РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20211880200113 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба
подадена от Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., обл. С., ул. „.....“ № ,
против Електронен фиш, серия Г № 0031166 на ОДМВР София, с който за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на
основание чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, й е
наложена глоба в размер на 250 лева.
В жалбата си въззивникът излага съображения за незаконосъобразност
и неправилност на електронния фиш и моли той да бъде отменен изцяло. В
открито съдебно заседание същият не се явява, представлява се от адв. Б. А.
от ..., която представя писмени бележки, с които допълва съображенията,
изложени в жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО), с подадена писмена
защита, чрез гл.юрк. Р. Р., изразява становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. В проведеното открито съдебно заседание не
изпраща представител.
1
Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания
електронен фиш, ръководство на потребителя за АТСС тип ARH CAM S1,
както и снимков материал № 11743с1/0314493 към електронен фиш серия Г
№ 0031166.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Обжалваният електронен фиш е съставен за това, че на 31.03.2021 г., в
15,18 часа, в обл. Софийска, общ. Своге, ВП II-16, с. Владо Тричков, на
влизане от гр. София с посока на движение от гр. Своге към гр. София и
обратно при ограничение на скоростта в населено място 50 км./ч., с
техническо средство за видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743с1 е било
установено и заснето нарушение на КЗ с лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. №
...... Така описаното нарушение е квалифицирано от АНО като нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на въззивника, на основание чл. 638, ал. 4,
вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на
250 лева.
От приложената справка за собственост на МПС се установява, че лек
автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ...... и рама № ......., е собственост на
въззивника.
От справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 31.03.2021 г. за
МПС с рама № ........... няма активна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български
институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г.
Приложен е също Протокол от проверка № 63-С-ИСИС от 28.09.2020 г.
на Български институт по метрология, от който се установява, че
устройството, посредством което е заснет автомобилът, съответства на
одобрения тип.
От съдържащия се в АНП Протокол за използване на АТСС от
31.03.2021 г. се установява, че АТСС, посочено в процесния електронен фиш,
е използвано на 31.03.2021 г. с начало на работа 13,10 часа и край на работа
2
16,30 часа, в обл. Софийска, общ. Своге, ВП II-16, Вилна зона „Клисура“ на
вход от гр. София, като посоката на движение на контролираните ППС е била
в двете посоки – от гр. Своге към гр. София и обратно. АТСС е бил в
стационарен режим, като посоката на задействане е по отношение на ППС,
движещи се в двете посоки.
От Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните
работи и приложения образец на електронен фиш за налагане на
глоба/имуществена санкция се установява, че процесният съответства на
утвърдения образец.
Процесният електронен фиш е връчен редовно на въззивника на
20.04.2021 г., а жалбата е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД на 05.05.2021
г. до ОДМВР София (видно от пощенското клеймо), т.е. на първия
присъствен ден след 29.04.2021 г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от
обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния
съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ вменява задължение да бъде
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, като
неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В случая безспорно е установено, че въззивникът не изпълнил това свое
задължение към 31.03.2021 г. Въпреки това, обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен, защото същият не отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, към който препраща разпоредбата на чл. 647, ал.
3 от КЗ, като е изключено приложението единствено на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, но не и на останалите разпоредби. Предвид наличното препращане от
3
нормата на специалния КЗ към общата разпоредба на ЗДВП, следва
съответният електронен фиш да притежава всички реквизити, предвидени в
нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДВП. В процесния случай в
обжалвания електронен фиш липсва описание на деянието, вменено като
нарушение. В него, наред с неотносимите към процесното нарушение
обстоятелства, като например ограничението на скоростта в населено място
от 50 км./ч., е посочено единствено, че „е установено нарушение на Кодекса
за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство“.
Препратката към нарушената норма не санира този пропуск, тъй като
описанието на нарушението представлява самостоятелен реквизит на
електронния фиш, наред с нарушените разпоредби. В тази връзка е налице
формално нарушение, което не може да бъде отстранено по пътя на
тълкуването чрез прочит на цитираната норма и което е довело до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, тъй като липсва
описание на нарушението, за което е наложена санкцията.
На следващо място, в обжалвания електронен фиш е посочено, че
жалбоподателят е санкциониран за „извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, във връзка с чл. 638 ал. 4 вр. чл. 638 ал. 1 т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ“,
като за установеното и заснето нарушение е наложена глоба в размер на 250
лева.
Законодателят обаче прави ясно разграничение на нарушението по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и
наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ от момента на придобиване и
регистриране на МПС в Република България или от изтичането валидността
на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като то е
довършено с неизпълнение на задължението за сключване на посочената
застраховка от лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ е различен. При
него деянието е довършено при управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В настоящия
4
случай, при цифровото изписване на нарушените разпоредби „извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 638 ал. 4 вр. чл. 638 ал.
1 т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ“ не се прави разлика между нарушението и
предвиденото за него наказание. Освен това, липсата на словно описание на
нарушението и несъобразяването, че нормата, съдържаща се в разпоредбата
на чл. 638, ал. 4 от КЗ е приложима, когато е налице още един признак от
обективна страна – управление, в сравнение с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, за нарушаването на която е предвидено налагането на
административно наказание на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, създава
неяснота относно волята на АНО досежно конкретното нарушение, което се
твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така
вмененото на въззивника нарушение води до неяснота за какво е наказан –
дали за това, че като собственик на посочения в електронния фиш лек
автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите или за това, че е установено управлението
на собственото му МПС, за което няма сключена такава застраховка.
Нещо повече – ангажирането на административнонаказателната
отговорност при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
(съгласно посочената с цифри в обжалвания електронен фиш правна
квалификация), се реализира със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, респективно наказателно постановление (чл.
647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а не с издаването на електронен фиш, което е
приложимо при наличието на допълнителния признак от обективна страна –
управление на същото (чл. 647, ал. 3, вр. с чл. 638, ал. 4 или ал. 6 от КЗ).
Последният особен въведен от законодателя ред за установяване на
административно нарушение е в отклонение от общото правило, въведено в
чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и е недопустимо да се прилага за други нарушения.
Предвид гореизложеното съдът намира, че допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния са довели до
ограничаване правото на защита на въззивника и незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш, поради което същият подлежи на отмяна.
От страна на пълномощника на наказващия орган е направено
възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е
5
налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на
извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на
разноските до минимално определения съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0031166 на ОДМВР София, с
който на Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., обл. С., ул. „.....“ № , за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” №
71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на Е. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: с. Ц., обл. С., ул. „.....“ № , направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като
същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6