Р Е Ш Е Н И Е № 39
Гр.Сливен, 18.10.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание
на седемнадесети септември, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа
докладваното т.дело № 25 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е пряк иск на
увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с правна квалификация
чл. 432 ал.1 КЗ / в сила от 01.01.2016г/ , вр. с чл. 45 ЗЗД и цена -200
000лв .
В исковата молба
ищцата твърди, че на 16.04.2016г. в гр. Сливен, в участъка при Новоселски мост, С.А.Г.
управлява л.а. с марка “БМВ” и peг. № ***, движейки се към центъра на града, при което загубил управление над
автомобила и предизвиквал ПТП.
Твърди, че била пътник в
автомобила и претърпяла следните увреждания в причинно-следствена връзка от ПТП: фрактура на дясна горна челюст;
фрактура на две места на дясна скулна /зигоматична/ кост; фрактура на лява
ключица; фрактура на десните III-VI ребра; контузия на
гръдния кош - дясната половина, с контузия на белия дроб и частичен
пневмоторакс; контузия на главата, хематом на дясното око, разкъсно-контузна
рана в дясно супраорбитално, травматичен шок, мозъчно сътресение, протекло със
загуба на спомен за времето на и след ПТП.
Твърди,
че била хоспитализирана в МБАЛ “Д-р Иван
Селимински" АД –гр. Сливен, където й било проведено интензивно лечение.
Твърди, че претърпяла неимуществени и имуществени вреди, като получените в резултат на ПТП телесни увреждания драстично
я променили. До момента на въпросното ПТП, била една активна жена, а след инцидента
животът й се променя в отрицателна посока. Търпяла и продължава да търпи болки
и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието си.
Счита, че отговорността за ПТП е на водача С. Г., управлявал л.а. „БМВ” и peг. № ***, който в резултат на непредпазливо и неправомерно поведение,
виновно допускал ПТП.
Твърди, че за същия автомобил имало
валидно сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица № BG/30/116000179890, с начална дата на
покритие 04.01.2016 г.
Твърди, че като
пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с виновния
водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
На 01.11.2018 г.
депозирала по извънсъдебен ред застрахователна претенция до ответника, ведно с
множество на брой документи, установяващи настъпването на процесното събитие. С
писмо с изх. № 4367/22.11.2018г., ответникът поискал представянето на
допълнителни документи, а не се произнесъл по основателността на претенцията
ни.
С писмо с изх. № 341/25.01.2019г. й било
определено обезщетение в изключително занижен размер, а именно сумата от 10 000 лв.
Моли за
постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати
сумата 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени
болки и страдания от настъпилите при ПТП
на 16.04.2016г телесни
увреждания, ведно със законната лихва от датата на постановения отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение-
22.11.2018г до окончателното изплащане.
Ответникът е
подал отговора на исковата молба, срока по чл. 367 ГПК, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по
застраховка “ГО“, сключена за процесния
автомобил.
Оспорва
вината, противоправното поведение на водача на МПС „БМВ“ с рег. № ***,
противоправния резултат, механизма на
ПТП, причинната връзка между ПТП и телесните увреждания на ищцата и забавата на
длъжника
Оспорва
наличие на мозъчно сътресение, счупване на дясна зигоматична кост на две места.
Твърди, че счупването било без разместване и не е довело до нарушаване дъното
на очницата, нито до засягане на очната ябълка и не е променило вида на лицето.
Оспорва счупване на горната челюст на дясната страна,
а по отношение счупването на лявата ключица, било лекувано с имобилизация за 22
дни и не е налице затруднение в движението на левия горен крайник.
Твърди, че определеното обезщетение
от 10 000 лв. съответства на уврежданията и механизма на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която пътувала в автомобила
без поставен обезопасителен колан съгласно чл. 137 ЗДвП. Счита, че има пряка
причинно-следствена връзка между непоставянето на колана и получените травми,
особено в областта на главата. Затова счита, че е налице съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата, като обезщетението следва да бъде
редуцирана съгласно чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
Оспорва
иска по размер, твърдейки че е прекомерно завишен и несъобразен с принципа за
справедливост.
Оспорва
иска за лихви, като оспорва и началния
момент, от който се претендирала законна лихва, като твърди, че този момент
следва да е датата на завеждане на исковата молба, тъй като застрахователят не
е изпаднал в забава при липса на посочена банкова сметка ***.
Ищецът
не е подал допълнителна искова молба по
чл. 372 ГПК.
В с.з. ищецът, не се явява и не се
представлява. С молба по делото заявява, че моли да бъде разгледано в негово
отсъствие, поддържа предявения и иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски
по списък.
В с.з. ответникът - застраховател се
представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. С молба от 05.07.2019г,
моли за отхвърляне на иска като неоснователен, алтернативно- за намаляване
размера на претендираното обезщетение, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Прави
възражение за прекомерност за платеното от ищеца адв.възнаграждение. Претендира
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. третото лице-помагач С.А.Г. се
явява лично и с процесуален представител. Счита, че дори при уважаване на иска,
застрахователят няма правно основание за предявяване на регресен иск срещу
него. Моли предявения иск да бъде уважен в размер, определен от съда по справедливост. Претендира разноски съгласно
списък.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 16.04.2016г, около 01.00
часа., в гр.Сливен, по бул. Панайот Хитов“, в посока центъра на града, С.А.Г.
управлявал лек автомобил „БМВ “, с рег. № СН 9248 АМ.
Заедно с него пътували иищцата Г.А.,
която стояла на предната дясна седалка, без поставен предпазен колан и св. З.Б., която стояла на задната седалка, с поставен колан.
Автомобилът се движел със скорост около
92 км/ч, а опасната му зона за спиране била около 78 м.
При достигане на ляв завой спрямо
посоката на движение на автомобила, поради движението със скорост близка до критичната
водачът на автомобила допуснал частична
загуба на странична устойчивост, като автомобилът продължил движението си при относително
странично плъзгане и ротация около вертикална ос, в посока обратна на часовата
стрелка. При достигане на разделителната ивица, той променил направлението,
завъртайки волана надясно. При това движение настъпила пълна загуба на странична
устойчивост и ротация около вертикална ос, в посока по часовата стрелка. При
прехода през разделителната ивица , настъпило преобръщане на автомобила около надлъжната ос. В резултат на това преобръщане, ищцата
изпаднала от автомобила и получила множество телесни увреждания.
По случая било образувано ДП №560/2016г по описа на РУ-Сливен и НОХД №
1180/2016г на СлРС, водено срещу водача
на автомобила “БМВ“, с рег. № СН 9148АМ- С.С.А.Г., за престъпление по чл. 343
ал.1 б.Б, предл.2, вр. с чл. 342 ал.1 НК, като наказателното производство е прекратено
по молба на пострадалата ищца, на основание чл. 289 ал.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.9 НПК,
След инцидента тя била откарана за
лечение в МБАЛ“Д-р Иван Симински“АД-Сливен в състояние на травматичен шок.
В резултат на ПТП получила множество телесни увреждания: контузия на главата/ с хематом на дясното око; разкъсно-контузна рана около 3 см супраорбитално и десния
очен ъгъл, 2-3 мм перфорация на м.тимпани в предно-горния квадрант на дясното ухо; мозъчно сътресение-
протекло със загуба на съзнанието за кратко време; фрактура на дясната
зигоматична кост на две места- процесустемпоралис ет процесус орбиталис ;
фрактура на дясната максила/
горна челюст/; контузия на гръден кош с фрактура на
1-2-3-4-5-6 ребра в дясно и първо ребро вляво; контузия на десен бял дроб и частичен
пневмоторакс; фрактура на лява ключица,
фрактура на лява лопатка без практическа дислокация.
Според заключението на приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза, контузията на главата, хематома на
дясното око, разкъсно-контузната рана в дясно супраорбитално и увредата на
ухото изисквали период на възстановяване около 20 дни и представляват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Мозъчното сътресение, протекло
със загуба на съзнанието около момента на травмата се характеризира с
медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Фрактурата на дясната зигоматична
кост на две места самостоятелно и в комбинация с фрактурата на горната челюст, причинило затрудняване на дъвченето и
говореното.
Счупената горна челюст/максила/
сама и заедно със счупената ос зигоматикус също водели до затрудняване на
дъвченето и говореното.
Според експертното заключение,
счупените от първо до шесто ребра вдясно и първо ребро вляво изисквали по-
продължителен срок на зарастване и възстановяване за около 2-2,5 месеца и се
характеризирали с медикобиологичния
признак трайно затрудняване движенията на снагата.
Контузията на гръдени кош и десен бял дроб с
частичен пневмоторакс причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Счупената
лява ключица изисквала имобилизация около 5-6 седмици и водело
до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник.
Счупената
лопатка изисквало имобилизация за 30 дни и период на възстановяване около 45
дни и водела до трайно затрудняване
движенията на ляв долен крайник.
След
хоспитализацията на ищцата било проведено интензивно лечение с обезболяващи , кръвоспиращи
средства, плазма и средства, намаляващи мозъчния оток. За счупената ключица
била поставена мека превръзка тип „осморка" ,която след изписването
амбулаторно била подменена с
клавикуларен бандаж.
Според
експертното заключение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, по
време на получаване на травмите, престоя в ОАИЛ и след изписването, ищцата търпяла значителни болки и страдания.
Имала болки в главата и гръдния кош. По главата получила счупване на горна челюст и
зигоматична кост, а болката в гръдния кош била причинена от множеството счупени
ребра и счупена ключица. Дишането й било
по-затруднено и болезнено, а движенията
– затруднени и също болезнени. Първите дни била на легло. Нуждаела се е от обгрижване и в дома си. Заради счупената челюст било
необходим приготвяне на течна и лека храна- сокове, млека, пюрирани храни за
около 40 дни. Нуждаела се от помощ при
храненето, извършването на ежедневния тоалет, обличане поне 20-30 дни.
Към настоящия
момент възстановителният период е приключил.
Нямала
болки и страдания и не се очаквали в
бъдеще. Нямало усложнения в
здравословното състояние. Единствено получила деформацията в областта на лявата
ключица- една изпъкналост, дължаща се на
естеството на фрактурата- разместена фрактура с трети фрагмент, при което се
образувал по-голям калус, което не
смущавало функцията на ръката и било лек
козметичен дефект.
Вещото
лице Д-р Т. не е забелязало асиметрия на
лицето
От направените графии се виждало,че счупените кости на
черепа и ребрата са зараснали добре, ключицата също. Контузеният на десен бял
дроб се възстановил и имал еднаква структура с левия.
Автомобилът, в
който е пътувала се е движел с голяма скорост и се преобърнал, а при преобръщането тя изпада
от автомобила и претърпяла удари вътре в купето на автомобила и след изпадането
от него. По време на ПТП възниквали инерционни сили с голяма кинетична енергия,
причиняващи удари в твърди или тъпоръбести предмети.
Касаело се за високоенергийна травма, при която част от
телесните увреждания били получени в купето, а други след изпадането на пътното
платно, като според вещото лице не би могло точно да се каже, кои травми са получени в купето, кои след
изпадането на пътното платно.
Съгласно експертното заключение, ударът в главата е
получен от твърд тъп или върху твърд тъп предмет.Тялото на
ищцата е политнало по инерция напред и се е ударило в предно- дясната част на
купето на лекия автомобил, което от своя страна било деформирано. По-вероятно
било травмата да е получена в купето. Този директен удар върху твърд тъп
предмет на дясната част на лицето и главата водел до счупване в областта на
зигоматичната кост, горната челюст, контузията и хематомът в областта на лицето
и окото и контузията на ухото и перфорация на м. тимпани.
Счупванията
на множеството ребра в дясно говорело за удар в областта на дясна гръдна половина.Възможно
било да са получени в купето, но по-вероятно било да са получени при изпадането на пътното
платно, където ударът върху гръдния кош бил на по- голяма плоскост.
Контузията
на десния бял дроб се дължала на сътресението на белия дроб по време на ПТП и
удара му във вътрешната страна на гръдната клетка,а частичният пневмоторакс
върхово и от контузия на белия дроб, дължаща се на счупените ребра в горната
част на гръдния кош, където бил и пневмоторакса.
За лява
ключица бил по-вероятен индиректен механизъм, при който инерционните сили се
предавали по ръката и рамото проксимално към ключицата, водейки до огъване на
последната и счупването й.
По отношение на лопатката, можело да се предполага както
директен удар в гърба, така и индиректен. Директен- след политане на тялото
напред и удар в предно-дясната част на купето на автомобила, настъпвал обратен
удар и тялото политало назад, като се удрял в гърба на седалката. При първоначален
удар в областта на дясно рамо и при преобръщането,ударът се поемал от лопатката. А след
изпадането от колата и удар в пътното платно първо на дясната половина рамото и
на гръдния кош,под въздействие на обратни инерционни сили завъртане на тялото в
обратна посока, като рамото търпяло удар, при който може да се счупи и лопатката
Касаело се за индиректен механизъм на предаване на енергията от рамото към
ключица и лопатка.
Според експертното заключение, че при поставен обезопасителен колан ищцата не би
изпаднала от автомобила, а телесните увреждания не биха били същите по
вид, характер и тежест. Уврежданията при ползване на обезопасителен колан щели
да бъдат по-леки. Тя не би получила контузия на белия дроб и счупвания на
ребрата. Когато травмата била по-високо енергийна, при поставен колан,
зачестявали другите травми, тъй като
колана притискал силно гърдите, можело
да се получи пукване на
ребра, контузия на коремни органи.,
травми на главата, повече отзад, по принципа на т.нар. „камшичен“ удар, при
който можело да се получат травми и на
шийни прешлени.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза, претърпяното ПТП за ищцата било негативен интензивно въздействащ
психосоциален фактор. Тя преживяла
емоционална травма, изразяваща се в настъпилите трайни изменения по
отношение на поведенческите нагласи след травматичното събитие, като:
повторното преживяване на събитието, свързано с нежелани припомняния на
инцидента под формата на кошмари и
връщания назад в миналото; опити за избягване на
всичко, напомнящо случая; безсъние, раздразненост,
нарушена концентрация.
По делото
е назначена и съдебна авто-техническа експертиза, от чието заключение се
установява механизма на настъпване на ПТП и техническите причини, довели до
възникването му.
Механизмът
на ПТП е следния: лек автомобил „БMВ“, с per. № *** , се е движил в гр. Сливен, по
бул. „Панайот Хитов“ в посока към центъра на града. Движението се е
осъществявало при сухо време, в тъмната част на денонощието и при суха пътна
настилка. Скоростта на движение на автомобила е била около 92 km/h. Опасната
зона за спиране при определената скорост е била около 78м- При достигане на ляв
завой спрямо посоката на движение на автомобила, поради движението със скорост
близка до критичната, водачът на автомобила е допуснал частична загуба на
странична устойчивост, като автомобилът е продължил движението си при
относително странично плъзгане и ротация около вертикална ос, в посока обратна
на часовата стрелка. При достигане на разделителната ивица той променил направлението, завъртайки волана
надясно. При това движение, настъпила пълна загуба на странична устойчивост и
ротация около вертикална ос, в посока по часовата стрелка. При прехода през
разделителната ивица настъпило
преобръщане около надлъжната ос. Критичната скорост на движение на
автомобила в зоната на завоя била около
95 метра. Загубата на
странична устойчивост била резултат от движението на автомобила със скорост
близка до критичната за завоя и технически неправилните действия на водача.
Водачът е имал техническата възможност да предотврати
ПТП при скорост на движение от 50 km/h.
Експертът сочи като техническите причини,
довели до възникване на ПТП: движението на автомобила с
технически несъобразена скорост на движение спрямо радиуса на завоя; движението на автомобила с технически несъобразена скорост
спрямо осветеността пред автомобила; допуснатата
загуба на управление, която е резултат от движението с технически несъобразена
скорост и скорост над максимално разрешената за населено място.
Автомобилът е
оборудван с триточкови обезопасителни колани, като съгласно
данните от динамичното изследване и характерът на описаните в медицинската
експертиза увреждания, експертът приема, че пострадалата е била без поставен предпазен
колан. Това се потвърждавало и от данните за изпадане на пострадалата от
автомобила.
Според вещото лице, при наличие на предпазен колан и в съответствие с механизма
на настъпване на събитието, наличието на предпазен колан би ограничило в
значителна степен относителното преместване на тялото вътре в автомобила. Това
означавало, че биха се ограничили в
значителна степен и получените телесни увреждания.
За
управлявания от С.Г. автомобил „БМВ“ с per. № *** е била сключена застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, валидна към датата на
ПТП.
На
02.11.2018г ищцата оправила застрахователната си претенция до ответника, при
който била образувана щета № 0801-00-2842/2018-01.
С уведомление от 22.11.2018г,
ответникът-застраховател уведомил ищеца, че за установяване вината на водача на
МПС, следва да представи съответните документи, подробно изброени в писмото.
С писмо от 25.01.2019г, ответникът уведомил
ищцата, че за настъпилите неимуществени вреди определя за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 10 000лв, което на 11.04.2019г й изплатил.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните
писмени доказателства-относими,
допустими и неоспорени.
Съдът приема заключенията на трите изслушани
по делото експертизи - СМЕ и САТЕ и СПЕ, като обосновани, ясни и неоспорени.
Кредитира показанията на разпитания
свидетел З.Б. като преки и непосредствени, безпротиворечиви и безпристрастни.
Така установеното от фактическа
страна, мотивира следните правни изводи:
Предявен е пряк иска по чл. 432 ал.1
от КЗ / в сила от 01.01.2016г/ на пострадало лице срещу застрахователя на
деликвента за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резулт на
деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Искът е процесуално допустим, а
преценен по същество- основателен и
доказан, но предявен в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото се установи, че ищцата е изпълнила
задължителната процедура за доброволно уреждане на спора със застрахователя.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда задължение на увреденото лице
при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо
пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.
432 от КЗ срещу застрахователя. Приключването на производството по доброволно
уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за
допустимост на иска, като в настоящия случай
то е приключило.
За да възникне субективното право по
чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“
на процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с
всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно: деяние, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на
причинителя.
Водачът на застрахования автомобил С.Г., който е реализирал процесното ПТП не е признат за виновен и осъден
с влязла в сила присъда, поради което в настоящото производство ищецът
следва да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта- деяние,
противоправност, вина ,вредите, настъпили в причинна връзка от деликта.
Съгласно чл. 45 ал.2 от ЗЗД, вината на
деликвента при деликтната отговорност е уредена с оборима презумпция.
За установяване на причините за възникване на
ПТП и неговия механизъм, по делото по изслушаната САТЕ. От нейното заключение
се установи също вината на водача и
противоправността на деянието му, а именно, същият е нарушил правила за
движение по пътищата- чл. 20 ал.1 и чл.21
ал.1 ЗДвП, тъй като управлявал
автомобила със скорост над максимално разрешената за градски условия скорост от
92 км/ч вместо с 50км/м и по непредпазливост
е причинил телесни повреди на ищцата.
Вредите като вид, брой, характер са също установени от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза.
Претърпените от ищцата
неимуществените вреди, изразяващи се в значителни болки, страдания и дискомфорт
в резултат на полученото при ПТП
увреждания, както и настъпването
им в причинна връзка със същото ПТП са доказани от изслушаната
съдебно-медицинска експертиза.
Съобразно критерия за справедливост,
установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, 4при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените
увреждания; продължителността и
интензитет на болките и
страданията, продължителността на лечебния и възстановителен период; наличието
на остатъчни негативни последици,
възраст на пострадалия и др.
В конкретния случай ищцата е претърпяла следните средни телесна повреди, изразяващи фрактура на дясната зигоматична
кост на две места, фрактура на дясната
максила / горна челюст/; контузия на гръден кош с фрактура
на 1-2-3-4-5-6 ребра в дясно и първо ребро вляво; фрактура на лява ключица, фрактура на лява лопатка без практическа дислокация.
Получила е и леки
телесни повреди, като: мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието за кратко време, контузия на главата с хематом на дясното око, разкъсно-контузната
рана в дясно супраорбитално и увредата на ухото, контузия на десен бял
дроб и частичен пневмоторакс.
Несъмнено
тези травми са й причинили болки и страдания.
Тя е
търпяла болки в главата поради счупената челюст и зигоматична кост , болки в гръдния
кош поради счупените ребра и ключица, дишането
й е било затруднено и болезнено поради пневмоторакса, движенията й също били
затруднени и болезнени. Първите дни след
инцидента била на легло. За период от 30
дни имала нужда от помощ при обслужване хранене, обличане, личен тоалет. Зарази
счупването на горната челюст за период от 40 дни е приемала само сокове и
пюрирани храни. За
възстановяването на счупените ребра й били необходими около 2,5 месеца. Целият възстановителен
период е продължил около 2,5 месеца, като е нямало усложнения.
Към
настоящия момент счупените кости на
черепа- горна челюст и зигоматична кост, ребрата и ключицата са зараснали
добре, а контузения бял дроб е възстановен. Не се очаква влошаване на състоянието й,
но преживяното е провокирало емоционални
нарушения, като раздразнителност и тревожност,
които все още не са отшумели.
Ищцата обаче не ангажира гласни
доказателства, с които да установи в по-голяма конкретика степента, интензитета
и продължителността на претърпените болки и страдания, затова при определяне степента на нейните болки и
страдания, съдът изходи единствено от заключението на СМЕ, според което тя е
търпяла значителни болки и страдания по време на травмата, на престоя в болница
и след изписване.
Като
се има предвид, че се касае за млада жена,
на 26г, получила четири средни
телесни повреди, а също и леки такива, претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност, дискомфорта от обездвижването,
продължителността на възстановителния период- около 2.5 месеца и че е
възстановена напълно от телесните увреждания, с остатъчни последици единствено емоционални
нарушения,съдът намира за справедливо парично обезщетение сумата
80 000лв.
В отговора на исковата
молба, ответникът е направил възражение
за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че тя е нарушила разпоредбата на чл. 137в ал.1 ЗДвП и сама се поставила в опасност и допринесла в значителна степен за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като е била без поставен обезопасителен колан.
Възражението е основателно.
Релевантно за съпричиняването по
смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение-
действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява
пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди и без което не би се
стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха
били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, те имат значение
при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на
увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.
Установи се по делото от
събраните доказателства, че при настъпване на процесното ПТП, ищцата, като
пътник в лек автомобил, на предната дясна седалка, е била без поставен обезопасителен колан, при
положение, че автомобилът е бил оборудван с колани, т..е нейното поведение е
противоправно, тъй като е нарушила чл. 137 а ЗДвП.
Тази противоправност на поведението
обаче не е достатъчна, за да се признае съпричиняване. Поведението й трябва да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпване
на вредоносните последици.
От изслушаните САТЕ, СМЕ и
свидетелски показания, се установи безспорно, че ищцата е била без предпазен
колан, с което не само е нарушила
разпоредбата на чл. чл. 137в ал.1 от ЗДвП,
но е
допринесла за по-голям вредоносен резултат, което е основание за намаляване размера на отговорността на застрахователя,
съгласно чл. 51 ал.2 ЗЗД.
За да съобрази степента на приноса за настъпването
на вредите., съдът следва да съпостави поведението на пострадалия с това на
делинквента и да отчете тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Сравнението на поведението на двамата, с оглед
задълженията, които всеки длъжен да
съблюдава, обосновава конкретната преценка за реалния принос и разпределянето
на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията, респ.
бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори,
причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите .
В настоящия казус се установи,
че вредоносните последици за ищцата биха били в по-малък обем, ако е била с поставен колан.
На първо място, при
поставен колан, е нямало за изпадне от купето на автомобила и е нямало да
получи травми извън автомобила.
На второ място, поставянето на колан би ограничило
в значителна степен относителното
преместване на тялото й вътре в автомобила, т,е. в значителна степен биха били
ограничени телесните увреждания, които е получила от ударите в купето на
автомобила.
В подкрепа на този извод е твърдението на св.З.
Б., която е пътувала в същия автомобил, на задната седалка, с поставен
обезопасителен колан и не е получила и драскотина.
Според
заключението на СМЕ, ако ищцата е била с поставен предпазен колан, не би получила същите увреждания- по вид, характер и
тежест. Тя би получила по-леки увреждания, като контузия на гръден
кош от колана и охлузване на шията, евентуално пукнато ребро, травма на
главата, но не би получила толкова тежка травма на лицето.
Ето защо, съдът намира, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което е 50%, поради което и на
основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, следва да намали наполовина размера на обезщетението
за неимуществени вреди , от 80 000лв на
40 000лв.
След като
се приспадне изплатеното на 11.04.2019г/ след завеждане на исковата молба/ обезщетение
за неимуществени вреди от 10 000лв, следва да бъде присъдена разликата от 30
000лв.
Върху тази сума се дължи законна лихва
,считано от 02.11.2018г.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда задължение на увреденото лице при
настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, може да
предяви прекия срещу застрахователя.
Ищцата е предявила писмено застрахователната
си претенция до ответника на 02.11.2018., поради което, следва да се приеме, че
това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази
дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Тъй като ищцата претендира обезщетение от по-късен момент-
22.11.2018г и това е датата, на която е първото произнасяне на застрахователя,
съдът следва да присъди лихвата от този
момент.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът дължина ищеца разноските по делото, съразмерно на уважената част от иска. Тези разноски,
съгласно представения списък включват депозити за вещи лица в размер на 500 лв и адв. хонорар, като в договора за
правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца, по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 38 ал.2 ЗА, когато адвокат оказва безплатно адвокатска помощ,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните адв. възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
Съобразно уважения размер на исковата претенция, на основание чл.38 ал.2
ЗА вр. с чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на упълномощения от ищеца адвокат бива присъдено
адв.възнаграждение в размер на сумата 1430 лв.
Съразмерно на уважената част от иска, от останалите разноски за вещи
лиза от 500лв, в тежест на ответника се
възлага сумата от 75 лв.
На основание чл. 78 ал. ГПК, ищецът дължи на
ответника разноските съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 340
лв от общо 400 лв, платени да възнаграждение на вещи лица.
Върху
размера на уважения иск, ответникът дължи д.т. от 1 200 лв
Третото лице-помагач претендира разноски
по делото съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя в с.з., но такива не
му се следват съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.10 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление ******,
с ЕИК-*********, представлявано заедно от Б.Г.И. и Р.В.М., да заплати на Г.Д.А. ***,
с ЕГН ********** ***,
офис 8, чрез адв.Е.М., сумата 30 000лв /тридесет хиляди лева/-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
телесни увреждания - фрактура на дясна горна челюст; фрактура на дясна зигоматична кост на две места;
фрактура на лява ключица; фрактура на III-VI десни ребра; контузия на дясна половина на гръдния кош с контузия на белия дроб и частичен
пневмоторакс, хематом на дясното око,
разкъсно-контузна рана в дясно супраорбитално, травматичен шок, мозъчно
сътресение, протекло със загуба на спомен, които увреждания са получените при
ПТП на 16.04.2016г, в гр.Сливен, причинено от С.А.Г., като водач на лек
автомобил “БМВ“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва, считано от 22.11.2018г до окончателното изплащане и 75 лв-
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск до пълния му размер от 200
000лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.А.Г.
***, ЕГН- **********, в качеството му на трето лице-помагач
на страната на ответника, за заплащане на разноски.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със
седалище и адрес на управление **********, ЕИК-*********, да
заплати на адв. Eмил К.М., ЕГН- ********** и
адрес ***, офис 8, сумата 1430лв /хиляда четиристотин и тридесет лв/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА
безплатна адвокатска помощ на Г.Д.А. , с ЕГН -
**********.
ОСЪЖДА Г.Д.А. ***, с ЕГН- ********** , да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление ****************, ЕИК- *********, сумата 340 лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище
и адрес на управление *********, ЕИК- *********, представлявано заедно от Б.Г.И.
и Р.В.М., да заплати по сметка на
СлОС държавна такса в размер на сумата 1 200
лв.
Решението е постановено при
участието на С.А.Г. ***, ЕГН- **********,
в качеството му на трето лице- помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :