Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /16.09.2019
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на девети септември две хиляди
и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Златанова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 855/2018 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, прдл.
3 ЗЗД
Производството е образувано по предявен
от Я.С.Х. срещу „У.Т.М.“ ЕООД и С.Н.Б. иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се осъдят ответниците солидарно
да заплатят на ищеца сумата в размер на 18789лв. ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът на 05.01.2018 г. сключил с туристическа агенция „У.Т.М.“ ЕООД договор за организирано туристическо
пътуване № 7047. Съгласно уговореното в договора ответното търговско дружество
е следвало да организира пътува по програма Канада с Аляска (корабен круиз) –
2018 г., в която цена били включени нощувки в предварително определени хотели,
полети, трансфери, наземен транспорт, корабен круиз. Цената за двама души била
в размер на 17 596 лв, която ищецът заплатил на две авансови плащания по
7500 лв. и едно окончателно в размер на 2596 лв.. При заплащане на
окончателната сума ищецът заплатил и сумата в размер на 1193 лв. за
допълнителни екскурзии, поради което общо заплатената цена била в размер на
18789 лв., за което ответникът издал фактура № ********** от 30.05.2018 г. В
исковата молба се твърди, че при пристигане в Торонто било установено, че
ответното търговско дружество не е изпълнило задълженията си по договора и в
хотелите, в които е следвало да се настанят екскурзиантите не била заплатена
авансова цената за нощувките, която цена заплатили участниците в пътуването, за което бил
съставен констативен протокол, подписан от участниците в организираното пътуване и от Р.Й.водач на групата. В исковата молба се навеждат доводи, че след
завръщането на групата в България на 02.07.2018 г. в гр. Пазарджик бил съставен
констативен протокол за рекламации, който бил подписан и от управителя и едноличния
собственик на ответното търговско дружество – С.Б..
На същия ден Б. подписала и
декларация, с която се задължила да възстанови в тридневен срок получените от
участниците в пътуването суми. Твърди се, че и до настоящия момент поетото
задължение не е изпълнено. Моли се да се
уважи предявената претенция. Претендират се разноски.
Ответникът „У.Т.М.“ ЕООД , е получил препис от исковата молба, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото видно от отбелязването върху призовката на адреса посочен в търговския регистър не е намерена канцелария на юридическото лице, като в законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Б.,
чрез особения й представител адв. П.А., е подал отговор на исковата молба, в
който твърди, че искът е недопустим, тъй като не е налице валидно сключен
договор, от който да се установява, че Б. се е задължила лично по отношение на
ищеца, тъй като в констативния протокол от 02.07.2018 г. е посочено, че същата
присъства в качеството й на собственик на „У.Т.М.“ ЕООД. Същият извод може да
се направи и от декларацията, в която е посочено, че Б. се задължава в
качеството си на собственик на „У.Т.М.“ ЕООД. В отговора на исковата молба се
излага, че искът е неоснователен по същите съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното:
Районен съд - Панагюрище сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с който се
иска да се осъдят ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в размер на 18789 лв.- платена на отпаднало
основание- развален договор.
Между страните не е спорно, а и се установява от
представения по делото договор за организирано туристическо пътуване, че на 05.01.2018
г. в гр. София между ищеца и първия ответник "У.Т.М." ЕООД е сключен
Договор за организирано туристическо пътуване № 7047, по силата на който "У.Т.М."
ЕООД, наричан "туроператор" се е задължил да предостави на ищеца и А.Р.Г-Х.
– трето лице, туристическо пътуване по програма Канада с Аляска (корабен круиз) с конкретно посочени в договора дати на пътуване,
нощувки, застраховки и други, срещу заплащане на цената от 17 596 лв., от които
7500 лв. – предплата, дължима в срок до 15.02.2018 г., 7 500 лв. – доплащане,
дължимо в срок до 01.04.2018 г., а остатъкът от 2596,00 лв. – финално
доплащане, дължимо в срок до 31.05.2018 г.
Ищецът
е заплатил на ответното дружество "У.Т.М." ЕООД сума в общ размер на 18789
лв., видно от представени по делото платежни нареждания за кредитен превод от
15.02.2018г.,28.02.2018г. и 04.06.2018г.
Установява
се от констативен протокол, съставен на 29.06.2018 г. в гр. Монреал, Канада,
подписан от 10 участника в туристическото пътуване, в т. ч. ищеца Я.Х. и
третото лице А. Х., както и от Р.Й.– лицензиран туристически водач,
представляващ ответното дружество, че "У.Т.М." ЕООД едностранно, без
съгласуване и уведомяване на пътуващите е направил изменение в маршрута; не са
платени част от предвидените нощувки, закуски, транспорт, турове и круиз до Аляска; не са заплатени допълнително заявените и
платени от участниците в пътуването екскурзии и бакшиши; не са предоставени
застрахователни полици; взето е решение от участващите в туристическото
пътуване да прекратят пътуването и да резервират самолетни билети за своя
сметка.
След
завръщането на групата в България на 02.07.2018 г. е съставен констативен
протокол за рекламация, подписан от участниците в туристическото пътуване, сред
които ищецът Я.Х. и третото лице А. Х., от водача на групата Р.Й.и от
ответницата С.Н.Б., с който е констатирано неизпълнение на условията за
пътуване от страна на ответника "У.Т.М." ЕООД и заплатени разходи от
пътуващите, които ответницата С. Б. се е задължила като физическо лице, солидарно
с плащанията на фирмата.
С
декларация от същата дата ответницата С.Б. е декларирала, че в качеството си на
собственик на "У.Т.М." ЕООД и организатор на пътуването до Канада и
Аляска носи изцяло отговорността материална и морална за резултатите от
неуспешното пътуване на всички участници в него и поема ангажимента в тридневен
срок да възстанови получените от нея суми по банков път на всяко лице
индивидуално, включително с индивидуално направените от тях разходи за нощувки,
закуски, транспорт с автобус и самолет и застраховки.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва
да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената
тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, че претендираната
сумата е излязла от патримониума на ищеца, постъпила
е в патримониума на ответника, основанието е отпаднало (юридическият факт,
който оправдава разместването на имущественото благо е отпаднало– с обратна сила - договорът е
развален), вторият ответник Б. е поела солидарно задължение. Ответникът следва
да установи фактите, на които основава своите възражения.
От събраните по
делото писмени доказателства платежни нареждания за кредитен превод от 15.02.2018г.,28.02.2018г. и
04.06.2018г. се установява, че действително ищецът е заплатил на ответното
търговско дружество сумата в общ размер от 18789 лв., като основание за
направеното плащане е посочено пътуване Торонто с круиз,
т.е. установява се наличието на първите две предпоставки, а именно сумата от
18789 лв. е излязла от патримониума на ищеца и е
постъпила от патримониума на ответното търговско
дружество.
При преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че се доказва и третата предпоставка за уважаване на предявения иск,
а именно основание, на което е направено плащането е отпаднало с обратна сила.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато задължението е трябвало
да се изпълни непременно в уговореното време договорът се разваля без да се
дава срок на длъжника за изпълнение. От представения по делото и приет като
доказателство договор за организирано
туристическо пътуване № 7047 от 05.01.2018 г. сключен между "У.Т.М." ЕООД и Я.С.Х. се
установява, че първият ответник се е задължил да предостави на ищеца и А.Р.Г-Х.
– трето лице, туристическо пътуване по програма Канада с Аляска (корабен круиз) с конкретно посочени в договора дати на пътуване,
нощувки, застраховки и други. От събраните по делото доказателства, вкл. и
документи изхождащи от ответниците съдържащи неизгодни за тях факти се
установява, че това задължение не изпълнено. Доколкото така сключения договор е
с фиксирана дата на изпълнение – следва да бъде изпълнено на непременно на
посочените в договора дати, то неизпълнението води до разваляне на договора.
Предвид
изложеното предявеният иск за осъждане на първия ответник - "У.Т.М." ЕООД се явява основателен и доказан
и като такъв следва да се уважи.
По отношение на
иска за осъждане на втория ответник С.Б. да заплати солидарно наред с
търговското дружество процесната сума, настоящия съдебен състав намира
следното:
На
първо място следва да се направи разграничение между института на пасивната
солидарност – чл. 121 ЗЗД и сл. и института на неистинската солидарност.
Неистинска солидарност съществува в различни случаи, при които няколко длъжници
дължат на кредитора една и съща по предмет или по стойност престация. Както
отношенията между длъжниците и кредитора, така и вътрешните отношения между
длъжниците обаче не се уреждат по правилата на солидарността. Случаи на
неистинска солидарност са едновременното задължаване на делинквента
и застрахователя към увреденото лице, задълженията за въздържане от едно и също
действие, поети от две или повече лица към един кредитор, задължението на
възложителя на работа и делинквента по чл. 49 ЗЗД и
др. (така и стр. 576 „Облигационно право- обща част“ шесто преработено и
допълнено издание, 2012 г. автор А.К.). Основен критерий за разграничаване
между двата института е този дали задълженията
са възникнали от един и същ или от различни юридически факти. Ако юридическият
факт е общ — налице е солидарност. В противен случай явлението е неистинска
солидарност.
В
конкретния случай задължението на първия ответник- търговското дружество е
възникнало на основание дадено на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), а задължението на втория ответник – С.Б. е
възникнало на основание поето от ответницата задължение за заплащане на сумите
дължими от първия ответник, което задължение е поето с констативен протокол и
декларация от 02.07.2018 г. – т.е. налице са различни юридически факти за
възникване на задължението за заплащане на процесната сума.
Ето
защо следва да бъде уважен предявения иск спрямо и втория ответник – С.Б., като
осъждането не следва обаче да бъде солидарно.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователни се явяват доводите
изложени в отговора на исковата молба, доколкото съгласно чл. 113 ТЗ дружество
с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които
отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на
дружеството, т.е. собственици на капитала на дружеството са физически и/или
юридически лица. В конкретния случай собственик на капитала на първия ответник
е физическото лице С.Б., което се установява от Търговския регистър воден от
Агенция по вписванията, който регистър е публичен. Видно от посоченото от нея
(ответника Б.) в декларацията и в констативния протокол от 02.07.2018 г. тя е
поела задължението за заплащане на процесните суми именно като физическо лице,
а посочване на качеството й „собственик на капитала“ обосновава причината
(каузата) за задължаването й наред с търговското дружество. Предвид изложеното
съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника Б..
При този изход на
делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да възмездят ищеца за сторените от него разноски за държавна
такса в размер на 751,56 лв., както и 547 лв. – депозит за особен представител
и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1070 лв., доколкото
искането е своевременно направено, като са представени доказателства, че
разноските са реално сторени.
По изложените
съображения Районен съд – Панагюрище
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, "У.Т.М."
ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, ж.
к. "Манастирски ливади", бул. "Тодор Каблешков" № 53, ет.
2, ап. 72 и С.Н.Б., ЕГН **********, с адрес“*** да заплатят
на Я. С. Х., ЕГН ********** *** сумата
от 18 789 лв., ведно със
законната лихва върху нея от деня на подаване на исковата молба в съда – 08.10.2018
г., до окончателното й изплащане, представляваща заплатена от ищеца в полза на
ответника "У.Т.М." ЕООД цена за организирано туристическо пътуване,
което ответниците са се задължили да
възстановят на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
"У.Т.М." ЕООД – в
ликвидация, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, ж. к. "Манастирски ливади", бул. "Тодор
Каблешков" № 53, ет. 2, ап. 72, и С.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес“*** да заплатят
на Я. С. Х., ЕГН ********** *** сумата в размер на 2368,56 лв.- разноските за
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: