№ 310
гр. Стара Загора, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530100658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата молба,
че на 26.11.2020 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 26.11.2020 г., сключен между "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД,
произтичащо от договор за потребителски кредит № 228098/26.05.2018 г., било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочат, че общите условия
към договора за потребителски кредит съдържали клауза, която давала право на
Кредитодателя по всяко време да прехвърля правата си по договора на избрано от него трето
лице. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на "АЙ ТИ ЕФ
ТРУП" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/228098 от дата 07.12.2020 г.,
изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента.
Твърди, че приложение 1 от 26.11.2020 г. за цедиране на вземания към Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.11.2020 г. било представено
само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3,
във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представяли само на съда.
Заявява, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение
№ 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в
настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, nap. 1, б. „г“ и „е“ от
ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на
физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
1
данните на субектите нямало да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в
извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица
били заличени. Сочи, че обратното би означавало превишаване на целите, за които се
обработвали личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1
и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна
за процесния случай.
Моли съда, в случай че прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в
цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 26.11.2020 г. от свое
име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Сочи, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-П- АТФ/228098 от дата 02.12.2020 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Твърдят, че се позовават на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
Заявява, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал. 1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, не било погасено, моли съда да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността
на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Сочи, че
длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното с исковата молба
задължение не било погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по
гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г„ ТК.
Счита, че на 26.05.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД /Кредитодател/ и Г. ХР. ХР.
/Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с № 228098, съгласно
който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски
кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да
усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С
подписването на договора за кредит страните са били съгласили и декларирали, че
договорът за потребителски кредит бил сключен на основание Предложение за сключване
на договор за потребителски кредит отправено от Кредитополучателя към Кредитодателя и
Стандартен Европейски формуляр предоставен предварително от Кредитодателя на
Кредитополучателя, в който били посочени индивидуалните условия на потребителския
кредит. Кредиторът е предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ePay.bg.
Договарянето между страните се било осъществило чрез средствата за комуникация
2
от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключвал във
формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни
системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона
за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит било инициирано от
страна на Кредитополучателя, който попълвал Заявка за кандидатстване, намираща се на
уеб-страницата на кредитора, където предоставял пълни и верни лични данни. В края на
Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочвал, че бил съгласен с приложимите
Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на
заявката. След изпращане на заявката за кандидатстване Кредитополучателят получава ПИН
код под формата на кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен
номер, както и линк на посочената от него електронна поща. Кредитополучателят
потвърждава заявката си като активира линка, при което се зарежда част от уеб сайта на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - www.smilecredit.bg, където Кредитополучателят трябва да въведе
ПИН кода на заявката, след което да натисне бутона „Потвърди“, които действия били
необходимо условие за разглеждане на заявката за кандидатстване. Кредиторът уведомявал
Кредитополучателя за одобрението за отпускане на кредита чрез изпращане на съобщение
до електронната му поща и/или със CMC. В случай на одобряване на отпускането на
кредита кредитора изпращал на електронната поща на Кредитополучателя договора за
кредит, ведно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити съгласно приложение 2 от ЗПК. Договорът за кредит
се считал за сключен след изпращане от Кредитополучателя на кредитора съгласието за
сключване на Договора за кредит и Общите условия, като отговорът на Кредитополучателят
потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по неговата банкова
сметка или чрез система ePay.bg.
Съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски кредит, Кредитополучателя дължи на
Кредитодателя Годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41.00% върху главницата
по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от Годишната
лихва за ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на Кредитополучателя била
посочена в Погасителен план към договора, който бил неразделна част от договора за
потребителски кредит. Погасяването на кредита се извършвало на равни погасителни
вноски в размер и изискуеми на дата, определена съгласно Погасителния план към договора
за кредит. Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължавал да изплаща на
Кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на Кредитодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на Кредитодателя, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на Договора.
Заявява, че с подписването на договора Кредитодателят се е задължил да предостави
на кредитополучателя парична сума в размер на 800,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита, като Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 957,90 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 157,90 лв. Съгласно
Погасителния план, Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до
22.03.2019 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 95,79 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 25.06.2018 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 22.03.2019 г.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 22.03.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че съгласно т. 3.2. от договора за потребителски кредит, при забава на което и
3
да е парично задължение Кредитополучателят дължал законна лихва за забава върху
неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание, на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода от 26.10.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 149,40 лева, като
за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, бил регистриран в
Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно
управление” и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази връзка молят
връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК,
да се осъществява на следния електронен адрес: https://edelivery.egov.bg.
Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на ответника Г. ХР. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора,
кв. Казански, бл. 31, ет. 2, ап. 4, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД ЕИК ********* следните суми по договор за потребителски кредит №228098, сключен
на 26.05.2018 г.: 660,74 лв. (шестстотин и шестдесет лева и 74 стотинки) - главница; 105,58
лв.(сто и пет лева и 58 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2018
г. до 22.03.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 149,40 лв.(сто четиридесет и
девет лева и 40 стотинки), представляващо обезщетение за забава за периода от 26.10.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС; законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в
районния съд до окончателното изплащане на задължението.
Претендират за разноските, направени в хода на заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както в настоящото производство – заплатената от ищцовото
дружество държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 (триста и
петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В едномесечния срок по делото е постъпил отговор от ответника Г. ХР. ХР., в който
заявява, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни и недоказани. Счита
предявените искове за изцяло неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Оспорва
направените от ищеца твърдения по фактите, като счита наведените правни доводи за
неоснователни. Оспорва изцяло размера на исковата претенция – в частта за размера на
претендираната главница и размерите на заявените договорна лихва и лихва за забава. Сочи,
че не е ясно как са формирани размерите на претендираните вземания, какви са параметрите
на твърдяните от ищеца „забава“ за вноските. Не било ясно как бил формиран
претендирания размер на лихвата – върху каква сума се претендира начисляването,
респективно забавата. Оспорва петитума на исковата молба – ищецът отправя искане за
признаване за установено на вземания по договор за потребителски кредит, като
същевременно в обстоятелствената част на ИМ са наведени твърдения за установяване на
вземания по издадената заповед за изпълнение по ЧГД.
Оспорва активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на
ищцовото дружество – в качеството на цесионер на твърдяното процесно вземане. Ищецът
не бил посочил кога длъжникът /той/ бил уведомен за твърдяната продажба на
претендираните вземания посредством сключената Цесия на вземания между ищеца и трето
на делото лице „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Сочи, че видно от приложеното уведомително писмо
– 228098/02.12.2020 г., същото не е достигнало до неговия адресат, предвид което възразява,
4
че процесните вземания не били надлежно цедирани на ищцовото дружество. Не бил
настъпил материалноправният ефект на съобщаването на цесията на длъжника по смисъла
на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Възразява, че договорът за цесия от 26.11.2020 г., с който дружеството – ищец се
легитимирало като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник.
Следователно, ищецът не бил активно материалноправно легитимиран да търси изпълнение
по отношение на спорното право – предмет на настоящото съдебно производство, което от
своя страна води до неоснователност на предявените искови претенции, който моли съда да
го отхвърли изцяло.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира за разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за
установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело, по ч.гр.д. № 2575/2021 г. по описа на
РС-Велико Търново е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1058 от
07.09.2021 г. за сумата от 660.74 лева за главница, 105.58 лв. – договорна лихва от
25.10.2018 г.-22.03.2019 г.; 149.40 лв. – обезщетение за забава, считано от 26.10.2018 г. до
23.07.2021 г. и законната лихва от 23.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
25 лв. държавна такса и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В
законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането
си.
Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство Договор
за потребителски кредит № 228098. се установява, че на 26.05.2018 г. е сключен договор
между „Ай Ти Еф Груп“ АД гр. София и ответника Г. ХР. ХР..
С процесния Договор за кредит, на ответника е предоставена сума в размер на 800
лева, при фиксиран лихвен процент от 41 %, а ГПР е 49.66 %. Ответникът се е задължил да
върне сумата с краен падеж: 10 месеца от датата на изпращане на сумата чрез системата на
ePay.bg, като общият размер на всички плащания възлиза на 957.90 лева.
В договора е посочено, че кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение,
като обезпеченията по настоящия договор могат да бъдат: поръчителство на две физически
лица или банкова гаранция, която да покрива размера на всички суми, които
кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитодателя по договора за кредит. В случай,
че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в срок до края
на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне
двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки
един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен
доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен
трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са
кредитополучатели или поръчители по друг кредит, вкл. и такъв с кредитодателя; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни
или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен". Предвид изложеното, съдът
приема, че между ищеца и "Ай Ти Еф Груп" АД е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК.
5
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. Вещото лице М. сочи, че на 26.05.2018 г. между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД
/Заемодател/ и Г. ХР. ХР. /Заемател/ е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
228098 за сума в размер на 800.00 лева, представляваща Главница./Видно от предоставено
копие от Договор за кредит № 228098/26.05.2018 г/. Кредитът е бил със срок на изплащане
10 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 95.79 лв./видно от
представения погасителен план/. Падежът на първата погасителна вноска е бил на
25.06.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е бил на 22.03.2019 г.Кредиторът
е предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ePay.bg. От "АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД е представено копие на „Разписка за извършено плащане е №2000000152794663
от 26.05.2018 г. за извършен паричен превод в размер на 800.00 лв. към ответника. По
Договор за потребителски кредит с № 228098 с клиент Г. ХР. ХР. са били извършвани
плащания в размер на 370.00 лв., като с платената сумата в размер на 350.00 лв. изцяло са
погасени първите две погасителна вноски по погасителен план, а със сумата от 20.00 лв. е
погасена такса – разходи за събиране на вземания.
По отношение на остатък по кредита към датата на цесията/продажбата/ 26.11.2020
г., вещото лице сочи, че дължимата сума по кредита към 26.11.2020 г./датата на цесията на
Договора/ при „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е била в размер на 1 643.91 лв., както следва: 660.74
лв. - остатък главница по Договор за потребителски кредит с № 228098; 105.58 лв. - остатък
договорна лихва, уговорена в Договор за потребителски кредит; 633.68 лв. - остатък
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
поръчител по Договора за паричен заем;140.00 лв. - остатък начислена такса, като разходи за
събиране на вземания; 103.91 лв. - остатък начислена лихва просрочие в размер на законната
лихва за периода от 22.03.2019 г./датата на последната вноска/ до 16.10.2020 г. На 26.11.2020
г. кредитът по Договора е бил прехвърлен чрез цесия на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, гр. София. В периода след датата на цесията 26.11.2020 г., до датата на проверката
29.03.2022 г. няма извършени плащания от ответника към ищеца. В с.з. вещото лице
пояснява, че ищецът претендира само главница, договорна лихва и лихва за забава, общо в
размер на 915.72 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ за сумата от 660.74 лева за главница, 105.58 лв. –
договорна лихва от 25.10.2018 г.-22.03.2019 г.; 149.40 лв. – обезщетение за забава, считано
от 26.10.2018 г. до 23.07.2021 г. и законната лихва от 23.07.2021 г. до изплащане на
вземането. Предвид установеното по-горе, съдът намира, че за ищеца действително е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването
претендираните вземания, като исковете са предявени надлежно в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК.
Уважаването на иска за главница е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за
кредит от разстояние, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а
ответникът - на кредитополучател; 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на
падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/
неизпълнение на това задължение.
По делото безспорно се установи, че между „Ай Ти ЕИФ Груп“ АД и ответника
Г.Х. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях Договор за
6
кредит № 228098/26.05.2018 г., по силата на който„Ай Ти ЕИФ Груп“ АД, като кредитор, се
е задължил да предостави на ответника, като потребител, кредит в размер на 800 лева, със
срок на кредита – 10 месеца, а кредитополучателят е поел задължение да погаси кредита до
22.03.2019 г. Също е безспорно, че на 26.05.2018 г. ищецът е предоставил на ответника
сумата от 800 лв. /видно от заключението на вещото лице/, като от този момент е започнал
да тече 10 месечният срок за връщане на кредита. Следователно, цедентът и ответника по
делото са обвързани от договор за предоставяне на кредит от разстояние № №
228098/26.05.2018 г. сключен по инициатива на потребителя Г.Х., чрез използване на
средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР.
Предвид изложеното, съдът прави извод, че за ответника Г.Х. е възникнало
задължение, по силата на така сключения договор, да погаси предоставения му
потребителски кредит в срока и при условията, посочени в договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 228098/26.05.2018 г., но само по отношение на сумата от 660.74 лв.,
която му е била реално отпусната от ищеца по делото и останала за плащане.
По отношение на извършената цесия:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия от 26.11.2020 г.
на ищцовото дружество, като за извършеното прехвърляне било изпратено на ответника Х.
уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, за което писмените доказателства по делото
установяват, че не е получено от адресата, доколкото пратката е останала непотърсена от
него.
В този смисъл следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да
го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е
носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че
уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва
да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Липсва законово ограничение съобщаването на
цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария
кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит обаче, която е
била действаща такава към момента на сключване на процесния договор за кредит,
предвижда възможност за кредитора да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност.
В този смисъл, съдът счита, че е нарушено изискването на закона, залегнало
именно в сочената разпоредба на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, доколкото в процесния договор
липсва изрично предвидена възможност за прехвърляне на вземането на трети лица.
Императивната норма на чл. 26, ал. 1 ЗПК не позволява на избрания вече кредитор да се
замества с друг/цедира вземанията си по същия договор, ако последният не предвижда
такава възможност, която пък нормата на чл. 143, т. 15 ЗЗП, във вр. с чл. 26 ЗПК обявява за
неравноправна, ако позволява това да става без съгласието на длъжника. Поради това,
независимо че общата норма на чл. 99 ЗЗД не изисква такова съгласие за цесията,
специалните норми на чл. 143, т. 15 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗПК го изискват при договорите за
потребителски кредит, какъвто безспорно е и настоящият случай. В този смисъл и
възражението на ответника се явява основателно.
Извън горното и като се изхожда от разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, в
съответствие с конституционно установения принцип на засилена защита на потребителите -
7
чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, и с оглед предвидената в чл. 2 ЗПК
цел на закона, следва да се приеме, че кредиторът изобщо не е могъл да прехвърли
вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, тъй като в самият договор
за потребителски кредит такава възможност не се предвижда. Не са представени
доказателства за оповестяване и на Общите условия.
Следователно прехвърлянето на правата на трето лице, без това условие да е било
изрично предвидено в договора, съставлява заобикаляне на императивната норма на закона,
поради което процесното цедиране като двустранна сделка е нищожно на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 44 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 5/28.11.2012 г. по т. д. №
5/2012 г., ОСГК заобикаляне на закона е налице, когато чрез извършването на една или
повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на
закона, се достига до забранен от закона резултат, като страните съзнават, че целят
постигането на забранен или непозволен от закона резултат, тъй като извършват сделката не
за да получат типичните правни последици, а за да достигнат друга цел, прякото
осъществяване на която би противоречала на закона. В случая този забранен резултат се
състои именно в прехвърлянето на вземането по договора без да е била предвидена такава
клауза в договора и без потребителят да е бил уведомен за това от стария кредитор.
Изложение по-горе съображения са достатъчни за да се приеме, че исковата
претенция е неоснователна.
Останалите възражения не следва да се обсъждат, като съждения относно
неправилното или неточно изчисляване на лихвата за забава или годишния процент на
разходите по кредита.
Ето защо, съдът намира, че предявеният установителен иск за сумата от 660,74 лв.
(шестстотин и шестдесет лева и 74 стотинки) - главница; 105,58 лв.(сто и пет лева и 58
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2018 г. до 22.03.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 149,40 лв.(сто четиридесет и девет лева и 40
стотинки), представляващо обезщетение за забава за периода от 26.10.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 1058 от 7.09.2021 по ч.гр.д. № 2575/2021 г. по описа на РС Велико Търново, се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските в настоящото производство:
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена
от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че съдът се
произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на
спора, разноски се дължат единствено на ответната страна, но данни за сторени такива
липсват, поради което и не следва да се присъждат.
По разноските в заповедното производство:
В съдебната практика се възприема принципното разбиране, че с подаването на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение и предявяването на иск за
установяване съществуването на вземането, изпълнителната сила на заповедта в частта за
разноските отпада. Поради това при постановяване на решението си по установителния иск,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за разноските, направени в
заповедното производство. В случая данни за сторени такива отново не са налице, поради
което не се следва да се възлагат в тежест на ищцовото дружество.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Г. ХР. ХР. ЕГН ********** от гр. Стара
Загора, кв. „Казански“ бл.31, ет.2, ап.4, иск, с който се иска да се признае за установено по
отношение на Г. ХР. ХР., че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
следните суми по договор за потребителски кредит №228098, сключен на 26.05.2018 г.:
660,74 лв. (шестстотин и шестдесет лева и 74 стотинки) - главница; 105,58 лв.(сто и пет лева
и 58 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2018 г. до 22.03.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 149,40 лв.(сто четиридесет и девет лева и 40
стотинки), представляващо обезщетение за забава за периода от 26.10.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда 23.07.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на входиране на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № № 1058 от 7.09.2021 по
ч.гр.д. № 2575/2021 г. по описа на РС Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9