№ 7164
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110166951 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от З. срещу З.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.08.2018 г. около 14:20 часа е настъпило
ПТП в с. Л., с участието на товарен автомобил „И. и паркирания багер-товарач „J., което
било причинено по вина на водача на първия автомобил, а на второто МПС били нанесени
материални щети – рамка-врата – предна лява, стъкло на лява врата, амортисьор – лява врата
и други. За багер-товарач „J., към датата на ПТП съществувала валидна имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за товарен
автомобил „И., била застрахована от З. Ищецът обезщетил застрахования си клиент за
нанесените щети на увредения автомобил и с оглед на заявената си регресна претенция
поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 2069.09 лв.,
ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ответникът не заплатил
претендираната сума. Ето защо, в настоящото производство претендира сумата от 2084.09
лв., представляваща регресно вземане по щета № ., както и сумата от 489.66 лв. –
обезщетение за забава за периода от 25.07.2019 г. до 22.11.2021 г. Претендира се и
законната лихва от предявяването на исковата молба /25.11.2021 г./ до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените
искове се оспорват. Оспорва се механизмът на ПТП, наличието на пряка причинно-
следствена връзка между всички претендирани от ищеца вреди и механизма на ПТП, както
и степента на уврежданията, а също и вината на водача на товарен автомобил „И.. Счита, че
размерът на предявения иск е силно завишен и не отговоря на действителната стойност на
1
вредите. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
С определение от 29.01.2022 г. на основание чл. 153 ГПК като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидно към датата на ПТП /28.08.2018 г./ правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя
на вредата; настъпването на ПТП на посочената в исковата молба дата и място;
извършеното от ищеца плащане към увреденото лице в размер на 2069.09 лв. и направата на
ликвидационни разноски в размер на 15 лв..
От представения двустранен констативен протокол на л. 6 от делото, приетото и
неоспорено заключение на САТЕ и събраните гласни доказателства се установява по
безспорен начин, че механизмът на ПТП-то е следният: на 28.08.2018 г. около 14:20 часа в с.
Лозен, товарен автомобил „И. се движи по ул. „Т.“, където водачът предприема маневра за
паркиране на автомобила, при което реализира ПТП със спрелия багер-товарач „J., който е
бил с отворена врата, като уврежданията по багера са в областта на лява врата, стъкло лява
врата и амортисьор лява врата. Вещото лице сочи, че съществува причинно-следствена
връзка между отразения механизъм на настъпване на ПТП и повредите по багер-товарач „J.,
като стойността, необходима за неговото възстановяването по средни пазарни цени към
датата на ПТП е 2482.91 лв. Съдът съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да
кредитира заключението, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно.
Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи. Следва да се посочи, че
всички доказателства, събрани в хода на делото, са напълно еднозначни, а именно – че ПТП-
то е настъпило поради виновното поведение на водача на товарния автомобил „И.“, който
при извършване на започнатата от него маневра не оставя достатъчно странично разстояние
(безопасна странична дистанция) и реализира ПТП с паркирания багер-товарач, който е бил
с отворена врата, което обстоятелство е било добре известно на водача П.Т. преди започване
2
на маневрата – в този смисъл самият свидетел признава това обстоятелство в показанията си
при разпита пред съда.
Ето защо, съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
намира, че настъпилото ПТП е именно по вина на водача на товарния автомобил „И.“, който
е нарушил правилата за движение по пътищата – нарушение на правилата за движение по
чл. 20, ал. 2 и 25, ал.1 ЗДвП, тъй като не е съобразил маневрата си с видимото препятствие
на пътя, представляващо спряло МПС с отворена врата. Както се посочи по-горе,
застрахованият при ответника водач е започнал маневра в непосредствена близост до
спряното МПС и е бил насяно, че същото е с отворена врата, поради което не е можел да не
го съобрази като препятствие, а и при полагане на дължимата грижа от страна на
приближаващия водач не е можело да не се предвиди, че преминаването покрай така
спрелия багер е следвало да се извърши с подходяща странична дистанция. При така
установена противоправност на деянието, довело непосредствено до увреждането, в тежест
на застрахователя е да опровергае презумираната вина. В тази насока не само липсват
доказателства, но съдът възприема като признание за тази своя небрежност свидетелските
показания на свидетеля Т., който признава, че той е виновен за произшествието.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е релевирал възражение за
съпричиняване, а и да беше, то безспорно се явява недоказано и неоснователно, доколкото
по делото се установи, че единственият виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът
П.Т.. Делинквентът, извършвайки маневрата, е имал достатъчна видимост и възможност
да възприеме, както спрелия багер, така и отворената врата преди да я достигне и удари.
Водачът на товарния автомобил е следвало да съобрази по-добре дистанцията си спрямо
спрелия с отворена врата багер, който е бил възприет от водачa Т.. За пълнота, следва да се
посочи, че не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на застрахователното обезщетение. За да е налице т. нар.
„компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и
непосредствена (в необходимата причинно-следствена връзка) причина за настъпване на
вредоносните последици. При неустановяване на съпричиняване на вредоносния резултат
по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при прилагане на правилата за
разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приеме
тези обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.
При така установения механизъм на ПТП и изготвено заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с
описания в протокола механизъм на произшествието. При съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност
на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към
момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза
3
стойността, необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния багер,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2482.91 лв., към тази
сума следва да се добавят и обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер
на 15 лв., т.е. общо 2497.91 лв.. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер, а
именно – 2084.09 лв., то искът се явява изцяло основателен.
Като законна последица следва да се присъди върху уважената главница и законната
лихва от 25.11.2021 г. до окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
С оглед на регресната покана, получена от ответника (л. 15, 32 и 33 от делото),
последният бил поканен да заплати сумата, но плащане не последвало. Ето защо, считано от
25.07.2019 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което и дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата. В случая е налице императивната правна
норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
която действаща в редакция от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 09.04.2020 г.) предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи. В случая безспорно се касае за спор между
частноправни субекти, макар и последните да са застрахователи и в КЗ да е предвидена и
публична регулация за последните, то няма спор, че отношенията между тях се уреждат по
метода на равнопоставеността, като застрахователните дружества са търговски дружества на
частното право. Тоест, ищецът и ответникът попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, която действаща в
редакция от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. предвижда, че лихва за забава не се дължи.
Следователно искът е основателен за сумата от 477.64 лв. за периода от 25.07.2019 г.
до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 22.11.2021 г., а за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. и за разликата до пълния предявен размер от 489.66 лв. претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски и е доказал, че е сторил такива
в общ размер на 1174.02 лв. за държавна такса, депозити за САТЕ и свидетел, както и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Съдът обаче
4
намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая производството не представлява фактическа
и/или правна сложност, нито процесуалната активност на процесуалния представител на
ищеца може да обуслови по-голямо възнаграждение от предвидения минимум по чл. 7, ал. 2,
т. 2 НМРАВ – в размер на 500 лв. с ДДС. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 858.89 лв. –
разноски по делото.
Ответникът също е поискал присъждането на деловодни разноски, поради което
съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПр.Пом. вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от 1.31 лв.,
представляващи разноски за депозит за САТЕ, за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на З.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2084.09 лв., представляваща застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета, образувана при З. под № . за вредите, причинени на багер-
товарач „J. при ПТП на 28.08.2018 г. в резултат на виновно противоправно поведение на
водач със застрахована гражданска отговорност при ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 477.64 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.07.2019 г. до 12.03.2020
г. и от 09.04.2020 г. до 22.11.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от
858.89 лв. – разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 489.66 лв. и за периода
от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК З., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С. да заплати на „З. ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
сумата от 1.31 лв., разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5