О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.БУРГАС, 09.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, XLIIІ - наказателен състав в закрито заседание на
девети август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията
Яна Атанасова НЧД №3161 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 НПК.
Същото е образувано
по повод на постъпили жалби от Я Ж А, С.А.В., А.Т.А. и Д.И.Т. против Постановление на прокурор при БРП
от 22.02.2018г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно
производство №261/16г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР- Бургас, Пор. №709/16г.
по описа на БРП, пр.пр. № 9598/2014г. по описана БРП.
В жалбите се изразява
несъгласие с постановление на прокурора от БРП за прекратяване на наказателното
производство, водено
за извършено престъпление по чл.323, ал.1
от НК. Жалбоподателите считат,
че изводите на БРП са неправилни и незаконосъобразни, като молят за отмяна на
обжалваното постановление и връщане на делото на наблюдаващия прокурор със
задължителни указания по приложението на закона.
По допустимостта:
Както е известно нормата на чл.243 от НПК предвижда два процесуални пътя за ревизиране постановленията на
наблюдаващия прокурор, с които се поставя край на наказателното производство –
единият е по реда на съдебния контрол, а другият е по пътя на вътрешно инстанционния ред в рамките на прокуратурата. В настоящия
случай Я Ж А, С.А.В., А.Т.А. и Д.И.Т. са се възползвали от гарантираната им от закона възможност да
инициират упражняването на съдебен контрол по отношение на прокурорския акт,
слагащ край на досъдебното производство.
В конкретния случай жалбите са подадени от надлежни страни, като с оглед датата на
уведомяване на същите за прекратяване на наказателното производство са
депозирани преди изтичане на предвидения 7-дневен срок за обжалване. По
изложените съображения жалбите се явяват допустими.
В тази връзка следва да се има предвид, че съдът е
запознат с разнопосочните виждания, съществуващи в практиката и теорията
относно, това дали от престъплението по чл.323, ал.1 от НК има пострадал или не
/обстоятелство, обуславящо допустимостта и на процесните
жалби/. В тази връзка настоящият състав на БРС намира, че самоуправното посегателство е
първично насочено срещу установения държавен ред за решаване на правни спорове,
но като вторична (непряка) последица винаги може да засегне отделни лични или
собственически права. В тези хипотези, лицето, чийто права са накърнени, се
явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди в някои случаи да са несъставомерни. Всъщност тяхната съставомерност
никога не е била условие за това да се признае наличието на “пострадал” и това
становище е подкрепено от практиката на ВКС. В Решение 346-11-I са изложени
убедителни аргументи към цитираната теза.
Отделно от горното обаче и с оглед развитите по – надолу в изложението доводи относно наличието на
данни за извършено престъпление и по чл.216, ал.1 НК, съдът намира, че фигурата на
пострадали лица безспорно е налична. Настоящият състав
на БРС намира в тази връзка, че при извършване преценка относно допустимостта
на жалбите следва да бъдат взети всички престъпления, за които има данни да са
осъществени, а не само тези във връзка с които е изложил мотиви в
постановлението си за прекратяване представителят на държавното обвинение.
Обратното би довело до незаконосъобразно ограничаване правото на защита на
пострадалите лица при некоректна респ. непълна квалификация на осъщественото
деяние от страна на прокурора. Действително, именно той е този който определя
рамките на обвинението, но с оглед липсата на повдигнато такова в настоящия
случай, съдът не следва да се счита ограничен от това, за какво престъпление е
водено ДП /още повече, че самият прокурор посочва в постановлението си за
прекратяване, че деянието е несъставомерно по
сочената от самия него квалификация/.
По
основателността:
Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна по следните съображения:
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
А С В., В К С, Д.Ж.Д., Я Ж А, П Д Т и А.Т.А.
били член кооператори в ЗПК „Агроспециалист-14“. На 18.12.1998г. между Областен
управител на Бургаска област - от една страна в качеството му на продавач и ЗПК
„Агроспециалист 14“ ЕООД - в качеството му на купувач,
е бил сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот - изкуствена
водна площ в местност „Хайнлъка“, с площ 9,00дка,
съставляващ имот №000136 по плана за земеразделяне на гр.Бургас. След
придобиване на имота 15.09.2000г. член - кооператорите сключили договор за
доброволна делба на недвижими имоти, придобити по реда на чл.27, ал.1 и чл.27,
ал.6 от ЗСПЗМ, по силата на който същите си поделили горепосочения имот, като
всеки един от тях получил в реален дял - 1,500дка. от този имот. Всеки един от
член - кооператорите се сдобил и с констативен нотариален акт въз основа на
извършената доброволна делба.
В същото време процесният
недвижим имот бил реституиран на наследниците на починалия Д П Г по силата на влязло
в законна сила Решение по адм.д. №385/1998г. на БОС,
потвърдено с решения на ВАС. В изпълнение на посочените решения, ПК Бургас е
издала свои такива с №59 от 28.07.2000г. и № 26/08.06.2001г., с които е
възстановила правото на собственост на наследниците на Г върху нива, находяща се в землището на гр.Бургас, местност „Хайнлъка“, с площ 9 дка, представляваща имот № 000136.
Тъй като А С В., В К С, Д.Ж.Д., Я Ж А, П Д Т
и А.Т.А. имали актове за собственост и претендирали такава върху посочения имот
и наследниците на Д П Г също претендирали собственост над същия имот,
посочените страни започнали да водят граждански дела, в хода на които да
установят кой е собственик на спорната недвижима вещ.
В тази връзка страните са отнесли правния си
спор пред съда и той е бил решен с Решение № R-1573/09.12.2009г. гражданско
дело №1066/2003г. на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от наследникът на Д П Г - Ж Д П ревандикационен
иск, тъй като ищецът не е собственик на процесния
имот. Горното решение е било потвърдено с Решение № V-85/23.06.2010г. по
в.гр.д. №142/2010г. по описа на БОС. С нарочна молба Ж Д П е заявил, че
прави отказ от иска си спрямо ответниците.
С Определение № V-1279/12.08.2010г.,
постановено по гр.д. №142/2010г., БОС е обезсилил Решение № R-1573/09.12.2009г.
по гр.д. № 1066/2003г. на БРС, както и Решение №V-85/23.06.2010г. по в.гр.д.
№142/2010г. по описа на БОС и е прекратил производството по в.гр.д.
№1066/2003г. по описа на БРС. С оглед направения отказ от иск Ж Д П е загубил
правото си занапред да предяви нов такъв иск срещу ответниците.
На 02.06.2014г., с протокол
№26Б/02.06.2014г., издаден от длъжностно лице на ОС“Земеделие“-гр.Бургас,
наследниците на Д Г били въведени във владение на процесния
имот. Въводът бил извършен в изпълнение на влязлото в
сила Решение №26/0806.2001г. на бившата Поземлена комисия - гр.Бургас, с което
е възстановено правото на собственост на горепосочените лица.
Легитимирайки се с посочения протокол за въвод на 25.06.2014г. св.Н И и св.Д С влезли в имота, находящ се в землището на гр.Бургас, местност „Хайнлъка“, с площ 9 дка, представляваща имот № 000136 и
започнали да разчистват същия с багер, като заравнявали терена и изкоренявали
дървета. Тогава в имота се намирал и св. Т С П, който осъществявал охрана на
обекта, като бил нает от св.Д.Д. и св.Ст.В.. Същият
веднага се обадил на св. Д.Д. и съобщил за случващото
се. Св.Д.Д. и св.Ст.В. веднага отишли на място и между
тях и св.Н И и Д С възникнал спор, тъй като и двете спорещи страни претендирали
собственост върху процесния имот.
При
така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на
БРС не споделя изводите на наблюдаващия досъдебното производство прокурор за
липса на данни за извършено престъпление. За да обоснове тези си изводи същият
сочи единствено, че липсват действия който да могат да бъдат квалифицирани като
деяние по чл.323, ал.1 от НК. За да е налице законосъобразно прекратявана
на ДП обаче, е необходимо да се констатира липса на каквото и да е
престъпление, а не само на такова по чл.323, ал.1
от НК. Липсват мотиви
на наблюдаващия прокурор респ. не е изследван въпросът, дали не е налице
осъществяване на друго престъпление извън разследваното такова.
Във
връзка с наличието на престъпление по чл.323, ал.1 НК.
Както правилно е посочено в обжалваното постановление „самоуправството“ е престъпление против законно установения
ред на взаимоотношения между отделните граждани, държавата или обществени
организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за
имуществени права. Субект на престъплението може да бъде само страна по
имуществено правоотношение или неин представител. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.323, ал.1
от НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на
едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо
право. Следователно, за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ
се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за
осъществяването му. Деецът следва да е
страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и
вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той
сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в насрещната страна и деецът, който
претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред - т.е. в
нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове.
В
конкретния случай безспорно е налице правен спор между две групи лица относно
собствеността и правото на упражняване на фактическа власт върху процесния недвижим имот. И двете страни по спора са наясно
с това, че техните права се оспорват от насрещната страна, което е видно от
множеството водени между тях граждански дела. При това положение, за да се
приеме, че е осъществен състава на горепосоченото престъпление е необходимо
кумулативното наличие на още една предпоставка, а именно самоволно осъществяване
от страна на дееца на спорната престация, без спора
да се отнесе за решаване до съда или до друг компетентен орган. В тази връзка
БРП е приела, че влизането на 25.06.2014г. в имота от страна на св.Н И и св.Д С
не е действие, което е осъществено не по предвидения в закона ред. Напротив,
последното било в резултат на протокол №26Б /02.06.2014г., издаден от
длъжностно лице на ОС“Земеделие“-гр.Бургас, с който наследниците на Д Г били
въведени във владение на проценсия имот и в
изпълнение на влязлото в сила Решение №26/0806.2001г. на бившата Поземлена
комисия-гр.Бургас, с което е възстановено правото на собственост на
горепосочените лица.
Макар и гореизложените факти, посочени от БРП да
отговарят на действителната фактическа обстановка по случая, настоящият съдебен
състав не споделя крайните изводи на наблюдаващия ДП прокурор. Същите са
направени едностранчиво и при несъобразяване на останалия доказателствен
материал по ДП. Така например, не става ясно, защо се приема, че навлизането в
имота на основание посоченият протокол изключва самоуправството
и защо БРП приема, че ОС“Земеделие“- гр.Бургас е институция, в чиито правомощия
е да решава споровете относно това, кои лица следва да владеят имота и да се
разпореждат с него. В тази връзка страните са отнесли правния си спор пред съда
и той е бил решен с Решение № R-1573/09.12.2009г. гражданско дело №1066/2003г.
на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил като неоснователен
предявения от наследникът на Д П Г - Ж Д П ревандикационен
иск, тъй като ищецът не е собственик на процесния
имот. Горното решение е било потвърдено с Решение № V-85/23.06.2010г. по в.гр.д. №142/2010г. по описа на БОС. С нарочна молба Ж Д П е заявил, че
прави отказ от иска си спрямо ответниците. С оглед
така депозираната молба с Определение №V-1279/12.08.2010г., постановено
по гр.д. №142/2010г., БОС е обезсилил Решение №R-1573/09.12.2009г. по гр.д.
№1066/2003г. на БРС, както и съдебно решение №V-85/23.06.2010г. по в.гр.д. №142/2010г.
по описа на БОС и е прекратил производството по в.гр.д. №1066/2003г. по описа
на БРС. С оглед този отказ Ж Д П вече
няма право да предяви срещу ответниците иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
От изложеното става ясно, че на две съдебни
инстанции претенциите за собственост на Ж Д П са били приети за
неоснователни и е отхвърлено искането да му бъде възстановено отнетото му от ответниците
владение над недвижимия имот. С оглед на
факта, че както Ж Д П, така и останалите наследници на Д П Г черпят правата си
от едни и същи факти /твърдяната собственост над имота на общия им наследодател
- Д П Г/, очевидно съдът е приел, че не те, а ответниците
са собственици на имота. /Следва да се има предвид, че макар с последващи свои решения БРС, БОС и ВКС да отхвърля исковете
на жалбоподателите в настоящто производство срещу
наследниците на Д П Г за възстановяване на владението им над недвижимия имот,
мотивите на съда в тази връзка са не, че ищците не са собственици, а че не се
установява непрекъснато владение от наследниците на Д П Г повече от 6 месеца./
В тази връзка следва да се вземе предвид и ТР
№4/2015г. на гражданската колегия на ВКС, който дава редица разяснения
във връзка с ревандикационният иск (vindicatio rei) – искът на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Съобразно мотивите на
същото съдебното решение по тези искове трябва да съдържа два диспозитива: един за принадлежността на правото на
собственост, съответно за титулярството на
ограниченото вещно право, и втори – за съществуването на притежанието за
предаване на владението или на правомощието за упражняване на съответното
ограничено вещно право. В този смисъл и съдът винаги извършва преценка относно
собствеността на процесния имот при решаване спора по
ревандикационния иск и се произнася по въпроса, кой е
действителния собственик на съответната недвижима вещ. Именно едно такова решение, а не протокол за въвод
във владение на ОС “Земеделие“- гр.Бургас би било основание за преустановяване
на съществуващия правен спор между страните и би съставлявало правно основание
за промяна на владението над същия. В случая свидетелите св.Н И и св.Д С са били
запознати, че е налице правен спор относно собствеността над процецесния имот, но въпреки това са навлезли в него и дори
са нанесли трайни промени /вреди/ на същия. В тази връзка БРС намира за в
недостатъчна степен установено, как точно са се снабдили тези лица със сочения
по – горе протокол за въвод във владение, като не е
изискана в цялост преписката, във връзка с която ОС “Земеделие“- гр.Бургас го издава.
Нещо повече, прави впечатление, че след като
съдът отрича правото на собственост и отхвърля ревандикационния
иск на един от наследниците на Д П Г, а самия той прави отказ от иска си,
същите тези наследници се сдобиват с протокол за въвод
във владение от друга държавна институция. Буди интерес и фактът, че горепосоченият ревандикационен
иск е отхвърлен поради причината, че не може да се осъществява реституция по
ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот не е земеделска земя
и върху него е осъществено мероприятие – изградена е „изкуствена водна площ“.
С оглед соченото основание за отхвърляне на иска от наследниците на Д П Г е
направен опит за промяна в статута на имота /в земеделски/. Нещо повече, в опит да се заобиколи очевидно приетото последователно от БРС и БОС
относно факта на осъществено мероприятие в имота и с цел да се заличи наличието
на такова, след навлизане в същия св.Н И и св.Д С осъществяват действия именно
по унищожаване на съоръжението „изкуствена водна площ“. Горното в
никакъв случай не може да се приеме по мнение на настоящия съдебен състав като
законосъобразни действия на лицата, а тъкмо напротив има характера на самоволна
тяхна проява, очертаваща процесното деяние като съставомерно по квалификацията - чл.323, ал.1 НК.
Във
връзка с наличието на престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Настоящия състав на БРС намира, че в процесния случай може да се разсъждава и в насока наличие
на осъществен състав по чл.216, ал.1 НК. Обект на това престъплението са
обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост
върху движими и недвижими вещи, и в частност – тези, свързани с осигуряване
нормалното състояние, вид и качество на вещите, които ги правят годни за употребата
им по предназначение. Субект на престъпното деяние от своя страна може да бъде
всяко наказателно отговорно лице, стига то да не е собственик на унищожената
или повредена вещ.
В случая
до БРП са отправени редица сигнали и са дадени сведения в насока наличие на унищожаване
на имущество и то такова на значителна стойност. Не само, че такава информация
е постъпвала пред БРП, а и в разпита си като свидетел Д С изрично заявява както
следва: „Почистихме дървета, храсти. Навремето ТКЗ през 1963г. го е направило
басейн за поливане и ние го почистихме и го изравнихме. След това няколко пъти
сме го подравнявали докато го направихме равно.“ Гореизложеното
съставлява недвусмислено признание от страна на свидетеля С, че заедно със
свидетеля И са посетили процесния имот и са унищожили
находящото се в него съоръжение.
Въпреки
горните данни БРП не е събрала доказателства относно това, какво е било
фактическото състояние на имота преди и след осъществените от свидетелите С и И
действия, относно това дали действително са налице нанесени в следствие на тях
имуществени вреди и какъв е техният размер. Не е обследван и въпросът относно
собствеността на процесния имот, като не става ясно
от обжалваното постановление, чия собственост се приема, че е той. Този факт се
явява изключително важен именно за съставомерността
на деянието по чл.216, ал.1 НК, поради което и преди отговаряне на същия, не
може законосъобразно да е сложи край на наказателното производство.
Доколкото
БРП има задължение да подведе установените по досъдебното производство факти
под всички разпоредби на НК и по този начин да установи, дали са налице данни
относно извършването на престъпление от общ характер, което свое задължение
прокуратурата не е изпълнила, налице са основания за отмяна на обжалвания
прокурорски акт. Действително БРС не може да даде указания на наблюдаващия
досъдебното производство прокурор относно правната квалификация на
разследваното престъпление, но липсата на събрани доказателства и задълбочен
анализ на доказателствата при извършването на констатация за липсата на каквото
и да е престъпление от общ характер, съставляват основание за отмяна на
постановлението за прекратяване.
Целта на съдебния контрол по реда
на чл.243, ал.4 и сл. НПК е да се извърши проверка за правилността и
законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на
наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без
обсъждане на събрания доказателствен материал. Съгласно чл.243, ал.4 НПК съдът се произнася по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. В рамките на това производство съдът може само да направи
преценка дали извършените до този момент действия удовлетворяват стандарта
„обективно, всестранно и пълно разследване”, като няма правомощия да дава
задължителни указания на прокурора да внесе обвинителен акт в съда, защото
обвинителната функция е изцяло в правомощията на държавното обвинение.
В рамките на
така очертаните си правомощия настоящият състав на БРС приема, че обжалваното
постановление е необосновано и незаконосъобразно, а разследването по ДП не е
проведено обективно, всестранно и пълно. Тъй като разследването е в отклонение на така посочените
изисквания, съдът следва да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство, а жалбата на пострадалите следва да се
прецени като основателна.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.243, ал.5, т.3 от НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Постановление на прокурор при БРП от 22.02.2018г.
за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство №
261/16г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР- Бургас, Пор.№ 709/16г. по описа на
БРП, пр.пр. № 9598/2014г. по описана БРП.
ВРЪЩА делото на Бургаска районна прокуратура.
На осн. чл.243, ал.6 НПК определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд-Бургас.
Препис от настоящото определение да се изпрати на БРП, жалбоподателите и В
К С .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: