предприел маневра ляв завой, отнемайки предимството на движещия се по пътя
с предимство лек автомобил „БМВ 320Д“, управляван от Д.В.Т., и го блъснал
челно, както и ударил спрелия на пътен знак „В2“ лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“, с рег. №РА **** ВР, с водач Е.Т.Н.. В резултат на причиненото
пътно-транспортно произшествие ищцата Т. получила телесни увреждания. Срещу водача на лекия автомобил
„Ситроен Ц2“ било образувано досъдебно производство-следствено дело №
245/2016г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП – Пловдив. С влязло в
законна сила на 16.08.2017г. споразумение при условията на чл. 381 от НПК,
одобрено с определение по нохд № 5167/2017 г. по описа на РС- Пловдив, XXI н. с.,
А.Д.П. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а“ във вр. ал. 1, буква „б“ във
вр. чл. 342, ал. 1 от НК ,като с това по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на В.Д.Т., изразяваща се в закрито счупване на горния край на
лявата голямопищялна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник на пострадалата, както и средни телесни повреди на още
две лица – Е.В.А.и Т.М.П..
Твърди се, че за първи
път ищцата е постъпила на лечение още в деня на произшествието, като в 17,00
часа е била приета в КОТ на УМБАЛ „С. Г.“***, където са проведени множество изследвания и прегледи. Назначена
била и извършена операция още същия ден. Постоперативното лечение
включвало стерилни превръзки през ден,
ходене с патерици, използване на медикаменти. Пострадалата постъпвала още три пъти
за лечение в болница „*“, гр. *- на 08.08.2016г., 12.08.2016г. и 08.09.2016г., с
окончателни диагнози при изписването съответно „чревни сраствания /бридове/ с
непроходимост“, „други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“
и „лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици от
други счупвания на долния крайник“. Преживяното се отразило много тежко на
психиката на В.Т. най-вече поради неспирни денонощни болки, изключителната
ограниченост в движенията и принудителната поза в легнало положение, което
смущавало съня й. Твърди се и че във връзка с лечението си ищцата била
направила разходи в общ размер от 1 257,91 лв., подробно описани по
фактури в исковата молба. Освен това Т. претърпяла и търпи понастоящем
неимуществени вреди: обезверила се, счита, че никога няма да се възстанови
напълно, загубила всички социални контакти вследствие на фрактурите и
затрудненото си придвижване, чувствала се депресирана, за нея се грижили
близките й и наето медицинско лице -рехабилитатор поради обстоятелството, че не
можела да се обслужва самостоятелно. Преди инцидента ищцата се грижила за
внучето си, водила го на разходки, приготвяла му храна, но след претърпяното
ПТП била в невъзможност да поеме тази отговорност, тъй като вече не е в добро
физическо и емоционално състояние. Твърди се, че, предвид заложеният
критерий в чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на моралните вреди по справедливост,
обезщетение в размер на 40 000 лв. се явява справедлив еквивалент.
Изложено е
още, че при възникване на процесното ПТП за лекия автомобил „Ситроен Ц2“, с
рег. №Х ****КВ, е съществувала
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/01/116000749218, валидна
в периода 07.03.2016г.- 06.03.2017г. и сключена с ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
На 07.03.2018г., с
препоръчано писмо с обратна разписка, ищцата Т. депозирала уведомление за предявяване
на претенция при ответното дружество. Твърди се, че към настоящия момент
застрахователят не се е произнесъл по
претенцията, а 3-месечният рекламационен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл. Ето защо, се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да
плати на ищцата сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от претърпяно ПТП на
23.07.2016 г., както и сумата от 1 257,91 лв., представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в разходи, свързани с лечението, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
В двуседмичния
срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът „Застрахователно дружество Бул Инс“
АД, чрез пълномощника адв. А. И., подава отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди, че е налице
противоречие в данните от представената медицинска документация – ищцата е била
приета в деня на инцидента в УМБАЛ „Св.Г.“ЕАД , била е оперирана, като е
поставена окончателна диагноза „закрито счупване на горния край на лявата
голямопищялна кост“, въпреки че в описанието на направеното рентгеновото изследване на
лявото коляно не е констатирано наличие на счупени кости. Освен това в
представените документи за усложнения се съдържат данни за незарастване на рана
във външната част на коляното, а в първата епикриза не е посочено да има рани в
областта на коляното. С оглед така представената медицинска документация и в
случай че се докаже основателността на иска, ответникът счита, че
адекватният размер на обезщетението би бил около 25 000 лв. Оспорва да е
причинен деликт, при който да е пострадала тъкмо ищцата по описания в исковата
молба начин и прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като Т. не била с поставен предпазен колан.
В срока по
чл. 372, ал. 1 ГПК е подадена допълнителна искова молба. По отношение оспорването на деликта, ищцовата
страна счита, че същото е неоснователно предвид наличието на споразумение,
сключено по реда на чл. 381 от НПК, одобрено с определение по нохд №
5167/2017г. по описа на РС – Пловдив, което е влязло в законна сила на
16.08.2017г. и с което застрахованото при ответника лице е признато за виновно
в причиняване на средна телесна повреда на няколко лица, едно от които е именно
ищцата В.Д.Т.. Във връзка с горното се позовава на разпоредбата на чл.300 от ГПК. Оспорва твърденията на застрахователя, че пострадалата не е била с
поставен предпазен колан към момента на възникване на произшествието. На свой
ред ищцата твърди, че такъв е бил поставен и точно това е спасило живота й,
респ. настъпването на по-тежки травматични увреждания. Няколко дни след
процесното ПТП същата е била с кръвонасядания в областта на поставения колан.
В
двуседмичния срок за отговор на допълнителната искова молба, такъв не е
постъпил от ответното застрахователно дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От изисканото и приложено към настоящото дело
нохд №5167/2017г. на ПРС се установява, че съгласно споразумение, одобрено от съда в съдебно заседание на
16.08.2017г., обвиняемият А.Д.П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3 ,б.“а“,
вр. с ал.1,б.“б“ вр. с чл.342,ал.1 от НК за това, че на 23.07.2016г. на път ІІІ-375, на 34
километър в посока гр.* –гр.*, при управление на лек автомобил „Ситроен С2“ с рег. № Х****КВ, е нарушил
правилата за движение /чл.5,ал.1 и ал.2; чл.20, ал.1 и ал. 2 ;чл.25, ал.1 и ал.2;
чл.26 ;чл.28, ал.1; чл.37,ал.1; чл.47; чл.77,ал.1 и ал.2; чл.79;
чл.84, ал.2; чл.102 от ЗДП/, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
В.Д.Т., изразяваща се в закрито счупване на горния
край на лявата голямопищялна кост, което е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник на пострадалата; средна телесна повреда на
Е.В.А.и две средни телесни повреди на Т.М.П., като за така извършеното престъпление на
обвиняемия е наложено съответното наказание -една година лишаване от свобода
при условията на чл.66,ал.1 от НК.
По делото е допусната комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, с вещи лица д-р М.Б. и инж.
С.М., от чието заключение се установява, че при станалото на 23.07.2016г. ПТП
на ищцата е било причинено закрито счупване на горния край на лявата
голямопищялна кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник, като описаното увреждане е причинено от удар със или върху твърд
тъп предмет и е възможно да е получено при процесното ПТП. Според заключението,
налице е причинно-следствена връзка между ПТП от 23.07.2016г. и травмата,
получена от ищцата, като счупването на горния край на лявата голямопищялна кост
е станало по директен механизъм, а именно- удар на лявата подбедрица в горния
край на арматурното табло на автомобила. Посочено е, че непосредствено след
инцидента пострадалата е изпитвала от умерени до значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали. Според експертите,
към момента на възникване на ПТП ищцата не е била с обезопасителен колан, тъй
като липсват специфичните травматични увреждания от поставен такъв, а освен
това, ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, то крайниците й не
биха могли да достигнат до арматурното табло и да се причини коментираното
увреждане.
По повод оспорване заключението на първоначалната
експертиза, по делото е допусната повторна комплексна СМАТЕ, с вещи лица д-р
Й.Ш. и инж. В.С.. Видно от заключението, депозирано на 23.01.2019 г. ,при
процесното пътно-транспортно произшествие на Т. са причинени следните
увреждания -закрито счупване на вътрешния кондил на лявата голямопищялна кост,
мекотъканна травма по страничната повърхност на лявата коленна става, коремна
травма с кръвонасядане по кожата на предната коремна стена, по-силно изразено
вдясно, кървяща рана по гърба на носа. По отношение на така посочените
увреждания експертите са счели, че същите произхождат и са обусловени от ПТП от
23.07.2016г., като подробно са описали конкретния механизъм за причиняването на
всяка от травмите. Посочено е в заключението, че след инцидента пострадалата е
изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, които са произтичали от
травмата на левия долен крайник и счупването на лявата горямопищялна кост, като
болките и неудобствата са продължили и в следоперативния период. Счупването на
вътрешния кондил на лявата голямопищялна кост е наложило извършване на
оперативна интервенция- РСОМ с метална остеосинтеза. Травмата на лявата коленна
става се е усложнила с проява на некротична рана и възпалителни изменения по
страничната повърхност, което е довело до извършване на повторна оперативна
интервенция -фасциотомия, серия от превръзки и медикаментозна терапия за
преодоляване на възпалителния процес. Наличието на установени кръвонасядания по
кожата на предната коремна стена на ищцата /описани в епикриза, издадена от
Болница “М.“, Отделение по хирургия/ е дало основание на експертите да
заключат, че по време на станалото ПТП пострадалата е била с поставен триточков
колан.
След оспорване заключението на повторната
комплексната СМАТЕ от страна на ответника е назначена тричленна комплексна
СМАТЕ, с вещи лица- доц. д-р С.С. ,
инж.П.П. и Е.Б.. Според заключението на тази експертиза, причинените на Т.
увреждания са такива, каквито са описани и в предходното заключение в т.ч.
получена коремна травма, изразяваща се в кръвонасядане по кожата на корема
/по-изразено вдясно /и дължаща се на действието на хоризонталната част от
триточковия предпазен колан. Посочено е, че лекият автомобил „БМВ 320 Д“ е
снабден фабрично с предпазни колани за мястото на водача, както и за местата за
пътници в автомобила. Анализирайки конкретната ситуация, вещите лица са приели,
че наличието на поставен предпазен колан не е било достатъчно, за да
предотврати счупването на големия пищял на левия крак на ищцата, коланът, както
и предпазната въздушна възглавница пред пътничката са предотвратили
настъпването на по-тежки травматични увреждания в областта на главата и
гърдите. Отразено е в заключението, че счупването на вътрешния кондил на лявата
голямо-пищялна кост е причинило трайно затрудняване движението на левия долен
крайник за повече от 30 дни, като възстановяването трае около 5-6 месеца. На
пострадалата е извършена оперативна интервенция с метална остеосинтеза,
травмата на лявата коленна става се е усложнила с некротична рана и
възпалителни изменения по страничната й повърхност, което е наложило извършване
на повторна оперативна интервенция, предписана е медикаментозна терапия за
преодоляване на възпалителния процес. По-късно ищцата е постъпила в Отделение
физикална и рехабилитационна медицина, където в периода
08.09.2016г.-15.09.2016г. е провеждала
медикаментозна и физикална терапия .
По делото е допусната и ССЕ, с вещо лице В.К.,
чието заключение от 08.02.2019г. съдът кредитира, като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните. След преглед на представените от ищцата
фактури и фискални бонове вещото лице е изчислило, че извършените от последната
разходи за лечение възлизат в размер на 1 257,91лв.
За установяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите- Д.В.Т., С. Г.П. и
Р.П.Д.-Л..
Свидетелят Т., който е
син на ищцата, депозира показания, че на 23.07. 2016г. управлявал лек автомобил
„БМВ 320 Д”, а като пътник на предна
седалка пътувала майка му. При слизане от надлеза на „Пещерско шосе” автомобилът
му бил ударен от лек автомобил „Ситроен С2”. Непосредствено след ПТП свидетелят
излязъл от автомобила, за да освободи майка си от поставения предпазен колан,
тя плачела, болял я кракът, имала рана на носа. Откарали я в болница.
Установило се, че има травма на крака, по целия й корем и гръден кош имало
кръвонасядания, причинени от предпазния колан, които останали продължително
време- около 9-10 месеца. След инцидента здравословното състояние на ищцата се
усложнило, наложило се няколко пъти да постъпва в болница, и понастоящем не се
е възстановила, все още има метални тела в крака й. Свидетелят сочи, че след
ПТП настъпила негативна промяна в психическото състояние на майка му,
страхувала се да пътува с автомобил.
Свидетелят П. е съсед на
ищцата и е в приятелски отношения със сина й. От последния разбрал за станалото
през лятото на 2016г. пътно-транспортно произшествие. Два-три дни след
инцидента свидетелят посетил пострадалата в болницата, тя била на легло с
бинтован и гипсиран крак, имала синини по лицето, прекарала няколко дни в
болничното заведение, след това я изписали за домашно лечение. Свидетелят
посетил ищцата Т. в дома й и сочи, че все още била зле, не искала да разговаря,
изпитвала сериозни болки, поведението й било неадекватно. По-късно пострадалата
отново постъпила в болница, тъй като раната й загноила. Според свидетеля,
лечението на травмите продължило около година. Същият твърди, че след ПТП
коренно се променило поведението на пострадалата, почти не разговаряла,
изпитвала някакви страхове, плачела безпричинно, отказвала да се храни, преди
инцидента била контактен, социален, работещ човек, помагала в отглеждане на
внучката си. По повод влошеното й психическо състояние се наложило да посещава
психиатър.
Свидетелката
Л. е психиатър. През м. април 2017г. ищцата била доведена при нея от сина й,
който бил загрижен за здравословното състояние на майка си. Поводът за
посещението било промененото поведение на ищцата през последната година,
изразяващо се в това, че тя занемарила изцяло личната си хигиената, отказвала
да излиза навън, не общувала с хора, станала затворена, по-мълчалива, била в
невъзможност да се правя с домакинството. Състоянието на ищцата било
преценено като посттравматично
разстройство, което, като нелекувано, е преминало в депресивен период с умерена
тежест. Към онзи момент същата се оплаквала, че
се страхува да не й се случи нещо лошо, да не падне, да не пострада.
Назначена й била терапия с анти-депресант и транквилант. Към момента на прегледа
станало ясно, че ищцата е претърпяла
ПТП, като се опитвала да избегне темата, свързана с него.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на ищцовите свидетелите в т.ч. на свидетеля Т., преценени по правилата на
чл.172 от ГПК, тъй като те са непротиворечиви, отразяват
непосредствените възприятия на свидетелите, кореспондират със събрания доказателствен материал, а и не се
оборват от ответника с насрещни доказателства.
Няма спор между страните
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил „Ситроен С2“, с рег. №Х ****КВ. Застрахователният
договор е сключен със застрахователна полица № BG/01/116000749218 и е със срок на валидност от 07.03. 2016г. до 06.03.2017г.
Установява се, че в съответствие с разпоредбите на
КЗ ищцата е отправила претенция до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, но такова не й е било
изплатено.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. А
съгласно чл. 380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
В случая е безспорно, че
е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило
писмена претенция до ответника, като не му е било изплатено исканото
обезщетение.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо да се
установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Както се отбеляза
по-горе, по делото няма спор по отношение наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника по застрахователна полица № BG/01/116000 749218 , със срок на действие от 07.03.2016г. до 06.03. 2017г., по
силата на който застрахователят е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
Установи се по безспорен
начин от събраните доказателства и че при пътно-транспортното произшествие,
станало на 23.07.2016г., на ищцата Т. са причинени описаните травматични
увреждания. Произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Ситроен С2“ с рег. № Х****КВ- А.Д.П., който е нарушил
правилата за движение, като за извършеното от него престъпление по образуваното
нохд №5167/2017г. на РС-Пловдив му е наложено съответното наказание. С оглед постигнатото
споразумение в хода на наказателното производство, одобрено с влязло в сила на
16.08.2017г. определение, имащо последиците на влязла в сила присъда, и
съгласно чл.300 от ГПК, съдът намира за доказани обстоятелствата на настъпване
на пътно-транспортното произшествие, противоправността на деянието, извършено
от А. П., и вината на дееца.
Освен това, от заключенията на вещите лица, включени в състава на повторната и тричленната
КСМАТЕ, които
потвърждават вида и характера на травматичните увреждания на ищцата, се установи, че на
последната са били причинени- закрито
счупване на вътрешния кондил на лявата голямопищялна кост, мекотъканна травма
по страничната повърхност на лявата коленна става, коремна травма с
кръвонасядане по кожата на предната коремна
стена, по-силно изразено вдясно, кървяща рана по гърба на носа. Въз
основа на констатациите на експертите и изслушаните показания на свидетелите Т. , П. и Л., следва да се приемат за доказани както
свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период болки и страдания с голям интензитет, значителни
неудобства при обслужването, затруднения при придвижването и негативни психически
изживявания на пострадалата, така и наличието на причинна връзка между
настъпилите вреди и деянието.
С оглед на установените обстоятелства и доколкото по делото
няма спор относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
досежно лекия автомобил, с който е причинено процесното
ПТП, то се
налага извод, че са налице
предпоставките, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на
чл.432,ал.1
от КЗ на причинените на ищцата вследствие на увреждането вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост,
визирани в чл.52 от ЗЗД и да отчете конкретните факти за случая- вида, броя и
характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалата.
По делото се установи по категоричен начин, че при ПТП на 23.07.2016г. на
ищцата е причинено посоченото в исковата молба увреждане, което е довело до
влошаване на здравословното й състояние за един продължителен период от време, съпроводено
е било с болки и страдания с висок интензитет, които постепенно са отзвучавали.
Лечението на пострадалата е проведено в болнично заведение и в домашна
обстановка, продължило е около пет-шест месеца, Т. е била повторно оперирана
заради появата на некротична рана. Освен това, ищцата е изпитвала затруднения при придвижването и
самообслужването, променил
се е начинът й на живот, имала е негативни изживявания, влошило се е
психическото й състояние, ограничени са били социалните й контакти. Имайки
предвид така установените обстоятелства, съобразявайки
конкретната икономическа обстановка към момента на
увреждането, както и предвидения размер на застрахователните лимити към този
момент съдът
намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди
е в размер на претендираната сума от 40 000 лв.
Изцяло основателен се явява и искът за обезщетяване на причинените на ищцата
имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разходи за лечение.
Относно тази претенция
ищцата е представила фактури и фискални бонове, установяващи разходи за
закупуване на канюлиран спонгиозен винт, патерици, памперси, медикаменти и за
заплащане на такси за болничен престой, които са свързани с естеството на причинените й травми при процесното
пътно-транспортно произшествие. С оглед представените финансови документи, които
не са оспорени от ответника, и доколкото същите са издадени в периода- м.юли
2016г.-м. януари 2017г., съвпадащ с периода на лечението и възстановяването на
ищцата, то следва да се приеме, че извършените разходи по платежните документи
в общ размер на 1 257, 91лв., съобразно заключението на ССЕ, са в причинна
връзка с увреждането .
При определяне размера
на дължимите обезщетения следва да се прецени и своевременно
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП .
От приетите еднозначни
заключения на вещите лица, включени в съставите на повторната и тричленната
КСМАТЕ, които съдът кредитира, като обективни, подробно аргументирани и
компетентно изготвени, се установи, че лекият автомобил „БМВ 320 Д” е бил оборудван със стандартни
предпазни колани за местата на водача
и на пътниците, като по време на пътно-транспортното произшествие пострадалата е била с
поставен предпазен колан. Отчитайки вида и характера на причинените на ищцата
травматични увреждания и изяснените обстоятелства относно механизма на
процесното ПТП, вещите лица от тричленната КСМАТЕ са формирали и извод, че
наличието на поставен обезопасителен колан не е било достатъчно да предотврати
причиненото на ищцата счупване на големия пищял на левия крак. При тези данни,
съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата е неоснователно, при което не са налице предпоставките по чл.51,ал.2 от ЗЗД за намаляване
размера на определените обезщетения.
Ето защо, предявените искове за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се уважат в
претендираните от ищцата размери.
По
отношение на претенциите за лихви за забава върху обезщетенията:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2
от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията
на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.
2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
От представената по делото преписка,
образувана по писмената претенция на ищцата за обезщетяването й, се установява,
че датата на отправената от увреденото лице претенция е 06.03.2018г. /видно от
известие за доставянето й/, която е най-ранната дата в случая. Доколкото обаче
се иска присъждане на законната лихва, считано от 07.03.2018г., то дължимите
обезщетения ще се присъдят ведно със законната лихва от последно посочената дата до окончателното
им изплащане.
С оглед изхода на правния спор и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК и приложения по делото ДПЗС /л.120/ възлизат на 3981,60лв. -за заплатено
адвокатско възнаграждение /с ДДС /.
Тъй като ищцата е била
освободена, съгласно чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, от заплащането на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ПОС дължимата за производството държавна такса в размер на 1650,32
лв., както и сумата от 730 лв., представляваща изплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица по допуснатите- първоначална комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза /150лв./ повторна КСМАТЕ /500лв./ и ССЕ /80лв./.
По изложените съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. ***, да заплати на В.Д.Т. ,ЕГН ********** , с постоянен адрес ***, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди –болки и страдания вследствие на
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито
счупване на горния край на лявата голямопищялна кост, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, които вреди са претърпени от В.Д.Т. в резултат на пътно-транспортно
произшествие, станало на ***. на път ІІІ-375 ,на 34 километър в посока гр.* –гр.* , причинено виновно от
А.Д.П. при управление на лек автомобил „Ситроен С2“ с рег. № Х **** КВ, по отношение на който е налице валидна застраховка
"Гражданска отговорност" към деня на събитието по застрахователна
полица № BG/01/116000749218 , сключена със ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на действие от 07.03. 2016г. до 06.03.2017г.; сумата от 1257,91
/хиляда двеста петдесет и седем лв. и деветдесет и една ст./лв.-
застрахователно обезщетение за претърпени от В.Д.Т. имуществени вреди в
резултат на същото увреждане, представляващи направени от ищцата разходи по
повод лечението й, ведно
със законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, считано от 07.03.2018г. до окончателното им изплащане .
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД
,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. ***, да заплати на В.Д.Т.
,ЕГН ********** , с постоянен адрес *** , сумата от 3981,60 /три хиляди деветстотин осемдесет и един
лв. и шестдесет ст./лв.-направени по делото разноски –за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския окръжен съд, сумата от 1650,32 /хиляда шестстотин и петдесет лв. и тридесет и две ст./лв.,
представляваща дължимата по делото държавна такса, както и сумата от 730
/седемстотин и тридесет/ лв., представляваща изплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица по допуснатите първоначална КСМАТЕ /150лв./
,повторна КСМАТЕ /500лв./ и ССЕ /80лв./.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: